Изявления

1. На своето редовно заседание от 8 юли 2009 г. Светият Синод в пълен състав разгледа писмо вх. № 352 от 8 май 2009 г. с приложено писмо-покана за участие на представители на БПЦ на поредния богословски диалог между представители на Православната и Римокатолическата църкви в Кипър...

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

1. На своето редовно заседание от 8 юли 2009 г. Светият Синод в пълен състав разгледа писмо вх. № 352 от 8 май 2009 г. с приложено писмо-покана за участие на представители на БПЦ на поредния богословски диалог между представители на Православната и Римокатолическата църкви в Кипър...

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

Уважаеми дами и господа, Скъпи в Господа братя и сестри, През последните двадесет години изключително се увеличи общественият интерес към живота на Българската православна църква, както и потребността на народа ни да чува официалната църковна позиция по актуалните...

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

На заседанието си от 2 юли 2009 г. Светият Синод в пълен състав утвърди за Ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий” протойерей Добромир Костов, протосингел на Пловдивската света митрополия. Решението влиза в сила от 2 юли т. г. (Протокол № 29 от 2 юли...

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

във връзка със  законопроекта за училищното образование  и предучилищното възпитание и подготовка  на Министерството на образованието

 Източник:  Блог на Православната енория в кв. Владая - София при храм "Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов"

 

 

Скъпи братя и сестри, дами и господа,

     Винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще – децата. И за да има силна и благоденстваща България нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната възвишена духовност и богата култура. Точно това имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност и да пребъде, въпреки тежките предизвикателства, с които се сблъскваме в най-новата ни история. Блаженопочившият Старозагорски митрополит Методий Кусев подчертава това с думите: „Дайте на юношеството надлежно възпитание в духа на вярата и вие сте направили всичко, що е потребно, за да бъде отечеството честито и славно.”

    Църквата, семейството, училището и държавата са призвани съвместно и с всички сили да подпомагат българските деца в тяхното развитие като себеотдайни, благородни, хармонични и високопатриотични личности. След демократичните промени Църквата подаде ръка на държавните институции и българските родители, за да стане възможно децата в училище отново да започнат да се запознават със спасителните християнски ценности и да изграждат в себе си духовни качества, които да ги предпазят от обезличаващото и развращаващо въздействие на злото в света, в който живеем. Църквата участва в редица образователни комисии, изготви концепция за въвеждането на предмета Религияв задължителната подготовка, състави учебни програми, учебници и помагала по Религия, подготви преподавателски кадри, чрез които да се осъществява високата мисия на училището едновременно да образова и възпитава децата. През последните двадесет години Църквата също така даде възможност на българските родители да изразят волята си като организира подписки, в които над един милион български граждани заявиха, че искат децата им задължително и задълбочено да изучават идеите, историята и културата на Православието. Междувременно в множество български училища директорите и учителите преоткриха и възстановиха духовните традиции на българското образование. Напълно съзнателно и доброволно, с активната подкрепа на Църквата, те създадоха кабинети по Религия, православни училищни параклиси, духовна атмосфера, в която вярата и знанието не се отричат, а взаимно се допълват. Тези нови народни будители ясно разкриват на децата ни, както и на нашите управници, че не бива да се отричаме от историята и вярата си, нито да допускаме те да бъдат хулени и подменяни.

    За съжаление през последните години ставаме свидетели на точно обратните, злонамерени опити за обслужване не на българския национален интерес, а на чужди за страната ни интереси. Доказателство за това е изготвеният законопроект на МОН за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. "Венец" на разрушителните му усилия е онази негова част, която касае моралното и духовно образование и възпитание на българските деца и ученици. Законопроектът не осигурява дължимия статут на предмета Религияв учебния план и дори предвижда механизми, които още повече да го ограничават през следващите години. Нещо повече, законопроектът предвижда забрана за носенето на религиозни символи в училище, с което всъщност се опитва да наложи на учениците и учителите идеологическата доктрина на атеизма и бездуховността.

    Българската Православна Църква не може да остане равнодушна към недемократичните и насилствени опити да се отнеме правото на българските деца, ученици и учители свободно да изразяват убежденията си, да живеят и работят съобразно своята християнска вяра, чието знаме е кръстът Христов. Никой няма основание да посяга върху почитта на нашия народ към кръста, който ни съпътства от раждането до смъртта и във вечността.

  Тъй като по-голямата част от народа ни има православно самосъзнание, Българската Православна Църква счита, че така предложената забрана за религиозните символи е зле прикрит удар най-вече срещу традиционното вероизповедание в България – Православието. Това е чудовищен удар срещу народа ни от страна на някои високопоставени чиновници. Духът ни е възмутен, сърцето ни страда за това, че българи се противопостяват на българския народ и хладнокръвно се стремят да унищожат националната му идентичност, лишавайки децата от такова бъдеще, каквото нашите предци, проливайки кръвта си, се опитаха да осигурят за нас.

   Но Българската Православна Църква няма да спре да работи за добруването на нашето отечество. И не ще се поколебаем пред нищо, но ще призоваваме и действаме така, че с мъдрост и любов да се погрижим за нашите деца като ги приведем до съкровищницата на вярата и духовното познание. Този е нашият дълг спрямо предците ни и спрямо поколенията, които идват след нас. Блаженопочившият Великотърновски митрополит Климент Друмев ни е оставил завет, от който не можем и не бива да се отмятаме: „ Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народа ни от загиване, дала му е възможност да си запази името, езика, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изисквания. /.../ Да не забравяме, че посегателствата върху вярата на народ никога не остават безнаказани за самия народ: те поколебават твърдостта му във вярата и ако се продължават, могат да подкопаят и самото му съществуване. Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загиване. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целия наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдещето, напомня ни свещените наши длъжности спрямо народа и вярата му."

   Тези, които вървят против народа си като водят българската младеж и децата ни към духовна гибел, заприличват на онзи човек, за когото Господ Иисус Христос казва: “Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда"(Евангелие от Матей, гл. 18, ст. 7). Защото всеки човек или режим, който се е опитал или се опитва да унижи Бога и Църквата, рано или късно претърпява провал, защото "Бог поругаван не бива"(Послание на св. апостол Павел до Галатяни, гл.6, ст. 7).


 

Автор: ЙОСИФ Митрополит на САЩ, Канада и Австралия 

Статията е публикувана от “Двери БГ”

 

       Осъждат ли законите на Страсбург човекa или държаватa, ако първом не чуят или узнаят какво върши? (Йоан 7:51)

     Ето моят отговор като митрополит на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, с 27 годишен опит из съдилищата на Америка, Канада и Австралия: Ако имаме предвид решението на съда в Страсбург относно “алтернативния синод” “срещу България” - Да! Имаме една присъда за парична сума досега и предстои отсъждане или не на друга.

     Тук обаче възниква въпросът: Как съдът в Страсбург е взел това решение? Само въз основа на подадена жалба? Само на базата на изготвено от адвокатска кантора изкусно едностранно писмено обвинение? Разбира се, изпратено в канцеларията на съда с входящ номер и настояване колкото е възможно по-скоро да се разгледа в полза на обвинителя?

    Възможно е съдът в Страсбург да е поискал писмени обяснения и от страна на обвиняемите. Но достатъчно ли е това, ако един съд претендира да е най-висока инстанция и всички послушно да изпълняват неговите понякога ненапълно ясни и обосновани решения?

    Аз лично досега не съм чул някои от обвиниителите и обвиняемите да са били викани да се яват в самия съд в Страсбург на истински съд, какъвто аз познавам в САЩ, Канада и Австралия, с адвокати и свидетели от двете страни и с кръстосани въпроси към свидетелите относно техните отговори по съдържанието на делото. Значи съдът в Страсбург е някакъв друг съд, който решава сложни неща, да осъжда даже държави, без свидетели, само на представени писмени обвинения и обяснения на страните. Че как така? Къде са свидетелите, очевидците, пострадалите, ощетените, битите, уволнените? Как да узнаем кои са клеветниците и лъжците, лумпените и платените клакьори, биячите и пищолджиите в нашия случай? Как можем да разберем кой е крив и кой е прав само на книга? Може ли един съд по закон без свидетелски показания да осъди човек било или държава, без да ги изслуша и узнае какво вършат? Че може да има премълчани важни сведения, неизяснени неща и факти както в писмените обвинения, така и в писмените отговори на обвиняемия. Че ние сме 12-вековна вече Църква с богата история и традиции, установления и живот! Откъде да съм сигурен, че писмените обяснения на обвиняемите не са се съсредоточили само в преките отговори на обвинителите, които са си писали неща само за тяхна лична изгода! Казусът е много сложен и изисква и свидетелски показания и обяснения, въпреки че писменият материал понастоящем ще бъде доста огромен за горките съдии, на които няма да е лесно да защитят изискванията дори само на тъй обичаната от тях Конвенция по религиозните и човешки права. Че ние, които не сме от “алтернативните”, нямаме ли права? Съдът трябва да чуе и моите свидетелски показания, например, ако иска да бъде обективен, авторитетен и почтен, та и аз с наведена глава да кажа: “Не ми е много приятно, но са прави!”.

 

Аз, например не съм убеден, че подаденият писмен обвинителен адвокатски документ на “алтернативните” отговаря на истината. И с какво ше се докаже това? С авторитета на Европа и нейния окончателен всемогъщ съд, който никой не може да отмени? От Америка, Канада и Австралия изпратено, изразено и подкрепено от всичките ни 30 църкви, скитове и мисии с 52-та клирици и около един милион православни християни епархиоти, моето мнение е различно и мисля, че Страсбург сбърка.

 

     Добра новина и утеха пристигна до нас в САЩ, Канада и Австралия, че държавата България се готви да обжалва решението в Страсбург.

 

     Поддържаме доизясняването на неясните текстове в излязлото вече решение.

 

    И още, като граждани на тази наша България, ние в чужбина се молим и много искаме при апелацията съдът в Страсбурт да изслуша и свидетели на трите страни - “алтернативните”, държавата и на истинския Св. Синод - и тогава, уверен съм, съдът ще разбере истината и ще реши проблема правдиво. Вярно, решението на съда много зависи от адвокатите, но ако съдиите видят с със сърце и разум и вникнат в устните отговори на обвинителите, те трудно ще потвърдят исканите астрономически парични суми за заплати, осигуровки, щети, загуби и пр., а да не говорим за имотните претенции за синодната палата, няколкото митрополии, манастири, свещоливници, параклиси, гори, ниви, ливади и пр., чиято собственост съдът ще се изпоти да докаже с решение на базата само на адвокатското писмено искане на обвинителите.

 

      От опит зная, че съдиите бягат от църковните дела. И в Америка, Канада и Австралия са ни молили по време на съдебните процедури да излезем в коридора и да се разберем двете страни с някаква спогодба помежду ни, която с ищах съдиите са готови да одобрят. Защото знаят, че Христовата Църква е на две хиляди години, с многовековни канони и сложен духовен и организационен живот, всичко вплетено в едно; със собственост, която е гарантирана от векове и kоято те не могат да пренебрегнат или да отрекат. Затова съдиите се въздържат да се произнасят по църковен казус. Това е и причината съдът в Страсбург да пожелае ние в БПЦ да се разберем помежду си за собствеността й.

 

     А ние как можем да се разберем? Кой от нас в БПЦ-БП, що-годе въцърковен и църковно грамотен, може да умува за собствеността й, която е скрепена с хрисовули, крепостни актове, нотариални протоколи, свидни завещания, вековни документи, и да се уговаря: а тази църква на теб, а онази е за мен! Абсурд! БПЦ-БП не е нито моя, нито и на когото и да било. Затова не бива и да се разговаря по въпроса за собствеността на БПЦ-БП. Тя е всеизвестна.

 

Тук обаче възниква големият и труден проблем за Страсбург. Защото той трябва да се произнесе кой е истинският представител на БПЦ-БП в България?  А той трябва да бъде само един и единствен.  Регистрираното име на делото: “Алтернативен синод на БПЦ…“ макар и да е обнародвано в решението, съвсем не е достатъчно за правдивото окончателно решение. А съдът не може да реши това, защото съдът в Страсбург няма закони за това. Това определят не тази или онази конвенция, а каноните на Църквата, неща от които светските съдии бягат.

 

     Затова от опита, който в Америка, Канада и Австралия добих по съдебните проблеми, слава Богу, всичките досега благоуспешни за БПЦ-БП, от името на клира и народа на Епархията заявявам:

 

1. Поддържам становището на държавата България да обжалва решението  срещу нея в Страсбург;

 

2. Много настоявам в обжалването да залегне нашето искане съдът в Страсбург да излуша и свидетели, а не само да разглежда писмените обвинения и писменоте обяснения по тях, защото свидетелите са по-важни от писмените документи. От 1992 до 2004 г. ние, каноничните, имаме много повече случаи на принудително изхвърляне и нанасяне на побой при опитите да се окупират Синодната палата, Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, Софийската семинария, Софийската митрополия, Пловдивската митрополия, Ловчанската митрополия, Ню Йоркската катедрала “Свв. Кирил и Методий”, Българската православна църква “Св. София” в Дес Плейнс, щата Илинойс, САЩ, няколкото манастира, 108-те църкви и канцеларии, които не са залегнали в представените документи на съда. Лично Негово Светейшество Българският Патриарх Максим е бил бит, блъскан и уволняван. Великотърновският митрополит Григорий също е бит и репресиран.  Ами историческите синодални заседания в Софийската митрополия с купищата неудобства за синодалните архиереи? Мое смирение също бях бит и уволняван и то по чл. 12 от Закона за верите от 1949 г. Можем да представим и очебиен снимков материал. Имаме и много още репресирани и уволнявани измежду нас, които са длъжни да проговорят, а не да бъдат само зрители отстрани. Ето, по всичко това съдът в Стасбург трябва да вземе ново решение и да защити и нашите религиозни и чевешки права. Нали е съд на всички ни в Европейския дом!

 

3. При обжалването да се посочат като недостатъчно ясни и недобре изяснени в решението на Страсбург следните неща:

 

а/ Да се поясни защо е отхвърлен най-важният документ, който е разрешил проблема духовно и материално веднъж завинаги, т.е. “Решенията на Всеправославния събор” от 1998 г. в София, които са приети и обнародвани от всички православни църкви по света.

 

б/ Да се преразгледат личните основания на обвинителите, подкрепени с документи. Наистина ли могат да представляват каноничната БПЦ-БП в Страсбург;

 

в/  Да се уточни базата на индивидуалните искания за парични обещетения и особено претенциите за принадлежността на църковните имоти, и

 

4. Да се убеди съда в Страсбург, че БПЦ-БП е една и единна не само в Родината, но и в целия свят, като се подчертае, че ние в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия сме неразделни от нея и винаги ще зашищаваме нейния авторитет и достойнство.

 

  

 

Днес, 11.03.2009 г., в София по покана на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ) се състоя работна среща на представители на Православните автокефални църкви като естествено продължение на Светия Разширен Надюрисдикционен Всеправославен Събор от 1998 г. Обсъдиха се въпросите, повдигнати в решението от 22 януари 2009 г.на Съда по правата на човека в Страсбург, произнесено по жалби № 412/03 и № 35677/04 относно лицата, отделили се от единството на Българската православна църква.
 
  
   На тази основа участниците в срещата изразяват следното:

     1. Единството на БПЦ и каноничността на Св. Синод и на Негово Светейшество Българския патриарх Максим са без съмнение от гледище на каноничното право и на Вселенското православие. Заявяваме, че БПЦ е била, е и ще бъде Една. Съществуващият от 1992 до 1998 г. разкол в БПЦ е преодолян с решенията на провелия се в София Свети Разширен Надюрисдикционен Всеправославен Сьбор от 30.09.-01.10.1998 г., взети въз основа на свещените канони на Православната църква. Решенията на този Събор са авторитетен и канонично-задължителен за православните християни акт, чрез който окончателно е прекратен болезненият разкол в БПЦ. Лицата, поставили се извън Единството на Църквата, имат възможност чрез покаяние да се завърнат в нея.

    2. Възниква въпросът, защо този акт на Събора не е обсъждан и зачетен при преценката на случая от Съда по правата на човека в Страсбург, което е повлияло на неговото крайно решение. Предвид наличието на това авторитетно и обвързващо решение на Събора, прекратяващо разкола в БПЦ, е неоснователно да се твърди, че българската държава се е намесила неправомерно, включително по законодателен път, във вътрешните дела на БПЦ.

      3. Според принципите и практиката на Съда религиозната свобода включва уважение на автономното право на всяко вероизповедание. В случая в Православната църква става въпрос за каноничното право.

   4. Изводът на Съда, че държавата трябва да е неутрална по отношение на традиционната си религия - източноправославното вероизповедание (чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България) не е задължение, което е включено в обхвата на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи. Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г. от Народното събрание на Република България, изразява българското национално самосъзнание, без в същото време да противоречи на европейската практика. Благодарение именно на този закон българската държава е успяла да преодолее негативните последици от намесата във вътрешноцърковните дела, като по този начин е възстановена справедливостта по отношение на каноническата Българска православна църква.

   5. Представителите на Поместните православни църкви призовават правителството на Република България да защити законния интерес на БПЦ. Защитавайки БПЦ, държавните лидери ще защитят и идентичността на българския народ, неговата вяра и многовековната му история, неговата религиозна и културна индивидуалност, неговото единство и солидарност. Основавайки се на обстоятелствената част и мотивите в решението на Съда по правата на човека в Страсбург, участниците вярват, че съществуват повече от солидни основания за неговото обжалване. От своя страна Православните цьркви изразяват готовност да окажат на лидерите на Република България всичката необходима помощ, изразяваща се в съвети и информация, както и да влязат в диалог със Съвета на Европа и Съда по правата на човека в Страсбург.

   6. Участниците в срещата изразяват общо разбиране и се обръщат към българската държава да предприеме необходимите действия за обжалване на въпроса пред Голямата камара на Съда по правата на човека в Страсбург, като считат, че Съдът не е разполагал с пълна картина на фактите и аргументите, за да постанови своето решение. 

Българската православна църква изразява категоричното си несъгласие с несправедливите, едностранни, пристрастни мотиви на решението, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България
 
  Българската православна църква категорично заявява, че не може да се сключва споразумение, както препоръчва Съдът, относно канонични въпроси, засягащи единството на Църквата, за които да се налагат евентуални обезщетения в последваща съдебна процедура.
Този акт на Съда в Страсбург по съществото си може да се разглежда като намеса в делата на самоуправляемата се Българската православна църква. Светият Синод изразява категорично несъгласие с подобно незачитане на вътрешния живот и каноничното устройство и единство на Църквата. Трябва да се подчертае, че нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това е погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.
Българската православна църква, както и всички Поместни православни църкви, има едно единно канонично ръководство в лицето на Светия Синод и се представлява от Българския патриарх.
     Светият Синод за пореден път изразява своето удовлетворение и подкрепа за всички действия на българската държава, свързани с приемането и прилагането на Закона на вероизповеданията от 2002 г. Този закон реално гарантира свободата на всички религии у нас и допринесе за отстраняването на тежките последствия от политическата и държавна намеса във вътрешните дела на Българската православна църква през периода 1992-2001 г. 
Изразяваме нашето удовлетворение от продължилата в три сесии работа на VІ Църковно-народен събор в Рилската св. обител под покрова на всебългарския покровител преп. Йоан Рилски и приемането на 11 декември 2008 г. на нов Устав на БПЦ – Българска Патриаршия – основен устройствен акт на Църквата.

Припомняме на родолюбивата българска общественост, че болезненият въпрос с разкола в Църквата беше решен по каноничен ред още през 1998 г. на Разширения Всеправославен надюрисдикционен събор на главите на Православните църкви. Нещо повече, Поместните православни църкви подчертаха това, изразявайки своята подкрепа за Българската православна църква и пред Съда в Страсбург, като потвърждение на нейното канонично единство.
Въпреки крайното църковно снизхождение, проявено към изпадналите в тежкия грях на разкола, ние скърбим, че не всички от тях се възползваха от дадената им възможност да се завърнат в спасителното лоно на Българската православна църква. Затова за пореден път призоваваме отделилите се да сторят това.
Светият Синод заявява непоколебимата си воля да не допусне намеса от страна на международни или национални институции в полза на неканонични действия и амбиции. Винаги ще отстояваме и няма да допуснем никакъв натиск срещу Православието и Светата ни Църква, да ерозира единството на Църквата и нашата вяра и упование в Господа Нашето Иисуса Христа. Ще използваме целия международен авторитет на БПЦ и ще се обърнем към всички сестри Православни църкви за подкрепа. Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква. 
Българският Патриарх не разреши, когато през 90-те години бяха незаконно отнемани църковни имоти с помощна на държавата, тя да бъде съдена в Страсбург с думите: „Българската православна църква не може да съди своя народ”.
Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква - вековен крепител на устоите на българската нация. 
 
Видеоматериал на Изявлението на Патриарх Максим, поместен на сайта на Българска национална телевизия на адрес, можете да видите тук. 

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре