DSC_2159 Всемирното Православие - ЧЕСТВАНИЯТА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ ЗАПОЧНАХА ОТ СОФИЯ

София е първият град, в който започнаха тържествата по случай 700-годишнината от рождението на преподобни Сергий Радонежки (1314 - 1392 г.), чиято кулминация ще бъде на 18 юли 2014 г. в Свято-Троицката Сергиева лавра, на 70 км от Москва. По този повод догодина от Руското подворие в София ще бъде организирано поклонническо пътуване до Лаврата.

 

Международната конференция, посветена на забележителното събитие, се проведе на 13 октомври в голямата зала на Руския културно-информационен център в столицата. Бяха поканени две особено изявени личности, свързани с Руската православна църква: журналистът Сергей Кравец - отговорен секретар на „Голямата руска енциклопедия” и на „Православна енциклопедия”, и протойерей Павел Великанов – създател на най-големия православен портал „Богослов.ru” и ръководител на съвместния образователен интернет-проект на „Радио Русия”.

Конференцията имаше благословението на Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил и на Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит. На нея присъстваха още настоятелят на Подворието на Руската православна църква в София архимандрит Филип (Василцев), сътрудникът по междуправославните отношения на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия А.Ю. Хошев, г-жа Елена Л. Кравец - отговорен редактор на раздела „История на Руската православна църква” в „Православната енциклопедия”, и диригентът на Софийския свещенически хор, випускник на Московската Духовна академия, протойерей Кирил Попов.

След откриването на конференцията от архим. Филип (Василцев), А.Ю. Хошев прочете приветствието на председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия Волоколамския митрополит Иларион.

Основни доклади изнесоха прот. Кирил Попов - "Певческо-литургическите традиции в Троице-Сергиевата лавра", и прот. Павел Великанов - "Заветите на св. Сергий и Свято-Троицката Сергиева лавра днес". Г-н Сергей Кравец щеше да представи по-подробно на другия ден, 14 октомври, многотомното издание "Православна енциклопедия", чийто редактор е той и в чието създаване участват над 1000 църковни и светски учени от различни страни по света.

В подробния си доклад на руски език прот. Кирил Попов говори с възторг и благодарност за годините на музикалното си обучение в Московската духовна академия, намираща се зад стените на св. Троицко-Сергиевата лавра. Той припомни факта, че Симеон Димитров (днешният Български Патриарх Неофит) е бил две години стипендиант на същото висше учебно заведение и го е завършил с отличието „златен камертон”.

Докладът на прот. Кирил Попов беше прекъсван от аудиозаписи, илюстриращи различните разпеви - византийски, цамблакски (български), знаменний, киевски и др., както и напеви от руски манастири - Оптински, Валаамски, Зосимов, Соловецки и др. Посочено беше, че най-известното днес руско литургическо пеене идва именно от Свято-Троицката Сергиева лавра, наречена "духовен портрет на Русия". В изложението си прот. Кирил подчерта връзката на св. Сергий – игумена на руската земя – със св. Киприян Чудотворец, българина от Търново, станал Киевски митрополит. В изложението се каза също, че сърцето на православна Русия е Москва, където е Свето-Троицкият манастир и гробът на св. Сергий, както сърцето на православна България е Рилският манастир, където са мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец. За най-великия руски светец има съставени житие и две служби: на 25.IX./8.X. (неговото успение) и на 5/18 юли (откриване на мощите му). В  една от службите  св. Сергий е наречен "пречист дом на Св. Троица".

Ръководителят на Църковно-научния център „Православна енциклопедия” Сергей Кравец и отговорният редактор на раздела „История на Руската Православна Църква” в „Православната енциклопедия” Елена Кравец разказаха за проектите, свързани със 700-та годишнина от рождението на великия руски светец, сред които е и художествен филм за живота му. В него зрителите ще могат да видят по нов начин ролята на личността в историята. Появата на св. Сергий променя целия руски живот, без при това да бъде използвано насилие. Светецът е странен, невидим за света, понякога неразбран, но много обичан. Той например се отказва от митрополитския престол, защото прозорливо вижда, че след това ще дойде великият българин Киприян, за да стане знаменит Киевски митрополит. Древна Рус след Радонежки е обединената, единна Русия. По думите на прот. Георги Флоренски (1893-1979 г.): „Без преподобни Сергий Радонежки нямаше да я има Светата Рус”.

Протойерей Павел Великанов, доцент в Московската духовна академия и създател на най-големия православен портал „Богослов.ru”, изнесе доклада "Заветите на св. Сергий и Свято-Троицката Сергиева лавра днес", съпроводен с видео-прожекции. По време на изложението многократно беше цитиран протойерей Георги Флоровски, който впрочем казва, че за да се разбере Русия, трябва да се разбере (познава) Троице-Сергиевата лавра.

Протойерей Павел Великанов проследи дивния житейски път на св. Сергий Радонежки, характеризиращ се с няколко основни белега. Първият е удивителната му любов към животворящата и неразделна Троица. Вторият – най-дълбокото смирение, деятелна любов и кротост. Третият – трудолюбие и въздържание в храна и облекло (монасите да не се надяват на помощ от миряните, а да добиват с труд необходимото им). Друг белег – любовта към Русия, която за светия мъж е равна на защита на Православието. По времето на св. Сергий Русия се намира в дълбока криза, под тежко татаро-монголско иго, народът изнемогва във вражди и разделения. Построената от светеца Свето-Троицка лавра става символ на събирането на народа в любовта и помирението. По времето на св. Сергий Радонежки става овладяването на руския север, който се населва с монашески обители. Последовател на деятелния исихазъм (византийски исихазъм, но обърнат към деятелността), св. Сергий помирява руските князе, създава общежителното монашество в Русия, утвърждава, че монашеският постриг не е край, а начало на житейския път. Налага ново разбиране за светостта – сред народа, не в тишината на килията; на практика прилага евангелския принцип: който иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички. Заради великото си смирение св. Сергий Радонежки се удостоява с посещението на Небесната Царица, заобиколена с двама светители.

Във филма „Лаврата - домът на Света. Троица” е проследено славното и трагично минало на Троице-Сергиевата лавра, дала толкова знаменити руски духовни старци, представляваща прекрасен архитектурен ансамбъл, но и преминала през национализация, разрушаване и затваряне през периода на болшевизма, за да се стигне но новия ? днешен разцвет, започнал след 2004 г. Лаврата се посещава годишно от един милион поклонници. Нейната притегателност се обяснява с думите на прот. Г. Флоренски: „В Лаврата се чувстваме като в собствен дом”.

По време на конференцията беше изтъкнато, че много български йерарси са се подготвяли в Московската духовна академия, намираща се в границите на Троице-Сергиевата лавра, и че на това свято място българите са винаги добре дошли.

 

 


DSC_2118 Всемирното Православие - ЧЕСТВАНИЯТА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ ЗАПОЧНАХА ОТ СОФИЯ












Архимандрит Филип (Василцев), г-н В. Баженов и г-жа Е. Кравец




DSC_2128 Всемирното Православие - ЧЕСТВАНИЯТА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ ЗАПОЧНАХА ОТ СОФИЯ












Прот. Павел Великанов, А.Ю. Хошев и прот. Кирил Попов





DSC_2167 Всемирното Православие - ЧЕСТВАНИЯТА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ ЗАПОЧНАХА ОТ СОФИЯ













Г-н Сергей Кравец



2 Всемирното Православие - ЧЕСТВАНИЯТА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ ЗАПОЧНАХА ОТ СОФИЯ






 

 

 

 

Свето-Троицката Сергиева лавра
(сн.: pravoslavieto.com)