- Ваше Високопреосвещенство, посланици на 18 държави подкрепиха с декларация тазгодишния “София прайд” на 27 юни. В декларацията се настоява да се отстоява и у нас "принципът за еднакво отношение към лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови и интерсексуални хора, което е важна черта на всяко толерантно и самоуважаващо се общество”. Този документ би могъл да се разчете и като зов за промяна в отношението на Светия синод на Българската православна църква към подобни манифестации, който още през 2012 г. нарече парада "безнравствена проява". Ще си промените ли отношението?
- Като християни каквато и да е промяна в отношението ни към подобни шествия е немислима. Защото няма как да променим казаното от Христос и апостолите за един много по-тежък от естествените грехове грях, за едно извращение на човешката природа, каквото е това, за което говорим.
В случая можем само да съжаляваме, че тези посланици, които иначе са от страни, от които ние би трябвало да вземаме пример, подкрепят такова сборище. Такава е истината и аз не мога да не я кажа открито, защото иначе не бих бил православен епископ.
- Водещо искане на тазгодишния осми поред гей-парад е в образователната ни система да се включат текстове, вменяващи у децата търпимост към хората с различна сексуална ориентация. Радетелите му не виждат причина, щом в училище се добива знание за драмата между Яворов и Лора, да не се преподава и за любовите на хомосексуални писатели като Вирджиния Улф, Марсел Пруст, Артюр Рембо и Пол Верлен или Труман Капоти. Какво мислите за това?
- Вижте, дори не искам да слушам! Подобно съпоставяне е абсурдно! Любовта между Яворов и Лора им е дадена от Бога. Другото няма нищо общо с това. Като искат да се говори на децата за тези толкова съкровени неща, нека в училищата ни се учат текстове от Евангелието, от Библията, които говорят за любовта. Ей това да се учи!
- Упоритата непримиримост на клира ни към гей-културата не противоречи ли на завета на евангелиста: "Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога" (1 Йоан. 4:7-10)?
- Вижте, никога не сме проповядвали омраза към гейовете и лесбийките. Не мразим грешника, а греха, казано е в Евангелието. Но какво означава да ги обичаме? Ние обичаме техните вечни души и ни е мъчно за тях, защото те ги погубват по тоя начин. Особено когато допускат да съблазняват други, невинни души.
- Опорна точка на пропагандаторите на "любовта към падналото творение" е, че "тези, които ни оказват подкрепа, са хора добродушни, милостиви, справедливи". Тогава какви са другите?
- Кой какъв е, ще стане ясно на Страшния съд. Там ще се разбере кой е бил милостив наистина и кой се е правил на такъв.
- Поддържането на гей-идеологията, абортите и евтаназията се окачествява все по-често от ортодоксални богослови като "настъпление на Содом". Вие как го възприемате?
- Абсолютно вярно е. И добре е да се чуе отново, че Господ не ще остави подобни прояви и поведение без наказание. Както не е оставил безнаказани Содом и Гомор. И ще е страшно тогава, това е истината.
- България е една от четирите държави в ЕС, в чийто парламент не се обсъжда узаконяването на семействата на еднополови двойки. Въвеждането на задължително вероучение в училищата обаче също не е в дневния ред на депутатите. Да не би мълчанието по първото да е вид компенсация заради тишината по второто?
- Тук бих си позволил да кажа само че може би някои от тези, които са срещу въвеждането на вероучението в училищата, се ръководят от страх, че то ще попречи на разпространяването на гей-културата. Вероучението учи човек на любов, то го учи и на омраза срещу греха, и на борба с него. И към това трябва да се приучат децата, за да ги предпазим от съблазънта.
- На фона на недоволството на Църквата към гей-парада как ще коментирате гей-скандалите в клира и особено тези в Троянския манастир, който е към вашата епархия?
- Вижте, по случая е образувано църковно-наказателно дело и преди то да приключи, не може да се каже има ли виновни и въобще имало ли е такова нещо. А такива дела отнемат много време.
- Това лято като че ли гневът на Светия синод е насочен повече към йога учението?
- Не толкова срещу йога учението. Просто имаше случай, когато на една матура, после и на втора се даваха текстове за йога, както и от други източни учения. Считаме, че е недопустимо Министерството на образованието да си затваря очите пред подобна практика. Както недопустимо е и да се проповядват сред децата и младежите източни религии, а да не се допуска изучаването на християнството. Това е по-скоро нашата болка. Впрочем нима е обществено и нравствено полезно да се приучват децата ни към нихилизъм, както е застъпено в тези учения, докато именно православната вяра ни е помогнала като народ да извървим с достойнство изключително трудния ни исторически път. Поради що ни е страх от нея днес? Да не би да ни е страх, че децата ни ще станат добри чрез нея?
Дано управляващите ни се събудят. Разбира се, възможно е вниманието им да е насочено най-вече към материалната криза. Но, добре е да знаят, че по първенство преди нея е кризата с духовността. Първо идват проблемите с духа, а после тези с материята. Господ ще ни помогне с материалните ни грижи само ако първо се грижим за духовните неща.
- Духовенството ни извоюва църковната ни независимост през 19-и век. Близо две столетия по-късно в битка срещу кого и за какво е въвлечено то?
- Свети апостол Павел казва: "Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени". И днес духовенството ни воюва да има повече добри и благочестиви хора. Но това зависи от волята на хората. В крайна сметка тази битка е на самия човек, битка за вечния живот. Едни печелят, други губят.
