На 4 март в Пловдив, в салона на Драматичния театър „Н. О. Масалитинов” се проведе тържествена богословска конференция, посветена на блаженопочиналия Български патриарх Кирил във връзка с честването на 110 години от рождението и 40 години от блажената му кончина. Конференцията се организира от Пловдивската света митрополия, чийто кириарх той е бил в продължение на цели 32 нелеки години.
На тържествената конференция в негова чест като почетни гости на Пловдивска света митрополия присъстваха високопреосвещените митрополити: Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Ловчански Гавриил, Доростолски Амвросий; преосвещените епископи: Стобийски Наум, главен секретар на Св. Синод, и Знеполски Йоан, викарий на Софийския митрополит; представители на поместни православни църкви: на Гръцката църква - митрополитът на Едеса г-н Йоил с придружаващите го свещенослужители, на Румънската църква - ик. Нелуц Опря, и на Руската църква – йером. Зотик Гаевски.
Сред гостите по решение на Свещения Кинотис бе и специална делегация на Света Гора – Атон. Такова официално посещение на делегирани монаси от светата светогорска общност се случва в България за първи път от десетилетия насам. Делегацията е тук по покана на Пловдивския митрополит Николай и включва следните представители на Свещения Кинотис: игумена на Хилендарския манастир йером. Методий, йером. Григорий от манастира „Ксенофонт”, йеромонах Никодим от манастира „Св. Павел (Атонски)”, монах Евтимий от Зографския манастир и монах Силуан от Хилендарския манастир. Техни придружители и преводачи от български са членове на Балканското Атонско сдружение.
На богословския форум присъстваха още: кметът на град Пловдив г-н Славчо Атанасов, ректорът на Пловдивската духовна семинария „Свети Кирил и Методий” прот. Добромир Костов, архим. Антим - протосингел на Видинска св. митрополия, игумени, архиерейски наместници от епархията, свещенослужители, депутати, общественици и граждани. Водещ на форума бе прот. Тодор Хаджиев.
Конференцията бе открита от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който произнесе слово за живота и делото на патриарх Кирил. В него той назова своя предшественик на пловдивската катедра „истински апостол”, който „положи началото на новото възраждане на Българската църква”.
Първо думата бе дадена на доц. Иво Топалилов, преподавател от Шуменския университет. Той проследи биографично живота и делото на патриарха, като придружи изказването си с мултимедийно представяне на фотографии, издирени по инициативата на Пловдивска св. митрополия.
След него кметът на града г-н Славчо Атанасов също приветства участниците във форума, като подчерта, че през последните години се наблюдава възраждане на националния български дух, което е в пряка връзка с възраждането на вярата и въвеждането на вероучение в някои училища, като тези в Пловдив.
Лекция на тема „Нравствените възгледи на патриарх Кирил” произнесе Агатоникийският епископ Борис, игумен на ставропигиалната Бачковска света обител. „Човек на перото е патриарх Кирил, но не по-малко е човек на делото”; "Той по благопристоен начин изявил красотата и силата на любовта към хората. Жертвал себе си във всичко за другия". Накрая Негово Преосвещенство чрез множество риторични въпроси се запита дали успява съвременният църковник да се съизмери с образа и делото на блаженопочившия патриарх.
След него словото бе дадено на проф. Славчо Вълчанов. Професорът от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, дългогодишен преподавател в катедра „Библеистика - Стар Завет”, произнесе лекция на тема „Българският патриарх Кирил и библейското дело”.
Той отбеляза, че като книжовник и научен изследовател патриархът не е правил специално библейско изследване. И въпреки това могат да се набележат следните основни моменти в насоката на научната му дейност: Първо, в труда си „Църквата и синагогата през първите три века” той изследва ересиарха Маркион, който отричал изцяло Стария Завет, и прави заключението, че Църквата трябва да вярва в целокупното си единение и промислително Божие домостроителство. Второ, заедно с Варненския митрополит Йосиф той поставя инициативата за нова многогодишна ревизия на Свещ. Писание, чрез която се доутвърждават авторитетът и несравнимата стойност на православния превод на св. Библия в сравнение например с протестантския й превод на български език от 1871 г. Така до 1964 г. под попечителството на патриарх Кирил бил извършен пълен нов коригиращ преглед на новозаветните книги на български език, чрез което били отстранени редица евраизми, елинизми и старославенизми, които затруднявали четенето и разбирането на текста на св. Библия. Трето, фундаментът на неговия омилетичен труд „При извора”, както посочва и самото му заглавие, лежи на Свещ. Писание.
Дългогодишният преподавател по философия и социология при БФ на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Антоний Хубанчев говори на тема „Българският патриарх Кирил: Социалният проблем и евангелският идеал за духовното формиране на личността”. Патриарх Кирил, след като разкрива какъв е богословският възглед за човешката личност, естествено стига до заключението, че социалният проблем е дълбоко религиозен по своята същност. Това той прави в изследването си „Човекът и неговият труд”. За целта въвежда и свой специфичен термин - „мамонизъм”, под който разбира съвременното идолопоклонство и социален порок. Тук той се противопоставя на основоположника на съвременната социология Макс Вебер, за когото човекът е роб на капитала – съвременния златен телец и е чисто „икономическа категория”. Докато за Църквата човекът е духовно-нравствена личност. Прави извода, че за да бъде такава личност, е нужно човекът да се преобрази. Тук водеща е ролята на светостта, на усвояването й; на личната социална ориентация, както и на църковно-нравствената ориентация. Личната мисия на човека е отговорност пред Бога и пред обществото. Затова и българският светец е привързан към род и родина и небесно отечество. Затова и ставал мъченик.
След така многообразно разкрития облик на патриарх Кирил архим. Арсений представи направения за случая филм на Пловдивската църковна телевизия от издирени записи и фотографии на дългогодишния предстоятел на Пловдивската катедра и впоследствие Български патриарх Кирил. Той определи църковната телевизионна медия като „медиен амвон”, от който се проповядва живото слово – делата и живота на Църквата.
След приключването на тържествената конференция всички присъстващи се отправиха към централната градска градина – Цар-Симеоновата, за освещаване на бюст-паметник на Патриарх Кирил и извършване на заупокойна молитва.
