Дякон Михаил Взел интервюто: Светослав Ангелов
Как се стигна до събитието, което днес (13.08.2009 г.) подготвяме?
Нарекохме акцията „Спаси живот с цвете”. Идеята се роди съвсем спонтанно. Финансовото ни положение не е никак добро и няма как да продължим с ремонта, който сме предприели, на Защитеното жилище и Дневния център. А те са две твърде необходими звена в нашата работа. В Дневния център обгрижваме наркозависими, преминали някакъв период на лечение и търсят начини да се реализират в обществото. Защитеното жилище е крайно необходимо пък за хора, преминали през рехабилитационната програма на ПЦДОН и трябва да бъдат ресоциализирани.
Психоложката ни Диана Дончева предложи да продаваме цветя и аз намерих варианта за много удачен по ред причини. Има символика в това, което правим, в посланието, което така отправяме. Защото в ПЦДОН отглеждаме „цветя” – някой ги е повредил, изхвърлил ги е. И сега ги присаждаме наново, обгрижваме ги с любов, даваме им слънце, за да поникнат пак.. Това са цветята на нашето общество и те трябва да открият мястото си в него, украсявайки го със своя уникален цвят. Надяваме се, че хората ще усетят колко е трудно да вземеш цвете в неговата малка саксийка и след много усилия да се превърне то в хубав цвят, дарявайки те с радост от това, че е плод на твоите усилия. Така споделяме радости, трудности и преживявания.
Едновременно с това цветето е жест на благодарност, че варненци толкова дълго ни подкрепят. ПЦДОН съществува вече 5 години. Средата, в която съществуваме е враждебна – държавата по никакъв начин не ни толерира. Съществуваме, заради подкрепата на варненската общественост и в огромна степен на хората от кв. Аспарухово. Тази подкрепа дори само пасивна да беше, изразяваща се в търпение, пак би била доста – знаем как на някои други места населението се отнася към подобни инициативи.
А на какво се дължи подкрепата, според теб?
На свещ. Георги Фотакиев. Той не е създал комуна. Започнал е да работи с наркозависими младежи много години преди да започне съществуването си Центъра. Привличал ги е в Църквата, обгрижвал ги е духовно, причастявал ги е, въвеждал ги е в общността. И останалите хора са видели, че тези момчета не са зли, че не биха ти причинили целенасочено „зло, заради самото зло”. Видели са не само хора с проблеми, но и такива, които се борят с тези проблеми.
На момчетата каква полза носи активното участие в настоящата акция?
Първо страничните хора ще видят, че наркозависимия не е много по-различен от тяхното собствено дете. Не по-различен от детето на съседа. Не по-различен и от самите тях. Но е човек с една страст, с която цял живот ще се бори. И за самите момчета, живеещи в една, малко или много, изолирана среда е полезно да се сблъскат с външен фактор. Добре е да си дадат ясна сметка, че може да срещнат враждебност, насочена лично и безкомпромисно към тях. Те рано или късно излизат от тук, където всячески ги пазим и трябва да намерят сили и начини да оцелеят, съхранявайки себе си, уповавайки се на Бога.
Ще продадем ли цветята? Да не приключим на загуба? Все пак вложихме сума, която някому може да се стори незначителна, но за нас е крупна...
Е, Варна по това време на годината е едномилионен град. А това са все пак само 300 цветя...