С тържествено шествие свещенството от Варненска и Добричка духовни околии пренесе българската чудотворна икона „Пресвета Богородица - Достойно есть” от сградата на св. Варненска митрополия в катедралния храм на града „Св. Успение Богородично” в ранната утрин на 11 март. След като поставиха светинята в проскинитарий в центъра на храма, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил и духовенството отслужиха Молебен към Пресветата Божия Майка за помирение на българския народ.
Архиереят и свещенството отправиха молитва за благочестивия и православен български народ, управляващите и христолюбивото ни войнство: „Да уталожи Господ Бог всички крамоли, безредия, раздори, препирни, вражди и завист, които са от нашите грехове и да въдвори братолюбие и умиротворяване”; „да не остави Всемилостивият Бог Своето словесно стадо да се унищожи и поквари от лукави и враждебни човеци, но бързо да окаже Своята помощ, застъпничество и облекчение на всички нас, макар и недостойни, и да ни избави от всяко зло обстоятелство със силата на Своята благост и милостивно да ни помилва”. Помолиха се да ни прости Бог всички прегрешения, с които Го раздразнихме и извикахме против себе си Неговото справедливо и заслужено негодувание, и отечески да ни помилва; да обнови в сърцата ни правия дух и ни обедини, и укрепи в благочестивата вяра, и ни направи бързи във вършене на добри дела и съблюдаване на Неговите заповеди и ни изпълни с искрена братска любов."
Веднага след молебена бе дадено начало на светата Литургия, отслужена от многобройно свещенство, начело с епархийския си архиерей митрополит Кирил.
В храма бе и подалият оставка кмет на обхванатия от протести град, който редом с жителите на Варна преклони нозе и глава пред чудотворния Богородичен образ "Пресвета Богородица - Достойно есть”, поставена редом до иконата „Пресвета Богородица - Геронтиса”.
За първи път в историята двете икони „се срещнаха” в навечерието на Рождество Христово 2012 г. в ПКСХП „Св. Александър Невски” при отпътуването на "Пресвета Богородица - Геронтиса" за постоянното й място за поклонение - катедралния храм на Варна, получил този драгоценен дар от Светогорското монашество.
След светата Евхаристия митрополит Кирил се обърна към богомолния народ със слово, в което благодари на Господа и на Пресвета Богородица за щедростта, с която Бог излива Своята благодат върху нас. „Ние винаги отправяме молитви към тях за благодатна помощ с вярата и разбирането, че нашите сили са ограничени и без Бога нищо добро не можем да направим. Но просейки, и ние трябва със старание и смирение да вършим послушанието, възложено ни от Църквата или обществото, като помним, че един ден ще трябва да дадем отговор пред хората и пред Бога, Който ще съди всички за делата им и съвестта им - каза архиереят. - Ако всеки в периметъра на правомощията си и задълженията си върши всичко със страх Божий, няма да се стига до такива крайни прояви на неправда и насилие, на каквито ставаме свидетели напоследък”.
Той изрази задоволството си, че в тези тежки за българския народ и за варненци времена имаме молитвеното застъпничество на целия сонм Божии угодници, както и благодатната подкрепа на светите Царствени мъченици и Пресвета Богородица, чиито икони се намират в катедралния храм на града.
Варненският митрополит изтъкна, че българският народ се е осъзнал и е поел в ръцете си онова, което зависи от него, за да подобри положението си, но призова всичко да се прави с разум и внимание, за да не се стига до крайности, какъвто е случаят със самозапалилия се Пламен.
„Който върши самоубийство, върши голям грях, като си присвоява правото да слага край на живота, който Бог му е дал и само Той може да му отнеме!” - подчерта архиереят. И макар да е в Божията власт да осъжда и милва, Църквата, като грижовна майка ще направи всичко необходимо, за да изпроси милост за душата на това свое чедо, което в умопомрачение, от крайно отчаяние, е посегнало на живота си.
Последва панихида за упокоение душата на новопреставилия се Пламен с надежда Бог да му прости и го помилва и всели душата му в селенията на праведниците.
Накрая митрополит Кирил отново с надежда в Божията милост и благодатна помощ прочете молитвата от Молебена за помирение на българския народ: „Господи, Царю небесни, неизтощим извор на човеколюбие и мир! Ти всичко премъдро устройваш и промислително ръководиш човешките съдбини. На горделивите се противиш, а на смирените даваш благодат. Не оставяш праведника да погине, правдата въздигаш от унижение. Ти си Слънце на правдата, което не залязва и мракът е безсилен да обземе светлината Ти. Угодни са Ти, велики Боже, делата на милосърдието, на справедливостта, на човеколюбието, на мира и благоволението сред човеците, а вражда срещу Тебе са делата на себеслужението, неправдата, завистта, гордостта, лихоимството, размирието и раздора. Затова Ти ни даде Твоя мир и ни заповяда да пребъдваме в мира на взаимната братска обич.
Милостиви Боже, ние съзнаваме колко велико благо и какво скъпоценно съкровище е праведният и желателен мир между нас, които принадлежим на един и същи народ и сме свързани чрез вярата в Тебе в една общност. Защото без тоя мир, който от Тебе иде върху Твоите люде, не може да има никакво добро, никакво благополучие и напредък, а само гибел, злополука и упадък. На Тебе се молим: погледни благосклонно и милостиво на Твоите люде и на наследието Си и благоволи да запазиш народа и Отечеството ни от размирия, крамоли, несъгласия, насилия и разорения. Дай ни сърца, послушни на Твоето слово, всякога готови да служат на Твоята воля, миролюбиви и отзивчиви към всяка наредба, която изгражда обществения мир.
Дай ни благ разум, за да не изгонваме от себе си скъпоценния мир, а да станем участници на Твоето славно обещание, което изрече с думите: „Безопасно ще живеете в страната си. Аз ще изпратя мир във вашата земя, за да си починете и никой да не ви застрашава. Ще изгоня злите зверове от земята ви и нож няма вече да мине през нея“. Обърни, Господи, към нас лицето Си и ни помилуй. Не се отвръщай от нас, ако и да сме грешни, но ни пожали и ни помагай, за да бъде страната ни под Твоята закрила и да се радва народът ни на благословен мир. Пожали лозето, което Твоята десница насади и на което Ти изпрати светите Твои работници Кирил и Методий досточудни, Климент и Наум, Охридски чудотворци, Йоан пустинник Рилски, Евтимий, патриарх Търновски, и всички други Твои избраници от българския род. Не оставяй враг да го погази и да унищожи плодовете, които Ти принася. Спомни си, Владико, за светите Твои олтари, които благочестивият наш народ Ти въздигна, и не допускай нечиста нога да ги потъпче. Заради тях пощади нас.
Спомни си за пролятата кръв на Твоите раби, за големите страдания и мъки, които те изтърпяха, за робските неволи, които изпитаха, очаквайки Твоето спасение, и не ни лишавай от Твоя щит, та и ние, Твоят христоимен православен български народ, да преживеем мирен и спокоен живот и страната ни да се издигне в слава: милостта и истината да бъдат наедно, правдата и мирът да бъдат неразделни, истината да изникне из земята и правдата да надникне от небето.
Амин!”
