Празници според Църковния Православен Календар

Тъй се нарича последната седмица от Великия пост, защото се споменават великите страдания на Иисус Христос (на църковнославянски „страст” означава „ страдание” – б.р.). Вечерните служби в бдение през първите три дни, започващи в 19 часа вечерта, напомнят величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканват към духовна бдителност, затова носят название „Последование на Жениха”.

Тъй се нарича последната седмица от Великия пост, защото се споменават великите страдания на Иисус Христос (на църковнославянски „страст” означава „ страдание” – б.р.). Вечерните служби в бдение през първите три дни, започващи в 19 часа вечерта, напомнят величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканват към духовна бдителност, затова носят название „Последование на Жениха”.

В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. апостол Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисуса Христа.

Следпразника Благовещение на Пресвета Богородица, в Йерусалимския устав и в Устава на великата обител на свети Сава, Църквата е отредила да се празнува с песнопения съборът на свети архангел Гавриил - радостният благовестител.

И наистина, този, който взе участие в тайнството на нашето спасение, като донесе на пренепорочната Дева вестта за въплъщението на Бог-Слово в пречистата Ѝ утроба, е достоен да бъде почетен особено.


Щом заслужил пратеник на земен цар, който е донесъл на някой град вестта за царска милост, бива приет от гражданите с особена почит, колко повече трябва да славим пречестния посланик на небесния Цар, великия ангелски княз, донесъл на човешкия род словото, преизпълнено с велика милост, възвестяващо нашето вечно спасение.

Колко е велик този вестител, който е разкрил още пред свети Захария своето достойнство: "Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога", тоест стои по-близо до Божия престол от другите ангели. Както в някое земно царство приближените до царя сановници, посветени в царските тайни, стоят несравнено по-високо от останалите служители, които са по-отдалечени, така и в Небесното Царство ангелите, които предстоят непосредствено пред Бога и по-ясно съзерцават Божиите тайни, са осияни с повече чест и слава, отколкото ангелите от низшите чинове.

Свещеното Писание разкрива, че пред недостъпната Божия слава предстоят винаги седем ангела с най-висок чин, началници на ангелските князе. Гавриил е един от седемте, вторият след Михаил. Всичките седем са: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил, Варахиил.

Ако някой попита защо Бог е изпратил при Пречистата Дева Гавриил, а не първия по чин свой ангел - Михаил, нека знае, че седемте висши ангели са равни по достойнство и Михаил е първи сред тях само по ред. Всеки от тях има свое специално предназначение. Михаил е победител над злите сили, Гавриил е вестител на Божиите тайни, Рафаил - целител на човешките недъзи, Уриил, като сияние на божествения огън, е просветител на помрачените, Салатиил е молитвеник, вечен застъпник пред Бога за хората, който ги подбужда да се молят, Йехудиил прославя Бога, той укрепя хората, които се трудят за слава Божия и ходатайства да бъдат възнаградени за подвизите си, Варахиил е носител на Божието благословение и ходатай, който измолва Божиите благодеяния.

И тъй, Михаил не бил изпратен да благовести на Пречистата Дева, защото има друго служение - винаги да държи готов за битка меч, да се опълчва срещу враговете и да ги прогонва. Бил изпратен Гавриил, понеже това съответства на служението му - да възвестява Божиите тайни. Той известил свети пророк Даниил за освобождението на Божия народ от вавилонски плен и за времето на пришествие на Месията. Той възвестил на свети Захарий раждането на Йоан Предтеча от неплодната му майка. Той наставлявал и свети пророк Мойсей в пустинята при писането на книгата "Битие", като му предавал Божието откровение за първите родове и години, започвайки от сътворението на света. Благочестивото предание свидетелства, че той благовестил на светите праведни Йоаким и Анна за зачатието на Пречистата Богородица и бил ангел пазител на пренепорочната Девица от самото Ѝ зачатие и раждане, носил Ѝ храна в Светая Светих. Ето защо той Ѝ благовестил и за зачатието на Божия Син.

Гавриил бил изпратен да занесе благовестието и поради своето име, което значи "крепост Божия", също - "мъж-Бог". И тъй, името на благовестителя означава, че Бог е крепък.

Господ в утробата на Дева се осъществил като съвършен човек (мъж), тоест Той се явява съвършен Бог и съвършен човек, съвършен не по телесна възраст, а по крепкост и разум. Младенците, заченати в майчината утроба, нищо не разбират, в тях няма крепкост, а Младенецът, заченат в девическата утроба на преблагословената Мария, от мига на Своето зачатие обладавал неизповедим разум и непобедима сила, тъй че и в малко тяло бил мъж съвършен. За това говори и пророкът:

"и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; "защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар'" (Ис. 8:1-4).

Това означава, че преди още да започне да говори, Младенецът ще има вече велика сила и крепкост да побеждава враговете Си. Предобраз било самото име на Гавриил, което значи: мъж-Бог, крепък Бог. И този Бог по време на благовещението чрез слизането на Светия Дух се заченал в нетленната девствена утроба. Свети Прокъл, патриарх Цариградски, пише следното:

"Самото име на ангела е чудно по значение, не случайно благовестителят на Дева Мария се нарича Гавриил. Името му предвъзвестява и носи първообраза на Богочовека, Който трябва да дойде в света. Гавриил значи мъж крепък или мъж-Бог и произхожда от думата гавир, което ще рече крепък или Бог, а в съвкупност двете названия дават: мъж-Бог. Това е предвъзвестил още ветхозаветният пророк Иеремия: "Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа".

И тъй, колко високопоставен е този Божий посланик и по значението на името си, и по своето служение, а най-вече заради тайната, скрита от векове, неведома и за ангелите, която Бог открива първо на него и с която го изпраща при Пречистата Дева.

Поради величието на тайната за Божието въплъщение, която надвишава всички други тайни, открити някога чрез Гавриил на светите пророци, той се сподобил с още по-голяма чест - сподобил се да бъде почитан от самите ангели като най-близък съзерцател на най-съкровените и неведоми Божии тайни.

Струва си да обърнем внимание към кой от деветте ангелски чина от трите йерархии принадлежи свети Гавриил. Някои смятат, че той е от третата, низшата йерархия, и е чиноначалник от среден чин между началата и ангелите, тоест от архангелски чин, определен да възвестява великите Божии дела. Така смятат отчасти поради факта, че се нарича архангел, отчасти, както казва свети Дионисий, че висшите ангели, които предстоят пред Божия престол, не се изпращат за служение, а само низшите, които са определени за това.

По-достоверно е обаче становището, че свети Гавриил принадлежи към най-високия серафимски чин и не взема участие в други, по-малко отговорни проявления на Божията воля, а бива изпращан да възвестява само най-великите тайни, каквато е била тайната за Боговъплъщението. Наречен е архангел поради радостното благовестие, което занесъл на Пречистата Дева и чрез което изпълнил с радост не само нея, но и всяко създание, както долно, земно, така и горно, небесно. Ето как възпява това свети Дамаскин:

"небесните с любов се веселяха, а земните замираха в трепет,

когато чу, Богородице, пречистия глас:

възсия единно тържество за всички,

щом безплътният ти донесе радостта".

А че свети Гавриил трябва да бъде причислен към серафимския чин, става ясно от това, че нито един от другите чинове не стои по-близо от серафимите до престола на непристъпната Божия слава, според заслужаващото внимание свидетелство на свети Дионисий. Всеки ангелски чин има свое място по Божия разпоредба: едни по-близо, други по-далеч, а чинът на серафимите стои най-близо до Бога, както говори Исаия:

"видях Господа, седнал на престол висок и издигнат...

Около Него стояха серафими: всякой от тях имаше по шест крила" (Ис. 6:1-2).

И тъй като свети Гавриил е един от седемте непосредствено предстоящи пред Бога ангели, следва да е от серафимски чин, втори между серафимите. В съответствие с това свети Андрей Критски го нарича един от първенствуващите ангели:

"На един от първите ангели Бог заповядва да възвести тайнството. Щом като той е сред първенствуващите, следователно е от седемте духа, които винаги предстоят пред Бога, а ако е от седемте, той е от серафимите. Защото има ли по-висши ангели от серафимите? Има ли някой, който да се намира по-близо от тях до Божия престол? И тъй Гавриил е Серафим от висшия, седми чин."

Това произтича и от факта, че за такова велико Божие дело следвало да се изпрати велик ангел. И понеже въплъщението на Словото било най-великото Божие дело, бил изпратен да благовести един от висшите ангели, свети Гавриил, както пише за това свети Григорий Двоеслов:

"Такова велико служение следвало да бъде изпълнено от най-високостоящ ангел, понеже той възвестява несравнимо най-висшето. Ако някога за прелъстяването на Ева дошъл самият княз на тъмата, то следвало и при Пречистата Дева да се яви с благовестие върховен княз на небесната светлина, при Мария, горяща от пламенна серафимска любов към Бога, трябвало да бъде изпратен серафим."

Светите седем висши ангела, от които Михаил е първият, а Гавриил - вторият, съгласно благочестивото тълкувание на Църквата, още в древността били изобразявани върху икони и в тяхна чест били издигани храмове. За това църковна история разказва следното:

Нечестивият император Диоклетиан, жесток гонител на християнството, заповядал да доведат на строежа на каменните терми в Рим множество християни и да работят там под надзора на строги и безмилостни пазачи, които измъчвали и угнетявали светите люде. Можело да се види как по няколко хиляди свети мъченици работят, като се обливат в пот и кръв. Мнозина от тях погинали там от меч и от друга мъченическа смърт за Христа. По такъв начин и с такъв тежък труд било издигнато огромно и прекрасно, като царски палат, здание. Изтекли много години, елинското безчестие погинало заедно със своите царе, а с възкачването на престола на християнските царе християнството възтържествувало по цялата вселена. Тогава вярващите от Рим, като гледали прекрасните терми на Диоклетиан, си спомнили, че били построени от ръцете на християни и като очистили зданието от езическата сквернота, го превърнали в християнски храм, посветен на седемте главни небесни духове, архангели и архистратизи на ангелските сили: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил.

По подражание на Рим и в други градове, като Неапол в Кампания и Палермо в Сицилия, били издигнати каменни църкви в чест на седемте първенствуващи ангели. Лицата им били изобразявани върху икони и  мозайки по стените на църквите и всеки от тях имал свои характерни черти, които тайнствено отразявали невидимото им служение.

Архангел Михаил бил представян как тъпче с крака Луцифер, със зелена финикова клонка в лявата ръка, с копие в дясната, което завършва с бяла хоругва, украсена с червен кръст.

Архангел Гавриил бил изобразяван в дясната ръка с фенер, в който горяла запалена свещ, а в лявата с огледало от зелен яспис, по което имало червени точки.

Архангел Рафаил е представян с леко повдигната лява ръка, в която държи съд с лекарствени средства, а с дясната води младия Товия, който носи риба, уловена в река Тигър.

Уриил бил рисуван да държи пред гърдите си с дясната ръка изваден меч, а с лявата, пусната надолу - огнен пламък.

Архангел Салатиил бил изобразяван със склонени глава и поглед, и с ръце, притиснати към гърдите, както при човек, който се моли в умиление.

На иконите Иехудиил държи с дясната си ръка златен венец, а с лявата бич от три черни въжета.

Архангел Варахиил е рисуван с бели рози на гърдите.

За радостта. Какво означава това, че светло празнуваното Благовещение почти винаги се извършва в пределите на светия пост – време на плач и скръб? Както Божият Син влиза в единение с нашето естество, което Той е нарекъл храм, така и ние трябва да встъпим в Църквата, която е Неговото Тяло.

Благовести, земьо, голямата радост,
възхвалявайте, Небеса, Божията слава.

(Стихира на празника)

Днес празнуваме, братя, Благовещение, което означава блага вест, възвестяване за радостта, празнуваме светло по зова на Църквата, която призовава всички към веселие - и небето, и земята, и Ангелите, и човеците, цялата видима и невидима твар.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре