36869.p Всемирното Православие - ЕВАНГЕЛИЕТО ЗА КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕМат. 3:13-17

Богоявление, XIV век, манастир Високи Дечани, Сърбия

И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това (Ис.40:5).

От древни времена Господ обещал да се яви във велика слава. Хората чули – и забравили. Но Господ не забравил Своето слово. Защото словата Господни са подобни на каменна крепост, нерушими. Господ обещал да дойде; Той обаче дошъл не тогава, когато ни е бил най-малко нужен, а тогава, когато ни е бил нужен повече от всичко.

 

Докогато пророк или ангел е можел да замести Господа, дотогава Господ изпращал пророци и ангели вместо Себе си. Но когато злото в света нараснало толкова, че нито ангел би могъл да го изгори със светлината си, нито пророк да го намали с думите си, тогава Господ изпълнил древното Си обещание и се явил на земята. Но как се явил Господ в слава? В неизречено смирение и послушание. Така, че ангелите изглеждали по-светли от Него, а пророците Му – повече от Него. Когато на Иордан стояли пророкът и Владиката, пророкът бил по-забележим, отколкото Владиката. Иоан Предтеча изглеждал по-дивен и велик, отколкото нашия Господ Иисус Христос. Зад две тежки завеси скрил Христос Своята слава и величие: зад човешкото тяло и зад смирението. Затова хората не Го забелязали и не Го познали, в същото време, когато всички небесни сили били устремени към Него повече, отколкото към целия сътворен свят. Облечен в истинско тяло и в истинско смирение, Господ Иисус Христос идва от Галилея на Иордан при Иоан да се кръсти от него.

Дивен е Бог в делата Си! Чрез всички Свои дела Той ни учи на смирение и послушание. Той се скрива зад делата Си, както слънцето нощем – зад сиянието на звездите, както славеят в храста – зад своята песен.

Той дава назаем Своята светлина на слънцето, и слънцето свети с нея като със собствена, а в същото време Божията светлина остава съкровена.

Той дава гласи Си на гърма и ветровете, и те се чуват, а Той – не.

Той дава красотата Си на планините и долините, и планините и долините блестят като със своя красота, а Божията красота остава загадка.

Той дава цвят и благоухание на полските цветя, и прекрасните цветя благоухаят като със свой собствен аромат, а Божието благоухание остава незабелязано.

Той дава сила на всяко творение, и всички творения се гордеят един пред друг като със своя сила, а безмерната Божия сила не вика и не се гордее.

Той дава на човека от Своя ум, и човек разсъждава и мисли като със свой ум, а умът Божий пребивава в тишина, далеч от мълвата, скрит от похвалите на света.

Така Господ ни учи на смирение. Понеже всичко, което Той прави, го прави колкото поради самата Си природа, толкова и заради човека. Да се засрами човек и да отхвърли безумната гордост. Да не се хвали човек със самия себе си, нямайки никакви добри дела; но да пуска напред делата си, а сам да върви отзад, както Бог върви след делата Си, едва чут и едва видим, като пастир след многобройно стадо.

Дивен е Бог, когато ни учи на смирение. Но Бог е дивен и тогава, когато ни учи на послушание. Никога човек не може да бъде послушен така, както Бог. Човек засява нивата и я оставя на Бога. Човекът за един ден засява нивата, а Бог стои над семената стотици дни и ги храни, и съгрява, и животвори, и постепенно ги извлича от земята във вид на злак, и постепенно напълва злака със зърно, и постепенно го довежда до зрялост, докато човекът не дойде отново на нивата, за да събере за ден-два зърното и го сложи в житница.

Гарванът измътва пиленцата и ги изоставя, и повече ни най-малко не се грижи за тях. А Бог поема върху Себе Си грижата за тях и ден и нощ послушно бди над малките. Рибите си хвърлят хайвера и си отиват, а Бог остава, за да изведе рибките от хайвера и да се погрижи за тяхната прехрана и развитие. Безбройни сироти – и човешки, и животински – биха погинали, ако Бог не се грижеше за тях. Денонощно Бог бди над всички Свои творения, слуша техните желания и отговаря на потребностите им.

Бог слуша исканията и молитвите на хората и ги изпълнява; изпълнява ги послушно винаги, когато тези искания и молитви не са свързани с грях. Молитвите пък, с които искат да въвлекат Бога в грях и да Го направят съучастник на човешки грях, Бог отхвърля и не слуша. А от всички молитви Бог с най-голямо благоволение слуша съкрушените молитви на каещите се, искащи да им бъдат простени греховете. Тъй като няма в света нищо по-полезно за човека от опрощаването на греховете, от освобождаването от греховете. По този начин човекът става нова твар, чрез това той започва нов живот, живот на син, вместо на раб. Затова от незапомнени времена всички пророци искали от хората покаяние. Затова и свети Иоан Предтеча не само проповядва покаяние, но и извършва покайно кръщение, така че хората да запечатат видимо покаянието си. Колкото повече хората се каят, толкова повече се откъсват от света и се прилепват към Бога; и толкова по-скоропослушен става Бог към молитвите им.

И по този начин човек никога не може да бъде нито толкова смирен, колкото е Бог, нито толкова послушен, както Бог. Чрез всичките Си творения на небето и на земята Бог учи хората на смирение и послушание. Бог наставя хората на това поради Своята превелика любов към човека и поради пламенното Си желание всички хора да се спасят и никой да не погине.

Но всички тези уроци по смирение и послушание Бог преподава на хората косвено или чрез сътворената природа, или чрез Своите пророци, избраници и ангели. Само в лицето на Господа Иисуса Христа Бог учи на това хората непосредствено, чрез Самия Себе си, облечения в тяло. Всеки миг от Своя земен живот, от рождението си в пещерата до разпятието на кръста, Господ Иисус Христос е за хората жив урок на смирение и послушание. Също такъв жив урок е Той и при кръщението Си в Иордан.

Йоан бил героят на деня. Христа никой не познавал. А и когато го познали, грешниците смятали Иоан за по-голям от Него. Към Иоан излизал народ от всички страни, прости и учени, бедни и богати. Иоан винаги се набивал на очи както със своята външност, така и с пустинническото и постническото си житие, а също и с дивните си слова. Хората се стремели към Иоан не само поради осъзнаване на своята греховност или от жажда за покаяние, колкото от любопитство, за да видят и чуят необикновения човек. Празно любопитство! Колко много драгоценно време отнема то от нас, без да ни дава нищо в замяна, освен преходна човешка сласт, която бързо се обръща в горчивина! Как ни улавя то в примката си, все отлагайки и отлагайки нашето покаяние, а заедно с това и нашето спасение!

Христос не предизвиква любопитство. В тълпата народ Той бавно върви към Иордан. С нищо не впечатлява хората и никой не Му обръща внимание. Видът Му не е така необичаен както видът на Иоан, и дрехата Му не е толкова удивителна, и животът Му не е толкова суров и постнически.

Той се смесил с хорската маса, и тази маса се движела с Него от Галилея към Иордан, хората ядели и пиели с Него, както и с всеки друг човек от същата тази тълпа. Великият Исаия отпреди предвидил всичко това и предупредил за него, възвестявайки: и ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него (Ис.53:2).

Но сред всички, събрали се на Иордан, имало един човек, един-единствен, който Го познал, и то наистина. Това бил самият Иоан Кръстител. И засияли очите на строгия пустинник, и замлъкнали за миг гръмоподобните му уста, и забравил Иоан за целия останал народ, във водата и край водата, и сочейки с пръст към Иисуса, умилено изрекъл: ето Агнецът Божий (Иоан.1:29).

Агнец Божий! С тези две думи Предтеча показал смирението и послушанието на Господа Ииуса Христа. Той е смирен, като агнец, и е послушен като агнец. Той е и смирен пред Бога, и послушен на Бога. Затова се и казва: Агнец Божий. Като агнец, Той пристъпва кротко и смирено. И както агнецът отива и на паша, и на заколение с еднаква преданост към своя пастир, така и Христос отива там, където го праща Небесният Му Отец: да се роди в пещера, да се кръсти в Иордан, да бъде разпнат на кръста – винаги с еднаква готовност и с еднаква преданост.

Но към думите ето Агнецът Божий Иоан добавя още и следното: Който взима върху Си греха на света. Как Христос взима върху Себе си греха на света? Със Своята любов и със Своята жертва, които са неотделими една от друга; защото няма нито истинска любов без жертви, нито принасяне на истинска жертва без любов. Заради Своята любов Христос слезе в този телесен свят и се облече в немощно човешко тяло. Този свят не е така чист и прекрасен, и любезен, какъвто е бил преди Адамовия грях. Грехът надяна на този свят тъмна и дебела, плътска мутра, каквато и до днес носи. Прозрачният свят стана плътен и тъмен; чистият свят стана нечист; прекрасният свят – отвратителен и уродлив; любезният свят – суров. В този свят слезе съвършено Прозрачният, Чистият, Прекрасният и Любезният. В същото време Той взе върху Си греха на света — с това, че се яви в света в тяло от света, тяло грубо и хранещо се с груба храна. И така, Той взе върху Себе Си греха на света, първо с това, че прие тяло, такова, каквото то бе станало след първородния грях.

Второ, и с това, че поради любов Той се снизи до изпълнение на всички закони, дадени на хората след грехопадението. Без сам да има нужда от тези закони, Той снизходи до изпълнението на всички тях, всички – както законите, дадени на природата, така и законите, дадени на хората. Затова Той подложи Себе Си и на глад, и на жажда, и на умора, и на различни болки, както и другите смъртни хора; затова Той беше длъжен бавно да расте, както и всички родили се, в продължение на цели тридесет години, преди да започне Своето обществено служение. Накрая, затова Той беше и обрязан; затова и се кръсти; затова и ходеше да се моли в храма; затова плати данък на кесаря. Всички закони след първородния грях Той прие върху Себе Си и ги изпълни. Затова и се казва: взима върху Си греха на света. Тоест Той взел върху Себе Си изпълнението на всички закони, и при това със същата мяра на послушание и лекота, с каквато мяра на непослушание и затруднения хората изпълнявали тези закони.

И, накрая, трето, в това, че Той принесе Себе Си в жертва за грях на света, с доброволното Си разпятие на кръста; с това, че Той беше заклан, като агнец, и проля невинната Си кръв за греховете на мнозина. Наистина, целият Му земен живот е жертва, както и целият Му живот въобще е любов. Жертва е и това, че Той прие на Себе Си тяло; жертва е и това, че Той прие върху Себе Си закона. Но на кръста Той запечата с кръв Своята жертва и окончателно разкъса ръкописанието на нашите грехове. На кръста Той показа както целия ужас на човешкия грях, така и цялата Божия любов, стигаща до самопожертвование.

Така Христос взе върху Себе си греха на света по три начина: първо, приемайки върху Себе Си плът; второ, приемайки върху Себе Си закона; и трето, приемайки върху Себе си жертвата.

Когато Господ, облечен в тяло, дошъл в света и, като телесен, се подчинил на закона, това събитие било съпроводено с дивни природни явления – с появата на звезда на Изток; а след това – и със слизането на ангели на земята; и с радостта на витлеемските пастири; и с поклонението на простодушните пастири и мъдрите влъхви на Него, Богомладенеца. Но след тези събития последвало Иродовото убийство на децата и бягството на Спасителя в египетската тъма от още по-черната тъма – иерусалимската.

Когато Господ явно и ясно се подчинил на човешкия закон и приел кръщение на Иордан, и това събитие също се съпровождало с дивни природни явления, както по-късно узнали Божиите угодници: водата в река Иордан спряла, морето отстъпило назад. Морето видя и побягна: Иордан назад се повърна (Пс.113:3). После небесата се отворили и бил чут гласът на Небесния Отец, и бил видян Светия Дух като гълъб. Човешкият род почувствал и видял това чрез своя представител, свети Йоан Кръстител. Но след тези събития последвал четиридесетдневният Христов пост и мракът и ужасът на дяволското изкушение. А после – явяването на ангелите, които Му служели.

И тогава, когато всичките Си страдания в плът на земята Господ запечатал с мъки и кръв на кръста, природата и това събитие съпроводила със страшни явления: земята се потресла, слънцето помръкнало, камъните се разпукали, гробовете се отворили. Живите и мъртвите усетили страшното величие на Божията жертва на Голгота: разбойниците и езичниците повярвали в Сина Божий, а мъртвите се явили по иерусалимските улици. И след това събитие последвала тъма вън от гроба и тъма вътре в гроба; след което настъпило окончателното разсъмване, окончателната победа и – окончателното възкресение. И отново се явили ангели!

И така тези три събития в живота на Христос ни дават най-ясният и непосредствен урок по Божествено смирение и Божествено послушание. Небесната радост и възвишеност на всяко от тях се преплита с ужаса на човешкото злодеяние и дяволската съблазън. Но във всичките три случая Христос удържал блестяща победа след Своята смърт: над събралите се накуп хора и над сатаната. Кръщението пък на Иордан Божественият Матей описва ето така:

Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана да се кръсти от него. А Иоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Иоан познал Христа, но не познал Неговия спасителен план. И тук се открива единствената в човешката история сцена: Бог се съревновава в смирението с човек! Иоан извършва над грешниците покайно кръщение. Междувременно при него идва Безгрешният, нямащ за какво да се кае, и иска от него кръщение. Иоан, бидейки духовно по-силен от всички окръжавали го смъртни хора, изведнъж узнава в Христа Този, който е по-силен от него. И преди да Го види, Иоан вече говорел, че Той е дошъл на земята и е сред хората. Но посред вас стои Един, Когото вие не познавате (Иоан. 1:26). Но само заставайки лице с лице срещу Него, Иоан Го познал и посочил на хората с пръст към Него. Виждайки Го, свети Иоан е можел да помисли, че ролята му като Предтеча е завършена и да каже, както някога праведният Симеон: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром (Лук. 2:29); или както самият той ще каже по-късно, в друг случай: Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Иоан.3:30). Но не; вместо това, за което Иоан мисли и което очаква, Христос поставя пред него неочаквана задача. Присъединявайки се към грешните хора, безгрешният Христос иска от Иоан да направи с Него същото, каквото и с другите, тоест да го кръсти в реката, както и останалите. Възраженията на Иоан са съвършено понятни за смъртните хора. Ах, страшно е, братя, да въведеш във водата Този, Който е по-чист от водата! Страшно-престрашно е за творението да положи ръката си върху главата на Твореца. Как дръзва човек от прах и пепел да възложи ръка върху Този, на Когото херувимите са подножие на нозете Му!

Но Христос бързо приключва разговора с Иоан с краткото, но решително: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска. С това Господ иска да каже: „Остави сега думите за Моето и твоето достойнство и за това, кой от нас двамата е най-голям и най-силен. Този ден е предопределен не за това, а за друго. Ще дойде време, когато ще стана явно и това, за което говориш. Ние не можем да научим хората на нищо, преди сами да сме го изпълнили. Иначе кой ще ни повярва? И с какво иначе бихме се отличавали от йерусалимските законници и книжници, които учат, а не вършат? Ние трябва да изпълним целия закон, за да дадем на целия закон висш, духовен смисъл и значение. Аз трябва първо да се кръстя с вода, за да кръщавам след това с Дух Свети и с огън. Планът за спасение се разкрива със самото си въплъщение. Това, което за теб сега е неясно, скоро ще стане ясно. Небесата ще се отворят и ще оправдаят това, което искам от теб”.

Колкото в първата минута Иоан се боял да извърши кръщение над Христа, толкова сега бил послушен на заповяданото от Месията. И небесата наистина побързали да оправдаят и благословят делото на ръцете на Предтеча. („Трояка била причината от това, че Спасителят приел кръщение от Иоана. Първо, за да може по такъв начин, тъй като Той вече се е родил като Човек, да изпълни всяка правда и смирение пред закона. Второ, за да утвърди със Своето кръщение кръщението Йоаново. Трето, за да може, освещавайки иорданската вода, да покаже чрез слизането на гълъба съшествието на Светия Дух в момента на кръщението на верните”. Блаж. Иероним.)

Христос се потапя във водата не за да Се очисти, но за да потопи символично ветхия човек. Със своето потапяне във водата Той мислено повтаря всемирния потоп от времето на Ной и потопяването на фараона и египетската му войска в Червено море. При всемирния потоп се удавило грешното човечество, в Червено море потънал фараонът, враг на живия Бог. Христос взел греховете на хората върху Себе Си. Доброволно Той се съгласил да потопи Себе Си вместо грешното човечество; доброволно Той приел върху Себе Си съдбата на потъналия фараон, врага на живия Бог. Той потапя във водата тялото Си, буквално като че го полага в гроб. Потапя Се във водата за момент, а после се изправя и излиза от нея. С това Той повтаря този страшен урок, който Бог дал на хората, като потопил грешниците във времената на Ной и потопил фараона в Червено море. С това Той видимо, но безмълвно говори това, което по-късно казал с думи на учения иудейски началник Никодим: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан.3:3). А свише още в този живот може да се роди този, който умре за ветхия човек или, иначе казано, в когото умре ветхият, грешен човек. Този, който се потопи с греховете си, а излезе чист от греха. Който се потопи с плът като плътски човек, а се изправи духом като духовен човек. Който погребе себе си с Христа в кръщението, като в гроб (Кол.2:12). Който потопи гордостта, непослушанието, себелюбието и всяка нечистота на ветхия, грешен човек, ще се въздигне в смирение и кротост, послушание и любов. Който умре за себе си, ще оживее за Бога. С една дума: който погребе себе си като грешник и отново се роди като праведник – такъв ще последва примера, който Христос му е дал със Своето кръщение в иорданските води. „Преди да се започне друг живот, трябва да се приключи с предишния”, - казва св. Василий Великий. О, колко многозначително и многопоучително е Христовото кръщение, извършено с потапяне на святото Му тяло във водата! Само безграничната мъдрост Божия би могла да устрои толкова полезното и назидателно за хората кръщение в Иордан. Само тази безкрайна мъдрост, виждаща миналото и бъдещето като настояще, би могла да свърже началото и края на човешката история и да покаже връзката на потопа на грешното човечество с потапянето на Христа във водата. Само тази неизказана мъдрост може с една картина, с едно действие, с един символ да каже повече, отколкото всички човешки езици на земята. Защото ето, цялата картина на нашето спасение е изразена с акта на Христовото кръщение в Иордан.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Иоан Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Духът се спуснал върху Христа не тогава, когато Той бил потопен във водата, а тогава, когато Той излязъл от водата. С това Божията премъдрост иска да ни покаже, че върху ветхия човек, жив за греха, а мъртъв за Бога, Божият дух не слиза. А слиза Духът Божий само върху човека, роден свише, духовно прероден, умрял за греха и оживял за Бога.

Духът слезе върху Христа във вид на гълъб („Гълъбът се спуснал над Иисусовата глава, за да не помисли никой, че гласът на Отец се е отнасял за Иоан, а не за Господа”. Блаж. Иероним), не въплътявайки се в гълъб, както Христос се въплътил в човек, но само във вид на гълъб, като гълъб. Това означава, че Духът може да се яви и в някакъв друг вид. И наистина, впоследствие Той се явил на апостолите във вид на огнени езици и като че идеше силен вятър (Деян.2:2). В Книга Битие за Духа се казва: и Дух Божий се носеше над водата (Бит.1:2). По такъв начин Духът Божий се явява в различен вид, в съответствие със събитията, които Той освещава или вдъхновява. Но всеки Негов вид Го показва като Нещо действащо, движещо, движещо се и чисто, носещо със Себе Си топлина, движение и чистота. При кръщението с вода в Иордан Духът се явил във вид на кротък гълъб; а при кръщението на апостолите с Дух Свети и с огън в деня Петдесетница Той се явил във вид на силен вятър и пламък. С това е показана разликата между Иоановото кръщение и Христовото кръщение. Кръщението Иоаново, или кръщението с вода прави хората кротки и чисти като гълъби, докато кръщението Христово, или кръщението с Дух прави хората силни и пламенни („Тъй като човек се състои от две части: от душа и тяло, — то и очищението е двояко: безтелесно за това, което е безтелесно, и телесно за тялото. Водата очиства тялото, а Духът (очиства) и запечатва душата”. Св. Кирил Иерусалимски. Огласително поучение III). Съшествието на Дух Свети във вид на гълъб – според тълкуванието и на светите отци – напомня за гълъба, който Ной три пъти пускал от своя ковчег, за да разбере дали водата се е отдръпнала от сушата. И гълъбът се върнал при него с маслинов лист в клюна. Маслиненият лист пък символизира мира; мира между Бога и човека. И сега, след излизането на Христос от водата, след символичното потапяне на ветхия човек във водата, над Христовата глава се появява Духът във вид на гълъб, за да се покаже: вече потопът свърши и се възцари мир между Бога и новия човек. Защо този гълъб не носи в клюна си маслинов лист – символ на мира? Защото тук, вместо маслиновия лист, е Сам Господ Иисус Христос — най-съвършеният символ на мира между Бога и човека, между небето и земята. Той е маслиновият лист в Новото Творение. Ето защо гълъбът, спускащ се върху Христа, няма нужда да държи друг знак на мира, друг маслинен лист. Христос е краят на потопа и началото на мира.

И ето, глас от небесата, който казваше. Небесата са отворени, Духът е във вид на гълъб, и, освен това, ето – глас от небесата! Толкова е велико значението на Христовото кръщение, че при него се явяват не ангели, а Самата Света Троица: Отец, Син и Дух Свети; Отец като глас от небесата, Духът във вид на гълъб и Синът като нов и съвършен Човек, като Богочовек

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. С тези думи Бог Отец явява Своя Син Иисус. В този глас и в словата е изпълнението на думите, казани от могъщия архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария: и ще се нарече Син на Всевишния (Лук.1:32); и още: ще се нарече Син Божий (Лук.1:35). И сега Бог Отец наистина Го нарича Свой Син, Възлюбен Син. Защото Христос е единственият Син Божий по рождение и вечност и единственият Син Божий по рождение и време. Не всички хора Бог Отец нарича Свои синове, а само Христа. Защото останалите хора може да бъдат наречени синове Божии по осиновение от Бога, и с това — Христови и в име Христово. И когато по-късно Христос казва на хората: един е вашият Отец, Който е на небесата (Мат.23:9), с това Той не иска да каже нещо друго, освен това, че хората са синове Божии единствено по осиновение. Само превеликата Божия любов може да нарече творенията Си синове. Но Христос е единственият и истински Син Божий и по любов, и по същество.

Затова се и казва: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. С тези две фрази се усилва изразът на Отеческата любов и Отеческото благоволение към Неговия Син. Вечната връзка на Отца и Сина не отслабнала и Тяхната взаимна любов не охладняла поради това, че Синът, обличайки се в слабо човешко тяло, дошъл в грешния свят.

По такъв начин кръщението Христово в Иордан е свързано с откровението за Света Троица на човечеството. Няма друго по-голямо откровение от това. Понеже чрез него пред нас се разкрива тайната на Божието Триединство. На Иордан Спасителят свалил печата и от тази тайна, най-великата на небето и на земята. Казваме „и на земята”, защото с Троичността на Божеството се обяснява и най-дълбоката тайна на самия човек – неговата троичност, както в самото начало на Свещеното Писание е казано: Бог сътвори човека по Свой образ (Бит.1:26). Затова и празникът кръщение Христово се нарича Богоявление, тъй като Бог се явил на река Иордан такъв, какъвто Той е, доколкото това явяване е достъпно за човека в тяло. Този празник се нарича още и Просвещение, понеже той озарява човешкия дух с познание за най-дълбоката Божествена тайна. Нарича се Просвещение и защото кръщението Христово, с потапянето във водата, просвещава нашия разум, очиства сърцето ни и облагородява душата ни с познанието, съзиждайки спасение, т.е. погребването на ветхия човек и раждането на новия, или, с други думи - смъртта на цялото наше грешно и смъртно естество и оживяване на безгрешното и безсмъртното.

Всичко това, което станало при Христовото кръщение, става и при кръщението на всекиго от нас. („Господ, който управлява нашия живот, установил за нас завета на кръщението, съдържащ в себе си символа на смъртта и живота... Водата е символ на смъртта, приемаща тялото за погребение, а Духът влива животворяща сила, обновяваща живота на нашата душа от греховната смърт в първосъздадения живот”. Св. Василий Велики. За кръщението). С потапянето във водата ние умираме с Христа, с излизането от водата се съединяваме с живия Христос. Кроткият Дух Божий кръжи над нас като гълъб, вдъхновявайки ни с всемогъщата Си благодат. А Отец ни осиновява чрез любовта на Иисуса Христа и свидетелства за това осиновение със Своя глас. Кой може да знае какво става в душата на всеки младенец в момента на кръщението? Помрачени и притиснати от последвалите грехове, ние забравяме най-великата небесна тайна, откриваща ни се при кръщението. Защото с кръщението се очистваме от всеки грях, но след нашето кръщение идват дяволски изкушения, от които Христос не пострадал, но ние падаме. Но тези от нас, които денонощно ревнуват за своето спасение, с пълно смирение и послушание на Бога, могат да се удостоят с откровение на превеликата тайна Божия, явила се на Иордан, както са се удостоили с това видение мнозина Христови угодници и мъченици. Мъченичеството за Христа пък се смята за трето кръщение; тъй като първото кръщение – Йоановото, е с вода; второто – Христовото, е с Дух Свети и с огън. Третото кръщение, мъченическото, се нарича кръщение с кръв. Христовите мъченици, кръстени с проливането на кръвта си за Христа, обикновено съзерцавали голяма част от иорданската тайна, открита при кръщението Господне. Най-известният пример на това тайновидно кръщение с кръв е смъртта на Христовия първомъченик, архидякон Стефан, за когото е писано: А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. По този начин тук са показани и Св. Дух, и Сина, и Отец. И каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. Той бил убит с камъни от иудеите. (Деян.7:55-60).

И ние да се потрудим с твърда вяра, добри дела и братско съучастие в радостите и скърбите на нашите ближни, и при това в неизменно смирение и послушание на живия Бог, да възвърнем безгрешната чистота, в която сме се облекли в кръщението; тогава ще се сдобием със славата, радостта и вечната красота на Божиите угодници и мъченици. Така и ние ще се просветим, ще ни се отворят небесата, и ще ни се яви Бог - Отец, Син и Дух Свети, Единосъщна и Неразделна Троица, на Която подобава слава сега и винаги, и во веки веков. Амин.

(Из събраните творения на св. Николай Сръбски (Велимирович), издание на Сретенския манастир).