1 Всемирното Православие - В СОФИЯ ЗАПОЧНА ЧЕТЕНЕТО НА ВЕЛИКИЯ ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Вечерта на първия ден на Великия пост, който винаги се пада в понеделник, в митрополитската катедрала „Св. Неделя” в столицата беше прочетена първата част от Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Службата оглави Стобийският епископ Наум, секретар на Св. Синод.

Както обикновено, в този ден катедралата беше изпълнена с вярващ народ, събрал се, за да почерпи от единомислието си сили за подвига на Поста. Неслучайно призивът на древните християни е бил: „Винаги всички, винаги заедно!”. За благолепието и въздействието на великото повечерие и Канона допринесе Хорът на софийските свещеници под диригентството на прот. Кирил Попов.

Определенията Великият пост, Светият пост, Постът (с главна буква) се отнасят единствено до св. Четиридесетница, предшестваща Възкресение Христово. С това се подчертава, че периодът е особено благодатно време за духовен подем.

Както отбеляза в словото си еп. Наум, началото на поста св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст разбират в Божията повеля, казана на нашите прародители: да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Целта на тази заповед е била изпитателна и възпитателна. Да се изпита синовната обич и послушание на първите хора от техния Създател, от една страна, и от друга – да се утвърдят в доброто.

Великият пост е благоприятно време за проявяване на дела на християнска добродетел и на покаяние. Покаянието се състои в това да придобием твърда решимост да изоставим греха и да сложим ново начало на живот в Бога, защото без тази решимост нито знанието за греховете, нито съзнанието за вина пред Бога могат да ни доведат до покаяние.

Характерна черта на покайното чувство е враждата и ненавистта към греха. Преп. Исак Сирин казва: „Който обича страстите, той им е покорен и подчинен и желае или не – става техен роб. Който ненавижда греховете си, престава да греши, а който се изповядва, получава прощение на греховете”.

Владиката подчерта, че за човека е невъзможно да изостави своя греховен навик, преди да почувства в себе си вражда към него; и да получи прошка за греховете си, преди да ги изповяда. Всеки, който истински се кае за греховете си, не бива да се обръща назад и да оставя в сърцето си и най-малък спомен за някоя пагубна страст.

Отсъствието на ненавист към греха у нас и твърда решимост да се приключи с него обясняват факта, че мнозина от нас, разкаяли се за своите грехове и получили прошка от своя изповедник, отново ги повтарят.

Църковното богослужение през Великия пост, библейските откъси, песни и канони, оставени ни от светите молитвеници и подвижници, ни разкриват същината и значението на поста и покаянието и ни сочат стълбата, по която вярващият може да възлезе при Бога.

Покаянието е основата на великопостното богослужение, всичко в това богослужение води към една цел – да се пробуди човек пред лицето на греха, да се покае, да се съедини отново в Бога за едно радостно посрещане и изживяване на светата Пасха, която е извор на непрестанен и вечен живот.

Всичко това особено ярко е отразено във Великия покаен канон на св. Андрей Критски, наречен така, защото е най-пространният и бележитият от всички други канони. То е необикновено поетично творение и оставя у нас неизразимо впечатление с дълбокото си съдържание.

Св. Андрей Критски е необикновен църковен поет, гордост за св. Православие, заедно със св. Роман Сладкопевец и св. Йоан Дамаскин. В знаменитото си произведение той привежда примери от Стария и от Новия завет, в които особено поразително са подчертани значението и силата на греха и значението и силата на праведния живот. Въздействието му е така силно и трогателен, че може да смекчи и най-загрубялата душа, ако се чете само с нужното внимание и със сърце, проникнато от истинско съкрушение.  Всичко, което може да ни пробуди към истинско разкаяние, смирение, молитва и саможертва е събрано в него.

Св. Андрей разкрива пред нас цялата свещена история - от Адам и Ева до покаялия се на кръста разбойник. Дава най-добрите примери на благочестие, на обръщане към Бога, така че всеки един от нас да може да го приложи към себе си, като извлича от всеки един пример урок и назидание.

Всеки тропар, всеки стих започва с молитвено възвание, а в края на песните са добавени тропари и за необикновеното покаяние на св. Мария Египетска. По-късно са прибавени и молитвени призиви и към създателя на канона св. Андрей.

На Събора в Константинопол през 680 г. св. Андрей отнася Канона за одобрение и въвеждане в богослужебна употреба. Там е представено и написаното от Йерусалимския патриарх св. Софроний житие на св. Мария Египетска.  И наистина в древност заедно с изпълнението на Великия покаен канон, в сряда през петата седмица на св. Четиридесетница се е четяло и житието на св. Мария Египетска. По тоя начин се е усилвало покайното чувство у вярващите, което по средата на поста обикновено отслабва.

Като се обърна към хората в храма, еп. Наум призова: „Ето сега е благоприятно време, да не пропускаме нито един ден от светата Четиридесетница! С необходимата смелост и жажда за нравствена чистота да почувстваме истинската нужда от покаяние и изправление на живота си. Да молим Бога да отвори и за нас вратата на покаянието и да ни дари своя мир. Амин!”


 

2.JPG - 120.74 Kb

31.JPG - 92.99 Kb

51.JPG - 79.04 Kb

61.JPG - 85.11 Kb

 

71.JPG - 87.17 Kb

8.JPG - 77.64 Kb

9.JPG - 71.13 Kb

 

Народът коленичи при затрогващото песнопение: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!”