images?q=tbn:ANd9GcTmz74pyiWy0opShk18mS3mTp_rLa99YTYDkCG8WLuSuX37JqhL Всемирното Православие - ВЕЛИКАТА (СТРАСТНАТА) СЕДМИЦА (2)Тъй се нарича последната седмица от Великия пост, защото се споменават великите страдания на Иисус Христос (на църковнославянски „страст” означава „ страдание” – б.р.). Вечерните служби в бдение през първите три дни, започващи в 19 часа вечерта, напомнят величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканват към духовна бдителност, затова носят название „Последование на Жениха”.

При четене на евангелията богомолците държат в ръце запалени свещи в спомен на духовната бодрост на мъдрите девици, според притчата (Мат. 25: 1-13).

По Иерусалимския типик, нагоден за манастирите, последованието започва след полунощ – в 2 часа.

Велики Понеделник

Припомня се паметта на Йосиф Прекрасни и чудото с изсъхването на безплодната смоковница. Йосиф, син на Иаков, хвърлен от братята си в яма на полето, после от тях продаден за 30 сребърника и отведен в Египет, се сочи като предобраз на Христос. Прославен в дворците на фараона, като върховен разпоредител на житните складове в Египет той хранил цялата страна и братята си през гладните години (Бит. 33 до 46 гл.).

Христос Спасителят, Тайнственият Пшеницодавец – „Живият хляб, слязъл от небето” (Йоан 6:51), храни верните за вечен живот. А повествуванието за изсъхването на смоковницата в утрото на Великия понеделник напомня, че душата, ако остане без духовни плодове, ще бъде изсушена и запратена във вечен огън. (Мат. 21: 18-20; Марк.11: 12-14).

Алилуя и тропар, глас 8

Ето Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душо моя, да не се от сън отеготиш и на смърт да бъдеш предадена, и вън от царството да се затвориш, но отрезви се, викаща: Свят, Свят, Свят си, Боже, с Богородица помилвай нас.

Кондак, глас 8

Иаков ридаеше за Йосифовото лишение, а той, доблестният, седеше на колесница, почитан като цар. Защото тогава, без да служи на страстите на египтяните, прославяше се от Знаещия човешките сърца и Изпращащия нетленен венец.

Велики Вторник

Припомня се притчата за мъдрите и неразумните девици. Пламъкът на сърдечното кандило трябва да се поддържа, да не гасне. Сънят е образ на смъртта, а запасът от елей напомня за делата на милосърдие и християнска любов. Без тях не може да се посрещне Небесният Жених (Мат. 25: 1-13).

 

Тропар: Ето Младоженецът иде:

Кондак, гл. 2

Време е, душо, да помислиш за края, и изплашила се от посичането на смоковницата, дадения ти талант трудолюбно използвай, окаяна, бодърствай и викай: Да не останеш вън от чертога Христов.

 

Велика Сряда

Припомня се многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, за да не й се попречи на доброто намерение, счупила съда, по-лесно да разлее мирото. Това не се одобрило и Иуда, като скъперник, възроптал под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото така Го приготвя за погребение, и за това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.

От тоя ден коленопреклоненията на молитва престават.

Тропар: Ето Женихът иде:

Кондак, глас 4

Повече от блудницата, Благодетелю, аз беззаконствах, сълзи обилни никак не Ти принесох, но мълчаливо молещ се, припадам пред Тебе, с любов целувам пречистите Ти нозе, за да ми дадеш, като Владика, опрощение на дълговете, зовящ: Спасителю, избави ме от скверни дела.

Велики Четвъртък

Припомня се Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие. На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Тропар, глас 8

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава злочестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе, Праведния Съдия, предаде на беззаконни съдии. Виж, жадни за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се. Бягай от ненаситната душа, одързостила се да извърши това против Учителя, Който към всички е благ. Господи, слава Тебе.

Кондак, гл. 2:

Хляба приел в ръцете си предателят, скришом ги протяга и приема цената на Създалия със Своите ръце човека: И непокаян остана Иуда – раб и лъжец.

 

Велики Петък

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, доброволно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойници за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Тропар: Когато славните ученици:

Кондак, глас 8:

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия. Него като видя Дева Мария на кръстното дърво, казваше: Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.

Тропар на отпуста, глас 4

Изкупил си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв, прикован на кръст и с копие прободен, безсмъртие си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.

На вечерната тропар, гл.2:

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чисто го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Велика Събота

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените му ребра изтекла кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и Майка Му св. Богородица.

Църквата пее: „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко”. Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание” – пее Църквата вместо херувимска песен на Великата събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

Тропар, глас 2: Благообразният Йосиф:

Слава:

Когато си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни, тогава ада си умъртвил с блясъка на Божеството, когато и умрелите от преизподнята си възкресил, всички небесни сили викаха: Жизнодавче, Христе Боже наш, слава на Тебе.

И нине:

На мироносиците жени, при гроба застанал ангелът викаше: Мирото за мъртвите е прилично, а Христос за изтлението яви се чужд.

Кондак, гл. 4:

Заключилият бездната изглежда като мъртъв и със смирна в плащаница обвил се, Безсмъртният в гроб се полага като смъртен, и жените дойдоха да Го помажат с миро, като плачеха горко и викаха: Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.

(икона: jadovka-mon.ru)