(6 април)
Свети Методий е роден най-вероятно през 815 г. За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че те са родени в гр. Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област Лъв и жена му Мария, което според краткото житие на Кирил е българско аристократично семейство, забягнало във Византия през VIII век като немалко други.
Според „Пространното житие“ на Методий, когато решил да ги изпрати във Великоморавия, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски”.
За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен.
Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист. Неговият ранг е вторият след василевса в империята. През 843 г. Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа, а на Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.
Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни, т.нар. „Склавиний“ или „Славиний“. Допуска се това да е била „Стримонската“ архонтия северно от Солун или някоя съседна на нея. Изворите посочват усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.
Не е изяснено участието му в известната Брегалнишка мисия, която се е провела относително близо до областта, която е управлявал.
Неочаквано за всички през 851 г. той се отказва от високия пост и всякаква кариера и приема монашество.
Свети Методий се оттегля като монах в манастира "Свети Полихрон" в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.
Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това св. Методий прави заедно с брат си и завършва през 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.
Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършена азбуката - през 6363 г. от „сътворението на света“ (6363 - 5508 = 855 г.), когато на българския престол е княз Борис I, на великоморавския - княз Растица, наричан и Ростислав, а на панонския - княз Коцел.
През 860 г. св. Методий заедно с брат си св. Кирил посещава Крим, натоварен с т. нар. Хазарска мисия. Успявайки да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, те сполучват да покръстят и около 200 души. Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията, Хазарският хаганат предпочита юдаизма, но Солунските братя издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I - събитие особено значимо за тогавашния свят.
След успешното изпълнение на мисията св. Методий се връща в своя манастир "Свети Полихрон", но вече не като обикновен монах, а е въздигнат по настояване от столицата в негов игумен.
През 861 г. като продължение на мисията при хазарите братята посещават аланите в недалечната от хаганата област около град Фула, където също проповядват. Там отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир и успяват да покръстят известен брой от тях.
През 863 г., по поръчение на Императора след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност - основават духовно училище, въвеждат църковните служби: утреня, часове, вечерня, повечерие и литургия на славянски език, продължават превода на богослужебни текстове на славянски и проповядват. Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици.
През пролетта на 867 г. те напускат страната и потеглят за Цариград, за да получат заповедите на новия император и да ръкоположат учениците си в църковен сан.
През 867 г. преминавайки през Панония в земите на славянското Блатненско княжество (дн. Унгария), по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение, се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици.
През втората половина на годината заминават за Цариград. Минавайки през Венеция, св. Константин-Кирил Философ води своя диспут срещу триезичната догма с латинското духовенство. Получили нарежданията на Императора, благословията и наставленията на Патриарха, те бързо се отправили към Рим да изпълнят новите задачи, и особено - удачния повод да върнат в града откритите от тях в гр. Херсон мощи на св. Климент I.
През декември 867 г. римският папа Адриан II посреща тържествено двамата братя и техни ученици, идвайки в Рим с мощите на един от най-видните светци. Успехът на мисията е пълен - славянските богослужебни книги са тържествено благословени от папата. В римските базилики се провеждат тържествени служби на славянски език, учениците са ръкоположени, а през 828 г. най-изтъкнатите последователи на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд са въздигнати в духовен сан лично от висшия клир. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ със седалище във Велеград - столицата на Великоморавия, и остава с тази длъжност до смъртта си. За негова архиепископска област са определени Панония и Моравия със Словашко, с правото да управлява напълно самостоятелно духовния живот в тези земи, без намесата на франкското духовенство, като се подчинява пряко на светия престол и бъде зачитан с качеството му на Папски легат там. С това Адриан II изпълнява и желанието на панонския княз Коцел.
През февруари на същата 869 г. св. Кирил умира в Рим и Методий напуска града, като се отправя към своята катедра.
Втората част на Великоморавската мисия, започнала през 869 г., е много тежка за св. Методий. Папа Адриан II е сменен от новия Йоан VIII. На мястото на ослепения княз Ростислав от 870 г. на трона на Великоморавия е Светополк .
Срещу Методий без санкция на папата е свикан съд в Регенсбург, Бавария, под формата на епископски събор в присъствието на император Лудвиг Немски. Главен обвинител е епископът на Пасау - Херманрих, един от водачите на папската делегация в България през 867 г.
Папа Адриан II не се намесва до края на понтификата си през 872 г. Наследилият го Йоан VIII преценява, че това е удар и срещу неговата власт и сериозно вреди на политическите му амбиции и взема енергични мерки - Методий е освободен през 873 г.
През 873 г. св. Методий е възстановен и като архиепископ на Великоморавия. Неговото освобождаване съвпада с нов разцвет на Великоморавското княжество през 874 г., когато Франкската империя била победена във войната с княжество и поискала мир. Методий и неговите ученици превеждат и създават книги, обучават още духовници.
След 874 г. княз Светополк изпада в още по-силна зависимост от Франкската империя и на Методий му се налага да отиде до Рим.
През 879 и 880 г. Методий отново е начело и без прекъсване работи в своята Велеградска катедра.
Като последица от обтегнатите отношения между Източната и Западната Църква, след възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на западното духовенство, папа Йоан VIII през 879 г. с була забранява на св. Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито.
Методий не се съобразява с тази забрана, и затова през 880 г. е извикан пред папски съд. Методий отива в Рим, където се защитава и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признава, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дава разрешение богослужението да бъде извършвано на славянски език и го отпраща обратно в Моравия, за да управлява поверената му архиепископия.
През 881 г. св. Методий предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си.
През 884 г., според местните извори, Методий се отправя към Прага, за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни.
Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.
Междувременно за нов папа е избран Стефан V, който се противопоставя на дейността на св. Методий.
Равноапостолният свети Методий се преставя в Господа на 6 април 885 г. във Велеград и е погребан в епископската църква.
Нека днес се помолим на светителя с думите от неговия тропар:
„Свети и всечестни отче! Споменавай в своите молитви и нас, които те призоваваме и ни избавяй от всички напасти, за да можем, като изпълним достойно своето звание в този живот, да застанем заедно с теб и твоето стадо от дясната страна на Христа, нашия Бог, и да получим от Него вечен Живот”. Амин.