Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: „На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила?
Казвате, че вярвате на апостолските думи: „С вяра Авраам" направи това и това (Евр.11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. на Божията сила!
Всички Христови дела и чудеса са велики, но най-велик от всичките е животворящият Кръст. С нищо друго, а само с Кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е потъпкан, дарено ни е възкресението и ни се даде сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт. Как станахме чеда Божии и наследници на Царството, ако не чрез Кръста на Господа Иисуса Христа?
Чрез него всичко се прави: „Които се кръстихме в Христа, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3), „в Христа се облякохме" (Гал. 3:27). Защото Христос е „Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор. 1:23). Ето вижте, Христовата смърт - т.е. Христовият Кръст - ни е облякла с Божия сила и премъдрост. Той е даденият ни знак на лицето, както на Израиля обрезанието. Заради него ние, християните, нямаме духовно общение с неверниците, а помежду си сме едно. Той е наш щит, оръжие и победа срещу дявола. Той е нашият печат, за да не се докосне до нас губителят (Изх.12:7,12,29). Той изправя падналите и утвърждава стоящите, той е опора на немощните, жезъл на пастирите и ръководител на верните - той е дървото на вечния живот (Битие 2:9).
Това именно свето Дърво, скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас и то се освети от Неговото свето тяло и кръв. Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос.
Сам Спасителят каза на Своите ученици: „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески" (Мат. 24:30), а то е честният Кръст. Затова и Ангелът рече на жените - мироносици след възкресението на Христа: „Зная, че търсите разпнатия Иисус" (Мат. 28:5), и апостолът говори: „ние проповядваме Христа разпнатия" (1Кор.1:23). Не е казал „прободения", а „разпнатия"! („Разпнат" на гръцки е „ставротис": тази дума се образува от основата „ставрос" - „кръст")
Някога дървото на живота, насадено в рая (Бит. 2:9), беше предобраз на честния Кръст. Понеже смъртта дойде заради дърво, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков положи ръце кръстообразно, за да благослови Иосифовите синове (Бит. 48:13-19). Моисей с жезъла си кръстообразно осени и раздели морето (Изх.14:21,27). С една дума казано, чрез Кръста се извърши спасението на целия свят.
Из „Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски" от св. Димитрий Ростовски, източник: http://www.pravoslavieto.com
