Свещеник Георги Иванов Карабаджаков е от село Ягода, Старозагорско. Завършил семинария и се задомил за Божана. Имали три деца: Иван, Петър и Славка. След ръкоположението бил назначен за енорийски свещеник в село Българово, Бургаско, при храм „Свети Атанасий“. Биографичните сведения за него се изчерпват с това, тъй като и трите му деца са покойници.

От регистрите за кръщаване се вижда, че е служил в храма от 23 февруари 1947 г. до 5 март 1950 г., когато издал и на негово място бил назначен свещеник Никола поп Георгиев.

Като дошъл в селото, отец Георги с помощта на християните се заел да изгради къща към църквата, в която после се настанил, след като живял първоначално на квартира.

Там служил три години. Въпреки атеистичното време развил голяма духовна дейност като пастир. Продължил старите църковни традиции в това будно село независимо от забраните селяните да посещават храма.

За този сравнително кратък период има регистрирани 132 кръщения и 39 венчавания. Почеркът му е изящен. Бил висок, представителен на вид и много авторитетен. За него до днес се говори, че бил „високо интелигентен“. Затова станал неудобен. Обявили го за идеен враг.

Други причини нямало и те трябвало да се измислят, понеже преследването по принцип се извършвало прикрито. Пуснали се в ход интриги и клевети. Обвинили го, че е злоупотребил с пари, когато се строяла църковната къща. По този начин бил „очернен“ неговият християнски морал. Никой не повярвал на това, но последствията били неблагоприятни.

Започнали често да го „прибират“ и по-наивните повярвали на клеветата. Подробности около неговите страдания не се знаят, защото всичко ставало тайно, а после не се говорело нищо. Всеобщо е мнението, че е бил „репресиран“ , след което е бил принуден да напусне Българово.

Най-голямата вина на отец Георги била, че се заел да построи „по-голяма и по-хубава църква“ в двора на старата църква, която е градена от камък и вкопана в земята.

Проектът бил изготвен, изкопали и основите на църквата и ги изградили от камък, но работата била спряна. Мария Карашева, дъщеря на църковния певец дядо Атанас Карашев, в спомените си казва: „Незнайно защо и по чия инициатива църквата беше замразена и потъна в бурени“.

Това е знайно, защото в периода, когато се насажда атеизъм, църкви не бивало да се издигат. Отец Георги с това се противопоставил на основната линия на новата атеистична власт. Той трябвало да се премахне от селото.

Каменните основи на неизградената църква послужили после за изграждане на малка крипта-костница, в която се съхраняват костите на избитите от башибозуци българи и гърци през 1878 г.

Със същите думи „незнайно защо“, а добре знайно, но премълчавано, се говорело и за изчезването на добрия духовен пастир на селото.

Над този тъжен спомен се налагат спомените за цветущия духовен живот преди политическата промяна през 1944 г., който отец Георги осъществявал и за което пострадал.

Съвременниците си спомнят как църквата в селото била „културно и духовно средище на жителите на Българово и особено за най-младото поколение“. В новата история на селото се разказват спомени за детските години в училище, когато „децата две по две, хванати за ръчичка отивали в църквата. Учениците били винаги на балкона“

След кратко прекъсване отец Георги постъпил на енорийско служение в село Бата, Поморийско, при храм „Света Троица“. Купил си малка къща и се установил, но и там служението му не било лесно.

След като проучили активната му духовна дейност в Българово, атеистичните власти го посрещнали с подозрение и зорко следели работата му. Младите вече не идвали в храма. Църковните треби се извършвали тайно по домовете, но не всеки се решавал на това. За да се препитава, свещеникът бил принуден да поправя часовници и мотоциклети. Живеел бедно, но останал на духовния си пост с достойнство.

В регистъра за раждания за последен път се подписал на 17 ноември 1960 г.

Трагична е съдбата и на двете църкви, в които е служил отец Георги, след неговото заминаване. Тъжно е да се говори за това. След налагане на атеистичните норми на живот дошло пълното им разорение.

След 1950 г. църквата в село Българово била ограбена до такава степен, че нямало вече врати и прозорци. А тя е стара светиня, съхранила спомените за тъжните робски времена, когато християните умирали, но не давали вярата си. Тази църква до Освобождението била известна като най-красивата в Бургаска околия и една от най-старите в този край.

Строена е през 1854 г. от гръцкото население в селото, което било мнозинство. Иконите са много стари, изработени от тревненски зографи. Оцелели, защото в изоставената църковна къща живеела една самотна жена, която ги прибрала и пазело под леглото си.

И камбаната била открадната. Иманяри разкопали пода на църквата, за да търсят съкровища. Възстановена е едва през 2000 г. и осветена на 18 януари от Сливенския митрополит Йоаникий.

А тази църква е мъченица. Отец Георги искал да я запази като светиня, а до нея да изгради голям храм, който да побира богомолците на голямото село Българово, сега град.

По време на Освободителната война, когато черкезите напускали страната, жестоко обирали, палели и разорявали селищата, през които минавали. Изплашени от техните издевателства, над 400 души българи и гърци се укрили в църквата „Свети Атанасий“.

Две денонощия прекарали там. На третия ден дали голям паричен откуп, за да бъдат освободени. Но като отворили църковната врата, черкезите започнали масово клане.

На 4 февруари 1878 г. генерал Лермонтов освободил Българово, тогава наричано Уруменикьой. Тогава били открити още 280 непогребани трупа. Затрупали ги с пръст в двора на храма.

През 1979 г. храмът е обявен за паметник на културата, заради изящната му дърворезба, творение на майстори от Дебърската школа, и заради иконите му. Седем от тях сега се съхраняват в Църковния историко-археологически музей в София.

Забравила се страшната трагедия по време на Освободителната война, свързана с жестокото клане. Допуснали да се разори свещеният храм, свидетел на велико християнско изповедничество. Разказват, че отец Георги след напускането на Българово останал мълчалив. Променил ведрия си нрав. Той страдал за поруганата светиня и за обезверяването на младите хора.

И в село Бата, след отец Георги, храмът бил оставен на разорение. Няколко поредни кражби го превърнали в развалина. Даже стъпалото на южната врата било разбито от иманяри. И пода на църквата разкопали за злато.

Но не угаснало това, което не се гаси. И този храм сега е възстановен и добре поддържан. А отец Георги с твърдата си вяра укрепил много души и оставил спомен за изключително авторитетен свещеник. Изминал сложен път, устоял на атеистичната буря с открито чело, а сега на небесата има наградата на изповедничество за Христа.

–––––––

Христина Стаматова Благоева - Моят град Българово, Бургас, 2008 г., с. 28-41.

По спомени на София Петрова Димова от град Българово, ул. „Витоша“№ 13, предадени на 6 юли 2009 г.

По спомени на Калица Петрова Велева от село Бата, предадени на 6 юли 2009 г.