След завършване на средното си образование, през 1968 г. постъпва като послушник в Преображенската св. обител. Там през месец февруари 1974 г. е постриган в монашество с името Григорий от Великотърновския митрополит Стефан, който го ръкополага и в йеродяконски чин. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София през 1979 г. По време на своето следване там йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на Великотърновския митрополит Стефан, който в началото на 1980 г. го ръкополага и за йеромонах.

 От края на 1980 г. йеромонах Григорий е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия. На 06.12.1981 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Старозагорския митрополит Панкратий.

 

През 1982 г. архимандрит Григорий специализира богословие в университета в гр. Нюшател, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Завършва специализации в Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия.

 

След завръщането си в България, от лятото на 1985 г., заедно със задълженията си на протосингел на Старозагорската митрополия, архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения при Св. Синод.

На 22.12.1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Константийски" и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий, а от 1987 е викарий на Великотърновския митрополит Стефан.

От 01.04.1990 г. до 19.06. с. г. епископ Григорий е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, а от 01.07.1990 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария, който пост заема до началото на 1994 г.

На 27.02.1994 г. е избран, а на 06.03. с. г. е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит