4503_0 Всемирното Православие - АРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ ЗА МОНАШЕСТВОТО И СВЕЩЕНСТВОТОТрябва ли монахът да се стреми към свещенство, как се подбират кандидатите за свещен сан, как протича ръкоположението на Света Гора - Атон, и как старецът Йосиф Ватопедски е напътствал самия него към свещенство, разказва за списание «Нескучный сад» игуменът на Ватопедския манастир архимандрит Ефрем (Кутсу).

 

- В монашеството свещенството не е почетно звание. Това е вид служение, също както и длъжността на игумена. В монашеството не съществуват различия между игумена и последния послушник, а равенство. За да стане монах, човек трябва силно да желае това и да проси от Бога. Докато за получаване на свещен сан е невъзможно налагането на своя воля.

- Трябва ли монахът да се стреми към свещенство? А да отказва ръкоположение?

- Настойчивите претенции и искания на послушника пред Стареца (духовния отец на братята и на кандидата за свещеник – б.ред.) за ръкоположение представляват препятствия за извършване на тайнството. Безусловно, монахът може да почита свещенството, но не трябва да проси и да настоява пред аввата да стане йерей. Старецът решава кой монах и кога може да бъде ръкоположен. Това високо служение никога не трябва да бъде придобивано «по своя воля».

- Ако в продължение на много години монахът не стане свещеник, смята ли се, че той е неудачник?

- Естествено, че не е неудачник. Целта на монаха е личното му освещаване и обожение. В тази насока трябва да бъдат ориентирани всичките му сили и действия, цялото му желание и воля. Той трябва да познае, да обикне Бога и да се съедини с Него, доколкото е възможно. В това се заключава успехът на монаха – в опитното преживяване на своето освещение, а не в добиването на почести, пък били те и църковни.

- Какви са условията монахът да приеме свещен сан?

- Освен каноничните препятствия за приемане на свещенство, които, разбира се, при него не трябва да съществуват, той не трябва своеволно да иска да получи сана. Старецът решава кой от монасите е годен да приеме свещенство. При това най-важният критерий за аввата не е липсата на канонични препятствия, а това, доколко монахът е способен за това служение. Старецът избира тези, които до законоположното свещенство са успели да съхранят благодатта. Тези, които притежават не само телесна, но и душевна чистота и непорочност, които могат да станат посредници между Бога и хората, които обичат ближния и жертват себе си заради него, които се молят за спасението на света.

- Всички ли свещеници на Света Гора са духовници? Ако не, защо?

- Не всички йеромонаси на Атон са духовници. За да стане духовник, йеромонахът трябва да придобие нужния опит. Да има дар на разсъждение, да различава духовете – кои помисли са от Бога, кои са от дявола, а кои – от самия човек.

- Може ли не свещеник да дава духовни съвети?

- Разбира се, че монах, който притежава духовен опит, може да дава съвети. Освен това, много велики Отци на нашата Църква са били прости монаси и са извършили голямо пастирско дело, такива като преподобни Антоний Велики, преп. Пахомий Велики, преп. Максим Изповедник, преп. Атанасий Атонски, съвременниците ни Йосиф Исихаст, Паисий Светогорец и много други.

- А може да дава съвети свещеник, който няма духовен опит?

- Ако свещеникът се занимава със самопознание и осъзнава, че не му достига нужният опит, би било добре да не дава съвети. Ако пък иска да посъветва, ще е добре да не настоява на собственото си мнение и да предостави на изповядващия се възможност да получи съвет от по-разсъдителни духовници и старци.

- Кое е по-сложно –да бъде човек обикновен монах или йеромонах?

- На Света Гора е известен един афоризъм, роден от опита на Отците: «По-добре монах, но в рая, отколкото в епитрахил, но в ада».

- Как се ръкополагат свещеници на Атон?

- Когато старецът избере монах за ръкоположение, той съобщава за това на Манастирския събор (Съветът на старците), който утвърждава избора. След това решението се съобщава на избрания монах, който трябва да прояви послушание. В някои случаи обаче монахът може да откаже тежестта на свещенството, и този благословен отказ може да бъде приет от старците. От «Отечника» са ни известни случаи, когато някои отци, за да не ги ръкоположат, са си отрязвали носа, ухото или просто са бягали и са се криели. Спомням си как преди около тридесет години, когато Старецът (има се предвид старецът Йосиф Ватопедски, духовният отец и учител на игумена Ефрем – б.ред.) ми каза, че ми предстои да стана свещеник, аз отначало се възмутих, изплаших се от тежестта на служението. Но Старецът ми разказа аналогичен случай със свети Василий Велики. По време на посещение в един общежителен манастир св. Василий Велики попитал Стареца на тази обител: «Има ли при теб някой от спасяващите се?». Разсъдителният авва разбрал въпроса на светителя и довел при него послушника. Св. Василий Велики поискал да му дадат вода да се измие. После светителят казал на послушника да седне и сам му подал вода, за да може монахът да се измие. Послушникът, умъртвявайки всяко свое лично желание, не възразил и на това нареждане на св. Василий. Тогава св. Василий Велики помолил стареца на обителта да му предаде този монах, за да го ръкоположи и да го направи протосингел (първото лице в митрополията след архиерея – б.ред.) в своята митрополия, заради неговото съвършено послушание.

- Епископът ли идва на Атон за ръкоположението, или кандидатът за свещеник отива при епископа?

- Манастирът кани епископа да дойде на Света Гора и да извърши ръкоположението.

- Съществува ли на Атон особена изповед на кандидата за свещен сан?

- Особена изповед не се прави, доколкото монахът, който е избран да приеме сана, и неговият старец вече се познават един друг достатъчно дълго, и тази връзка ги обединява. Освен това, когато някой идва да стане монах, той трябва да направи обща, подробна изповед пред стареца и тогава се причислява към братството. Тоест такава особена изповед вече се е случила и връзката между послушника и аввата вече се е развила. Съществува и така нареченото писмено свидетелство за избрания монах, което старецът трябва да предостави.

- Съществуват ли някакви светогорски традиции, свързани с ръкоположенито? В Русия например новоръкоположеният свещеник служи 40 дни подред литургия.

- Да, такава традиция съществува и на Света Гора – всеки новоръкоположен йеромонах трябва да отслужи 40 литургии.

Старецът Йосиф Ватопедски за свещенството:

«Свещенството е тайнство, посланичество, свръхестествено служение, небесна «повинност», «носител» на откровения и средство за свързване на преходния и паднал земен свят с Бога. Въпреки че има хора за свои служители и самото то служи на хората, независимо от това то има небесен произход. То действа на земята и затова обликът му изглежда земен и смирен, но резултатите му възхождат на небесата. По своята висота свещенството е дело ангелско и повече би подхождало на ангели, ако непостижимото Божие домостроителство не беше предназначило хората да бъдат негови служители. С една дума, свещенството е служение на Благодатта, посредством което Творецът Бог чрез Своите нетварни енергии предава Себе си на Своите създания и ги прави съучастници на Своя живот. Бидейки такова, свещенството не влиза в числото на измислените от хората професии. Господ е определил така, че чрез свещенството да дойде до окончателен завършек Неговото спасително домостроителство, за да съедини всичко небесно и земно под една глава – Христа (Еф. 1:10).» (от книгата «Утешителни слова. Беседи за духовния живот и монашеството»; «Слова утешения. Беседы о духовной жизни и монашестве»).

 

9961 Всемирното Православие - АРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ ЗА МОНАШЕСТВОТО И СВЕЩЕНСТВОТО

 

 

 Виж също: Делото срещу дядо Ефрем - манастир "Ватопед"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Подготвил Кирил Миловидов


26.10.2012 г.