210px-Elder_Paisios_of_Mount_Athos Всемирното Православие - Старецът Паисий (Светогорец): В НАШИ ДНИ ДЯВОЛЪТ ВЪРШЕЕ


Старецът Паисий Светогорец (1924-1994 г.)

С греха си даваме права на изкусителя над нас

Днес в света има много бесовщина. Дяволът вършее, защото днешните хора са му дали много права над себе си и съответно търпят страшни демонски въздействия. Един човек много вярно казваше: “В древност дяволът се занимаваше с хората. Сега не се занимава! Поставил ги е на пътя си и им казва: “На добър час!”, и хората вървят!”.

 

Виждате ли, за да влязат в свинете, демоните от Гадаринската страна поискали позволение от Христа, защото свинете не били дали право на дявола и той нямал право да влезе в тях. Христос позволил на демоните, за да бъдат наказани израилтяните, понеже било забранено да ядат свинско месо (вж. Лука 8:26-33).

- Отче, някои казват, че дяволът не съществува.

- Да, и на мен някой ми каза: “Извади от френския превод на книгата “Свети Арсений Кападокийски” ония неща, които се отнасят за бесноватите, защото европейците няма да ги разберат. Те не вярват, че съществува дявол!” Всичко си обясняват с психологията. Ако бяха завели ония бесновати от Евангелието на психиатър, биха ги съсипали от електрошокове! Христос е отнел от дявола правото да върши зло. Само ако човек му даде права, тогава може да върши зло. Когато човек не взема участие в тайнствата на Църквата, дава права на изкусителя и претърпява някое демонско нападение.

- Отче, по какъв друг начин човек дава такива права?

- Логиката 1, прекословието, инатът, собствената воля, непослушанието, безсрамието, наглостта, това са все характерни черти на дявола. В съответствие със степента, в която човек ги притежава, той бива подложен на външни въздействия от врага. Когато обаче душата се очисти, тогава в нея се вселява Светият Дух и човек придобива благодат. А когато душата се омърси със смъртни грехове, тогава нечистият дух обитава постоянно вътре в нея. Когато е омърсена, но не със смъртни грехове, тогава става достъпна за въздействия на лукавия дух отвън.

За нещастие в наше време хората не искат да изкоренят своите страсти, волята си, не възприемат съвети. Впоследствие започват да говорят безсрамно и нагло и прогонват Божията благодат от себе си. С каквото и да се захване след това човек, не може да има успех, защото е изложен на демонични влияния. Човек вече не владее себе си, защото отвън го командва дяволът. Не е в него - Боже опази! - но макар и отвън, може да го командва.

Когато човек бива изоставен от благодатта, става по-лош и от дявола. Защото някои дела дяволът не ги върши, но заставя хората да ги вършат. Примерно не върши престъпления, но заставя човека да върши престъпления. И така хората стават бесновати.


Изповедта отнема правата на дявола

Ако хората можеха поне да отидат при някой духовник, за да се изповядат и да престане демоничното влияние, за да могат малко да се осъзнаят. Сега дори не могат да мислят поради демоничното влияние.

Покаянието, изповедта отнемат правата на дявола. Преди не много време 2 на Света Гора дойде един магьосник и обгради с колчета и мрежи целия път там, близо до колибата. Ако оттам минеше някой не изповядал се, щеше да пострада зле. И нямаше да знае откъде му е дошло. Щом ги видях, прекръстих се и минах през тях и ги развалих всичките. След това магьосникът дойде в колибата, откри ми всичките си намерения и изгори книгите си. Ако човек е вярващ, черкува се, изповядва се, причастява се, тогава дяволът няма никаква сила, никаква власт върху него. Прави само малко “джаф-джаф” като някое куче, което няма зъби. Обаче, ако човек не е вярващ и му дава права над себе си, тогава дяволът има голяма власт над него. Може да го линчува, има зъби и го разкъсва. Доколкото една душа му дава права, дотолкова и той властва над нея.

Дори когато човек умре и е подготвен за това, в часа, когато душата възлиза към небето, е подобна на влак, който върви и разни кучета тичат зад него, лаейки, а други го лаят отпред; влакът премазва и по някое куче. Но когато човек не е подготвен за смъртта, все едно че се намира във влак, който не може да се движи с висока скорост, защото колелетата са развалени, вратите са отворени, тъй че кучетата влизат вътре и хапят.

Когато дяволът е добил големи права над човека и го е обладал, тогава трябва да се намери причината, за да се отнемат правата му. Иначе колкото и другите да се молят, дяволът не си тръгва. Осакатява човека. Свещениците четат на поразия заклинателни молитви, но накрая пак човекът си плаща, защото още повече бива мъчен от дявола. Такъв човек трябва да се покае, да се изповяда, за да се отнемат правата, които сам е дал, и тогава дяволът ще се махне; иначе само ще се мъчи. Ден, два, седмици, месеци, години четене на заклинателни молитви, но щом дяволът има права, не си тръгва.


Дяволът не се доближава до чистото Божие творение

- Отче, как става така, че бивам завладян от страстите?

- Ако човекът даде права на изкусителя, бива завладян от страстите. Това, което Бог иска и е в твоя полза, е да захвърлиш в муцуната на дявола всичките си страсти. Тоест да обърнеш срещу него гнева, ината и т.н. Или по-добре, продай страстите си на дангалака и с получените пари купи камъни, за да хвърляш по него, та да не те доближава! Обикновено ние хората заради поводите, които даваме, било от невнимание, било заради горделиви помисли, позволяваме на врага да ни навреди. Дори само някой помисъл или някоя дума могат да бъдат използвани от дангалака. Спомням си, имаше едно много сплотено семейство. По някое време мъжът започнал да казва на жена си: „Ще се разведа с теб”. И жената казвала на мъжа: „Ще се разделя с теб”. Така си казвали на шега. Но изкусителят се възползва и създаде някакво малко затруднение и те бяха готови да се разделят - нито за децата помисляха, нито за нищо. Добре че се намери един добър изповедник и поговори с тях. „Заради тая ли глупост ще се разделяте? - каза им. И така дойдоха на себе си.

Ако човек се отклони от Божиите заповеди, тогава срещу него се надигат страстите. И ако се остави да бъде борен от страстите, не е нужно дяволът да го напада. И демоните си имат всеки своя „специалност”. Почукват човека так-так, да му намерят слабостта, слабото място, за да го нападнат. Нужно е внимание; трябва да затваряме вратите и прозорците - сетивата и да не оставяме процепи на изкусителя, та да влиза през тях. Това са слабите места. Ако оставиш и само един процеп отворен, може да се промъкне и да ти навреди.

Дяволът влиза в човека, когато в сърцето му има кал, а не се доближава до чистото Божие създание. Ако сърцето се очисти от калта, врагът си тръгва и отново идва Христос. Както свинята, когато не намери кал, грухти и си тръгва, така и дяволът не се доближава до сърцето, в което няма тиня. Каква работа има в чистото и смирено сърце? И тъй, ако видим, че домът ни - нашето сърце - е като порутена къща и врагът се е заселил там, веднага трябва да я съборим, за да си тръгне злият ни наемател, тоест дангалакът. Защото, когато грехът се застои дълго време у човека, дяволът, естествено, придобива и повече права.

- Отче, когато един човек е дал права на изкусителя, понеже е живял небрежно, но иска да сложи ред, да започне да живее внимателно, тогава дангалакът воюва ли срещу него?

- Когато извърши обрат, получава сила от Бога, едно просветление и божествено утешение, за да започне. Но щом започне борбата, врагът повдига люта война. Тогава е необходима малко твърдост. Иначе как ще се изкоренят страстите? Как ще стане освобождаването от ветхия човек? Как ще си тръгне гордостта?

Така човек разбира, че сам нищо не може да направи и смирено проси Божията милост и тогава идва смирението. Същото се случва и когато някой реши да откаже някой лош навик, примерно цигари или наркотици. В началото се чувства добре и ги захвърля. След това гледа как другите пушат и т.н. и води яростна война. Ако успее да я преодолее, после само обръща гръб на пушачите, без да се затруднява. Трябва да положим малко усилия. Дангалакът си върши своята работа. Ние да не вършим ли своята?


Да не влизаме в разговор с дангалака

Всички имаме наследствени страсти, но те не ни вредят. То е като да се ражда примерно човек с една бенка на лицето. Тя дори го краси, но ако я разчопли, може да предизвика рак. Нека не оставяме дявола да разчопля страстите ни. Ако го оставим да чопли в нашите слабости, ще се образува „рак”.

Трябва да имаме духовно юначество, да показваме презрение към дявола и всичките му лукави телеграми - помислите - и да не подхващаме разговори с него. И всички адвокати на света да се съберат, не могат да се справят с едно малко дяволче. Ако прекратим разговорите с изкусителя, това много помага да прекъснем връзките с него и да избегнем изкушенията. Нещо ни се случва? Някой ни е онеправдал? Обидили са ни? Нека видим дали не сме сбъркали с нещо. Ако грешката не е в нас, ще получим награда. Не е нужно продължение. Който продължи да разговаря с дангалака, получава от него дантелена плетка в ръцете 3 и се смущава. Бива обладан от стремеж да разследва според законите на дангалашкото правосъдие и се ожесточава.

Спомням си, когато италианците си тръгнаха, бяха оставили в палатките си купчини от ръчни гранати, а пък барутът беше цели хълмове. Хората отиваха и вземаха палатките, а децата играеха с гранатите и колко от тях се убиха, горките! Та с ръчни гранати играе ли се! Тъй и с дявола, игри ли ще си играем?


Дяволът е безсилен

- Отче, помисълът ми казва, че особено в наши дни дяволът е много силен.

- Дяволът има злоба и омраза, а не сила. Божията любов е всесилна. Сатаната се опитва да се покаже всесилен, но не успява. Изглежда силен, но е съвършено безсилен. Много от разрушителните му планове се провалят още преди да започнат да се осъществяват. Би ли допуснал някога един добър баща някакви хулиганчета да бият децата му?

- Отче, страхувам се от демоните.

- Че защо те е страх? Те нямат никаква сила. Христос е всесилен. Изкусителят е прогнил. Нали носиш на себе си кръст? Оръжията на дявола са немощни. Христос ни е въоръжил със Своя Кръст. Само когато оставим духовните оръжия, тогава врагът има сила. Веднъж православен свещеник показал едно малко кръстче на някакъв магьосник и демонът, който онзи призовал с магиите си, затреперил.

- Защо толкова много се страхува от Кръста?

- Защото, когато Христос понасял заплюванията, плесниците и ударите, тогава било съкрушено царството и властта на дявола. Ето по какъв начин Христос победил! “С тръст биде съкрушена властта на дявола”, казва един светия. Когато Му нанесли последния удар с тръстта по главата, тогава била съкрушена властта на дявола. Тоест, търпението е духовната отбрана, а смирението - най-голямото оръжие срещу дявола. Най-голямото утешение от Христовата кръстна жертва е, че дяволът е съкрушен. След Христовото Разпятие той е като змия, на която е отнета отровата или като куче, на което са извадени зъбите. Отнета е отровата от дявола, извадени са зъбите от кучетата демони и сега са обезоръжени, а ние сме въоръжени с Кръста. Нищо, съвсем нищо не могат да сторят демоните на Божиите творения, ако сами ние не им дадем права. Само шум вдигат, но нямат власт.

Веднъж когато бях в килията на Честния Кръст, преживях едно много хубаво бдение! През нощта много демони се бяха събрали на тавана. В началото чукаха силно като с чукове, а след това вдигаха шум, като да търкаляха големи пънове, трупи от дървета. Прекръствах тавана и пеех “На Твоя Кръст се покланяме, Владико...” 4 Свършвах аз, започваше пак търкалянето на пънове. “Сега, казах си, ще пеем на два клира! Вие на единия с пъновете отгоре, а на другия аз отдолу!” Започвах аз, а те спираха. Веднъж пеех “На Твоя Кръст се покланяме...”, след това - “Господи, Твоят Кръст си дал нам оръжие срещу дявола...” 5 . Прекарах най-приятната нощ с песнопение, а когато спирах за малко, те продължаваха със забавата си! Всеки път все различен репертоар представят!...

- Когато запяхте отначало, не избягаха ли?

- Не. Щом свършвах аз, започваха те. Да, трябваше и на двата клироса да направим бдение! Беше едно прекрасно бдение! Пеех от цяла душа! Прекарах хубави мигове!...

- Отче, как изглежда дяволът?

- О, знаеш ли колко е “красив”? Само да го видиш! И как Божията любов не позволява човекът да вижда дявола! О, повечето биха умрели от страх! Помисли си, ако го виждаха как действа, ако виждаха... “сладкия” му образ! Някои пък биха имали най-доброто забавление! Знаеш ли какво забавление? Как го казваха? Кино?.... Но за да види човек един такъв филм, трябва да плати скъпо... и не се знае дали ще може да го види!

- Има ли рога, опашка?

- Да, всичките принадлежности!!!

- Отче, кога са станали толкова отвратителни? Когато са паднали и от ангели са станали демони ли?

- Ами разбира се! И сега изглеждат така, все едно че ги е ударил гръм. Ако падне мълния и удари някое дърво, няма ли то веднага да стане един черен пън? Така и те изглеждат като да ги е ударила мълния. За известно време казвах на дангалака: „Идвай да те гледам, за да не попадна в ръцете ти. Сега само като те гледам, е явно колко си зъл. Ако ти падна в ръцете, какво ли имам да патя!”


Дяволът е глупав

- Отче, дангалакът знае ли какво имаме в сърцето си?

- А, това оставаше, да знае сърцата! Само Бог е сърцеведец и само на Божии човеци - за наше добро – Бог открива понякога, какво имаме в сърцата си. Дангалакът знае лукавщините и злините, които посява у своите съработници, но не знае нашите добри помисли. Само от опит разбира някои, но и за тях повечето пъти греши. И ако Бог не позволи да разбере и тях, то постоянно е в заблуда за всичко, защото дяволът е помрачен - видимост нула!!! Ако имам някой добър помисъл, той не го знае. Ако имам някой лош помисъл, той го знае, защото сам той го насажда. Ако сега аз искам да отида да направя някъде някоя добрина, примерно да спася един човек, това дяволът не го знае. Когато обаче той вложи у някого някакъв помисъл и му каже: “Иди да спасиш еди-кой си човек”, като същевременно го ужили с гордостта, тогава той знае този помисъл. Но и с това, че човек приема гордостта, дава права на изкусителя. Нещата са много деликатни! Спомняте ли си случката с авва Макарий? Срещнал веднъж дявола, който се връщал от по-близката пустиня, където отишъл да изкушава братята. Той казал на аввата: “Всички братя са много жестоки към мен, освен един, който е мой приятел и ми е послушен, и когато ме вижда, се върти като чакрък”. Авва Макарий го попитал: “Кой е тоя брат?” “Името му е Теопемпт” - отговорил дяволът. Блаженият отишъл и намерил брата. Предразположил го да му разкрие помислите си и му помогнал. Когато отново срещнал дявола, попитал го за братята, а той му отговорил: “Всички са много жестоки към мен. И най-лошото е, че дори този, който беше мой приятел, не знам какво е станало, но се е променил и сега ми е най-сърдит от всички”. Не знаел, че авва Макарий е ходил и е помогнал на брата да се осъзнае, защото преподобният е действал смирено, от любов и дяволът нямал права над помислите му. Ако авва Макарий се беше възгордял, би изгонил от себе си Божията благодат, следователно дяволът би придобил права. Тогава той щеше да знае за намеренията на аввата, защото сам би го ужилил с гордостта.

- Ако един човек има добър помисъл и някъде го каже, може ли дяволът да го чуе и после да го изкушава?

- Как да го чуе, след като в човека няма злоба и лукавство? Ако обаче го каже, за да се възгордее, тогава ще се вмъкне и изкусителят. Т.е. ако човек е склонен към гордост и горделиво си казва: “Ще отида да спася онзи човек”, тогава се вмъква дяволът и вече знае това. Докато, ако действа смирено, от любов, дяволът няма да узнае. Нужно е внимание. Много са деликатни тия неща. Затова светите Отци казват, че духовният живот е “наука на науките”.

- Как обаче се случва, отче, един магьосник да каже на три момичета, че едната ще се омъжи, другата ще претърпи нещастие, а третата ще остане неомъжена, и това да стане точно така?

- Дяволът има опит. Както примерно един инженер, когато види една къща, готова да падне, е в състояние да каже колко ще издържи и т.н., така и дяволът вижда как върви един човек и от опита си разбира докъде ще стигне.

Дяволът не е умен. Много е глупав. Целият е една бъркотия, не можеш да му хванеш края. Постъпва и хитро, но върши и глупости. Маниерите му са груби. Бог тъй е благоволил, за да разбираме действията му. Човек трябва да е много помрачен от гордост, за да не го разбере. Когато имаме смирение, можем да разкриваме примките на дявола, защото поради смирението човек се просвещава и се сродява с Бога. Смирението е това оръжие, което поразява дявола.


Защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?

- Отче, защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?

- За да отбере Своите деца. „Прави, дяволе, каквото искаш”, казва Бог, защото знае, че каквото и да прави дяволът, накрая ще си счупи главата в крайъгълния камък, който е Христос. Ако вярваме, че Христос е крайъгълният камък, тогава нищо не ни плаши.

Бог не допуска никакво изпитание, ако от него не би излязло нещо добро. Когато Бог вижда, че ще произлезе по-голямо добро, оставя дяволът да си върши работата.

Видяхте ли какво сторил Ирод? Избил четиринадесет хиляди младенци, но направил и четиринадесет хиляди мъченици ангели. Къде сте виждали мъченици ангели? Дяволът пак си счупил главата. Диоклетиан станал съработник на дявола, измъчвайки жестоко християните, но без да иска, направил добро на Христовата Църква, защото я обогатил със светии. Мислел да унищожи всички християни, но нищо не постигнал. Оставил множество свети мощи, които да почитаме и обогатил Христовата Църква.

Бог можеше отдавна да е приключил с дявола - та нали е Бог! Ако поиска и сега може да го свие на кълбо и да го хвърли в пъкъла, но пак за наше добро го оставя. Че би ли го оставил да притеснява и да мъчи творението Му? Оставил го е обаче до някаква степен и до някое време, за да ни помага със злобата си, да ни изкушава, за да прибягваме към Бога. Бог позволява на дангалака да ни изкушава само ако от изкушението би произлязло някакво добро. Ако няма да произлезе добро, не му позволява. Бог допуска всичко за наше добро. Нека повярваме на това. Бог оставя дявола, за да може човекът да се бори. Без борба няма успех. Ако не ни изкушаваше дяволът, можеше да си мислим, че сме станали и светии. И тъй, Бог допуска дявола да ни бие със злоба, защото с пердаха, който ни налага, отърсва от нас прахта, изтупва напрашената ни душа. Или го оставя да се нахвърля върху нас и да ни хапе, за да прибягваме към Бога. Бог постоянно ни призовава, но ние обикновено се отдалечаваме от Бога и само ако се появи някоя опасност, тичаме към Него. Когато човек се съедини с Бога, тогава лукавият не може да се вмъкне между тях; няма и причина Бог да позволи на лукавия да изкушава човека, за да се принуди той да прибягва към Бога 6 . Във всеки случай лукавият ни прави добро, помага ни да се осветим. Затова и Бог го търпи.

Бог е оставил свободни не само хората, но и демоните, тъй като те не вредят на човешката душа, защото не могат. Освен ако сам човекът не поиска да навреди на душата си. Напротив, носят награда на душите ни - както лошите хора, така и невнимателните, които не по свое желание причиняват зло в живота ни. Защо мислите, онзи авва 7 казва: “Вдигни от нас изкушенията и никой няма да се спаси”? Защото изкушението принася голяма полза. Не че дяволът може да върши добро - той е зъл. Но добрият Бог спира камъка, който лукавият е хвърлил срещу нас с цел да ни строши главата, слага ни го в ръката, а в другата ръка ни дава бадеми - да трошим и да ядем! Т.е., Бог допуска изкушенията, не за да ни мъчи дяволът, но за да положим по този начин “изпити” за другия живот и за да нямаме безразсъдни претенции на Второто Пришествие. Трябва добре да разберем, че воюваме - и ще воюваме, докато сме живи - със самия дявол. Докато човек е жив, има да върши много работа, за да направи по-добра душата си и има право да се явява на духовни изпити. Ако умре и не мине на изпита, късат го, а поправителен няма.


Дяволът не иска да се покае

Добрият Бог сътворил ангелите. Някои ангели обаче заради своята гордост паднали и станали демони. Бог създал човека - съвършеното творение, за да замести падналия чин ангели. Затова дяволът силно завижда на Божието творение - човека. Демоните викат: “Ние веднъж съгрешихме и ни мъчиш, а на тия, дето много пъти грешат, прощаваш”. Да, но хората се покайват. А те не стига, че от ангели са станали демони, но и вместо да се покаят, стават все по-лукави и зли и яростно се стремят да унищожат Божиите творения. Денницата е бил в най-светлия чин! А накрая... Заради гордостта си демоните се отдалечили от Бога преди хиляди години и продължават да се отдалечават заради гордостта си, оставайки неразкаяни. Едно „Господи, помилуй” да кажат, Бог все нещо ще стори за тях. Едно „съгреших” само да кажат, но не казват „съгреших”. Ако дяволът кажеше „съгреших”, щеше отново да стане ангел. Божията любов няма предели. Но дяволът има твърда воля, инат, егоизъм, не ще да се пречупи, не иска да се спаси. Страшно нещо! А е бил ангел!

- Отче, дяволът помни ли предишното си състояние?

- Дали си спомня? Целият е огън и жупел, защото не иска други да станат ангели и да го заместят. И с времето става все по-зъл. Развива се в злобата и завистта.

О, ако човек почувстваше състоянието на дявола, би плакал ден и нощ! Нима ако видиш как един добър човек се променя и става престъпник, няма да скърбиш силно? А колко повече, ако видиш това да става не с някой човек, а с ангел! Някога, един монах 8 почувствал силна болка за демоните и както се молел на колене, казвал следното: „Ти си Бог и ако поискаш, можеш да намериш някакъв начин да се спасят и тия нещастни демони, които, въпреки че са имали първоначално толкова голяма слава, сега имат всичката злоба и завист на света, така че, ако Ти не ни закриляше, биха унищожили всички хора”. И докато се молел така с болка, видял до себе си една кучешка глава с изплезен език да му се подиграва. Явно Бог е допуснал това, за да даде на монаха да разбере, че Сам Той е готов да ги приеме отново, стига да се покаят, но те сами не искат спасението си. Виждате ли, Адамовото падение бе поправено с идването на Бога на земята и с приемането от Него на човешка плът. Докато падението на дявола няма как да бъде поправено, освен ако той не се смири. Дяволът не се поправя, защото не желае. Знаете ли, колко би се радвал Христос! И човекът не се поправя само когато не желае.

- Отче, дяволът не знае ли, че Бог е любов и че го обича, а той въпреки това продължава да си върши своето?

- Че как да не го знае! Но оставя ли го гордостта? На всичко отгоре е и лукав. Сега се опитва да спечели целия свят. Казва си: „Ако имам повече последователи, Бог ще се принуди накрая да се смили над всичките Си творения и ще включи и мен в това число!” Така си мисли. Затова иска да придобие колкото може повече последователи. Виждате ли накъде бие? Казва си: “Имам толкова на моя страна! Бог ще се принуди да прости и на мен!” Без да се покае! И Иуда не направи ли същото? Знаел, че Христос ще освободи мъртвите от ада. Казал си: „Ще отида и аз преди Христа, за да освободи и мен”. Видиш ли лукавство? Вместо да поиска прошка от Христа, отишъл, та се обесил. И да видите, Божието милосърдие огънало дори смокинята, за да го възпре, но той свил краката си, за да не се опрат в земята. И всичко това, за да не отиде да каже едно “прости”. Страшно! Тъй и дяволът, началникът на егоизма, не казва “съгреших”, но постоянно се стреми да придобие все повече последователи.


Смирението обезсилва дявола

Смирението има голяма мощ и обезсилва дявола. То е най-силният шок за дявола. Където има смирение, дяволът няма място. А където не присъства дяволът, естествено е да няма и изкушения. Веднъж аскет мъчел един демон да каже „Светий Боже...”. Дангалакът изрекъл: „Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмертний”, обаче не казвал „помилуй нас”. Кажи: „Помилуй нас”! Не ще! Ако го беше казал, щеше да стане ангел. Всичко друго казва дангалакът, но „помилуй ме” не иска да каже, защото е нужно смирение. В това “помилуй ме” има смирение и душата получава великата Божия милост, която проси.

Каквото и да правим, необходими са смирение - любов - благородство. Нещата са прости. Ние ги правим трудни. Колкото можем, нека правим онова, което е трудно за дявола и лесно за човека. Любовта и смирението са трудни за дявола и лесни за човека. И един телесно немощен човек, който не може да върши духовни подвизи, може да победи дявола със смирението. За една минута човек може да стане ангел или дангалак. Как? Със смирението или с гордостта. Какво, да не би да са били нужни часове, за да стане Денница от ангел дявол? За секунди е станал такъв. Най-лесният път за спасение е любовта и смирението. Затова нека започнем от любовта и смирението и след това да напредваме и в другите подвизи.

Молете се, постоянно да радваме Христа и да притесняваме дявола, така и така му харесват мъченията и не желае да се разкайва.

___________

1 Старецът има предвид рационализма, рационалистичното устроение, което всичко обяснява по човешки и няма нужда от Божията помощ, а се стреми егоистично всичко да върши и разбира със свои сили - б. пр.

2 Казано е през юни 1985 г. Тогава Старецът живееше в килията на Панагуда - б. изд.

3 Т.е. дангалакът дава на човека тънко ръкоделие - влага му помисли, та постоянно да се занимава с тях и да е напрегнат, тъй че да не може да работи духовно, и бива обезсилен - б. изд.

4 “На Твоя Кръст се покланяме, Владико и светото Ти Възкресение славим” - стих от службата на Въздвижение на Честния Кръст - б. изд.

5 Възкресна хвалитна стихира на осми глас - б. изд

6 Тъй като онзи, който е съединен с Бога, непрестанно прибягва към Него, непрестанно държи ума си в Него - б. пр.

7 Авва Евагрий - б. изд.

8 Този монах, както стана ясно по-късно, е бил самият старец Паисий - б. изд.