a663e1fdc4fbffc43ef478db436d78ed Всемирното Православие - СИЛАТА НА ОБЩАТА МОЛИТВА (2)Света Гора, Атон публикува избрани наставления на преп. Паисий Светогорец от неотдавна издадения шести том „За молитвата” от поредицата „Слова” на Стареца.

Геронда, много хора смятат, че не е задължително да се ходи на църква.

– Хората не се стараят да стигнат до същността и така прерязват нишката, която ги свързва с Бога и заради това не могат да получат помощ отникъде. За съжаление, повечето християни не участват в Тайнствата и затова съществува бесовското влияние.

Винаги казвам на миряните да ходят на църква, защото там те се освещават. Дори само мисълта, че влизайки в Божия храм всъщност влизаш в Божия дом и там получаваш Божията благодат и се освещаваш, е достатъчно на човек, за да изпадне в умиление. В храма ни гледат Христос, Божията майка, светците, ние просим от тях помощ, можем просто да поговорим с тях. Там имаме възможност да преживеем Тайнствата. Там заради нас Христос се принася в жертва и ни дава Своето тяло и кръв. Нима това не трябва да ни довежда до умиление?   

Геронда, сега заради боледуването ми не ходя на църква и поради това ми е скучно без службите.

— Сега на теб ти е необходимо малко да потърпиш. Аз, когато служех в армията и участвахме в операции в планините1, седем месеца не бях виждал църква. Един път ме командироваха в Навпактос, за да поправя подвижната радиостанция, след което трябваше веднага да се прибера.

Направих каквото беше необходимо и връщайки се, спрях пред една църква, която се намираше край пътя. Беше по време на Великия пост и в храма пееха акатист. Да вляза не можех – носех със себе си радиостанция, пък и време нямаше. Само пет минути постоях пред вратата. Такава мъка ме обзе! Плачех като дете: „Боже мой, - жалвах се аз – докъде стигнах! През детството си отивах в храма още преди да е дошъл клисарят, а сега цели седем месеца дори не съм виждал църква!”

Геронда, когато след послушанието в архондарика отида направо в църквата, някак не мога да се концентрирам.

— От архондарика отиваш в храма. От храма стигни до Небето, а от там още по-далеч – при Бога.

Как да направя това, геронда? Да мисля за Божията прослава, ли?

— Храмът – това е Божият дом тук, на земята. Но истинският Божи дом е в рая, както и нашият истински дом – той също е в рая.

 

 

СИЛАТА НА ОБЩАТА МОЛИТВА

 

Геронда, понякога изпитвам нужда да си остана в килията и да си чета правилото, вместо да отида на служба.

— Това, което се случва по време на служба, може ли да се случи по друго време? Не може. А, колкото до това, с какво ще се занимаваш в килията си, можеш да го правиш и по друго време.

В църквата, геронда, аз не винаги усещам тази промяна, която усещам в килията.

— Виж сега, частната молитва, това е подготовка за общата молитва. Съвместната молитва, от гледна точка на качество, може и да е по-занижена от частната, защото в храма ти не се чувстваш така свободно, както когато си насаме със себе си. Но от гледна точка на силата на въздействие, тя е по-голяма, защото всички се молят заедно: на някой в молитвата има повече сила, при друг има повече топлота и т. н. И за тези два-три часа, докато службата продължава, ти си длъжна да бъдеш в църквата, за да се молиш заедно с всички. Какво е казал Христос? „Защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” 2.

Геронда, на мен повече ми харесва да си бъда в килията, защото когато съм на служба, се разсейвам.

— Умиротворението, което изпитваш в килията, не е същинско умиротворение. Но ако се подвизаваш в храма и се стараеш да се съсредоточиш и да се молиш, това ще е правилно и ще придобиеш истинско умиротворение. Постарай се да преодоляваш трудностите вътре в самите трудности; и това ще ти помогне много. Това е същото, все едно си в армията и се учиш да стреляш, но с истински патрони; това кара човек да бъде събран в себе си.

— Геронда, на службата ми е трудно, защото не мога да се моля и едновременно с това да следя четенето и пеенето.

— Защо да ти е трудно? Виждам, че си неспокойна. Казваш: „Искам да преуспея в умната молитва, искам да се обогатя…” В това обаче има скрит егоизъм, гордост. Но това не значи, че не се подвизаваш, казвам го малко преувеличено. Ти си благоразположена и Христос ще ти помогне. Застани като дете пред Бога и не мисли за нищо. Действай простосърдечно и ще видиш каква благодат ще изпратят към теб Христос и Божията Майка. Влизайки в църквата, си представяй, че си се качила на кораб, предай се в Божиите ръце и нека те те водят, накъдето решат.

— Геронда, по време на служба главата ми клюмва, така че понякога изобщо не мога да се съсредоточа. И после помисълът ми казва: „И какво от това, че бях на служба, аз все едно не се молих”.

— И когато се прозяваш, и когато главата ти клюма, все едно – корабът пътува. А на кораба един гледа встрани, друг се прозява, трети спи, но корабът независимо от това пътува към целта си. А ти се постарай да не дремеш

Геронда, ако по време на служба не се молиш, тогава службата уморява.

— Да, защото тогава човек не се храни, когато умът не е концентриран в свещените понятия, тогава службата се превръща в обикновено физическо занимание – труд заради Божията любов. Във всеки случай, дори и този, който по време на служба го оборва дрямка, но той се бори с нея, получава голяма награда. Нима в килията си човек няма легло, за да поспи?

Двама миряни пристигнали на Атон и отишли в един манастир на нощно бдение. Те отначало първо поспали и пристигнали в храма, когато вече пеели стихирата на хвалитните3. На монаха на съседната стасидия в това време главата му клюмала, но той се борел да не заспи. Единият от миряните, виждайки това, казал на другия: „Погледни, монасите спят”. Но на това другарят му отговорил като благоразумния разбойник4: „Как не те е срам? Ние толкова време спахме и току-що дойдохме. Защо си мислиш, че той не може да отиде в килията си и да си поспи? Да, там може и да няма матрак, но със сигурност има дървено легло”.

Аз, геронда, не изпитвам радост от богослужението.

— На нас само радост ли ни трябва? Ти си в храма заради Христос. Стоиш на стасидията, освен това и ръцете си подпираш на подлакатниците, почиваш си. Размисляй така: „Христос е бил с разпънати ръце на кръста, а аз си стоя, пък и си почивам дори”. Така ще почувстваш умиротворение.

Геронда, по време на служба мога ли да седя?

— На когото е трудно, може за малко да поседне. Но който има сили, по–добре е да прав да постои. Но и това трябва да се прави с желание, от сърце. Не си казвай: „Ето, сега ще отидем в църквата, ще се изправим, ще си наклоним главите и ще стоим без дори да помръднем”. Всичко това е само външната форма на нещата, формализъм.

— Геронда, често в храма не успявам да се съсредоточа, защото от дългото стоене права краката започват да ме болят. Как да постъпя?

— Спомни си за дървените клади, в които били стегнати краката на Христос, и си кажи: „Слава на Бога, затова че ме боли”. Тогава ще забравиш собствената си болка, сърцето ти ще се изпълни с милост и молитвата ти ще стане сърдечна.

 

 

–––––––––––––––

1 Става дума за планина в околностите на гр. Навпактос (Западна Гърция).

2 Мат. 18:20.

3 Тоест в края на утренята.

4 Имат се предвид двамата разбойници, разпнати заедно с Христос, когато единият разбойник казва на другия: „та и от Бога ли не се боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил” (Лук.23:40–41).

 

Още за преп. Паисий Светогорец може да намерите в рубриките ни за съчиненията му и за него самия.