Старецът Тихон[1]е роден в Русия, в село Новая Михайловка през 1884 г. Родителите му Павел и Елена
бяха благочестиви хора. Естествено и плодът на утробата им - Тимотей (светското му име), наследи тяхното
благочестие и любов към Бога, като още от малък желаеше да се посвети на Бога.
Родителите виждаха голямата божествена ревност на детето си, но се колебаеха да му дадат
благословението си да отиде в манастир, понеже беше здрав по тяло и жив по природа. Искаха да узрее и
по ум, и след това сам да си реши. Но му дадоха благословение да отиде на поклонение по манастирите в
продължение на три години - от седемнадесет до двадесетгодишната си възраст. Тогава той се отправи на
едно голямо поклонение по руските манастири, като посети близо двеста манастира.
В манастирите, където отиваше, въпреки че беше съсипан и изтощен от ходенето пеша, деликатно избягваше
гостоприемството на монасите, за да се подвизава и за да не бъде в тежест на другите.

prep paisii i tihon

Старецът Тихон1 е роден в Русия, в село Новая Михайловка през 1884 г. Родителите му Павел и Елена бяха благочестиви хора. Естествено и плодът на утробата им - Тимотей (светското му име), наследи тяхното благочестие и любов към Бога, като още от малък желаеше да се посвети на Бога.

Родителите виждаха голямата божествена ревност на детето си, но се колебаеха да му дадат благословението си да отиде в манастир, понеже беше здрав по тяло и жив по природа.

Искаха да узрее и по ум, и след това сам да си реши. Но му дадоха благословение да отиде на поклонение по манастирите в продължение на три години - от седемнадесет до двадесетгодишната си възраст. Тогава той се отправи на едно голямо поклонение по руските манастири, като посети близо двеста манастира.

В манастирите, където отиваше, въпреки че беше съсипан и изтощен от ходенето пеша, деликатно избягваше гостоприемството на монасите, за да се подвизава и за да не бъде в тежест на другите.

Но в една от епархиите се измъчи много, понеже местните жители ядяха ръжен хляб. Тъй като Тимотей не ядеше нищо друго освен хляб, а ръженият хляб имаше лоша миризма и приличаше на тесто, той не можеше да го яде. Затова младежът се беше изтощил. И така, той отиде при фурнаджията, от когото и друг път беше искал, и го помоли за малко бял хляб, защото мислеше, че той прави за себе си добър хляб. Но фурнаджията, като видя Тимотей, още отдалече му каза да се маха.

Младежът, както беше наскърбен и изтощен, се сви в един ъгъл и с цялата си детинска простота се помоли на Света Богородица: “Света Богородице, помогни ми, защото ще умра по пътя, преди да стана монах, понеже не мога да ям този хляб”. Още преди да довърши молитвата си, изведнъж пред него се появи Девойка със светло лице, подаде му един бял хляб и веднага изчезна! В оня момент Тимотей загуби ума и дума. Не можеше да си обясни това събитие. Минаваха му различни помисли. Мислеше си да не би дъщерята на фурнаджията да го е съжалила и да е казала на баща си да му даде малко хубав хляб. Младежът стана и отиде да му благодари. Но фурнаджията помисли, че Тимотей се подиграва с него и разгневено го наруга:

- Махай се оттук! Нямам нито жена, нито дъщеря.

След като хапна от благословения хляб и се укрепи и духовно, Тимотей продължи поклонението си по другите манастири, но необяснимата случка непрестанно се въртеше в ума му. Прекара доста време в това недоумение, но по-късно, когато един монах му беше дал книга с чудотворни икони на Света Богородица от Русия и видя Света Богородица Кремълска, сърцето му затуптя от благоговение, очите му се напълниха със сълзи на благодарност и каза: “Тази Света Богородица ми даде тогава белия хляб!” Оттогава чувстваше Света Богородица още по-близка, както дете чувства майка си.

След манастирите в своята родина отиде на поклонение на Богошествената планина Синай 2 и прекара там два месеца, а оттам отиде по Светите места, където се подвизава известно време близо до реката Иордан. Макар че получи полза от Светите места, не намери спокойствие поради неспокойния дух на нашето време, който с т. нар. цивилизация унищожи даже и светите пустинни места, които успокояват и освещават душата. Затова се принуди да замине за Света Гора. Но изкусителят, виждайки с многогодишния си опит, че благоговейният младеж ще напредне много в духовния живот и ще помогне на много души, за да се спасят, намисли да го погуби. Когато се върна от Иорданската пустиня, отиде в Иерусалим, за да се приготви и да се поклони за последен път на Пресветия Гроб, както и да се сбогува с познатите си. Тогава лукавият използва като оръдие две небогобоязливи жени, негови сънароднички, които го поканиха у дома си, уж за да му дадат имена за споменаване на Света Гора. Простодушният Тимотей, който имаше само добри помисли, повярва и отиде. Но когато го затвориха вътре вкъщата и се нахвърлиха върху него с нечисти намерения, загуби ума и дума! Изчерви се, блъсна първо тях, а после и вратата, отскубна се от ноктите на хищниците като нов Иосиф и се опази чист. След това, както си беше чисто цвете, дойде и се засади в градината на Света Богородица, като разцъфтя и заблагоуха с добродетелите си, както ще видим по-надолу.

Първото му прибежище беше килията Буразери 3 , където се замонаши и прекара пет години. Понеже не намираше спокойствие от множеството поклонници руснаци, взе благословение и отиде на Каруля 4 , където се подвизава петнадесет години. Цялото това време той прекара в сурови подвизи. Ръкоделието 5 му беше да прави по цял ден земни и поясни поклони, да се моли с Иисусовата молитва и да чете свещени книги. Вземаше на заем книги от манастирите, откъдето му даваха за благословение, и сухар от остатъците на трапезата, в замяна на което се молеше за братята. Така любочестно се подвизаваше, за да стане ангел и вътрешно, а не само външно чрез великия ангелски образ 6 при пострижението.

След Каруля отиде на края на Капсала 7 (над Калиагра) в една Ставроникитска килия, където се грижеше за нейния собственик - един болен старец. Когато старецът почина и му остави благословението си, отец Тихон остана сам в колибата. Оттогава не само че не пренебрегна духовните си подвизи, но и ги увеличи, поради което получи в изобилие Божията благодат, за която се подвизаваше любочестно и с голямо смирение.

Божията благодат го яви пред човеците и към него прибягваха много страдащи хора, за да получат съветите му и да се утешат от голямата му любов. Някои го молеха да приеме свещенство, за да може още по-действено да помага с тайнството на божествената Изповед и да развързва греховете. Самият той се увери в тази нужда и прие да бъде ръкоположен.

В килията нямаше храм, а вече беше много нужен, но старецът нямаше пари. Имаше обаче голяма вяра в Бога. Помоли се и тръгна за Карея с вяра в Бога, че ще му осигури парите, нужни за храма. Преди още да стигне в Карея, дикеят 8 на скита “Свети Пророк Илия” (руски скит) видя отдалеч папа Тихон и го извика. Когато той се приближи, му каза:

- Един добър християнин от Америка ми изпрати пари да ги дам на оня, който няма храм, за да си построи. Ти нямаш храм, вземи ги и си направи.

Старецът се просълзи от вълнение и благодарност към Бога. Благодари и на дикея, каза “Бог да прости” и за Божия човек, който му изпрати благословението. Благият Бог като сърцеведец се беше погрижил за храма още преди старецът да беше Го помолил и му беше приготвил парите за часа, когато щеше да Го попроси за тях. Естествено бе Бог да го чуе, след като старецът от малко дете слушаше и спазваше Божиите заповеди и получаваше небесни благословения.

После намери двама майстори - монаси, за да казват и Иисусовата молитва, докато работят. Когато храмът бе завършен, го посвети на Честния кръст, понеже особено го почиташе, а също и за да избегне панигирите 9 по естествен начин, тъй като на Въздвижението на Честния кръст постят и денят е скръбен. Старецът не се чувстваше добре на панигирите, понеже причиняват безпокойство и разсейване. Той всекидневно празнуваше духовно с тихия си кръстовъзкресенски устав, с многото подвизаване, с отсъствието на каквато и да било човешка утеха в клисурата на Калиагра, където виждаше небесата и изживяваше райски наслади заедно с ангелите и светиите. Когато някой го попиташе “сам ли живееш в тази пустиня”, старецът отвръщаше:

- Не, живея заедно с ангелите и архангелите, с всички светии, със Света Богородица и с Христа.

И той наистина чувстваше присъствието на светиите и помощта на своя ангел пазител. Един ден го бях посетил. Когато се качваше по стълбите, той падна и се заклещи на портата, понеже носеше много дрехи, и аз се затрудних да го вдигна. След това го попитах:

- Какво щеше да правиш, отче, сам, ако не бях дошъл?

А той учудено ме изгледа и с увереност ми отговори:

- Моят ангел пазител щеше да ме вдигне.

Живееше сам и в пустинно място, и в килията му нямаше почти нищо, но за да може да има Христа у себе си, той не се нуждаеше от нищо, понеже където е Христос, там е и раят, а за стареца градината на Света Богородица беше земен рай.

Много години не беше излизал навън в света. Веднъж, без да иска, го принудиха да отиде в Солун заедно с други отци, за да дадат свидетелски показания, понеже беше станал пожар на Капсала. Когато се върна на Света Гора, отците го попитаха:

- Как ти се сториха градът и светът навън след толкова години, в които не си ги виждал?

Старецът отвърна:

- Аз не видях град с хора, а гора от кестени.

Старецът беше достигнал до това състояние на святост, защото много обичаше Христа, смирението и бедността. В килията на стареца не можеше да се види нито една вещ, която говори за благоденствие и може да обслужва човека. От вещите, които можеше да намериш в килията му, имаше в изобилие и навън, захвърлени в дерето. Но за духовните хора и старите вещи на папа Тихон имаха голяма стойност, понеже бяха осветени. Даже и на дрипите му гледаха с благоговение и ги вземаха за благословение. Каквото и старо и неспретнато облекло да носеше, не изглеждаше грозно, понеже ставаше красиво от вътрешната красота на душата му. Скуфии 10 си беше ушил сам с губерката от парчета расо. Те приличаха повече на торбички, но когато ги носеше, разпръскваха повече благодат от разкошните митри на владиците (естествено, когато в сърцето на митрополита го няма “скъпоценния Бисер” 11 ).

Веднъж един посетител го беше фотографирал, както си беше с торбичката вместо скуфия на главата и с една пижама, която някой му беше наметнал на раменете, защото видял, че старецът мръзне. И сега, които видят снимката на папа Тихон, мислят, че носи владишка мантия, а всъщност беше само една стара шарена пижама.

Много му допадаше бедността и простите неща, и много обичаше нестяжателността, която го беше направила свободен и му беше дала духовни криле. И така с окрилена душа се подвизаваше усилено, без да чувства телесния труд, подобно на дете, което не чувства умора, когато изпълнява волята на своя баща, а чувства неговата любов и обичните му ласки. Естествено, че те никак не могат да се сравнят с божествените ласки на Благодатта.

Както споменах, неговото ръкоделие бяха духовните подвизи: пост, бдение, молитва, поклони, ала не само заради себе си, но и за всички души в света (живи и починали). Когато вече остаря и правейки земни поклони, не можеше да се изправя, завърза високо едно дебело въже и се теглеше, за да стане. Така пак правеше земни поклони и се покланяше на Бога с благоговение. Спазваше този устав, докато не падна в кревата, в който си почина двадесет дни, след което отпътува за истинския вечен живот, където ще си почива вечно, близо до Христа.

Същият устав на сухоядение 12 , който имаше от младини, спазваше непрестанно до старините си. Готвенето считаше за загуба на време. Освен това мислеше, че добре сготвените ястия не прилягат на монашеството.

Естествено след толкова подвизаване и в такова духовно състояние вече не усещаше дали храната е приятна, понеже вътре в него обитаваше Христос, Който го услаждаше и го хранеше с райска храна.

В разговорите си винаги споменаваше за сладкия рай и от очите му капеха сладки сълзи и сърце не му даваше да слуша и говори за суетни неща, с каквито понякога го занимаваха светските хора.

Немногото неща, от които се нуждаеше, за да преживее, си осигуряваше от малкото ръкоделие, което правеше: всяка година рисуваше по една плащеница и я даваше за петстотин или шестотин драхми и с тези пари изкарваше цялата година.

Както казах, храната му беше много лека и в малки количества - например разрязваше на две една смокиня и я ядеше на две яденета. Казваше ми: “Ой, ой, ой, дете мое! Тя е твърде голяма” - докато аз, за да се наситя, трябваше да изям един килограм.

На всяко Рождество Христово си доставяше отнякъде една херинга и изкарваше с нея всички радостни дни до Богоявление, в които си разрешаваше да яде риба. Не изхвърляше скелета на херингата, но го окачваше на един конец и когато имаше Господски или Богородичен празник и се разрешаваше риба, слагаше да заври малко вода в една консервна кутия, потапяше скелета два-три пъти във водата, за да има малко миризма, и след това слагаше малко ориз. Така той блажеше и обвиняваше себе си, че яде даже и рибена супа в пустинята! След това отново закачаше скелета на пирона, за да има и за друг празник, и така, докато побелееше, и чак тогава го хвърляше.

Когато виждаше, че хората се отнасят към него с почит, това го притесняваше и той им казваше:

- Аз не съм подвижник, а псевдоподвижник.

Само през последните дни от живота си прие малко да се грижат за него хората, които особено го обичаха, и то за да не ги наскърби.

Когато някой му даваше храна като благословение, я приемаше и след това я изпращаше на други отци от Капсала. Ако му изпращаха пари, даваше ги на един благочестив бакалин, за да купува хляб и да го раздава на бедните.

Веднъж някой му бе изпратил запис от Америка. В момента, когато старецът го взимал от пощата, го видял един мирянин, който бил победен от страстта на сребролюбието. Той отишъл през нощта в килията на стареца, за да го ограби, като си мислел, че ще намери и други пари. Но той не знаел, че и онези пари, които старецът взел през деня, е дал веднага на кир Тодор 13 да купи хляб за бедните. След като достатъчно намъчил стареца, като го душел с въже, се уверил, че наистина няма пари и тръгнал да си върви. Старецът му казал:

- Бог да ти прости, дете мое.

Този злосторник отишъл и при друг старец със същата цел, но там го хванала полицията и сам си признал, че е ходил и при папа Тихон. Началникът изпратил един полицай, за да призове стареца да даде показания, тъй като срещу крадеца бил образуван процес. Старецът се притеснил от това и казал на полицая:

- Чедо мое, аз простих на крадеца от цялото си сърце.

Но служителят не обръщал внимание на думите на стареца, защото изпълнявал заповед отгоре, а го тикал, казвайки:

- Хайде, бързо, отче! Тук няма “прости” и “благослови”.

Най-накрая началникът на полицията го съжалил и го оставил да се върне в килията си от Иерисо 14 , понеже плачел като малко дете, тъй като мислел, че и той ще стане причина крадецът да бъде наказан.

Когато си спомняше за този случай, не можеше да го побере в ума си и ми казваше:

- Ой, ой, ой, чедо мое! Тези миряни имат други порядки. При тях няма “благослови” и “Бог да прости”.

Старецът, от своя страна, използваше думата “благослови” винаги и с многото ѝ монашески значения 15 , когато просеше смирено благословението на друг човек, като след това и той даваше благословение с молитвата “Господ да те благослови.”

След обичайния поздрав той завеждаше посетителите си в храма и изпяваха заедно “Спаси, Господи, люди Твоя”, “Достойно ест” и ако беше хубаво времето, излизаха навън и сядаха под маслиновото дърво за около пет минути. След това ставаше и радостно казваше:

- Аз сега почерпка 16 .

Изваждаше малко вода от щерната и напълваше едно канче за посетителя. Слагаше и в своята тенекийка (консервена кутия, която използваше и за джезве), след което отиваше да намери някой локум, който или беше твърд като камък, или пък наяден от мравките, но понеже беше благословение от папа Тихон, не предизвикваше погнуса. След като приготвеше всичко това, старецът се прекръстваше, вземаше водата и казваше: “Първо аз - благословете!”, и чакаше посетителят да каже благословението “Бог да благослови”, иначе не пиеше от водата. След това и той благославяше. Чувстваше благословението на другите като необходимост - не само от свещениците или монасите, но и от миряните, независимо дали са малки, или големи на възраст.

След почерпката чакаше да види дали имат някакъв въпрос. Когато разбереше, че човекът е безделник и е дошъл само за да му мине времето, тогава му казваше:

- Чедо мое, в ада ще отидат и мързеливците, не само грешниците.

Ако онзи се застояваше и не си отиваше, старецът го оставяше, влизаше в храма и започваше да се моли, и по този начин посетителят се принуждаваше да си замине. Когато пък някой искаше да злоупотреби с простотата на стареца, за да обслужи едно или друго свое намерение, той го разбираше със своето божествено просветление и му казваше:

- Чедо, аз не знам гръцки, върви при някой грък, за да се разберете добре.

Естествено, не жалеше нито време, нито труд, когато видеше духовно разположение и интерес у хората. И докато с уста съветваше, със сърце и ум се молеше. Молитвата му беше самодвижна, сърдечна. Хората, които влизаха в досег с него, чувстваха това, защото си тръгваха много укрепени. А старецът ги благославяше, докато се скрият от погледа.

Веднъж го посетил отец Агатангел Иверски още като дякон. Когато си тръгвал, било тъмно, все още не се било съмнало. Старецът предвидил 17 опасността, която ще сполети дякона, качил се на стеничката на двора и оттам непрестанно благославял. Когато дяконът се изкачил на билото и видял, че старецът още го благославя, го съжалил и му извикал да не се уморява, а да се прибере в килията. Папа Тихон обаче бил невъзмутим и с издигнати ръце подобно на Моисей се молел и благославял. Както си вървял спокойно, дяконът изведнъж попаднал на засада от ловци, които дебнели диви прасета. Един от ловците щял да стреля, но молитвите на стареца спасили дякона от сигурна смърт, а ловецът от затвор. Затова старецът винаги ми казваше:

- Чедо, никога да не идваш през нощта, защото през нощта ходят зверовете и ловците ги дебнат...

Даже и монахът, който му помагаше за света Литургия и пееше, трябваше да идва сутрин на разсъмване. По време на светата Литургия му казваше да стои в малкия коридор извън църквата и оттам да отговаря: “Господи, помилуй”, за да се чувства изцяло сам и да се потапя по-добре в молитвата. Когато стигаха до херувимската песен, папа Тихон беше грабван в съзерцание от двадесет до тридесет минути, а певецът трябваше да повтаря много пъти херувикото 18 , докато чуе стъпките му на Великия вход.

Когато го питах накрая: “Какво виждаш, отче?”, той ми отвръщаше:

- Херувимите и Серафимите как славят Бога.

След това казваше:

- След половин час ангелът пазител ме спуска и тогава продължавам светата Литургия.

Веднъж го беше посетил отец Теоклит Дионисиатски. Тъй като портата на папа Тихон била заключена и от храма се чували сладки псалмопения, не искал да досажда с чукането си по портата, но почакал да свършат, защото си мислел, че пеят “причастния”. След малко старецът излязъл и отворил вратата. Когато влязъл, отец Теоклит не намерил никой друг освен него. Тогава разбрал, че онези псалмопения били ангелски.

Когато остаря, тъй като вече краката му трепереха, обикновено идваха и служеха папа Максим и папа Агатангел от Ивер, които живееха по-близо. Те му оставяха от светия Агнец, защото той се причастяваше всеки ден. Естествено, беше подготвен за това чрез светия си живот.

За папа Тихон почти всички дни на годината бяха една Светла седмица и винаги живееше в пасхална радост. Човек непрестанно слушаше от устата му “Слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!”. На това съветваше и всички

-винаги да казваме “Слава Тебе, Боже” не само когато живеем добре, но и когато изживяваме изпитания, защото и изпитанията се допускат от Бога като лекарства за душата. Страдаше много и за душите, които се мъчеха в безбожния режим в Русия. Казваше ми с просълзени очи:

-Чедо мое, Русия все още има епитимия от Бога, обаче тя ще свърши.

Старецът изобщо не се интересуваше за себе си, нито се страхуваше, понеже бе изпълнен със страх Божий, с Божествена стеснителност 19 и благоговение. Тъй като се подвизаваше с много смирение, не беше подложен на опасността от духовно падение. Следователно как да се страхува и от какво да се страхува? От демоните ли, които треперят пред смирения човек, или от смъртта, за която непрестанно размишляваше и за която с радост се приготвяше. Дори сам си беше изкопал гроб, за да е готов, като му заби и кръст, който също сам беше си направил и понеже беше предузнал и смъртта си, беше написал: “Грешний Тихон иеромонах, 60 години на Света Гора. Слава Тебе, Боже”. Старецът всичко започваше и всичко завършваше със “Слава Тебе, Боже”. Вече беше станал приятел на Бога и затова използваше повече “Слава Тебе, Боже”, отколкото “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Живееше, както видяхме, в божествените ликове, след като вземаше участие и в небесното славословие заедно със светите ангели по време на света Литургия.

Тъй като огънят на божествената любов се беше запалил в сърцето му, суетните неща вече не го вълнуваха. Килията му беше малка. Имаше една масичка, върху която беше сложил икони, неугасващо кандило и кадилничка. До нея висяха ангелската му схима и износеното му расо. От другата страна на стената имаше разпятие. В един ъгъл имаше три дъски за креват, а върху тях беше сложено парцаливо одеяло, което служеше за постелка. За завивка използваше един стар юрган, чийто памук стърчеше през дупките, от който и мишките си вземаха по малко, за да си правят гнездата. Върху така наречената възглавница имаше сложено Евангелие и една книга със слова на свети Иоан Златоуст. Подът на килията беше от дъски, но изглеждаше като от глина, защото никога не метеше и калта, която влизаше отвън, заедно с космите от косата и брадата му, които години наред падаха, бяха образували здрава замазка.

Старецът въобще не се грижеше за чистотата на килията си, но за очистването на душата си, затова се сподоби да стане съсъд на Божията благодат. Непрестанно миеше душата си с многото си сълзи и затова използваше хавлиени кърпи, тъй като носните кърпички не му вършеха работа.

Старецът беше достигнал до високо духовно състояние. Душата му беше станала много чувствителна, но за да може умът му непрестанно да се намира в Бога, беше достигнал до телесно безчувствие, и вече не чувстваше никакво смущение от мухите, комарите и бълхите, от които имаше с хиляди. Тялото му беше надупчено, а дрехите му пълни с червени петна. Мисля си, че насекомите даже и със спринцовка да му смучеха кръвта, пак нямаше да го усеща. В килията му се движеха свободно всички - от насекоми до мишки.

Веднъж един монах, като видя как играят мишките, му каза:

- Отче, искаш ли да ти донеса една котка?

Той отвърна:

- Не, чедо. Имам си една голяма котка, тя идва тук, храня я и я милвам, а след това отива да си почива в колибата си долу в дерето.

Това беше една лисица, която посещаваше стареца редовно, подобно на добър съсед.

Също и една дива свиня раждаше всяка година близо до оградата на градината му, за да я защитава старецът. Когато виждаше да минават ловци през неговата територия, папа Тихон им казваше:

- Чеда, тук няма големи прасета. Вървете си!

Ловците си мислеха, че наоколо няма глигани и си отиваха.

Светият старец подобно на добър баща хранеше хората духовно, а големите диви животни хранеше от малкото си ядене, но повече ги насищаше с голямата си любов, а на дребните насекоми даваше да смучат от малкото кръв, която имаше. Старецът имаше здрава натура, но от многото си подвизаване се беше изтощил. Когато някой го попиташе: “Какво правиш, отче, добре ли си?”, той отвръщаше:

- Слава Тебе, Боже, добре съм, чедо мое. Не съм болен, но съм немощен.

Смущаваше се много, когато видеше охранен младеж и още повече, когато видеше охранен калугер, понеже тлъстината не приляга на ангелския образ.

Един ден го посети един много дебел мирянин и му каза:

- Дядо, имам плътска борба, съпроводена със скверни помисли, които изобщо не ме оставят на мира.

Папа Тихон му каза:

- Дете мое, ако бъдеш послушен, с благодатта Христова ще те направя ангел. Казвай непрестанно, чедо мое, молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, като прекарваш всички дни на хляб и вода, а събота и неделя яж храна с малко олио. Прави по сто и петдесет земни поклона през нощта, като изчиташ след това канона на света Богородица, една глава от Евангелието и житието на чествания през деня светец.

След шест месеца, когато мирянинът го посети отново, старецът не можеше да го познае, защото беше изчезнала цялата излишна тлъстина и вече с лекота минаваше през тясната врата на храма. Старецът го попита:

- Как си сега, дете мое?

И човекът отвърна:

- Сега наистина се чувствам като ангел, защото нямам нито плътски досаждания, нито скверни помисли и се чувствам много леко от това, че се освободих от тлъстините.

С такива практически съвети поучаваше хората, които търсеха помощта му. Естествено, освен големия опит, който беше придобил, беше получил и божествено просвещение от големите си аскетически подвизи. Освен поученията му голяма сила имаха и молитвите му, което посетителите чувстваха и след заминаването си.

Почти не сваляше от себе си епитрахила, тъй като мнозина го посещаваха за изповед и той освобождаваше събратята си от греховете им и ги облекчаваше чрез тайнството на божествената Изповед. Веднага забравяше онова, което хората изповядваха и така виждаше всички човеци винаги добри и прекрасни и винаги имаше добри помисли за всички, тъй като сърцето и умът му вече се бяха очистили.

Веднъж един игумен го беше попитал:

- Дядо, кой от братята в общежитието е най-чист?

Папа Тихон отвърнал:

- Отче игумене, всичките братя са чисти.

Никога не нараняваше човека, а лекуваше раните му с балсама на любовта Христова. Казваше на страдащата душа:

- Чедо мое, тебе Христос те обича и ти прощава. Христос обича повече грешниците, които се каят и живеят в смирение.

Винаги наблягаше на смирението, като го характеризираше така:

- Един смирен човек има повече благодат от много други хора. Всяка сутрин Бог благославя света с едната ръка, но когато види някой смирен човек, го благославя и с двете. Ой, ой, ой, дете мое! Оня, който има най-много смирение, е най-голям от всички.

Също казваше, че девствениците трябва да имат и смирение, иначе няма да се спасят само с девството си, защото адът е пълен с горделиви девственици.

- Ако някой се гордее с девството си - казваше старецът, - ще му каже Христос: “Понеже нямаш смирение, отивай в ада!” Докато на оня, който е бил грешник и се е покаял, като живее смирено със съкрушено сърце, изповядвайки, че е грешник, Христос ще му каже: “Ела, дете мое, тук в сладкия рай.”

Освен на смирението и на покаянието, много наблягаше и на размисъла за Бога, което ще рече умът на човека непрестанно да се върти около Бога. Също наблягаше на четенето на Свещеното Писание и светите отци: Евергетинос 20 , Добротолюбието, свети Иоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, свети Максим Изповедник, Симеон Нови Богослов, авва Макарий и авва Исаак. “Четенето - казваше старецът - стопля душата и очиства ума, и така човек се подвизава с усърдие и придобива добродетели, докато ако не се подвизава, придобива страсти”.

Един ден ме попита:

- Ти, дете мое, какви книги четеш?

Отвърнах му:

-Авва Исаак.

Ой, ой, ой, дете мое! Този светец е велик! Даже и бълха не е убивал авва Исаак.

С това искаше да подчертае голямата духовна чувствителност на светеца.

Старецът се стараеше да подражава на свети Исаак не само в исихасткия му дух, но и в чувствителността на духовното му благородство, и затова не обременяваше никого с нищо. Казваше на монасите, че трябва да живеят аскетически и да се освободят от грижите, а не да се трудят като работници и да ядат като миряни. Делото на монаха са поклоните, постът и молитвата - и то не само за себе си, но и за всички хора, живи и умрели, а работата трябва да е само дотолкова, че да може да се осигури необходимото за преживяване, за да не се обременяват другите, защото от много работа и грижи човек забравя Бога. Обикновено казваше:

- Фараонът даваше много работа и много ядене на израилския народ, за да забравят Бога.

Преди да започне да съветва, старецът имаше обичай първо да се помоли, да призове Светия Дух, Който да го просвети и препоръчваше това и на другите: “Бог остави Светия Дух, за да ни просвещава. Той е наш Стопанин. Затова Църквата започва с “Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината”. Докато казваше тези думи за Светия Дух, лицето му се изменяше и много благочестиви хора виждаха това.

Някои тайно го снимаха. Други пък му искаха благословение, за да го снимат, а той с простота приемаше. Веднага ставаше, отиваше в храма и обличаше ангелската си схима. Вземаше кръста в едната си ръка, а с другата разпускаше голямата си брада, която носеше вързана на топка, и така наистина изглеждаше като патриарха Авраам, особено на старини, когато вече целият бе станал бял - вътрешно и външно. След като се приготвяше, заставаше под маслината, за да го фотографират, като вземаше поза на малко дете. Вече беше узрял духовно и беше станал като малко дете - както Христос ни казва да станем като незлобивите деца.

Отците, които се ползваха от съветите му, го посещаваха по-често в старините му, за да му помогнат нещо, като го запитваха:

- Дядо, искаш ли да ти насечем дърва?

Той отвръщаше:

- Имайте търпение, ако не умра през лятото, ще ми насечете дърва за зимата.

През 1968 г. вече беше предусетил края си, понеже непрестанно говореше за смъртта. И малкото телесни сили, които имаше, го бяха напуснали. След Голяма Богородица (петнадесети август) легна болен и пиеше само вода, защото гореше отвътре. И въпреки че се намираше в такова състояние, не искаше да има човек до него, за да не го отвлича от непрестанната му молитва.

Извика ме да стоя при него едва когато дойде последната седмица от земния му живот, защото вече щяхме да се разделим, тъй като той отиваше във вечния живот. Даже и през онези десет дни не ме оставяше да стоя постоянно до него, но ми казваше да отивам в съседната стая, за да се моля и аз след малката помощ, която му оказвах. Естествено, нямах необходимите неща, за да му помогна колкото трябваше, но понеже никога не беше облекчавал измъченото си тяло, и най-малката помощ му се струваше огромна.

Един ден бях намерил два лимона и му направих лимонов сок. Щом пийна малко, освежи се и ме гледаше учудено.

- Ой, ой, ой, дете мое! Тази вода е много хубава! Къде я намери? Христос да ти даде четиридесет златни венеца.

Изглежда, че никога не беше пил лимонов сок, или е пил, когато е бил много малък и вече беше забравил вкуса му.

Понеже вече само лежеше в кревата, тъй като се беше лишил и от малкото си телесни сили и не можеше да стане, за да отиде в храма на Честния Кръст, където служеше с благоговение години наред, поиска ми да му донеса кръста от светия престол за утеха. Когато видя кръста, очите му засияха и след като го целуна с благоговение, го стисна в ръцете си с цялата си сила, която му беше останала. Бях завързал едно клонче босилек на кръста и го попитах:

- Дядо, хубаво ли мирише?

Той ми отвърна:

- Раят, дете мое, мирише много по-хубаво.

В един от тези последни негови дни бях излязъл навън, за да му донеса малко вода. Когато след това отворих и влязох в килията му, ме погледна учудено и ми каза:

-Ти свети Сергий ли си?

-Не, дядо, аз съм Паисий.

-Дете мое, сега бяха тук света Богородица, свети Сергий и свети Серафим. Къде отидоха?

Разбрах, че става нещо, и го попитах:

-Какво ти каза света Богородица?

-Ще мине празникът и ще ме вземе.

Беше следобед, навечерието на Рождество Богородично, 7 септември 1968 г., а след три дни, на 10 септември, почина в Господа.

Предпоследния ден старецът ми каза:

- Утре ще умра и искам да не спиш, за да те благословя.

Онази вечер го съжалявах, че се уморява, защото три часа непрестанно държеше ръцете си върху главата ми, благославяше ме и ме прегръщаше за последен път. За да изрази благодарността си за малкото вода, която му бях дал през последните му дни, ми каза:

- Сладки ми Паисие, ние, чедо мое, ще имаме любов помежду си вовеки веков. Нашата любов е скъпа. Ти ще се молиш оттук, а аз ще се моля от Небесата. Вярвам, че Бог ще ме помилва, понеже шестдесет години, откакто съм монах, непрестанно казвах: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”

Каза също:

- Аз ще служа вече в рая. Ти да се молиш оттук, а аз ще идвам всяка година да те виждам. Ако ти останеш в тази килия, аз много ще се радвам, но нека да е както Бог иска, дете мое. Оставил съм ти провизии за три години - консерви, - като посочи отсреща шест малки кутии сардела и четири кутии калмари, които някой отдавна му беше донесъл и си стояха на същото място, на което посетителят ги беше оставил тогава. (За мен тези консерви не стигаха даже и за една седмица.)

И старецът отново повтори:

-Чедо мое, скъпа е любовта помежду ни и ще пребъдва вовеки веков. Ще идвам всяка година да те видя

-и от очите му постоянно течаха сълзи.

Наистина онези десет последни дни, които прекарах близо до него, бяха най-голямата Божия благословия за мене, защото получих полза повече от всеки друг път и имах възможност за малко да живея заедно с него и да го опозная по-добре. Най-голямо впечатление ми правеше това, колко сериозно гледаше на спасението на душата! До кревата си беше оставил няколко писма, които трябваше да изпратя, щом почине, до негови познати епископи, за да го поменават. Поръча ми също да доведа епископ, който да прочете разрешителна молитва на гроба му, и да не изваждам оттам костите му 21 до Второто Христово пришествие.

Междувременно бях предупредил в манастира 22 , че папа Тихон изживява последните си дни и дойде отец Василий, за да го приготвим. Виждаше се вече как старецът бавно угасва като кандило, в което свършва олиото и гори само онова, което е останало на фитила, правейки последни проблясъци.

Така си замина святата му душа и ни остави само тялото му и една голяма празнина. Двамата го приготвихме за погребение, на сутринта известихме и останалите отци и познатите му иеромонаси отслужиха с благоговение панихидата. Естествено, раздялата с него остави в душите ни болка, защото приживе вземаше нашата болка върху си и ни даваше утеха. Сега вече старецът ще ни посещава от небето и ще ни помага повече. Самият той бездруго обеща това: “Ще идвам всяка година да те видя.”

Минаха три години, без да ми се яви, и това ме подтикна към размисли: “Нима нещо съгреших?” След три години ми направи първото си посещение. Ако старецът имаше предвид, че “всяка година” щеше да започне след три години, това ме утешава, защото тогава не аз съм причината.

И така, първият път беше на 10 септември 1971 г., след полунощ. Стоях на молитва и внезапно видях старецът да влиза в килията. Хвърлих се и сграбчих нозете му и ги целувах с благоговение. Така и не разбрах как се отскубна от ръцете ми и като си заминаваше, го видях да влиза в храма и след това изчезна. Разбира се, когато се случват такива събития, в онзи час човек губи ума и дума. Нито пък може да ги обясни логически, затова и се наричат чудеса. Когато това се случи, гореше само кандилото и затова незабавно запалих свещ - да отбележа деня, в който ми се бе явил старецът, за да го помня. Когато видях, че беше същата дата, на която той почина (10 септември), много съжалих и се укорих, че този ден бе преминал съвършено незабелязано за мен. Вярвам, че добрият отец ми е простил, защото през този ден от изгрев до залез слънце имах посетители в колибата си и бях уморен и замаян. Иначе щях да направя нещо, за да получа полза и аз самият, но и за да доставя малко радост на стареца с всенощна молитва.

Не знам дали се е явявал на друг преди първото си посещение при мен. Във всеки случай в моята килия се беше явил и на един непознат монах (бивш каракалец) - отец Андрей, по следния начин:

Беше дошъл в килията ми, за да му услужа с нещо, което той искаше. Нито той ме познаваше, нито аз него. Той застанал да ме чака под маслината пред килията, тъй като мислел, че отсъствам. Аз пък бях в работилницата и лакирах иконички. Когато свърших, изпях “Светий Боже” и излязох. Когато отец Андрей ме видя, се сепна и с учудване ми разказа следното:

“Чаках под маслината и бях затворил очи, но бях в съзнание. Изведнъж виждам един старец да излиза от онези храсти и ми казва:

- Кого чакаш?

Отговорих му:

- Отец Паисий.

Старецът ми каза:

- Тук е - и посочи с пръста си към килията.

В момента, в който сочеше, чух да пееш “Светий Боже” и излезе навън. Този старец, отче Паисие, ще да е някой светец, защото аз ги познавам. Виждал съм и друг път такива неща”.

Тогава му разказах малко за стареца и му казах, че в онези храсти е гробът му. Бях ги засадил около него, за да се огради гробът и да не може някой случайно да стъпва върху мощите му, тъй като старецът ми беше наредил да не го откопавам.

Мисля, че от малкото, което разказах и написах за живота на честния старец, онези, които живеят вътрешен духовен живот, ще разберат много. Естествено, онези, които сами живеят смирено и незабелязано от другите,

могат да разберат колко онеправдавани биват светиите, когато гледаме и разказваме само за външните им добродетели, т.е., които се виждат явно. Защото истинското духовно богатство на светиите ни е почти неизвестно. Обикновено малкото, което знаем за тях (за добродетелите им), е станало явно или защото не са успели да го скрият, или пък голямата им любов ги е подтикнала да направят тази духовна милостиня.

Естествено, само Бог знае духовната мяра, в която са достигнали светиите. Дори и самите те не я знаят, защото виждат у себе си не духовната висота, но греховете си. И аз, имайки предвид този свят техен обичай да избягват човешките похвали, се постарах да се огранича в рамките на необходимото.

Вярвам, че и старецът е доволен и няма да се оплаква така, както на самия него се беше оплакал приятелят му - старецът Силуан, когато отец Софроний беше написал житието му 23 . Тогава старецът Силуан се беше явил на папа Тихон и му казал:

- Този отец Софроний много похвали ми написа. Не съм ги искал.

Затова и са светии. Тъй като отбягват човешката слава, прославя ги Бог.

Молитвите на стареца Тихон и на всички известни и неизвестни светии да ни помагат в трудното време, в което живеем. Амин.

Следва молитвата на стареца, която беше съставил с много болка и много сълзи и я изпращаше на страдащите души в Русия като балсам от градината на Света Богородица.

Прослава на Христовата Голгота

О, божествена Голгота, осветена с Христовата кръв! Молим те, кажи ни колко хиляди грешници си очистила с благодатта Христова, с покаянието и сълзите, и си изпълнила с тях райския чертог? С Твоята неизказана любов, о, Христе Царю, с Твоята благодат си изпълнил всички небесни дворци с разкаяни грешници. Ти

итук, долу, всички милваш и спасяваш. И кой може достойно да Ти се отблагодари, дори и да би имал ангелски ум? Грешници, елате скоро! Светата Голгота е отворена и Христос - милосърден. Паднете пред Него

ицелунете светите Му нозе! Само Той като милосърден може да изцери раните ви! О, ще бъдем щастливи, когато многомилосърдният Христос ни удостои с голямо смирение, страх Божий и горчиви сълзи да умием пречистите Му нозе и с любов да ги целуваме! Тогава милосърдният Христос ще благоволи да умие греховете ни и ще ни отвори райските врата, където с неизказана радост заедно с архангелите и ангелите, с херувимите

исерафимите и с всички светии вечно ще славим Спасителя на света, сладчайшия Иисус Христос, Агнеца Божий, заедно с Отца и Светия Дух, Единосъщна и неразделна Троица. Амин.

Иеромонах Тихон - Света Гора

Житието на стареца бе написано на 26 май (когато се празнува паметта на свети апостол Карп), 1977 г. в ставроникитската килия на Честния Кръст Господен24.

Слава Тебе, Боже!

Монах Паисий

 


1В Света Гора старецът Тихон е известен като папа Тихон. “Папа” на разговорен гръцки се нарича всеки свещеник. Това название е прието и от славяните.

2Богошествена (θεοβάδιστον) се нарича, защото многократно Бог е “шествал” по нея, явявайки се на израилския народ.

3Принадлежи на Хилендарския манастир, но дълго време е била населявана от руски монаси.

4Пустинна местност в югозападния край на Атонския полуостров, населявана от отшелници, живеещи в пещери или малки килии.

5Монашеското ръкоделие е някакъв вид ръчен труд (плетене на броеници, изработване на кръстове и т. н.), с който монахът си доставя необходимото за живот и се бори с леността.

6Така се нарича великата схима.

7Местност между манастирите “Ставроникита” и “Пантократор”, в близост до Карея; местността е безводна, затова обикновено там се

заселват онези, които желаят пълно отдаване на Бога и пустиннически живот. 8Тоест управителят.

9 Панигир се нарича престолният празник на даден манастир или килия.

10Скуфия - монашеска шапка.

11Виж Мат. 13:46.

12 Тоест ядене на сурови продукти - плодове, зеленчуци, без да се готвят.

13 Тоест благочестивият бакалин, споменат по-горе. Неговият племенник, който е наследил магазина му в Карея и е работил заедно с кир Тодор от 1948 г. там, ни разказа, че все още пазят книгата, в която записвали колко пари оставял старецът Тихон и как те ги употребявали за храна на бедните. Често той казвал на завален гръцки: “Кир Фьодор, чувара (тоест цигари) - не, хляб - да”, тоест не искал парите да се употребяват за душевредни и небогоугодни неща, но за насъщни нужди.

14Село на около 15 км от Света Гора.

15 На гръцки език “ευλόγησον” се употребява и като “благослови”, и като “прости”.

16Отец Паисий предава и неправилния гръцки на папа Тихон.

17С духовните си очи.

18Херувимската песен.

19 θεία σιστολή - израз на стареца Паисий, с който означава състояние едновременно на вътрешна събраност, благоговение и на свенливост, скромност.

20 Сборник от поучения на светите отци и откъси от житията на светиите, подбрани по определени теми.

21 На Света Гора три години след погребението костите се изваждат и се слагат в костница.

22“Ставроникита”.

23Става дума за книгата на отец Софроний (Сахаров) “Старецът Силуан”.

24След кончината на стареца Тихон отец Паисий остава в неговата килия и живее там до 1979 г.