Silouanicon Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНИЯТ СТАРЕЦ СИЛУАН АТОНСКИ (1866-1938). ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯЖивотът на великия светогорски старец преподобни Силуан е бил умерено суров, с пълно пренебрежение към външността и към тялото. Старецът се обличал небрежно, като монах работник, носел много дрехи, защото през годините на пълно пренебрежение към тялото често се простудявал и страдал от ревматизъм. По време на пребиваването си в стария Русик силно си простудил главата и мъчително главоболие го принуждавало да лежи на легло. Тогава прекарвал нощите извън манастира, в голямото помещение на продоволствения склад, за който отговарял. Правел това за по-голямо уединение.

 

Когато бил назначен за първи път за иконом, като се прибрал в килията си, се молел горещо Господ да му помогне да изпълнява това отговорно послушание. След дълга молитва получил в душата си отговор: „Пази дадената ти благодат”. Тогава разбрал, че пазенето на благодатта е по-важно и по-ценно от всички други дела, и затова, като поел послушанието на иконом, той непрестанно следял молитвата му да не престава.

Като иконом на манастира преподобни Силуан имал под свое разпореждане около двеста работници. Сутрин обхождал работилниците и давал общи указания на старшите майстори и след това отивал в килията си да плаче за „Божия народ”. Сърцето го боляло от скръб за работниците; оплаквал всекиго.

Старецът се е молел тайно за „Божия народ”, но работниците чувствали това и го обичали. Никога не натрапвал своето присъствие по време на работа, не ги гонел и те, приласкани, работели по-весело и с по-голяма енергия, отколкото при другите.

Преподобни Силуан бил малограмотен, през детството си ходил в селско училище само „две зими”, но от постоянното четене и слушане в църквата (на Света Гора по време на нощните служби, и особено на всенощните бдения, които продължават по осем, девет и повече часа, четат на глас много поучения от светоотеческата книжнина) на Свещеното Писание и на велики съчинения на свети отци той се развил много и правел впечатление на начетен в монашеско отношение човек. По природа имал жив и съобразителен ум, а дългият опит на духовна борба, на вътрешна умствена молитва, опит на изключителни страдания и на изключителни Божествени посещения, го направили изключително мъдър и проницателен.

През 1932 година един католически лекар посетил манастира и с удивление узнал, че монасите четат Йоан Лествичник, авва Доротей, Теодор Студит, Йоан Касиан, Ефрем Сирин, Варсануфий и Йоан, Макарий Велики, Исаак Сирин, Симеон Нови Богослов, Никита Стифат, Григорий Синаит, Григорий Палама, Максим Изповедник, Исихий, Диадох, Нил и други отци.

Тогава Старецът Силуан отбелязал: „Нашите монаси не само четат тези книги, но и сами биха могли да напишат подобни на тях... Монасите не пишат, защото вече има множество прекрасни книги и те се задоволяват с тях, но ако тези книги поради някаква причина изчезнат, монасите биха написали нови”.

По време на дългия си живот на Света Гора старецът се срещал с мнозина големи подвижници. Някои от тях познали от опит състоянията, за които пишат такива велики аскети, като Исаак Сирин, Макарий Велики и други, и затова думите на стареца са напълно естествени. Самите големи светогорски подвижници са считали, че преподобни Силуан е „достигнал мярата на светите отци”.

При беседа преподобният сякаш се срамувал да отиде по-далеч от намека, благодарение на което голямата му мъдрост и изключителният му опит често оставали скрити за събеседника. Приживе преподобният старец останал за мнозинството „неявен”. Без съмнение, това е била не само Божията воля за него, но и неговото собствено желание, което Бог приел и изпълнил, като го скрил дори от повечето отци от Света Гора. Само някои монаси и немонаси, лица, които са посетили Света Гора или са водели кореспонденция с него, го оценили и дълбоко го обикнали. Сред тях е имало и епископи, и свещеници с висше богословско образование, и благочестиви миряни. Особено много обичали стареца монасите от сръбските манастири. Те виждали в негово лицето духовен отец, който ги възраждал с любовта си.

Един православен чужденец гостувал доста време в манастира. Срещата със стареца му направила дълбоко впечатление. Той го обикнал и често ходел при него. Монасите узнали това. Веднъж един от най-влиятелните съборни старци, йеромонах Н., начетен човек с жив ум, го срещнал из коридорите на манастира и казал: „Не разбирам защо вие, учените академици, ходите при отец Силуан, неграмотния мужик? Нима няма никой по-умен от него?”. „За да разбере някой отец Силуан, трябва да бъде академик” - отговорил гостът не без болка в душата.

Същият йеромонах Н., продължавайки да не разбира защо „учени” хора уважават и посещават стареца Силуан, разговаряйки с отец Методий, монах, който много години отговарял за книжарницата на манастира, отбелязал: „Чудя се, защо ходят при него. Той май нищо не чете”. „Той нищо не чете, но всичко върши, а другите много четат, но нищо не вършат” - отговорил отец Методий.

Старецът схимонах Силуан починал в два часа през нощта срещу 11/24 септември 1938 година и бил погребан същия ден следобед в четири часа.

Из духовните наставления
на преподобни Силуан

Какво трябва да правиш, за да имаш мир в душата и тялото? За тази цел трябва да обичаш всички като самия себе си и всеки час да бъдеш готов за смъртта. Когато душата помни смъртта, се изпълва със смирение и цялата се отдава на Божията воля, и желае да бъде в мир с всички и обича всички.

Господ обича хората, но изпраща скърби, за да познаят хората немощта си и да се смирят и за смирението си да приемат Светия Дух, а със Светия Дух - всичко добро, всичко радостно, всичко прекрасно.

Някой много страда от бедност и от болести, но не се смирява и затова страда без полза. А който се смири, ще бъде доволен от всяка съдба, защото Господ е богатството и радостта му и всички хора ще се удивляват на красотата на душата му.

Казваш: „Имам много скърби”. Но аз ще ти кажа или по-добре Сам Господ казва: „Смири се и ще видиш, че бедите ти ще се превърнат в покой, така че и ти самият ще се удивиш и ще кажеш: „Защо по-рано се мъчих и скърбях така?”.

А сега се радваш, защото си се смирил и е дошла Божията благодат. Сега, макар и да живееш в бедност, радостта не ще те напусне, защото в душата ти има мир, за който Господ е казал: Моя мир ви давам. Така Господ дава мир на всяка смирена душа.

Всички искат да имат мир, но не знаят как да го постигнат. Преп. Паисий Велики се гневял и молел Господ да го избави от раздразнителността. Господ му се явил и казал: „Паисие, ако искаш да не се гневиш, не пожелавай нищо, никого не осъждай и не мрази, и няма да се гневиш”. Така и всеки човек, ако отсича своята воля пред Бога и пред хората, винаги ще има мир в душата, а който обича да върши своята воля, никога няма да има мир.

Душата, предала се на Божията воля, понася леко всяка скръб и болест, защото и в болестта тя се моли и съзерцава Бога: „Господи, Ти виждаш моята болест; Ти знаеш колко съм грешен и немощен. Помогни ми да търпя и да благодаря на Твоята благост”. И Господ облекчава болестта, и душата чувства Божията помощ, и е благодарна и весела пред Бога.

Ако те постигне някакъв неуспех, мисли: „Господ вижда сърцето ми и ако Му е угодно, ще ми бъде добре и на мене, и на другите” - и така душата ти винаги ще бъде в мир.

А ако някой роптае: „Това не е така и онова не е хубаво”, никога не ще има мир в душата, макар да пости и много да се моли.

Как да запазим душевния мир сред съблазните на нашето време?

Ако се съди по Писанието и по характера на днешния народ, ние живеем в последните времена, и все пак трябва да запазим душевния мир, без който е невъзможно да се спасим, както е казал великият молитвеник на руската земя преподобни Серафим. Докато преподобният Серафим е бил жив, заради молитвите му Господ е пазел Русия. А след него се явил друг стълб, издигащ се от земята до небето - отец Йоан Кронщатски. Ще се спрем на него, той е от нашето време и сме го виждали как се моли, докато другите не сме ги виждали.

Помня как след Литургия, когато докараха файтона и той тръгна да се качва, народът го обкръжи, искайки благословение, и в тази блъсканица душата му непрестанно пребиваваше в Бога, и сред тълпата той не се разсейваше и не губеше душевен мир. Как постигаше това? - ето нашия въпрос.

Той постигаше това и не се разсейваше, защото обичаше народа и не преставаше да се моли за него на Господа:

„Господи, дари Твоя мир на Твоите люде”.

„Господи, дари на рабите Си Светия Твой Дух, за да стопля сърцата им с любовта Ти и да ги упътва към всяка истина и добро”.

„Господи, искам Твоя мир да бъде в целия Твой народ, който Ти си възлюбил докрай, и си дал Единородния Си Син, за да спаси света”.

„Господи, дари им Твоята благодат, за да Те познаят в мир и любов, да Те възлюбят и да кажат, подобно на апостолите на Тавор:   „Господи, добре ни е да бъдем с Тебе”.

Така, молейки се непрестанно за народа, той запазваше душевен мир, а ние го губим, защото в нас няма любов към хората.

Светите апостоли и всички светии са желаели спасението на народа, и пребивавайки сред хората, пламенно са се молели за тях. Светият Дух им е давал сила да обичат народа. И ние, ако не обичаме брата, няма да можем да имаме мир.

Нека всеки помисли за това.

 

Слава на Господа, че не ни е оставил сираци, а ни е дал на земята Светия Дух. Светият Дух учи душата на неизказана любов към народа и на жалост към всички заблудени. Господ е пожалил заблудените и е изпратил Единородния Си Син да ги спаси. И Светият Дух учи на същата жалост към заблудените, които отиват в ада. А който не е придобил Светия Дух, не иска да се моли за враговете.

 

Преподобни Паисий Велики се молел за един свой ученик, който се отрекъл от Христа, и докато се молел, Господ му се явил и казал: „Паисие, за кого се молиш? Та нали той се отрече от Мене?”. Но преподобният продължил да жали ученика си и тогава Господ му рекъл:

„Паисие, ти се уподоби на Мен в любовта”.

Така се придобива мир и няма друг път, освен този.

 

Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме бе научил на любов.

 

Трябва да вразумяваме брата кротко, с любов. Мирът се губи, ако душата започне да се тщеслави или се превъзнесе пред брата, или осъди някого, или вразумява брата, но не кротко и с любов; а ако ядем много или се молим вяло - заради всичко това мирът се губи.

 

Но ако свикнем да се молим усърдно за враговете и да ги обичаме, мирът винаги ще пребивава в душите ни, а ако намразим или осъдим брата, умът ни ще се помрачи и ние ще изгубим мира и дръзновението пред Бога.

 

Душата не може да има мир, ако не се поучава ден и нощ в Божия закон, защото този закон е написан от Божия Дух, а Божият Дух преминава от Писанието върху душата, и душата чувства наслада и приятност в това, и вече не иска да обича земното, защото любовта към земното опустошава душата, и тогава тя става унила и подивява, и не иска да се моли на Бога. А врагът, виждайки, че душата не е в Бога, я разколебава и свободно влага в ума каквото си иска и гони душата от едни помисли към други, и душата прекарва целия ден в такъв безпорядък и не може да съзерцава чисто Господа.

 

Който носи в себе си мира на Светия Дух, той излива мир и върху другите; а който носи в себе си злия дух, той излива зло и върху другите.

 

За да има благодат, човек трябва да бъде въздържан във всичко: в движенията, в думите, погледа, в помислите, в храната. И за всяко въздържание спомага поучаването в словото Божие. Казано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

 

Преподобна Мария Египетска взела с пръсти малко сочиво от свети Зосима и казала: „Това е достатъчно, при Божията благодат.” Трябва да се приучиш да ядеш колкото е възможно по-малко, но трябва да правиш това с разсъждение, доколкото ти позволява работата. Мярата на въздържанието трябва да бъде такава, че и след хранене да ти се иска да се молиш.

 

Ето най-краткият и лек път към спасението:

 

Бъди послушен, въздържан, не осъждай и пази ума и сърцето си от лоши помисли, а мисли, че всички хора са добри и Господ ги обича. За тези смирени мисли благодатта на Светия Дух ще живее в теб, и ти ще кажеш: „Милостив е Господ”.

 

А ако осъждаш, роптаеш, обичаш да изпълняваш своята воля, макар и много да се молиш, душата ти ще оскъднее и ще кажеш: „Господ ме е забравил”. Но не Господ те е забравил, а ти си забравил, че трябва да се смиряваш, и затова Божията благодат не живее в душата ти. А в смирената душа тя влиза лесно и ѝ дава мир и покой в Бога. Божията Майка е била най-смирена от всички и затова се прославя и от небето, и от земята. И всеки, който се смирява, ще бъде прославен от Бога и ще види Божията слава.

 

Велико благо е да се предадеш на Божията воля. В Душата тогава е единствено Господ и няма друга мисъл, и тя се моли с чист ум на Бога и чувства Божията любов, макар тялото да страда.

 

Когато душата всецяло се е предала на Божията воля, тогава Сам Господ започва да я ръководи и душата се учи непосредствено от Бога, а по-рано е била наставлявана от учители и от Писанието. Но рядко се случва Учител на душата да бъде Сам Господ със Своята благодат на Светия Дух и малцина - само тези, които живеят по Божията воля - знаят това.

 

Горделивият не иска да живее по Божията воля. Той обича сам да управлява себе си. И не разбира, че без Бога на човек не му достига разум да управлява себе си. И аз, когато живеех в света и не бях познал още Господа и Неговия Свети Дух и не знаех как ни обича Господ, разчитах на собствения си разум. Но когато познах чрез Светия Дух нашия Господ Иисус Христос, Божия Син, душата ми се отдаде на Бога и приемам всичко скръбно, което ми се случи, и си казвам: „Господ бди над мен. От какво да се плаша?”. А по-рано не можех да живея така.

 

На този, който се е предал на Божията воля, му е много по-леко да живее, защото и в болест, и в бедност, и в гонение той си мисли: „Така е угодно на Бога, а аз, заради греховете си, трябва да търпя”.

 

Ето, мен от много години ме боли главата и ми е трудно да търпя, но пък е полезно, защото чрез болката душата се смирява. Душата ми пламенно желае да се моли и да извършва бдения, но болестта ми пречи, защото болното тяло има нужда от покой и отдих. И аз много молих Господа да ме изцели, но Господ не ме послуша. Значи това не би ми било от полза.

 

А ето, че ми се случи и друго нещо, и Господ бързо ме чу и ме спаси. Веднъж на празник сложиха риба на трапезата; и докато ядях, една кост влезе в гърлото ми, доста надълбоко, в гърдите. Призовах свети великомъченик Пантелеймон и го помолих да ме изцели, защото лекар не би могъл да извади костта от гърдите. И щом казах: „Изцели”, получих в душата си отговор: „Излез от трапезарията, изпълни докрай гърдите си с въздух, издишай рязко и костта ще изскочи заедно с малко кръв”. Така и направих: излязох, поех дълбоко въздух, позакашлях се и голямата кост изскочи заедно с малко кръв. И разбрах, че щом Господ не изцелява главата ми, значи, ще е полезно за душата ми да търпя такива болки.

 

Как да разбереш дали живееш по Божията воля?

Ето признака: ако скърбиш за някаква вещ, значи, че не си се предал напълно на Божията воля, макар може би и да ти се струва, че живееш по Божията воля.

 

Който живее по Божията воля, не се грижи за нищо.

 

И ако му е нужно нещо, той ще предаде на Бога и себе си, и това нещо. А ако не получи нужното нещо, пак остава спокоен, както ако би го получил.

 

Душа, която се е предала на Божията воля, не се бои от нищо - нито от заплахи, нито от разбойници, от нищо. Но каквото и да се случи, тя казва: „Така е угодно на Бога”. Ако е болен, си мисли: „Значи болестта ми е нужна, иначе Бог не би ми я дал”.

 

И така се запазва мирът в душата и тялото.

 

Който се грижи за самия себе си, не може да се предаде на Божията воля по такъв начин, че душата му да има мир в Бога. А смирената душа е предана на Божията воля и живее пред Него със страх и любов. Със страх - да не би да оскърби с нещо Бога. С любов - душата е познала как Господ ни обича.

 

Най-доброто дело е да се предаваме на Божията воля и да търпим скърбите с надежда. Като вижда скърбите ни, Господ никога не ще ни даде нещо в излишък. Ако скърбите ни се струват прекалено големи, значи не сме се предали на Божията воля.

 

Всички хора на земята неизбежно търпят скърби. И макар скърбите, които ни изпраща Господ, да не са големи, на хората те им се струват непосилни и ги смазват; и това е така, защото те не искат да смирят душата си и да се предадат на Божията воля. А ония, които са се предали на Божията воля, тях Господ Сам ги ръководи чрез Своята благодат и те мъжествено претърпяват всичко заради Бога, Когото са възлюбили и с Когото се прославят вечно.

 

Винаги трябва да се молим Господ да ни вразуми какво трябва да направим и Господ не ще ни остави да се заблуждаваме.

 

Адам не бе мъдър, за да попита Господа за плода, който му даде Ева, и затова изгуби рая.

 

Давид не попита Господа: „Добре ли ще бъде, ако взема жената на Урия?” - и падна в греха на убийството и прелюбодеянието.

 

Така и всички светии, които са съгрешили в нещо, са съгрешавали поради това, че не са призовали на помощ Бога, за да ги вразуми. Преподобни Серафим Саровски е казал: „Когато съм говорил от своя ум, е имало и грешки”.

 

Но има и безгрешни грешки на несъвършенството. Виждаме ги дори и при Божията Майка. В Евангелието се казва, че когато се връщала заедно с Йосиф от Йерусалим, Тя си мислела, че Синът Й върви заедно с роднини или познати... И едва след три дни издирване Го намерили в Йерусалимския храм да беседва със старците (виж Лук. 2:44-46).

 

И така, само Господ е всезнаещ. А всеки от нас, който и да е той, трябва да се моли на Бога за вразумление и да се допитва до духовния си отец, за да не допуска грешки.

 

Ясно виждам, че Господ ни управлява. Без Него не можем дори да помислим нещо добро. Затова е необходимо смирено да се предадем на Божията воля, та Господ да ни ръководи.

 

Всички ние на земята се мъчим и търсим свобода, но малцина знаят в какво се състои свободата, къде е тя.

 

И аз също искам свобода и ден и нощ я търся. Разбрах, че тя е у Бога и от Бога се дава на смирените по сърце, които са се покаяли и са отсекли пред Него собствената си воля. Господ дава на каещия се Своя мир и свободата да Го обича. И няма нищо по-добро в света от това - да обичаш Бога и ближния. В това душата намира покой и радост.

 

Стар съм и очаквам смъртта, и пиша тази истина от любов към народа, за който душата ми скърби. Може би и само една душа да се спаси, и за нея ще благодаря на Бога, но сърцето ме боли за целия свят и се моля, и проливам сълзи за целия свят, за да се покаят всички и да познаят Бога, и да живеят в любов, и да се наслаждават на свободата в Бога.

 

О, всички хора на земята, молете се и плачете за греховете си, та да ги прости Господ. Където греховете са простени, там има поне малка свобода на съвестта и любов.

 

Много хора не познават пътя на спасението, отбили са се в тъмнината и не виждат Светлината на Истината. А Тя е била, е и ще бъде, и милостиво призовава всички към Себе Си: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, познайте Ме, и Аз ще ви дам покой и свобода”.

 

Ето това е истинската свобода - когато сме в Бога. И аз по-рано не знаех това. До 27-ата си година само вярвах, че има Бог, но не Го познавах. А когато душата ми Го позна чрез Светия Дух, тя започна да се стреми с жар към Него. И сега, горейки, Го търся ден и нощ.

 

Господ иска да се обичаме един друг. В това е свободата - в любовта към Бога и към ближния. В това е и свободата и равенството. А при земните длъжности не може да има равенство, но това не е важно за душата. Не всеки може да бъде цар или княз; не всеки може да бъде патриарх или игумен, или началник. Но във всяка длъжност е възможно да обичаш Бога и да Му угодиш, и само това е важно. И който повече обича Бога на земята, той ще бъде в по-голяма слава в Царството. Който обича повече, ще се стреми по-силно към Бога и ще бъде по-близо до Него. Всеки ще бъде прославен според мярата на любовта си. И разбрах, че любовта бива различна по силата си.

 

Ако някой се бои от Бога и от това - да не би да Го оскърби с нещо - това е първата любов. Ако някой има ум, чист от помисли - това е втората любов, по-голяма от първата. А ако някой осезаемо има благодатта в душата си - това е третата любов, която е още по-голяма.

 

Четвъртата, съвършената любов към Бога - това е, когато някой има благодатта на Светия Дух и в душата, и в тялото си. Тялото на такъв човек се освещава и мощите му ще бъдат нетленни. Така е при великите свети мъченици, при пророците, при преподобните. Който е в тази мяра, той е недосегаем за плътската любов. Той може свободно да спи до девица, без да изпитва някакво желание към нея. Любовта Божия е по-силна от любовта към девицата, от която се увлича целият свят, с изключение на ония, които имат Божията благодат в пълнота, защото сладостта на Светия Дух прережда целия човек и го научава да обича Бога в пълнота. Имайки пълнота на Божията любов, душата не се докосва до света. Макар да живее на земята сред другите, но от любов към Бога човек забравя всичко в света. И нещастието ни се състои в това, че поради гордостта на ума си не стоим в тази благодат и тя напуска душата, и душата я търси, плачейки и ридаейки, и казва: „Тъгува душата ми по Господа!”.

 

Господ веднага прощава греховете на милостивия. Милостивият не помни злото. Дори и да са го обидили или да са отнели имуществото му, той ще бъде равнодушен, защото познава Божията милост, а милостта на Господа никой от човеците не може да ти отнеме, защото тя е висока, тя е у Бога.

 

Ако мислиш лошо за хората, значи зъл дух живее в теб и той ти внушава лоши мисли за хората. И ако някой не се покае и умре, без да е простил на брата си, душата му ще отиде там, където живее злият дух, който е завладял душата.

 

При нас е в сила следният закон: ако ти прощаваш, значи, че и Господ ти е простил. А ако не прощаваш на брата си, значи, че и грехът ти си остава с теб.

Господ иска да обичаме ближния си. И ако ти помисляш за него, че Господ го обича, значи Господнята любов е с теб. И ако размишляваш за това, че Господ много обича Своето творение и сам жалиш цялата твар и обичаш враговете си, а себе си считаш за най-лош от всички, това означава, че с теб е голямата благодат на Светия Дух.

 

Казваш, че много хора страдат от всякакви беди и от зли човеци. Но моля те, смири се под крепката Божия ръка и тогава благодатта ще те научи, и ти сам ще поискаш да страдаш заради Господнята любов. Ето на какво ще те научи Светият Дух, Когото познахме в Църквата.

 

А който ругае лошите хора, а не се моли за тях, никога не ще познае Божията благодат.

 

Ако искаш да познаеш как ни обича Господ, намрази греховете и лошите помисли и се моли усърдно ден и нощ, и тогава Господ ще ти даде Своята благодат, и ти ще познаеш Господа чрез Светия Дух, и след смъртта, когато отидеш в рая, и там ще познаеш Господа чрез Светия Дух, както си Го познал тук на земята.

 

И на небето, и на земята Господ се познава единствено чрез Светия Дух, а не чрез науката. И децата, които изобщо не са се учили, познават Господа чрез Светия Дух. Свети Йоан Кръстител усети идването на Господа, когато беше още в утробата на майка си. Симеон Стълпник Дивногорец[4] беше седемгодишно момче, когато му се яви Господ и той Го позна. Преподобни Серафим бе в зряла възраст (на двадесет и седем години), когато Господ му се яви по време на Литургия. А Симеон Богоприемец бе в дълбока старост, когато позна Господа, както Го прие в ръцете си.

 

Така Господ действа по съответстващ на нас начин, за да утеши повече всяка душа.

 

Сега хората са станали горди и се спасяват само чрез скърби и покаяние, и много рядко някой достига до любовта.

 

Великият Антоний е казал: „Аз вече не се боя от Бога, а Го обичам”. Той е казал това, защото в душата му е имало голяма благодат на Светия Дух, Който свидетелства за тази любов, и тогава душата не може да говори по друг начин. Но светите отци учат на покаяние този, който няма голяма благодат; и покаянието не е далеч от любовта, която идва според мярата на простотата и смирението на духа.

 

Ако някой си мисли добри неща за брат си и че Господ го обича, и особено - ако си мислиш, че в душата му живее Светият Дух, то ти си близо до Божията любов.

 

В доброто помага Бог, а в злото - враговете. Но това зависи и от нашата воля. Трябва да се самопринуждаваме към добро, но - умерено, и да знаем мярата си. Необходимо е да проучим душата си и да разберем какво е полезно за нея; за един е полезно да се моли повече, за друг - да чете или да пише. И да се чете е полезно, но по-добре е да се молим без разсейване, а още по-скъпоценен е плачът - кой каквото му даде Господ. Разбира се, щом станеш от леглото от сън, трябва да благодариш на Бога, после се кай и се моли до насита, а после чети, за да почине умът, после отново се моли и работи. Благодатта идва от всичко добро. Но най-вече - от любовта ни към брата.

 

Веднъж на Пасха се връщах от вечерня в църквата „Покров Богородичен” към мелницата, където живеех, а на пътя стоеше един работник. Когато се приближих до него, той ме помоли да му дам едно яйце. Нямах в себе си яйце и се върнах в манастира, взех от духовника си две яйца и дадох едното от тях на работника. Той казва: „Ние сме двама”. Дадох му и второто и щом се разделих с него, заплаках от жалост към бедния народ и ми стана жал за цялата вселена и за всяка твар.

 

Друг път, също на Пасха, вървях от главното манастирско пристанище към новия Преображенски корпус и виждам - насреща ми тича малко момченце, около четиригодишно, с радостно лице - Божията благодат весели децата. Имах в себе си едно яйце и го дадох на момченцето. То се зарадва и хукна към баща си, за да му покаже подаръка си. И за тази дреболия получих от Бога голяма радост и възлюбих всяко Божие създание, и усещах в душата си Божия Дух. Когато дойдох на себе си, от жалост към света много се молих с плач на Бога. О, Свети Душе, бъди винаги в нас; добре ни е да бъдем с Теб.

 

Хората не се учат на смирение и поради гордостта си не могат да приемат благодатта на Светия Дух, и затова страда целият свят. А ако хората познаваха Господа, колко милостив, смирен и кротък е Той, то само за час би се променило лицето на целия свят и у всички би имало голяма радост и любов.

 

Милостивият Господ ни е дал покаянието и чрез покаянието всичко се поправя. Чрез покаянието получаваме опрощение на греховете. Заради покаянието идва благодатта на Светия Дух и така познаваме Бога.

 

Ако някой е изгубил мира си и страда, нека се покае и Господ ще му даде Своя мир.

 

Ако някой народ или държава страда, трябва всички да се покаят и тогава Бог ще оправи всичко.

 

Цялата ни борба е за това - да смирим себе си. Враговете ни паднаха поради гордост и влекат и нас натам. Но ние, братя, нека се смирим и тогава ще видим Господнята слава още тук, на земята (виж Мат. 16:28; Марк. 9:1), защото Господ дава на смирените да Го познаят чрез Светия Дух.

 

Няма да скрия от вас за какво Господ дава Своята благодат. Няма да пиша много, но ви моля - обичайте се един друг и тогава ще видите Господнята милост. Да възлюбим брата си, и Господ ще ни възлюби. Не мисли, душо, че Господ те обича, ако гледаш някого накриво. О, не. По-скоро бесовете те обичат, защото си станал техен слуга. Но не се бави, покай се и поискай от Господа сила да обичаш брата си, и тогава ще видиш мир в душата си.

 

С всички сили искайте от Господа смирение и братска любов, защото заради любовта към брата Господ дава даром благодатта Си. Изпитай върху себе си следното: един ден искай от Бога любов към брата си, а следващия ден живей без любов и тогава ще видиш разликата. Духовните плодове на любовта са ясни: мир и радост в душата и всички ще ти бъдат скъпи и мили, и ще проливаш обилни сълзи за ближния и за всичко живо и всяко създание.

 

Често от един поздрав душата чувства добра промяна в себе си. И обратно, за един поглед накриво губиш Божията благодат и любов. Тогава се покай по-скоро, за да се върне Божият мир в душата ти.

 

Блажена е душата, която е възлюбила Господа и се е научила от Него на смирение. Господ обича смирената душа, която твърдо се надява на Бога. Всяка секунда тя чувства милостта Му, така че, дори и да говори с хора, е заета с любимия си Господ, и поради дългата борба с враговете е възлюбила смирението повече от всичко и не позволява на враговете да ѝ отнемат любовта към брата.

 

Дълго се измъчвах, защото не познавах Господния път, но сега, след много години и много скърби, познах Божията воля чрез Светия Дух. Всичко, което е заповядал Господ (Мат. 28:20), трябва да се изпълнява точно, защото това е пътят към Небесното Царство, където ще виждаме Бога. Но не мисли, че виждаш Бога, а смирявай себе си и мисли, че след смъртта си ще бъдеш хвърлен в тъмница и там ще се топиш и тъгуваш по Господа. Когато плачем и смиряваме душата си, Божията благодат ни пази, а ако изоставим плача и смирението, можем да се увлечем от помисли и видения. Смирената душа няма видения и не ги желае, а с чист ум се моли на Бога, а тщеславният ум не е чист от помисли и представи, и дори може да стигне дотам, да вижда бесове и да говори с тях. Пиша това, защото сам бях в такава беда.

 

Знай, че ако помисълът ти се отклонява да следи хората кой как живее - това е признак на гордост.

 

Внимавай в себе си. Наблюдавай се и ще видиш: щом душата се превъзнесе над брата, веднага след това идва лош помисъл, който е неугоден на Бога, и чрез това душата се смирява. А ако не се смири, ще дойде някое малко изкушение. Ако отново не се смири, ще започне блудна бран. И ако пак не се смири, ще падне в някой малък грях. Ако и тогава не се смири, ще последва голям грях. И така ще греши дотогава, докато не се смири. Но щом се покае, Милостивият Господ ще даде на душата мир и умиление, и тогава всичко лошо ще отмине, и всички помисли ще си отидат. Но после дръж смирението с всички сили, иначе пак ще паднеш в грях.

 

Който иска да се моли чисто, не трябва да знае никакви вестникарски новини, не трябва да чете лоши книги или да любопитства за живота на другите. Всичко това донася в ума множество нечисти мисли и когато човек иска да се ориентира в тях, те все повече и повече объркват и измъчват душата.

 

Неотдавна в келията „Свети Стефан” имаше пожар. Когато сградата пламнала, монахът от келията бил отвън. За да спаси някакви вещи, той се втурнал вътре и сам изгорял. А ако се бе помолил на Господ и бе казал: „Господи, искам да спася еди-коя си вещ. Внуши ми, мога ли да направя това!”, то Господ непременно би го известил и би казал: „Иди”, ако е възможно, или: „Не ходи”, ако е невъзможно. Толкова е близо Господ до нас и толкова много ни обича.

 

През живота си много пъти в момент на беда съм питал Господа и винаги съм получавал отговор. Постигнали сме тази любов не със своя ум, а с Божието милосърдие от благодатта на Светия Дух. Може би някой ще каже, че така се случва само със светиите, но аз казвам, че Господ обича и най-грешните и дава Своите милости, само и само душата да се отвърне от греха, и Господ с голяма радост я приема в обятията Си и я занася при Отца, и тогава всички небеса се радват за нея.

 

Ако говориш или пишеш за Бога, моли се и проси от Господа помощ и вразумление, и Господ ще ти съдейства и ще те вразумява. И ако имаш недоумение, направи три поклона и кажи: „Господи, Ти виждаш, Милостиви, че душата ми е в недоумение и се боя да не сгреша. Вразуми ме, Господи”. И Господ непременно ще те вразуми, защото е много близо до нас. А ако се усъмниш, няма да получиш желаното. Така Господ казал на Петър: Маловерецо, защо се усъмни? (Мат. 14:31), когато той започнал да потъва във вълните. Така и душата, щом се усъмни, започва да потъва в лоши помисли. „Господи, дари ни пълна вяра в Теб чрез Светия Дух”.

 

На когото не е дадено да учи други, а той ги учи, той оскърбява Божието величие.

 

Има хора, даже и велики, които, щом дойде недоумение, не питат Господа, а трябва направо да кажат: „Господи, аз съм грешен човек и не разбирам, но Ти, Милостиви, ме вразуми как трябва да постъпя”. И Милостивият Господ не иска душата ни да бъде в смущение от врага и внушава какво трябва да правим и какво да не правим.

 

Знай, че когато се случи беда на народа и душата заплаче пред Бога за този народ, то той ще бъде помилван. Затова Светият Дух се е докоснал до душата и ѝ е дал молитва за хората, за да бъдат помилвани. Така обича Милостивият Господ създанието Си.

 

Моли се просто, като дете, и Господ ще чуе молитвата ти, защото нашият Господ е толкова Милостив Баща, че ние не можем нито да разберем, нито да си представим това, и само Светият Дух ни открива великата Му любов.

 

По-рано мислех, че Господ е вършел чудеса само по молитвите на светиите, но сега разбрах, че Господ ще извърши чудо и заради грешния, веднага щом се смири душата му, защото, когато човек се научи на смирение, тогава Господ слуша молитвите му.

 

Как да разбера дали Господ ме обича, или не ме обича?

Ето някои признаци. Ако упорито се бориш с греха, значи Господ те обича. Ако обичаш враговете си, значи още повече си обичан от Бога. А ако полагаш душата си за хората, значи си много приятен на Господа, Който и Сам е положил душата Си за нас.

 

Велика наука

Докато живеем на земята, е необходимо да се научим да водим борба с враговете. Най-трудно е да умъртвиш плътта заради Бога и да победиш самолюбието.

 

За да победиш самолюбието, е необходимо винаги да се смиряваш. Това е велика наука, която не се овладява бързо.

 

Трябва да считаш себе си за най-лош от всички и да се осъдиш за ада. Чрез това се смирява душата и се придобива покаен плач, от който се ражда радост. Добре е да приучиш душата си да мисли така: „Ще горя в адския огън”. Но е жалко, че малцина разбират това. Мнозина се отчайват и пропадат. Душите им подивяват и след това не искат нито да се молят, нито да четат, нито дори да мислят за Бога.

 

Трябва да се самоосъдиш в душата си, но да не се отчайваш за Божието милосърдие и любов. Необходимо е да придобиеш смирен и съкрушен дух, тогава всички помисли ще си отидат и умът ще се очисти. Но трябва да знаеш мярката си, за да не претовариш душата си. Изучи себе си и давай на душата си подвиг според силата ѝ.