Статията се помества по повод 100-годишнината от жестокото убийство на руското царско семейство, което бе канонизирано от Руската православна църква през 2000 г.  Молитвите им да имаме на небесата! Амин!

В семейството на последния руски император идеалите на християнския брак имат своето истинско потвърждение. Това семейство се отличава с пълнота на съпружеската любов и сплотеност между всичките му членове. Любовта между съпрузите е такава, че техните близки приятели и постоянни гости не могат да засвидетелстват нито една кавга, нито един епизод, в които един от съпрузите да повиши тон на другия.

В живота на това семейство е изключено децата да се отдават на безделие, тъй като е добре известно, че безделието е майка на греховните помисли. Великите княгини не са изнежени и свръх чувствителни като т. нар. „грахови принцеси”, техните ръце не стоят бездейни, а заети с ръкоделие, те се стараят да вършат добрини, включително и като полагат сестрински грижи за ранените войници по време на войната. 

Освен това – цялото семейство е дълбоко свързано с религията, молитвеността и църковния живот. Всичко това е неразделна част от семейния им живот. С молитвите на любимата жена е изпросен от Бога и дългоочакваният престолонаследник. Особено в последния период, когато са под арест, великите княгини са всеотдайни в църковните служби и пеят на клироса.

Снимка от семейния албум    

Царуването на император Николай II съвпада с епоха на всеобщ упадък на нравствеността, когато християнските ценности, касаещи брака и семейството, са подложени на подигравки и отрицание от страна на авангарда на руската интелигенция, време, когато започват своето победно шествие идеите на феминизма и свободната любов, и когато, казано с думите на Ф. М. Достоевски, възниква „содомският идеал”. Именно в такова смутно време това истинско семейство, което между другото, се състои от 7 души, от висотата на царския престол като светилник пръска светлина в Руския дом.  

Съвсем друга работа е, че тези „напредничави” обитатели на Руския дом не желаят да видят тази светлина - за тях тя е безпрогледната тъмнина на обскурантизма и ретроградността, светлината за тях се олицетворява от бесовския мрак, въплътен в идеалите на еманципацията и свободната любов. Или както казва Господ: „ … хората обикнаха тъмнината повече от светлината” (Иоан. 3:19).

Император Николай Александрович се отнася изключително отговорно към възложеното му Божие послушание, което е описано в грамотите, съставени по време на възцаряването на Романовата династия и в кодекса на законите на Руската империя. На него, тоест, е възложена мисията на пазител на православието на Руската Църква и грижата за спасението на душите на поданиците му. И в това свое прилежание той, понякога дори преодолявайки съпротивата на Светия синод, постига канонизацията на такива забележителни и тачени от църковния народ светци, като св. Серафим Саровски, светата благословена Велика принцеса Анна Кашинская, светците Йоасаф Белгородски и Йоан Тоболски.

Самото естество на тази част от царското служене, естествено, е в разрез с най-новите влияния, от които по това време е увлечена либералната и революционно настроена интелигенция. И тя правилно усеща своята несъвместимост с Православната Църква и руското самодържавие, което Църквата пази, както и с православния дух на народа, който също се явява пречка и когото тя не може да търпи, говорейки като Баба Яга: „Пу!Уф!, тук мирише на руски дух.”

А цялата работа се състои в това, че тази интелигенция, от която в края на краищата се заражда и богоборческият болшевизъм, отхвърля крайъгълния камък - т.е. вездесъщият и всемогъщ Разум Божий, който единствен знае как да ни води към Царството Небесно. Тя поставя на Неговото място тази страдаща от кокоша слепота, влачещата се по земята коварна и змийска плътска мъдрост, тоест своя деформиран, греховен и пропаднал разсъдък, с помощта на който възнамерява вместо Царството Небесно да създаде на земята всеобщо благоденствие. И с помощта на този увреден ум тя оценява, „кое е добро и кое е зло”, кое е благородно и справедливо, кое ретроградно и неприемливо. И така, неприемливи се оказват заповедите на Свещеното Писание, които всъщност представляват записаната съвест. А приемливи – своеволието и всичко, което оправдава и удовлетворява слабостите и похотта в човешката душа, извратена от греха и страстите. Тя провъзгласява за справедливи и благородни, влизащите в противоречие с Божите заповеди постулати, като:

1. Класовата борба и експроприация на еспроприаторите;
2. Богоборчеството и приоритет на атеистично ориентираната наука, противоречащи на Библията;
3. Женската еманципация и свободната любов.

Николай II със сина си

Болшевишката "интелигенция":

- набеждава Църквата за „слугиня на експлоататорите”, призоваваща подтиснатите маси към търпение на земната несправедливост в името на някакво задгробно възмездие;

- противопоставя я на младежта, която се отегчава от моралните ограничения, произлизащи от бащината им вяра; става ревностен поддържник на женската еманципация, която по същество Църквата отрича;

- встъпва в съюз с представители на национални и религиозни малцинства, противопоставящи се на Православието и господството на императорската православна нация. С една дума, използва всички възможни конфликтни точки и уязвими места в обществения организъм, за да разруши Православната Църква и пазената от нея държава.

За авангарда на ултра напредничавата прогресивна интелигенция справедливостта на социалната революция не подлежи на съмнение, а логиката на революцията, върху която се основават революционните закони, по-точно на революционното беззаконие, провъзгласи за най-висш закон на битието, неподлежащ на критика. И в съгласие с тази безпогрешна логика, позната вече от революциите в миналото, събарянето на монархическия режим, който се явява пречка в пътя на обществения прогрес, непременно трябва да е съпроводено с поголовно унищожение на представителите на монархическата династия, така че в бъдеще да бъдат изключени всякакви претенции за възстановяване на монархията, която би могла да разчита на някой оцелял наследник на царската фамилия.

И така, извършено е въпиещо престъпление – убийството на царското семейство, а според представите на революционерите – единственият възможен, естествен и безупречен революционен акт. Така, между впрочем, е оправдан и целият червен терор – изтреблението на аристокрацията и духовенството, геноцидът над благочестивото селячество под името ”разкулачване”, унищожението цвета на казачеството, прокуждането в изгнание на религиозно-философската интелигенция. И разбира се, първостепенната задача е пълното унищожение на Православната Църква, на което попречи Втората световна война…

Княгините

„Прекрасният нов свят” на всеобщото благоденствие, който трябва да бъде създаден без Бога, а изключително с „обожествения” човешки разум – тази изначална заветна мечта на древната змия, сатаната, замислила да построи своето царство, въпреки и в противоречие с Небесното Царство - царство, свободно от Бог и съвест.

Тези опити ще продължат. Те вече няма да се наричат с името на претърпелия крах комунизъм, чиято памет се сгромоли с трясък. Сега това се нарича глобализъм и включва реализацията на мечтата за постигане на безсмъртието на грешната плът. Например чрез създаване на фонд с резервни части за човешките органи, с помощта на генното инженерство. В същото време се осигурява свобода за реализацията на всички, дори на най-извратените и престъпни желания, включително стигащите до садизъм и убийства. И защо не, щом е възможно да се отремонтира или замени всеки повреден орган или част от човешкото тяло. И всички ще бъдат доволни – и садистите, и мазохистите…

Царствените страстотерпци. Икона в Елоховската катедрала

За нас, християните, разбира се, всички тези безумни извращения са отвратителни мечти на извратени от смъртни грехове души. Нашата цел е поставена пред нас от Господ и наш Бог и Спасител – Иисус Христос. И тя се състои именно в постигане на Царството Небесно.

Йеросхимонах Валентин (Гуревич)

Да се молим на Царските страстотерпци и с тяхна помощ да достигнем целта на християнския живот, която те вече са постигнали. Изгубвайки земното царство, те са придобили Царството Небесно, което е вечно и неотменимо. Мироточенето от техните свети икони е свидетелство свише, че те са миропомазани в Царството, в изпълнение на неотменимото Божие обещание, съдържащо се в Апокалипсиса от Иоан Богослов: „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол” (Откр. 3:21).

4 юли 2016 г.