Преподобномъченица велика княгиня Елисавета е родена на 20 октомври 1864 г. в протестантското семейство на великия херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг IV и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. През 1884 г. тя се омъжила за великия княз Сергей Александ­рович, брат на руския император Александър III (паметта им се чества на 5/18 юли).

Виждайки дълбоката вяра на своя съпруг, великата княгиня търсела от цялото си сърце отговора на въпроса: коя е истинската религия? Тя горещо се молела и просела от Господ да ѝ открие Своята воля. На 13 април 1891 г., на Лазарова събота, над Елисавета Фьодоровна бил извършен чинът за приемане в Православната църква. През същата година великият княз Сергей Александрович бил назначен за генерал-губер­натор на Москва.

Посещавайки храмове, болници, детски приюти, домове за възрастни и затвори, великата княгиня видяла много страдания. Навсякъде тя се стараела да направи нещо за облекчаването им. След началото на Руско-японската война през 1904 г. Елисавета Фьодоровна помагала усърдно на руските воини на фронта. Трудела се до пълно изтощение.

На 5 февруари 1905 г. се случило едно страшно събитие, променило целия живот на Елисавета Фьодоровна. От взрива на бомба, задействана от революционер терорист, загинал великият княз Сергей Александрович. Втурналата се към мястото на взрива Елисавета Фьодоровна се натъкнала на картина, която по своя ужас надминавала човешкото въображение.  Мълчаливо, без вик и сълзи, тя започнала да събира и да поставя върху носилката части от тялото на горещо любимия, само допреди няколко минути жив неин съпруг.

В часовете на тежкото изпитание Елисавета Фьодоровна търсела помощ и утеше­ние от Бога. На следващия ден тя се причастила със Светите Тайни в храма на Чудовия манастир, където бил гробът на нейния съпруг. На третия ден след гибелта на мъжа си Елисавета Фьодоров­на отишла при убиеца в затвора. Не изпитвала омраза към него. Великата княгиня искала той да се разкае за ужасното си престъпление и да моли Господ за прошка. Тя дори подала прошение до императора за помилване на убиеца.

Елисавета Фьодоровна решила да посвети живота си на Господа чрез служение на хората и да създаде в Москва обител за труд, милосърдие и молитва. Тя купила на улица Большая Ордынка участък земя с четири къщи и обширна градина. В манастира, наречен Марто-Мариински в чест на светите сестри Марта и Мария, били издигнати два храма – Марто-Мариински и Покровски, болница, смятана впоследствие за най-добрата в Москва, и аптека, в която за бедните лекарствата се отпускали безплатно; детски приют и училище. Извън стените на манастира бил устроен  болничен дом за жени болни от туберкулоза.

Обителта започнала дейността си на 10 февруари 1909 г. На 9 април 1910 г. след всенощното бдение Дмитровският епископ Трифон, по утвърден от Светия Синод чин, посветил населничките на обителта в званието кръстни сестри на любовта и милосърдието. Сестрите дали обет, по примера на монахините,  да водят девствен живот в труд и молитва. На следващия ден след Божествената литургия Московският и Коломенски митрополит свети Владимир дал на сестрите да носят осмоконечни кипарисови кръстове, а Елисавета Фьодоровна възвел в сан настоятелка на обителта. На този ден великата княгиня казала: «Оставям бляскавия свят...,  но заедно с всички вас възлизам в един по-велик свят – света на бедните и страдащите».

В Марто-Мариинския манастир великата княгиня Елисавета Фьодоровна водела подвижнически живот: спяла на дървен креват без матрак, често не повече от три часа; приемала оскъдно храна и строго спазвала постите; ставала в полунощ на молитва, а след това обхождала всички отделения на болницата, нерядко оставайки до зазоряване до леглото на някой тежкоболен. Тя говорела на сестрите от манастира: «Не е ли страшно, че ние от лъжлива хуманност се стараем да приспим тези страдалци с надежда за мнимото им оздравяване? Бихме им оказали по-добра услуга, ако отрано ги приготвехме за християнски преход във вечността».

Без благословението на духовника на обителта протойерей Митрофан Серебрянски и без съветите на старците от Оптина Введенската пустиня и от други манастири тя нищо не предприемала. Заради пълното си послушание на старците получила от Бога вътрешно утешение и съхранявала душевния си мир.

От началото на Първата световна война великата княгиня организирала помощ за фронта. Под нейно ръководство се сформирали санитарни влакове, устройвали се складове за лекарства и снаряжения,  изпращали се на фронта походни църкви.

Отказването на император Николай II от престола било голям удар за Елисавета Фьодоровна. Душата ѝ била потресена, тя не можела да говори без сълзи. Елисавета Фьодоровна виждала в каква пропаст полита Русия, и горчиво плачела за руския народ и за скъпото ѝ царско семейство.

В нейните писма от онова време се срещат следните думи: «Аз изпитвам такава дълбока жал за Русия и за нейните деца, които в момента не знаят какво правят. Нима това не е като болно дете, което ние обичаме сто пъти повече когато боледува, отколкото когато е здраво и весело? Иска ми се да понеса неговото страдание, да му помогна. Светая Русь не може да загине. Но Велика Русия, уви, вече не съществува. Ние трябва да устремим мислите си към Небесното Царство и да кажем с покорност: „Да бъде Твоята воля“.

Великата княгиня Елисавета Фьодоровна била арестувана на третия ден на Светата Пасха 1918 г., на Светли вторник. В този ден в обителта служел свети Тихон.

Разрешили с нея да тръгнат манастирските сестри Варвара Яковлева и Екатерина Янишева. Закарали го в сибирския град Алапаевск на 20 май 1918 г. Тук били докарани също великият княз Сергей Михайлович и неговият секретар Фьодор Ми­хайло­вич Ремез, великите князе Йоан, Константин и Игор Константиновичи и княз Владимир Палей. Спътничките на Елисавета Фьодоровна изпратили в Екатерин­бург и там ги освободили. Но сестра Варвара помолила да я оставят при великата княгиня.

През нощта на 5/18 юли 1918 г. затворниците били откарани в посока към селището Синя­чихи. Кървавото престъпление било извършено извън града, в изоставен рудник. С вулгарни обиди, избивайки мъчениците с приклада на винтовките, палачите започнали да ги хвърлят в шахтата. Първа блъснали великата княгиня Елисавета. Тя се кръстела и се молела с висок глас: „Господи, прости им, те не знаят какво правят!“

Елисавета Фьодоровна и княз Йоан паднали не в дъното на шахтата, а на издатина, намираща се на 15 метра дълбочина. Силно изранена, тя раздрала монашеското си було и направила превръзка на княза, за да облекчи страданията му. Един селянин, който случайно се оказал недалече от шахтата, чул как от дълбочината на шахтата звучи Херувимската песен — пеели я мъчениците.

Няколко месеца по-късно, когато армията на адмирал Александър Василиевич Колчак превзела Екатеринбург, телата на мъчениците били извадени от шахтата. Пръстите на преподобномъченичките Елисавета и Варвара и на великия княз Йоан били свити като за осеняване с кръстния знак.

При отстъплението на Бялата армия през 1920 г. мощите на преподобномъченичките били пренесени в Йерусалим. Сега техните мощи почиват в храма „Св. равноапостолна Мария Магдалина“ в подножието на Елеонската планина.

Преподобномъченица инокиня Варвара била кръстна сестра и една от първите  послушници в манастира „Св. Марта и Мария“ (Марто-Мариински) в Москва. Като килийница и най-близка до великата княгиня Елисавета Фьодоровна, тя не се превъзнасяла и не се гордеела с това, а била с всички добра, ласкава и учтива, затова всички я обичали. В Екатеринбург сестра Варвара била освободена, но тя и другата сестра Екатерина Янишева помолили да ги върнат Ала­паевск. 

В отговор на заплахите Варвара казала, че е готова да сподели съдбата на своята майка игумения. Като по-голяма на години върнали нея в Алапаевск. Тя приела мъченическа смърт на близо 35-годишна възраст.

Паметта на преподобномъченичките велика княгиня Елисавета и инокиня Варвара се чества на 5/18 юли и в деня на Събора на руските новомъченици и изповедници (в неделния ден преди или след 25 януари/7 февруари).

На 1 ноември 2014 г. в Русия беше тържествено отбелязана 150-годишнината от рождението на великата княгиня Елисавета Фьодоровна.

Молитва пред мощите на преподобните мъченички велика княгиня Елисавета Фьодоровна и инокиня Варвара

Манастирът „Св. Марта и Мария“ (Марто-Мариински) в Москва