uspenie_bozhiey_materi Всемирното Православие - СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК: НА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА (2)Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица, или блаженото Ѝ напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот.

 Така се представят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие - това е вратата на раждането, а другата врата е в края му - това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот.

Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Мнозина са изгубвали ума си, решавайки този въпрос. А светата вяра го решава просто, като ни дава при това най-пълен - успокоителен отговор. Тя казва, че земният ни живот е начало на нашия безкраен живот и е необходимо средство за придобиване на вечно блаженство. В какъвто и вид да се осъществява животът на земята, всеки води към тази цел, стига само живеещият да внимава над себе си.

Обърнете се към началото на човечеството. Първото, което ще видите, е това, че нашият живот не би трябвало да бъде такъв, какъвто е. Ние сме го направили сами за себе си такъв с падението на прародителите ни. Щяхме да се раждаме в рая, щяхме да живеем в рая. Щяхме ли да имаме кончина тогава - не знаем; а ако е трябвало да имаме, не можем да определим каква е щяла да бъде. Раят е изгубен. Онова, което ние щяхме да бъдем в рая, ще станат сега достойните за него, вече след смъртта си, и окончателно - след възкресението и второто пришествие. А този живот, изпълнен с немощи, несъвършенства, падения, скърби и неудобства от всякакъв род - този живот ни е прибавен, като поприще на очистването, изпитанието и заслужения труд.

Да се спрем на тази мисъл: този живот ни е даден, за да се очистим и с труда на вършенето на добри дела да заслужим вечното блаженство. Колкото и несветъл да е той, но Господ го наблюдава от висотата Си. Труди се, работи на Господа според силите си, и твоят труд във времето ще ти бъде заплатен с блаженство във вечността.

Все - труди се, ще каже някой, все - работи на Господа според силите си; но какво мога да направя аз - бедният, болният, незначителният?

В това е и утешението, че какъвто и да е животът ни, колкото и малко веществени средства да ни предоставя той, всеки може да върши дела, ценни пред Божиите очи и достойни за награда във вечния живот.

Ценността и достойнството на делата Господ определя чрез възможността да бъдат извършени и чрез разположението на духа, с които те се извършват. Затова е определен и такъв необхватен кръг от вършене на добри дела - дело, слово, помисъл. Ако не можеш на дело да направиш добро, направи го чрез слово; ако не можеш чрез слово, прави го с помисъл.

Кой е неспособен към нещо от това? А и кой не може да върши добри дела? Кой не може да подаде чаша студена вода?

Но Господ вижда и това дело и го цени. Вдовицата дала в храма две лепти, а Господ така оценил делото ѝ, че го поставил по-високо от всички други. Така благосклонно Господ е устроил за нас вършенето на добри дела.

Не гледай това, че не си богат, че не си здрав, че не си знатен, и не казвай: Ако бях богат, знатен, известен, то щях да направя толкова добри неща”; а гледай само това, какви начини за вършене на добро предоставя твоето състояние, и ги използвай на дело.

Щастливите хора могат повече да вършат добро, те повече и трябва да го вършат, и от тях повече ще се изисква. Но и ти, който стоиш по-долу от тях по всичко, можеш със своите оскъдни средства да правиш добро не по-малко ценно, а също и да подлежиш на не по-малко строг отговор. Всичко се определя от силите за вършене на добро, които са дадени от Бога. Затова е и заповядано: върши според силите си. Трябва само това да се разбира така - според всичките си сили, за да не се правят отстъпки на леността и користта.

Има мъдреци, които с всички сили се стремят да изравнят хората. И, разбира се, никога няма да постигнат това. А Господ Промислителят без труд ги изравнява, но не по състоянието им, а чрез плодовете на делата им и тяхното оценяване. Той и щастливия по-ниско ще оцени, когато той не напълно използва големите си възможности за добро, и живеещия с по-незавидна участ ще постави по-високо от него, ако той обръща физическите си възможности все за слава Божия.

В този едничък закон на Божия промисъл е цялото ни утешение. Да възприеме всеки в мисълта и сърцето си този закон и благодушно да се труди в своя кръг, независимо от това какъв е този и какъв е онзи.

Изслушвайте сам себе си (Срв.: 1 Кор. 11:31; 2 Кор. 13:5), гледай в краката си и всеки идващ насреща случай обръщай в добро. С мисълта си премини в задгробното състояние и виж: там е приготвено блаженство и за теб, последния, както и за всички първи. Труди се, и Господ няма да забрави малкия ти труд наравно с големите трудове. Макар и да нямаш нито ръце, нито нозе и да се валяш в някой невидим ъгъл, и това не ти прегражда входа към блаженството; само не търгувай със себе си, търпи благодушно и благославяй Бога.

Някои седят и мислят: Ако имах това и това, щях да направя това и това”. Кой знае дали ти би направил нещо, ако беше по-състоятелен; но е несъмнено вярно, че докато мечтаеш така, можеш да пропуснеш възможностите да направиш добро, които са ти достъпни, и за това ще трябва да даваш отговор. Господ по-добре от нас знае на кого какво да даде. Ако Господ ни ценеше само по възможностите ни да вършим добро, можеше и да помислим за това, но Той съди не само по възможностите, но и по използването им. Добри и верни рабе! В малко си бил верен... влез в радостта на твоя Господ (Срв.: Мат. 25:23). Това казва Той и за онези, които малките си възможности обръщат към добро.

Такива са Божиите намерения в устройването на разнообразната ни участ на земята! Като осъзнаем ценността на всяко наше положение на земята пред Божиите очи и като се успокоим напълно относно временната си участ според Божията воля, да вървим благодушно по пътя на определения ни живот, като се грижим само за това, да извършим всичкото добро, което Господ очаква от нас, без да пропуснем нито един случай, и Милосърдният Господ ще ни въздаде според цялата топлота на нашето усърдие да работим за Него, без да се притесняваме за участта, както ни е дадена тук, на земята. Благослови, Господи, всички ние да се настроим така. Амин.

15 август 1863 г.