„А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми,

но кажи само дума и слугата ми ще оздравее...” (Мат. 8:8).


Възлюбени в Господа братя и сестри,

    9k= Всемирното Православие - 4-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА: ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЛУГАТА НА СТОТНИКАДнешното литургийно св. Евангелие (Мат. 8:5-13) мислено ни пренася в Капернаум, главен град по времето на Иисуса Христа. Той е бил разположен на северозападния край на Генисаретското езеро. В този град Господ Иисус Христос често поучавал в синагогата и извършил много чудеса.

    В Капернаум имало римски гарнизон. Случило се, че слугата на един стотник (стотникът е началник на военна част от сто души) тежко заболял, както отбелязва св. ап. и ев. Лука „на умиране” (7:2). Стотникът високо ценял слугата си и сърдечно тъгувал, като се стараел да му помогне.

Щом разбрал, че Спасителят е в Капернаум, се затекъл към Него и Го помолил да излекува слугата му. Господ му казал: „Ще дойда и ще го излекувам”. Стотникът отговорил: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее...”. Иисус Христос се обърнал към онези, които вървели след Него: „Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра!” А на стотника казал: „Иди си и, както си повярвал,  нека ти бъде!”. Светият евангелист отбелязва: „И слугата му оздравя в същия час”.

Римският стотник бил езичник, но забележете колко добър човек е бил той. Освен, че се е грижeл за излекуване на слугата си, св. ев. Лука добавя, че той обичал евреите и даже им построил молитвен дом. Той проявил и смирение към Спасителя, но над всичко блести неговата вяра в силата на Иисуса Христа. Тази вяра дала своя плод: „Както си повярвал, нека ти бъде!” – казал Господ. И слугата в същия час оздравял.

Такава вяра иска Спасителят от нас: голяма, силна, твърда, непоклатима, жива в Бога и в Неговата сила и в любовта Му към човеците. Вярата в Христа е за нашия духовен живот това, което е слънчевата енергия за природата, за физическия живот. Както слънчевата топлина оживотворява природата и съдейства за узряването на прекрасни и вкусни плодове, така и вярата извиква на живот нашите духовни сили и ни прави годни за подвизаване в добродетелите – тези най-прекрасни и желани плодове на духовния живот.

Братя и сестри,
И ние трябва с абсолютно доверие да се отнасяме към Бога и като
капернаумския стотник да сме напълно убедени в силата на Неговото слово! Нека придобиваме като най-ценно съкровище живата и животворна вяра на стотника; да я пазим като несъмнен залог за вечния живот; да я възгаряме в себе си чрез молитва и занимание със словото Божие; да я задълбочаваме в сърцата си чрез топла обич към Бога и ближните; да я оживяваме и обновяваме в себе си чрез сърдечно и умилително покаяние и чрез благоговейно, със страх Божий, причастяване с Тялото и Кръвта Христови. Нека я живеем чрез добри, богоугодни дела, чрез богобоязлив и непорочен  живот!
Така и на нас при нужда Господ да каже като на стотника: „ Както сте повярвали, нека ви бъде!”.

Амин!