86a5cfc59c0b88b390b4f4b6df430a8f Всемирното Православие - В САЩ СЕ СЪСТОЯХА ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ, САН-ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ  (3)image005 Всемирното Православие - В САЩ СЕ СЪСТОЯХА ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ, САН-ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ  (3)С благословението на Високопреосвещения Сан-Франциски и Западноамерикански архиепископ Кирил, през 2017 г. денят, когато се чества паметта на св. Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец, беше отбелязан в събота, 1 юли (най-близката събота до 2 юли), пише сайтът на Руската Задгранична православна църква.

Тържествата се състояха при мощите на свети Йоан в катедралния храм на Сан- Франциско „Св. Богородица - Всех скорбящих радост“.

На 29 юни в 19.30 ч., след вечерното богослужение, раката с мощите на св. Йоан беше пренесена в средата на храма и започна всенародното пеене на акатиста на светеца.

На 30 юни беше отслужено всенощно бдение с участието на архипастири и духовенството. Преди богослужението вярващите пристъпиха към Тайнството изповед.

На 1 юли се проведе ахиерейска среща и Божествена св. литургия. След литургията духовенството и вярващите се включиха в литийно шествие с молебно пеене към св. Йоан.

След богослужението имаше обща трапеза за духовниците и за всички богомолци.

+  +  +

Кратко житие

319bc2298d15c21729afa9049450dc6b Всемирното Православие - В САЩ СЕ СЪСТОЯХА ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ, САН-ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ  (3)На 2 юли 1994 г. Руската Задгранична православна църква канонизира светия Божий угодник на XX век Йоан (Максимович) Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец.

Архиепископ Йоан е роден на 17 юни (4 юли) 1896 г. в украинския дворянски род Максимович-Василковски, от който през XVII век вече бил просиял известният православен подвижник св. Йоан Тоболски, знаменит мисионер и просветител на Сибир, прославен от Бога с чудеса и нетленни мощи.

Михаил, както бил наречен в св. Кръщение, растял с крехко здраве, освен това страдал от разстройство на речта. Но насмешките и игрите на връстниците му не го притеснявали: за него оловните войничета били монаси, а замъците – манастири. Освен това фамилията Максимовичи била ктитор на разположения наблизо Светогорски манастир и покрай честите визити на родителите му в обителта, момчето също ходело там.

От детските си години Йоан се отличавал с дълбока религиозност, нощем дълго стоял на молитва, усърдно събирал икони и църковни книги. От всичко най-много обичал да чете житията на светиите. Под негово влияние инославната гувернантка на Максимовичи приела Православие.

Михаил се учел превъзходно и през 1914 г. завършил Полтавския Кадетски корпус. Станал студент в юридическия факултет на Харковския императорски университет. В Харковската катедрала почивали мощите на чудотвореца архиепископ Мелетий (Леонтович). Подражвайки на любимия си светец, Михаил започнал да бодърства нощем с вдигнати ръце. От това време той решил да посвети на Господа целия си живот.

В годините на гонения по Божий Промисъл Михаил се оказал в Белград, където постъпил в Богословския факултет на Университета. През 1926 г. митрополит Антоний (Храповицки) – основателят на Руската задгранична православна църква, с когото се познавали отпреди, го укрепил в убежденията му и го постигал за монах с името Йоан, в чест на далечния му родственик св. Йоан (Максимович) Тоболски.

Скоро последвало йеродяконско и йеромонашеско пострижение. Младият свещеник бързо спечелил доверието на хората. Служел всеки ден св. Литургия, което му давало сили за многобройните му трудове. По молба на местните гърци и македонци отец Йоан отправял ектения за тях на гръцки. Преподавателската си дейност съвместявал с постоянно служение в болници и приюти, където причастявал всички нуждаещи се. Бил необикновен молитвеник. В молитвата се потапял изцяло, сякаш беседвал с Господа, Пресвета Богородица, ангелите и светиите.

През 1934 г. йеромонах Йоан бил възведен в сан епископ и изпратен в Шанхай, където имало голяма руска диаспора. Младият владика и там развил кипяща дейност, заемайки се с възстановяване на църковното единство. Установил връзка с руснаци, украинци, гърци, сърби, започнал строителството на величествен храмов комплекс с църква, посветена на св. Богородица „Ходатайка на грешните“ („Споручница грешных“), камбанарии и триетажен енорийски дом.

Със старанията на владиката в цялата епархия започнали да се строят болници и приюти. Трудно е да си представим, но св. Йоан сам взимал болните и недохранени деца от бедните квартали на Шанхай и ги водел в приюта. Един ден той видял как един китайски просяк клошар се канел да хвърли в кофата за боклук малко момиченце и откупил детето за бутилка водка.

Св. Йоан ежедневно служел, посещавал болни, приемайки изповедта им и ги приобщавал със Светите Тайни. Ако състоянието на болния ставало критично, Владиката идвал при него по всяко време на деня и нощта. Известни са многобройни случаи на изцеление на безнадеждно болни по молитвите на св. Йоан.

Тялото на аскета било като изсъхнала кора на дърво, но всеки, който срещал неговия поглед, се чувствал като най-любимото същество на земята“ – се казва в жизнеописанието на владика Йоан, съставено от братството на преподобни Герман Аляскински.

Неговото юродство му помогало да се огражда от славата и похвалите на властимащите. Владиката постоянно ходел бос, хранел се оскъдно, а в постни дни му стигала и една просфора. През всички сезони той обхождал със Светите Дарове страдащите и ги причастявал, но поразително било, че светителят бил прозорлив и знаел, къде се нуждаят от неговата помощ в един или друг момент.

Така през 1945 г. в една от френските болници умирала познатата учителка на владиката Анна Петровна Лушникова, която по-рано се занимавала с неговата дикция, за да може поне малко да се повлияе говорният дефект на светителя. На всичките ѝ молби да извикат светеца за предсмъртна изповед тя получавала отказ, защото лечебницата била вече затворена през нощта, освен това военното време и проливният дъжд не позволявали да бъде изпълнена последната молба на умиращата. „И ето, под грохота на гръмотевиците, мокър до кости в болницата влязъл владика Йоан и започнал да я успокоява в движение: „не съм привидение, а самата реалност“. След причастието болната спала 18 часа, а след това започнала да се възстановява. Под възглавницата, в удостоверение на това, че владиката действително е идвал, тя намерила 20-доларова банкнота, оставена от него, за да си плати сметката за лечение. Персоналът така и не повярвал на разказа ѝ, въпреки че съседката ѝ по легло също видяла владиката, но след няколко години сам светителят потвърдил действителността на този епизод“.

Няколко години по-късно в Руското православно братство още един умиращ, вече в агония, помолил милосърдната сестра спешно да позвъни на владика Йоан. Бушувал тайфун и връзките били прекъснати. След половин час на вратата се почукало. На въпроса: „Кой е?“ се чул отговор: „Аз съм – владика Йоан, тук ме викат, тук ме чакат“. Има десетки такива свидетелства.

С идването на комунистите на власт руснаците в Китай били принудени отново да бягат. Св. Йоан заминал за САЩ. Грижейки се за своето паство, той правел и невъзможното. Отишъл сам във Вашингтон, за да договори преселването в Америка на прокудените руски вярващи. По неговите молитви станало чудо. Били внесени поправки в американските закони и голяма част от руснаците в Китай, около 3 хиляди души, се преселили в САЩ, а останалите – в Австралия. В Америка бил евакуиран и детският приют, основан от светителя.

През 1951 г. архиепископ Йоан бил назначен за завеждащ архиерей на Западноевропейския екзархат на Руската задгранична православна църква в Европа, а от 1962 г. и за Сан-Франциски архиепископ. Мисионерската му дейност, твърдо основана върху постоянния молитвен живот и чистотата на православното учение, принесла обилни плодове. Той взел под своя покров Православната църква в Холандия и Франция.

Владика Йоан се отнасял предпазливо към икуменическите веяния, забранявал на клира да участва във „всехристиянски“ богослужения, с оглед на тяхната съмнителна каноничност, настоявайки на правилното изповедание на основите на вярата, благоговението и запазването на църковната традиция.

Светският дух през цялото време се опитвал да проникне и да се възцари дори зад църковната ограда. „Случи се така, че в навечерието на паметта на светия праведен Йоан Кронщадски част от неговата енория се оказа въвлечена в празнуването на американския Хелоуин, и тогава за пълно изумление и срам на участниците, владиката дойде на този „бал“ и без да пророни и дума, бавно обиколи залата, вглеждайки се в лицата“.

Св. Йоан бил познат и високо ценен в цял свят. В Париж диспечерът на жп станцията задържал тръгването на влака до идването на „Руския архиепископ. Във всички европейски болници знаели за Владиката, който може да се моли цяла нощ за умиращ страдалец.

Св. Йоан предвидил кончината си. На 19 юни (2 юли) 1966 г., на празника на св. апостол Иуда Иаковов, по време на архипастирското си посещение в Сиатъл с чудотворната икона на Божията Майка Курско-Коренна, на 71-годишна възраст великият праведник се прибрал при Господа пред тази светиня на Руската Задгранична църква.

Скоро след това в гробницата на Владиката започнали да стават чудеса на изцеления и помощ при житейски дела. И не само там, но и по цял свят св. Йоан Щанхайски и Сан-Франциски Чудотворец се отзовава на нашите искрени молитви.

 

sv_ioann_shanhaiskiy Всемирното Православие - В САЩ СЕ СЪСТОЯХА ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ, САН-ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ  (3)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

12233_(1) Всемирното Православие - В САЩ СЕ СЪСТОЯХА ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ, САН-ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ  (3)