Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

 Автор: Росица Колева 

 

 

Предложеният текст е част от едно ново цялостно изследване, посвтено на концептуализацията на Словото и Писмото в творчеството и кореспоненцията на Н. В. Гогол. Книгата  "Метаморфозите на словото и писмото е техните металитературни отражения" e вече на пазара и е отпечатана от издателство "Книжен свят", Liternet. 

 

 

 

 

Нравствено-религиозната проза на Гогол се явява една все още не добре изследвана част от неговото творчество. По тази причина, съвременните учени все често насочват към нея своето внимание. Някои от тях разгледаха християнската проблематика в текстовете, за да докажат, че Гогол е полудял и се изживява като мъченик ( вж. Синявский, 1975). Други приемат сериозно християнските идеи, изразени в “Избрани места от кореспонденцията с приятели“ (1847) и в “Авторска изповед” (1847) и утвърждават, че в началото на 40 – те години писателят изживява духовен и идеен прелом и той се превръща в дълбоко вярващ християнин и аскет ( Мочульский, 1995; Воропаев, 1992; Шульц, 1994 и др.) . С това учените обясняват особеностите на словото у Гогол, което “имитира” словото на светите апостоли (Шульц, 1994;  Гончаров, 1997).

Словото в духовната проза все още не е изследвано на метатекстово равнище. Настоящата статия си поставя за цел да разгледа концепцията за книгата в “Избрани места” и “Авторска изповед”. Представата за книгата ще бъде обвързана с един проблем, който е актуален за литературознанието – проблемът за другостта. В тази връзка статията ще изследва представата за “руската книга” у Гогол, която ще бъде осмислена чрез опозициите “руско – европейско”, “родно – чуждо”, “познато – непознато” и др.

 

В “Избрани места от кореспонденцията с приятели”, отпечатани в Русия в началото на 1847, Гогол помества текстове, в които доминира проповедното и изповедното начало. Руският класик искрено вярва, че чрез поучително – изповедния тон на съчинението си ще допринесе за духовното и нравственото извисяване на отделния човек, т.е ще го промени към добро. Ето защо в Завещанието си той определя своята книга като “душеполезна”. Изследователят на духовната проза С. Шулц указва, че в в”Избрани места” писателят-класик се опитва да промени не само отделния човек, но и да утвърди нов социален ред, който трябва да установи Божието царство на Земята (Шульц, 1994). В представите на Гогол Новият Йерусалим може да бъде изграден единствено и само в Русия, защото тя е свещена страна. Не случайно, в “Избрани места” Русия е уподобена на “църква” и на “манастир”, а руските хора са изобразени като христови братя. Трябва да се отбележи, обаче, че в “Избрани места от кореспонденцията с приятели” руския космос придобива не само божествени, но и демонични черти. Така например, руската държава е представена като свят на мъченията и страданията, което я превръща в праобраз на Ада. Не е случайно, че този свят е населен с грешници, а “злото е пуснало така дълбоко своите корени, че не може да се мисли за неговото изкореняване” (“Трябва да се пропътува Русия”, Духовная проза, 1992). Както пише Гогол в “Четири писма до различни лица, по повод Мъртви души” книгата, изобразяваща руския космос, съдържа “потресаващи картини”, представящи тържеството на злото и страданието на невинността.

Негативна представа за Русия е внушена и чрез знаковостта на художественото пространство, означено чрез образа на пустотата, дупките и калта. Нека припомним, че тези културологеми характеризират пространствения модел още в романа – поема “Мъртви души” и представят руската държава като метафизично царство на смъртта (Гончаров, 1997; Колева, 2003 ):

Русийо! Русийо! ...Открито-пустинно и равно е всичко в тебе...Събудиш се – пред теб пак поля и степи, никъде нищо: вредом пустош, всичко е голо ( Мъртви души, Гогол 1953 : 211-212)

Руският космос придобива отрицателна знаковост и в “Избрани места от кореспонденцията с приятели”:

Аз говоря за онова място в последната глава, когато ...писателят оставя за известно време героя си сред широкия път, сам застава на негово място и поразен от отегчителното еднообразие на предметите, от пустинната безприютност на пространствата и тъжната песен, ... лирически се обръща към самата Русия ...Който, гледайки тия пустинни, незаселени до сега и безприютни пространства, той ...не е русин по душа. ...Изминаха вече сто години откак цар Петър прочисти очите ни с чистилището на европейската просвета...а и досега нашите пространства остават все тъй пустинни, тъжни и безлюдни, все тъй безприютно и неприветливо е всичко около нас... Не зная мнозина ли са у нас, които са направили всичко, каквото трябваше да направят и които открито пред цял свят могат да кажат, че Русия не може да ги укори в нищо, че всеки бездушен предмет на нейните пустинни пространства не ги гледа с укор, че всичко е доволно от тях и не чака нищо от тях  (“Избрани места”, Гогол 1953 : 128-130) (подчертаното мое – Р.К.). 

 Същевременно, още в своята поема Гогол изгражда двойнствена представа за руския космос: наред с демоничните черти, той придобива и божествен ореол. В такъв аспект Русия е представена като сакрално пространство, чийто граници обхващат и небесните висини. Не случайно атрибут на руския свят е птицата тройка, която за повечето съвременни изследователи, притежава божествен произход (Вайпскопф, 1992; Гончаров, 1997; Колева, 2003, Коларов, 2004  и др.)(0дяпСО?).

В романа – поема е сакрализиран не само образът на Русия, но и всичко, което е осмислено като “руско” (като в същото време е налице и неговата десакрализация). Показателен в това отношение е образът на руския писател, който е представен като Божество, срв. той се движи в небесната птица тройка и в същото време се мисли като Бог – творец на изобразения свят ( вж. Колева, 2003). Висока ценност в изобразената действителност придобива и руската писменост, както и книгата, написана на руски език:

Но колкото и да е изпълнен авторът с благоговение към спасителните облаги, които френският език принася на Русия, колкото и да е изпълнен с благоговение към похвалния обичай на нашето висше общество, което говори на него през всички часове на деня, разбира се, от дълбоко чувство на любов към отечеството си – все пак той никак не се решава да внесе фрази от какъвто и да е чужд език в тая руска поема. И тъй нека продължаваме по руски (Мъртви души, Гогол 1953 : 174) (подчертаното мое – Р.К.). 

 

В такъв аспект негативна знаковост придобива всяка писменост, която се мисли като чужда на руското писмо:

Всеки от свидетелите се подписа с всичките си достойнства и чинове, един с извит почерк, друг с полегат, а трети едва ли не с обърнат надолу почерк, като нанизваха такива букви, каквито не са дори виждани в руската азбука (Мъртви души, Гогол 1953 : 141) (подчертаното мое – Р.К.).

В цитирания текст непознатите букви се възприемат не само като “чужди” и “невиждани”, но и като знаци с дяволски произход. Аналогични значения “неруските” писмени знаци придобиват още в повестта “Страшното отмъщение”, където са  представени като средство за правене на магия:

     Пан Данило се вгледа и вече не видя червения му жупан; вместо него се показаха червени шалвари, каквито носят турците, ...на главата – някакъв чудноват калпак, нашарен целият с букви – нито руски, нито полски....Магьосникът започна да се разхожда около масата, знаците по стената взеха бързо да се сменят, а прилепите по-силно захвърчаха назад-напред (Вечери в селцето край Диканка, Гогол 1953 : 128-130).

 

Подобна представа за писмеността е близка до митологичната, която разглежда чуждия език като неезик.

В романа - поема “Мъртви души” книгата, изобразяваща Русия, е представена като стойностен текст, който има важно място в културата. В духовната проза на Гогол, този образ придобива ново съдържание и е осмислен в контекста на християнските ценности. В такъв аспект книгата, представяща живота в Русия, е интерпретирана като душеполезена, т.е носеща нравствена полза на човека (вж. Завещание в “Избрани места”, Авторска изповед : 290). Същевременно, тя се асоциира с текста, който  просвещава и спасява читателя, защото го откъсва от порока и му разкрива смисъла на човешкото съществуване (“Четири писма до разни приятели, по повод “Мъртви души”). Книга с подобни качества, според Гогол, може да бъде създадена единствено от писателя, който вярва в Христос и изпитва братска привързаност към човека. Наред с това той трябва да бъде истински гражданин на Русия и да е готов вярно да служи на своето отечество. В контекста на подобна идея писателството е представено като “държавна служба”, “държавно поприще”, чрез което творецът може да допринесе за духовното израстване на своя народ:

 Пушкин е бил прав. На словесното поприще поетът трябва да бъде така безукорен, както всеки друг на своето поприще. ... Ако това важи за всички нас без изключение, то колко повече трябва да важи за ония, чието поприще е словото и които са призвани да говорят за това( “Какво представлява словото”). “Повече от самите писатели „Одисея” ще подействува на тези, които тепърва се готвят да стават писатели и докато са в гимназиите и университетите, все още ще си представят неясно своето бъдещо поприще (”Избрани места от кореспонденцията с приятели”, Гогол 1987 : 98 -107) (подчертаното мое – Р.К.).

Гогол искрено вярва, че творецът може да служи вярно на своята родина единствено, ако я обича. По тази причина писателят - класик утвърждава ценността на любовта към Русия, която се мисли като еквивалент на обичта към Бога (вж. в статията “Трябва да обичаме Русия”). За Гогол любовта към Русия свидетелства за духовното извисяване на твореца, поради което може да създава душеполезни книги (вж. по - горе). В същото време писателят, който още не се е формирал като гражданин на своята земя, създава текстове с вредно влияние:

Но ако той (писателят- Р.К), притежавайки някои от тези средства, сам не е успял да се възпита като гражданин на своята земя и на целия свят, ако той, подвластен на общите съвременни схващания, още сам се изгражда и създава, тогава за него е даже опасно да излиза на своето поприще: неговото влияние може да бъде по – скоро вредно, отколкото полезно. Това негово доизграждане непременно ще се прояви във всичко,  което излиза из-под перото му. Колкото  той по- малко прилича на другите, колкото е по-необикновен, колкото  е по-различен от тях и е своеобразен, толкова повече може да предизвика всеобщи заблуждения и недорузомения. Това, което за него е естественно явление, нормално състояние за неговия необикновен организъм, временно състояние на духа, на другите това може да им се стори върховна точка, която човек може да достигне. Колкото повече той прояви любов към своите герои и лица, колкото повече ги доусъвършенства, колкото по-живописно ги представи, толкова по-голяма ще бъде вредата (Авторска изповед”, 1987 : 309 -310). 

 

В “Избрани места от кореспонденцията с приятели” и в “Авторска изповед” душеполезната книга, изобразяваща Русия, е представена като творение на писателя, но и на читателя. В съчиненията на Гогол подобна книга е осмислена като сбор от “бележки” на читателите за художествено произведение, с което са се запознали (в конкретния случай писателят има предвид романа – поема “Мъртви души”). Така например, в “Четири писма до различни приятели по повод МД” (“Избрани места от кореспонденцията с приятели”) тази книга е представена като компилация от текстове, които описват различни събития от живота в Русия: 

 

Служещият чиновник би могъл нагледно да ми докаже неправдоподобността  на изобразеното от мен събитие като ми представи две – три действително случили се истории и така би ме опровергал по – добре, отколкото с всичките думи или по такъв начин би могъл да ме защити и да оправдае достоверността на моето описание. Работата би могла да се докаже по-добре като се укажат събития, които действително са се случили, а не с празни думи и литературни бъбрения.  Всичко това би могъл да направи и търговецът и помешчикът – с две думи, всеки грамотен, който си седи на мястото или броди по дължина или напреки лика на руската земя. Повече от колкото трябва може да види всеки човек, от това място или от онова стъпало в обществото, което са му определили длъжността, званието и образованието, той може да разгледа този предмет от такъв ъгъл, от какъвто, никой, освен него, не може да съзре. По повод на  “Мъртви души” тълпата от читатели можеше да напише друга книга, много по –любопитна от „Мъртви души”, която би могла да научи не само мен, но и самите читатели, защото – няма какво да си кривим душата – всички ние зле познаваме Русия” (”Избрани места от кореспонденцията с приятели”, Гогол 1987 : 98 -107) (подчертаното мое – Р.К.).  

Тук Гогол сякаш се отказва от литературата, от фикцията и се насочва към друг дискурс. Доказателство за това е, че образът на книгата у Гогол много напомня сборниците на натуралната школа, които са съставени от физиологични очерци, изобразяващи различни моменти от руския бит. Наред с това книгата в “Избрани места”, мислеща се като творение на читателите,  отразява и възгледите на писателите от натуралната школа за литературата, според които описанието на руския живот трябва доведе до подобряване на социалния климат в Русия. В съчинението на Гогол книгата също има за цел да изгради представата за руската действителност, което трябва да промени в положителна посока руското общество. За писателя-класик обаче тази промяна визира не само социално - икономическото положение в държавата, но и религиозно – нравственото формиране на руското общество. Според Гогол, книгата, която изгражда образа на руската действителност е “полезна” и “нужна”, защото запознава читателя (в това число и творецът на литературни текстове) с Русия. Беше отбелязано по–горе, че за писателя да опознаеш Русия означаваше да изпиташ любов към нея, чувство, което се мислеше като еквивалент на обичта към Бога. В такъв смисъл, опознаването на руската действителност бележи нравствено – духовното израстване на личността, формирането на човека като християнин и гражданин.

Прави впечатление, че Гогол се опитва да провери истинността на своите съчинения чрез реалността..

Ето, например, ако ти, вместо да ми задаваш напразни въпроси, (с които си изпълнил писмото си и от които няма никаква полза, освен да задоволят някакво празно любопитство), да беше събрал вместо това отделни мнения за моята книга, както свои, така и на други умни хора, водещи, подобно на тебе, живот опитен и изпълнен с дела, да беше добавил към многобройните събития и анекдоти, които са се случили във вашия полицейски участък или в цялата губерния, като потвърждение или опровержение на всяко събития в моята книга, които са десетки на всяка страница – тогава щеше да ми направиш добрина, а и аз бих ти казал своето искрено благодаря  ( “Избрани места”, Гогол, 1987 : 148). (преводът и подчертаното мои – Р.К)

вж. също и в личната кореспонденция на писателя от 40-те години на XIX в.  

...Там има и други повести от руския бит. Моля ви се, не забравяйте, че трябва да ми се пращат само ония книги, в които, макар и слабо се чувства Русия, дори и в зловонен вид. Много се боя, да не би  Плетньов да почне да ме гощава с Финландия и с книгите, издавани от Ишимова, която много уважавам за полезните и трудове, и съм уверен, че книгите и наистина потребни, само че не са за мене... Мене ми трябват...книгите, произвеждани от днешната школа литератори, която се стреми да изобразява живописно и да цивилизова Русия. Всякакви петербургски и провинциални картини, мистерии и пр. (“Избрани статии и писма”, Гогол, 1953 : 281) (подчертаното мое – Р.К)

Всъщност, Гогол не отчита същността на литературата, за която говорят съвременните теоретици, че тя не се поддава на  верификация.

Авторът на “Избрани места” и “Авторска изповед” цени високо не само текстовете, които изобразяват руската съвременност, но и на книгите, които разкриват древноруския бит. Подобна идея присъства в писмото на Гогол до  А. М. Велегорска  от 30. Март. 1849 г:

В последно време започнаха постоянно да изравят от праха и боклука старинни документи и ръкописи, от рода на Силвестъровия “Домострой”, където, както по развалините на Помпей в древния свят, се разкрива с най – малки подробности цялостния древен живот в Русия (“Домострой” – паметник на руската литература от XVI в., за която се предполага, че е създадена на московския свещеник Силвестър)” (Гоголь, 1986 : 334) (преводът и подчертаното мои –Р.К.). 

За писателя древноруската книга притежава висока културна стойност, защото е успяла да разкрие предназначението на литературния текст:  да изгради достоверна представа за бита (тук Гогол е повлиян от идеите на Белински) и да представи висшия, духовен смисъл на човешкия живот. По такъв начин древноруската книга  разкрива пътя към праведното християнско съществуване, което я превръща в “душеполезна”.  Бихме допълнили, че в “Избрани места” книгата, изобразяваща древното руско минало е представена като “славянска”, т.е тя е изписана със  славянско писмо. Гогол осмисля славянската писменост като сакрална – не случайно на славянски език са преведени свещените християнски текстове, а именно Евангелие, Послания и петте книги Моисееви. Освен библейските текстове, на славянски са написани и древните руски ръкописи и църковната книжнина, което внушава представата за сакралната природа на древноруската книга ( вж. . Така Гогол обожествява не само руската култура, но и руската история, която разкрива “високото достойнство на руската природа”. Според Гогол, историческото минало на Русия доказва, че руският човек е способен повече от всеки друг да разбере “високото евангелско слово”, което пропагандира идеята за нравственото усъвършенстване на личността. Освен това руската история свидетелства за особената възприемчивост на руската душа, в която словата на Христос намират най - добра почва и дават най-добър плод (в писмото до Велегорска  от 30. Март. 1849 христовото слово е метафорично уподобено на “семе”). Концепцията на Гогол за историята е пряко съотнесена с образа на древноруската книга, която носи знанието за отминалите исторически епохи. Но въпреки че е отнесен към миналото, древният руски текст е осмислен като явление, което има отношение към съвременния живот. За Гогол, този текст е “необходим” и “нужен” на съвременния читател, защото разкрива пред него висшия смисъл на руската история и достойнствата на руския характер. Така книгата оказва въздействие върху светогледа на homo legens и формира неговото национално самосъзнание. Тя издига също и самочувствието на читателя, като му внушава идеята за божествената предопределеност на руската нация.

Следователно, Гогол цени високо древноруските книги, защото те допринасят за формиране на руския национален манталитет. В същото време за писателя е важен  всеки писмен текст, в който “се чувства“ Русия, та дори и когато той не притежава литературни достойнства. Подобна идея може да бъде открита в писмото на писателя до Н. М. Языков от 21 апреля 1846г.:

Аз много исках  да прочета повестите на нашите съвременни писатели. Те ми винаги ми въздействат някак вълнуващо, въпреки че се чувствам тягостно от болезненото си състояние. В тях сега проличава веществената и духовната статистика на Русия, а това ми е много необходимо. Затова за мен са особено ценни даже тези повествования, които за другите са слаби и нищожни в художествено  отношение (“Избрани места”, Гоголь 1986 : 264) (преводът и подчертаното мои –Р.К.).

От казаното до тук може да се направи изводът, че в религиозно нравствената – проза на Гогол най – високо място в йерархията на тестовете заема книгата, която се мисли като “руска”. В писмото до А. О. Росет от 11. Февруари. 1847 г., книгата, представяща Русия е противопоставена на  онези текстове, които нямат отношение към Руския живот. За авторът на цитираното писмо тези книги не притежават аксиологична стойност,  защото носят знанието за чужда култура, напр. За финландската. За Гогол чуждата книга придобива висока стойност, само ако има утвърдено място в културата (вж.”За Одисея, превеждана от Жуковски” ). Писателя-класик цени високо чуждата книга и в случаите, когато тя отразява достоверно руската култура и руския бит (вж. “Избрани места”).

  

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Вайпскопф, М. Птица тройка и колесница души: Платон и Гоголь, С. Петербург, 1992.

Воропаев,  В. Духовная проза, М. 1992

Гогол, Н. В. Избрани съчинения в шест тома, С. 1953

Гогол, Н. В. За литературата, С.1987

 Гоголь, Н. В.   Собрание сочинений в семи томах, М. 1986.

Гончаров, С. А Творчество Гоголя в религиозно – мистическом контексте, СПб., 1997. 

Коларов,  Р. Гоголевата креативна памет: още веднъж за птицата-тройка…..В: Литературна мисъл, 2004 бр. 1

 

Колева, Още за семиотиката на художественото пространство в романа – поема “ Мъртви души” на Н. В. Гогол”, В : Диалогът на литературите в контекста на културата, Шумен, 2003.

Мочульский, К. Гоголь, Соловьев, Достоевский, М. 1995.

Синявский, А. В тени Гоголя, Paris. 1975.

Шульц, С. Гоголь. Личность и художесвенный мир: пособие дла учителей, М. 1994.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре