Автор: д-р Росица Колева 

 

Последният месец премина на фона на оживена полемика относно изготвения от Министерство на образованието Законопроект на закона за училищното образование и предучилищно възпитание. Преди няколко дни Агенция Фокус” излъчи съобщение, че Конституционният съд на Македония е решил в училищата вече да няма часове по религия. Обучението по религия в Македонската държава е въведено в основното образование от учебната 2008/2009г. и се изучаваше в училищата с два избирателни предмета - вероучение и история на религиите(вж. Агенция Фокус,Цитираната информация дава повод да припомним какво е отношението на различните европейски държави по този въпрос. Нека започнем от там, че през 2004 г. Съветът на Европа осъществява изследване за практиката на религиозното образование в средните училища на европейския континент.  Заключенията от доклада са, че има различна степен на комуникация между религиозните институции и държавната власт в различните страниФранция, Турция и Азербайджан са на практика изцяло светски държави, Италия и Испания са с положително отношение към религиозните организации, Германия и Грузия са обвързани с една религия, и накрая, във Великобритания, Дания и Гърция религията бива официална.

      

Ще припомним, че през 2007 г. в България се проведе законодателно проучване на  тема Място на религиозното образование в държавните и общински училища в някои страни от Европейския съюз, Сърбия и Русия”,което има за  критерии законодателството в следните страни.

 

1.     Православни страни – Гърция, Кипър, Русия, Румъния, Сърбия, Македония;

2.     Католически страни – Испания, Полша, Белгия;

3.     Протестантски страни – Гермaния;

4.     Секуларни страни – Франция;

 

Достига се до заключението, че  обучението по религия е задължително в Гърция, Кипър, Румъния (в рамките на началното образование). 

·        Свободно избираемо (СИП) – Полша, Русия (от 2006г. е задължителен учебен час за четири провинции на Руската федерация - Белград, Калуга, Брянск и Смоленск), Румъния (в основното училище).

·        Задължително избираем предмет (ЗИП) със съответна алтернативна дисциплина – Сърбия, Испания, Германия, Белгия.

 

Тук бихме искали да отбележим, че изложените факти налагат изводът, че единствено България и в наскоро отказалата се Македония, не е узаконено задължителното обучение по религия. И в този смисъл България, наред с Македония, може да се окаже едно изключение от останалите европейски православни страни, където се наблюдава тенденция към решение на коментирания казус в положителна насока. Особен пример в това отношение е Румъния, където обучение по религия е задължително. То е било прекъснато за 41 години (в периода 1948 -1989 г.). По думите на Хрисанти Булуджа, преподавател по религиозна педагогика в Богословския факултет на Университета в Букурещ, независимо от 41 години на атеистична идеология, възраждането на Румънското религиозно обучение се осъществява в християнски, а не в светски контекст. Веднага след революцията през 1989 румънското общество се оказва в огромен духовен вакуум. Румънската православна църква предложила християнската система като духовно препоръчителна система и държавата приела предложението, при положение че 86% от Румънското население е православно, 8% католическо, 4 % протестантско и неопротестантско.

А ето и аргументи за ползата от обучение по религия, формулирани от  Ирина Хорга - главен изследовател трета степен към Института по образователни науки в лабораторията за образователна политика, експерт в Националния Съвет по училищни програми:

Има много причини, поради които една светска държава може да въведе религията като учебна дисциплина.

А) Всяко дете има право на религиозно обучение и семейството е в правото си да обучава децата си според своите вярвания и убеждения.

Б) Религиозното образование е необходимост за едно мултирелигиозно и мултиетническо общество.

В) Религиозното знание е важна част от културата.

В Румъния основните аргументи, появили се в резултат на дебатите по въвеждане на религията в учебната програма са  следните:

·                                 Аргументът отнасящ се до националната идентичност (Християнската религия е изиграла основна роля в създаването и поддържането на националното самочувствие на нашия народ);

·                                 Историческият аргумент (религията винаги е била част от румънското образование с изключение на комунистическия режим);

·                                 Аргументът за прогресивност в образованието (учебната програма на всички европейски страни включва елементи на религиозно обучение);

·                                 Етичният аргумент (религиозното образование допринася за адекватното поведение на гражданите). (целият доклад може да бъде прочетен на  сайта на Варненска и Великопреславска Света Митрополия  http://www.mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=view&id=730&Itemid=58)

  

Ще припомним, че Българската православна църква се обяви против Законопроекта на закона за училищното образование и предучилищно възпитание. (вж.Становището на БПЦ). 

Преди няколко дни самият министър Вълчев призна, че дисциплината в българското училище трябва да се затегне (вж. Actualno.com). Потресаващи кадри на агресивно отношение на ученици над учителката си можете да видиту тук.

 

 

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Нагоре