http://www.peticiq.com/prawoslavni_cennosti_bg_uchilishta

Петицията се осъществява с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит КИРИЛ.

+++

"Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено Твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."

Опитът на цяла Европа, а защо не и на света, показва, че прогресивните общества и държави са християнските, и то тези, които са съумели да запазят християнските си ценности. В почти всички европейски държави в училищата се изучава религията на официалното изповедание. Останалите, които попадат в графата "други", оформят сборна паралелка и в същия ден и час, но в друг кабинет, изучават етика или социални науки.

 

Ето какво казва проф. Клавдия Сапунджиева: “Голяма част от представителите на академичните среди в България (богослови, философи, педагози, историци) подкрепят идеята за въвеждане на общообразователен предмет "Религия", основан върху съдържанието и методите на научната дисциплина религиознание. Препоръките на привържениците на тази гледна точка в дебата са да се следва съществуващият в Европа модел за конфесионално обучение по религия, свързан приоритетно със знания (познание) за религията и нейните социално-исторически и културни параметри и влияния. Акцентува се върху разликата между религиозно възпитание (като приоритет на семейството и религиозните институции) и религиозното обучение (като отговорност на училището). Учебният предмет "Религия" трябва да въвежда учениците в историята, културата и моралните принципи на различните религии, като акцентът е върху православното християнство и сунитския ислям, а преподаването му трябва да е в съответствие със светския характер на българското училище.“

Ние сме народ на повече от 1300 години; противно на това, което учат днешните учебници по история, Първата българска държава не е създадена тук, на Балканите. Това, което е неоспорим факт, вече признат и от руските историци, е, че Кубратова България се е намирала на о. Крим и части от Украйна. Но по-важното за нас като народ е, че там буквално на всяка къща, улица и кръстовище в камъните са издълбани кръстове. Което ще рече, че ние сме православен народ повече от 1300 г. и това е била дълбоко установена религия в Кубратова България. За тези 13 века православното християнство се е вкоренило в бита, нравите, вярванията, културата и ако щете, в гените ни. А това прави нашата идентичност, това какви сме ние еднолично, всеки един от нас, които формираме този народ и нация. Дори прословутата българска кухня в голямата си част е продукт на религията, която изповядваме, защото целогодишно се е съобразявала с множеството празници, които празнуваме. Така че дали искаме, или не искаме да си го признаем, ние сме такива, каквито сме, защото сме православни.

Но какво се случва днес? Подмяната на националната ни идентичност набира все по-голяма сила. Внушава ни се, че всички хора сме еднакви, че различията в нас са само продукт на физическа еволюция. Това обаче не е така и слава на Бога, всеки народ си има своята идентичност, уникалност и красота. И именно това е прекрасното. За съжаление семейните ценности в България грубо са нарушени, вследствие на атеизъм, материални несгоди и озлобение. Подмяната на ценности вече взема своите невинни жертви. Всяка година в България се извършват 50 000 аборта, ние буквално газим в детска кръв. И тук жертвите не са само децата, на които не е даден шанс за живот. Тук жертва са многото ученички, които никога не са възпитавани в християнска етика и морал, и жените, които са израснали със съзнанието, че абортът е козметична операция, съзнание, наложено от един силно атеистичен период от новата ни история. Агресията в училищата е така ескалирала, че всеки от нас поне един път е гледал клип с насилие над учител или съученик в съвременно българско училище. А как няма да има агресия в училищата, като всяко трето дете и всяка четвърта жена в България са малтретирани. Това ясно показва здравината на българското семейство, в което между впрочем при 60% от сключилите брак двойки той се разпада. А да не говорим, че бракът се смята за демоде и процентът на раздели при неслючилите брак е още по-голям. Много хора вече смятат, че хомосексуалността е ориентация, а не поведенческо разстройство. И дори смятат за нещо нормално осиновяването на деца от такива двойки. А дотук дори не споменавам психозата, обзела народа ни, по врачки, баячки, екстрасенси и леячи на куршум.

Затова смятам, че е от национално значение децата да научат в Чие име са кръстени и чия вяра изповядват. Вярвам, че всички разбираме, че децата ни спешно се нуждаят от морал, развитие на вътрешните им духовни сили, чрез които да се изгради стабилна нравствена позиция и формиране на адекватно отношение към доброто и злото в човешките взаимоотношения. Несъмнено, моралният градеж на една личност се извършва в семейството. Но българското семейство преживява криза. Немалка част от децата ни живеят в нездрави семейства - с един родител или в такива, в които има насилие. Понякога деца и родители рядко се виждат, което също е в ущърб на пълноценното общуване на детето с най-близките му хора на света. Самите родители са объркани в своите морални ценности. Липсват традициите на християнското семейство и християнските празници. Разбирането за празника е сведено до битовата му страна, тъй като не се познава същността му. А вярата е духовният "пълнеж" на отношенията в християнското семейство, както и на християнския празник, стимулиращо нравствената потребност на децата да вършат добри дела, да уважават близките си, да изграждат добри взаимоотношения с другарчетата си, да бъдат честни и искрени, да бъдат добронамерени. И затова вярвам, че всеки христолюбив български учител би могъл умело да вплита християнските нравствени ценности наред със светските, материалните знания.

Отец Стоян Атанасов Махлелиев, преподавател по вероучение в СОУ "Св. Климент Охридски": "Какви са впечатленията Ви от това как днешните млади хора възприемат знанията по Православие? - От 6 години преподавам "Вероучение" и имам над 80 деца, оформени православни християни, които, за моя радост, възпитават и родителите си как да стоят в църква и да се молят. Тези деца са изградени личности, които обичат Бога, ближния си и най-вече България. Те никога не изпадат в отчаяние, имат собствен мироглед и не се поддават на манипулации. Отговорни са, защото отговорността им пред Бога ги прави отговорни и пред човеците".

В малките населени места, в които голяма част от децата посещават неделни училища, престъпността е сведена до минимум. Ето такъв е опитът на много наши енории и от него трябва да се ползваме като образец на подражание.

Митрополит Климент (Васил Друмев): "Да не забравяме никога: Има православие у нас, има и български народ! Няма православие - няма и български народ!"

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Нагоре