(август, 2007; 93 стр.)  

Източник parlament.bg 

 

 

 Законодателното проучване по посочената тема е възложено от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.

То си поставя за цел да изследва правната уредба на  обучението по религия в държавните и общински училища в някои страни от Европейския съюз, Сърбия и Русия.

За обект на проучване са подбрани традиционно православни държави, някои католически, както и държави със значително мюсюлманско население като Франция, Германия, Белгия, Испания.

 

Разгледани са законодателствата на:

1.     Православни страни – Гърция, Кипър, Русия, Румъния, Сърбия, Македония;

2.     Католически страни – Испания, Полша, Белгия;

3.     Протестантски страни – Гермaния;

4.     Секуларни страни – Франция;

 

Основните насоки на проучването са следните:

I.   Правна уредба

II.  Форма на обучение

III. Наименование на предмета

IV. Организация на класовете

V.  Финансиране

VI.  Изисквания към преподавателите

VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия. Функции     на религиозните организации

VIII. Изучавани религии

IX.   Място на часа по религия в учебната програма

X.    Брой на часовете според възрастовата група

 

I. Правна уредба

 

В изследваните законодателства уредбата на религиозното образование е на конституционно, законово и подзаконово ниво. Във всички представени страни съществува специална регламентация, която урежда мястото и характера на часовете по религия. В държавите с федеративно устройство автономните области доразвиват националното законодателство на регионално равнище, като правната уредба там е значително по-детайлна.

 

II. Форма на обучение

 

В държавите обект на настоящия анализ същестуват няколко основни форми на обучение по религия – задължително, свободно избираемо, задължително избираемо, забранено или интегрирано в други учебни дисциплини.

·        Задължително - Гърция, Кипър, Румъния (в рамките на началното образование). 

·        Свободно избираемо (СИП) – Полша, Русия (от 2006г. е задължителен учебен час за четири провинции на Руската федерация - Белград, Калуга, Брянск и Смоленск), Румъния (в основното училище).

·        Задължително избираем предмет (ЗИП) със съответна алтернативна дисциплина – Сърбия, Испания, Германия, Белгия.

·        Забранено – Франция (със закон от 1882 г.).

·        Интегрирано в други учебни дисциплини -  В първи и втори клас на началното училище в Гърция и Кипър религиозното възпитание се влючва към урока по „Изучаване на околната среда” и засяга предимно християнските религиозни празници.

В Македония изучаването на религия се прекратява с решение на Конституционния съд от 2000 г. Такъв вид обучение може да се провежда единствено след завършване на начално образование (7 – 15 години)  в специално създадени от верските общности религиозни училища.

 

III. Наименование на предмета

 

·        Най-често срещано е наименованието „Религия” – Испания, Полша, Германия (изключение прави Брандембургия, където е въведено „Релгиознание”), Румъния;

·         „Закон Божи”- Гърция и Кипър;

·        „Веронаука” – Сърбия;

·        „Религия и морал” – Белгия;

·        „Православна култура”, “Основи на православието”, “Православна етика” – Русия.

Руското правителство планира въвеждане на по-обща дисциплина -„История на световните религии”.

 

IV. Организация на класовете

 

Класовете по религия са организирани по конфесионален принцип -т.е само от една деноминация, например католици отделно от протестанти и православни. В Гърция и Кипър се изучава единствено православие.

 

V. Финансиране

 

В изследваните страни обучението по религия се субсидира от държавата. Религиозните организации и институции не участват във финансирането.

 

VI. Изисквания към преподавателите

 

В Гърция, Кипър, Румъния и Испания учителите по религия могат да бъдат  както светски, така и духовни лица. В Полша и Сърбия този вид преподаватели са само духовни лица. В Русия те са светски лица.     

В повечето страни учителите имат богословско или хуманитарно образование – Германия, Русия, Испания (трябва да притежават и специално пълномощно от съответната религиозна общност, удостоверяващо подготовката им по теология и педагогика). В Белгия, Румъния, Гърция, Сърбия, Кипър, Белгия могат да преподават единствено богослови.

 

VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия.  Функции на религиозните организации

 

Контролът върху съдържанието на учебниците и часовете по религия се осъществява от държавни органи  в Гърция (Министерство на образованието и вероизповеданията), Кипър (Министерство на образованието и културата), Белгия (Министерство на вероизповеданието), Румъния (Министерството на образованието, изследванията и младежта), Русия (държавни и общински институции). Религиозните организации нямат правомощия в тази сфера.

         В Германия и Сърбия религиозните организации имат само консултативни функции. В Сърбия държавата в лицето на Министерството на образованието и спорта и Министерството за вярата определя учебното съдържание и часовете  по религия след съгласуване с тях.

В Испания и Полша религиозните организации от съответното вероизповедение изпълняват контролни функции - избират учителите, програмата, по която да бъдат обучавани децата, както и учебниците.

 

 VIII. Изучавани религии

 

          В Гърция, Кипър и Русия се изучава Източноправославното християнство.

В Испания се изучват следните вероизповедания - католицизъм, евангелизъм, ислям и юдаизъм, с чиито представителни органи държавата има сключени споразумения за културно сътрудничество.

В Сърбия всяко дете изучава единствено своята религия, като има възможност в зависимост от своята вяра да избере между следните предмети:

1. Православен катехизис (Веронаука);

2. Ислямска веронаука (Ilmuddin);

3. Католическа веронаука;

4. Евангелистко-лутеранска веронаука на словашката евангелистка църква;

5. Верско възпитание. Реформирани християнски църкви;

6. Християнска етика на евангелистките християнски църкви;

7. Eврейска веронаука.

Учениците в Румъния посещават часове по религия в зависимост от религиозните си убеждения. Около 86% от населението са православни християни, 6%  са католици, 3% - протестанти и под 1% мюсюлмани и евреи.

В Полша най-широко разпространено в частните и държавни училища е обучението по католицизъм - 87% от населението принадлежат към това вероизповедание.

В Белгия всяко дете изучава своята религия (католицизъм, протестантство, юдеизъм, ислям и ортодоксална вяра), въпреки че се засилва тенденцията деца от други вероизповедания да се записват в часовете по католицизъм.

В Германия учениците посещават часове по религията, която изповядват.

 

IX. Място на часа по религия в учебната програма

 

Часовете по религия се провеждат в рамките на учебната програма за деня. Няма изискване за часа, в който трябва да се проведе занятието. Изучаването на религия не се съпровожда от религиозни обреди, отправени към религиозния култ. Не е необходимо и задължителното участие на учениците в религиозните служби.

В Гърция и Кипър по традиция преди началото на часовете се провежда сутрешна молитва. Изповедта е задължителна. По повод на големите християнски празници, както и веднъж седмично, или на всеки петнадесет дни гръцките ученици се черкуват. Посещението на черква се извършва в рамките на първите два учебни часа. Участието на преподавателите  в молитвата и в черкуването е задължително.

За учениците в Полша, изучаващи католицизъм, черкуването и изповедта също са задължителни.

X. Брой на часовете според възрастовата група

 

В Румъния религия се изучава от първи до 12 клас, като в началния курс е задължителен учебен предмет, а в основното и средно образование е избираем – средно по два часа седмично.

  Изучаването на религия в Гърция и Кипър започва от началното образование и продължава до края на т.н. ”ликио”. Броят на часовете е както следва:

·          начално                           -  2 часа седмично

·        „гимнасио”                       -  2 часа седмично

·        „ликио”                             -  2 часа  седмично за първата година и по

                                                         1 час за  всяка от останалите две години.

          В Полша религия се изучава от детската градина до гимназията включително. В зависимост от възрастовата група и нивото на обучение броят на часовете е различен. За детските градини  е  2 часа седмично, основните училища - 4 ч. (общо за религия/етика), гимназиите – 6 ч. (общо за религия/етика), техникумите - 4 ч. (общо за религия/етика),  лицеите - 6 ч. (общо за религия/етика).

В Русия религия се изучава в  класовете  на всички образователни  степени. В рамките на началното обазование по 1 час седмично, а в основното  и средно образование по 1-2 часа седмично.

В Испания часовете по религия се провеждат в пълния курс на обучение от втори цикъл на предучилищна подготовка (3-6г.) до първа учебна година на средното образование (16-17). Минималният хорариум за първи, втори и трети цикъл на началното обучение (6-12г.) е по 105 часа годишно или един час и половина седмично, в основното образование (12-16г.) религия се изучава общо 140 часа годишно за първите три учебни години, т.е приблизително час и половина седмично, а в рамките на  четвъртата учебна година  - 35 часа годишно или един час седмично. Към момента минималният брой часове по религия или алтернативен предмет в рамките на средното образование са 70 часа годишно, което се равнява на два часа седмично.            

 В Белгия часове по религия се провеждат в началното (6 – 12 год.) и в основното (12 – 18 год.) училище по два часа седмично, всеки от които е в различни дни.

      В Сърбия – по един час семично в пълния курс на обучение на основно и средно образование.

      В Германия всяка провинция има право сама да определи броя на часовете по религия, с изискване те да са между 2 или 3 часа седмично.

 

 

 

 

 

        

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре