Колоси

 

 

    Светите братя Кирил и Методий са канонизирани като светци от Българската православна църква. На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици - "кирилица". Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането на най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Източно православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

 

 

 АвторДонка Петканова

Фрагменти из Денница на славянския род


Св. Константин Кирил се ражда в Солун през 827 г. От малък Константин се проявява като умно и паметливо дете. Когато започнал да се учи, той се отличава с „бързата си памет" и любов към книгата, което извиква възхищение у всички. Особено влечение изпитва към граматиката. Това негово ранно влечение не е временно, то остава за цял живот. Любовта към филологическите занимания го прави отличен преводач и учител на славянския род. В крехка младост Константин започва да изучава трудовете на Григорий Богослов. Житието на св. Константин Кирил Философ свидетелствува, че малкият Константин отправя гореща молитва към Григорий Богослов да му помогне да разбере неговите произведения, да му бъде в живота „учител и просветител". Големите способности на Кирил го отвеждат до византийската столица. В житието четем: „Царският настойник, който се наричаше логотет, като чу за неговата красота и мъдрост и за проявеното от него прилежание в учението, прати за него, та да се учи с царя. Константин попада в прочутата царска школа, която по-късно получава названието Магнаурска, тъй като се помещава в двореца Магнаура. Тук се учат царските деца и синовете на византийската аристокрация. Понякога в нея постъпват и високопоставени лица от съседните страни. Например малко по-късно тук получава образование и българският княз Симеон. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Когато завършва школата, Константин получава титлата „философ". На времето тя се е давала не само на тези, които се занимавали с философия, но и на познавачите на чужди езици и на граматическата наука, която се смятала за философска наука. А Константин бил добре подготвен както „в езическата, така и в християнската философия".

    Житие на св. цар Борис, покръстител на българите

Бог, Който "произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване" (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, "за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството.

"О, каква бездна, богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!... Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава во веки. Амин" (Рим. 11:33,36).

Продължава http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Нагоре