Колоси на българското православие

    Светите братя Кирил и Методий са канонизирани като светци от Българската православна църква. На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици - "кирилица". Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането на най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Източно православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

 Автор: Донка Петканова

Фрагменти из “Денница на славянския род”

Св. Константин Кирил се ражда в Солун през 827 г. От малък Константин се проявява като умно и паметливо дете. Когато започнал да се учи, той се отличава с „бързата си памет" и любов към книгата, което извиква възхищение у всички. Особено влечение изпитва към граматиката. Това негово ранно влечение не е временно, то остава за цял живот. Любовта към филологическите занимания го прави отличен преводач и учител на славянския род. В крехка младост Константин започва да изучава трудовете на Григорий Богослов. Житието на св. Константин Кирил Философ свидетелствува, че малкият Константин отправя гореща молитва към Григорий Богослов да му помогне да разбере неговите произведения, да му бъде в живота „учител и просветител". Големите способности на Кирил го отвеждат до византийската столица. В житието четем: „Царският настойник, който се наричаше логотет, като чу за неговата красота и мъдрост и за проявеното от него прилежание в учението, прати за него, та да се учи с царя”. Константин попада в прочутата царска школа, която по-късно получава названието Магнаурска, тъй като се помещава в двореца Магнаура. Тук се учат царските деца и синовете на византийската аристокрация. Понякога в нея постъпват и високопоставени лица от съседните страни. Например малко по-късно тук получава образование и българският княз Симеон. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Когато завършва школата, Константин получава титлата „философ". На времето тя се е давала не само на тези, които се занимавали с философия, но и на познавачите на чужди езици и на граматическата наука, която се смятала за философска наука. А Константин бил добре подготвен както „в езическата, така и в християнската философия".