След двете летни чествания на св. Йоан Рилски – Пренасяне на св. мощи (1 юли) и Успението на светеца (18 август), на 19 октомври Православната църква отбелязва и главния му празник. В църковния календар този ден е оцветен в червено, за да се покаже неговата значимост.
Всяка година на 19 октомври атмосферата в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ е особено приповдигната. Предния ден, на вечернята владиката е постригал за четци на Българската православна църква най-малките семинаристи, както и първокурсниците от паралелния курс на Семинарията.
Св. Литургия на празника отслужи именникът Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. В съслужение с него бяха игуменът на Зографския светогорски манастир схиархимандрит Амвросий, архимандрит Теофан, архимандрит Антим от Видинска митрополия, свещеници от столични църкви и храмовото духовенство.
Сред официалните гости бяха и.д. ректорът на Семинарията г-н Димитър Костадинов, преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ начело със зам.-деканите доц. Пенков и доц. Павел Павлов, зам.-министърът на образованието г-жа Ваня Кастрева, г-ца Ваня Станчева от Столичния инспекторат по образование и др.
Храмът беше огласен от вдъхновеното пеене на семинаристкия хор под ръководството на г-н Любомир Игнатов и г-н Калин Кирилов.
Ученикът от горните класове Ивелин беше подготвил проповед за подвига и делото на преподобни Йоан Рилски Чудотворец. В нея той подчерта някои от най-главните добродетели на светеца: сълзи, молитва и смирение, на които ние, християните трябва да подражаваме.
Ученикът цитира едно от евангелските блаженства: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ и уточни, че става дума за плачещите за своите грехове, поради съзнание за своето недостойнство.
За другата добродетел, молитвата, в Св. Писание се казва: молитвата е въздигане на душата и възнасяне на сърцето към Бога. Според св. Йоан Кронщадски молитвата е диханието на душата, тя има голяма сила: лекува, дава на душите ни облекчение, покой и сладък мир. Молитвата дава на човека ново сърце и нов ум. Св. Йоан Рилски е постоянствал в усърдна молитва и е придобивал нова природа на духа: чиста, добра, светла.
Отговор за това как светецът достига обожението ни го дава сам св. Йоан Рилски в своя Завет, който започва така: „Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята“ и завършва с думите: „Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога“.
Смиреният и покаял се човек приема Божията воля, лишавайки се от своята и отдава цялото си съзнание, действие и мисъл на небесния си Отец. Този, който търси Бога, Бог го намира и му помага да бъде себе си.
За нас св. Йоан Рилски е особено скъп и почитан, - каза в края на проповедта си ученикът, защото той е Божие благословение и утвърждение на християнския път, по който сме поели и ние, неговите духовни чеда, които се учим тук, под неговия покров и закрила, в изпълнение на евангелския живот и заедно с него и всички светии да се удостоим с царството Божие. Амин“.
В края на св. Литургия с Тялото и Кръвта Христови се причастиха много вярващи.
В словото си към изпълнилите храма християни Варненският и Великопреславски митрополит Йоан говори за това, че в своето време св. Йоан Рилски добива толкова велика известност, че става пример за подражание от други отци от Поместни православни църкви. Някои от тях се украсяват с името му, други използват ходатайството му пред Божия престол и подражават на подвига му, за да просияе онзи IX и X век в България, да даде отражение и по-нататък в следващите векове за развитието на монашеството в светото Православие.
Владиката препоръча да се прочита по-често Заветът на светеца, където всеки път се откриват нови и нови думи, ново съдържание и осмисляне на духовния ни живот.
Той пожела между семинаристите да има повече желаещи да продължат образованието си в Духовната академия, защото Божията жътва се нуждае от добри работници.
Владиката Йоан припомни, че през 2016 г. ще бъдат отбелязани кръгли годишнини от рождението и успението на св. Йоан Рилски (876-946 г.).
Той благодари, че на светлия празник, когато чества своя имен ден, е в Софийската духовна семинария – по думите му: „това мило и скъпо за нас учебно заведение, свързано с един изключителен събор на хора през различните времена, повече от век, преминали оттук, все с това искрено почитание към св. Йоан Рилски, към Църквата, към Бога и към Родината“.