ВЯРА
 
Отблясък от вечни духовни пожари
пулсира в сърцето ми огнена вяра.
Тя сутрин на крак за молитва ме вдига,
душата ми храни от вечната Книга.
Когато се спъна по пътя неравен
и падна, тя пак на нозе ме изправя.
И щом се отпусне духът ми в униние,
ръка ми подава: “Стани, ще ти мине!”
Когато се вгледам в живота суетен
и мисли за радости земни сърцето,
тя тихо ми шепне: “Внимавай човече!
Греховният свят е на гибел обречен,
с богатството, блудството, светската слава
ще гние сред пламъци адски в забрава.
Преходна измама е земната радост,
следа не остава от нейната сладост.
Когато напуснеш живота след време,
от земното нищичко няма да вземеш.
Надежда ще имаш по пътя си светъл
еднствено в праведност и добродетел.
Опазиш ли своя завет пред Твореца,
очаква те в края на пътя венецът,
изплетен от нашия Господ Спасител,
от смъртната сянка велик Изкупител.
Наистина пътят е тесен неравен,
но краят му – лествица стръмна е славен.”
Окрилян от нея, духът ми в молитва
към белите облаци в утрото литва,
и в земен поклон, поглед вперил в небето,
за всички и всичко се моли сърцето.
Прекръствам се пак, и все тъй на колене,
и светла надежда възкръсва у мене.
И тръпне душата ми в тих благослов,
и няма съмнение – Бог е любов!
 

 

 

 

ИСИХИЯ
 
Бе сякаш в мрака лъч на провидение,
що не оставя никакво съмнение,
начало на едно преображение.
 
И лутах се и скитах по земята,
понесъл вечна истина позната –
Господен път и път към светлината.
 
Но срещах само хорската насмешка
и скверни подигравки – думи тежки,
безверие и страсти нечовешки.
 
Не търсех слава, нито земно щастие,
а лек за своите греховни страсти.
Вий може би сте прави исихасти!
 
И пак дерзая да се преоткрия,
душататази огнена стихия
да слея с Божи Дух във исихия...
 
 

 

 

ГОНЕНИЕ
 
Аз виждам, че светът не ни обича,
а може би му пречим със гласа си,
говорейки, че времето изтича
и че ще плаща всеки за греха си.
 
И често с подигравки ни спохождат
хлапета, недоносени деца
на атеизма, хулите пробождат
чувствителните вярващи сърца.
 
Търпим и носим кръста си достойно,
оплювани, мълчим, вървим напред.
Ранени тежко с думи непристойни,
сърцата пазят Новия завет.
 
Уви, и днес е време на гонение,
и пак се подиграват над Христа,
и може би всеобщото падение,
тъй ще дочака края на света!
 
 
 
                        
 

 

 
 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре