Публицистика

Автор: Здравко Царев

 

 

Пребиваването ми в Естония бе за два дни. Така се случи, че за да стигна до прибалтика трябваше да направя прикачване в Прага и така пътуването ми се удължи. Пристигнах в Естония след обяд – времето беше нетрадиционно слънчево, а Балтийско море, на което естонците особено се радват и с което се гордеят, биеше вълните си в брега бурно и сърдито. От Талин с автобус се придвижих до Нарва, която се намира в североизточната част на страната. Посещението ми в Нарва имаше служебен характер, но още с влизането си в града забелязах дървена православна църква.

На въпроса ми какви са  традиционните вероизповеданията  в Естония, колежката, която ни посреща отговаря, че в страната доминира протестантската и православната религия. Първите писмени доказателства за появата на православието на естонска земя се отнасят към XII в., но е сигурно, че то е било въведено още през 1030 г. от княз Ярослав Мъдри в гр. Тарту.

 

На следващия ден се завърнахме в столицата на Естония – Талин и аз реших да посетя най-големия православен храм – “Св. Княз Александър Невски”. 

 

 

 picture_065 Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика        

 

 

 

picture_306 Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика

 

 

 

Преди много години, се бях спрял пред входа на едно гробище. Повдигнах поглед – горе на спонците на портите, бяха написани следните слова: “Ходиш, където и да бродиш, най-сетне тук ще да дойдеш”! Влязох вътре. Загледах се в гробовете. Много бяха с каменни кръстове високо...

 

 

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

В разговор с благочестива християнка от нашата енория тя сподели следното: „четох писаното от св. Йоан Кронщадтски, че при изпълнение на молитвеното правило „е по-добре да кажеш пет думи от сърце, отколкото множество думи с езика си”, а свещеникът, при който се изповядвам,...

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

p3290162 Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика 

Автор: магистър по богословие Виталий Чеботар

 

 

  М о с к о в с к о  п а т р и а р ш е с т в о

(1584-1700 г.)

 

След премахване на монголското владичество, московското княжество в края на XVI в. станало могъща държава. С издигането на руската държава се вдигнал, естествено, и престижът на първойерарха на Руската Църква. Липсвало му само званието патриарх. При царуването на цар Теодор Иванович през 1589 г., със съгласието на източните патриарси, тази титла била дадена и на руския патриаршески престол бил избран московският митрополит Йов. Новото звание не довело до съществени промени в правата на първосветителя на Руската Църква, но възвисило неговото положение. Той бил приравнен с източните патриарси и със своето звание стоял по-горе от другите йерарси на Руската църква, като получил и особени външни отличия – особена калимавка и мантия, право да причестява архиереите и др. Вместо отделни доверени лица, които му помагали да води църковните дела, сега се образували цели учреждения. С една дума, авторитетът на Московския патриарх след всичко това се издигнал в очите и на царя, и на народа, и на целия православен свят. Но московските патриарси, както и техните предшественици – московските митрополити, не се възползвали от своето високо положение за постигане на някакви властолюбиви цели, а изключително за благото на Църквата и поверения им за духовно попечение народ.

Началото на патриаршеството съвпаднало със създаване на смут сред обществото, когато големи сътресения заплашвали руската държава, а Православната Църква  била застрашена от йезуити и поляци, които се възползвали от смута, за да насаждат католицизма в Русия. Руските патриарси се явили в ролята на строги пазители на православната вяра, самоотвержени борци за народни права и порядък.

Освен патриарх Йов, могат да се отбележат следните руски патриарси в периода московската патриаршия през 1584-1700 г.: патриарх Хермоген (+1612 г.), патриарх Филарет (+1633 г.), патриарх Никон (1609-1681).

През патриаршеския период пределите на Руската Църква продължили да се разширяват. Християнството успешно се разпространявало в Сибир, където през 1620 г. била открита Тоболската епархия; били построени много манастири – в Кавказ, в Казанския край, между мордовците и татарите в Рязанския и Томбовския край.

p3290162 Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: магистър по богословие Виталий Чеботар 
 
 
 
 

Началото на християнството в Русия отнасят към апостолските времена. Според сказанията на руския летопис, Св. Ап. Андрей Първозвани, проповядвайки Евангелието, достигна до днепровските възвишения, където сега е разположен град Киев, благословя ги и предсказа, че над тях ще възсияе Божията благодат, че на това място ще се построи голям град и че Господ ще въздигне в него много църкви.

         За разпространението на християнството в южните предели на Русия, където се намирали древни колонии и където можели да разпространят християнството разни лица: търговци, държавни чиновници, мисионери. Известно е, че в устието на р. Дунав в III в. се е  намирала Скитската епархия. В Крим имало християни още от времето на Св. Климент Римски, който е изпратен от Рим, там на заточение през  94 г. От IV век се споменават Херсонска и Босфорска епархия. Между Дон и Днестър съществувала Готска епархия и нейния епископ участвувал на I Вселенски събор.

През 864 г. киевските князе Асколд и Дир нападнали Цариград. След това те приемат християнството от пребиваващия в Киев гръцки епископ. На гроба на Асколд била построена църква “Св. Николай”.

През 944 г. при княз Игор Русия  вече се разделя на покръстена и непокръстена. При сключването на договора с гърците, князът се заклева в Киевската съборна църква “Св. Илия”.

Вдовицата на княз Игор, княгиня Олга през 957 г. приема Св. Кръщение, което било извършено от патриарх Полиевк. Приемник при нейното кръщение е бил император Константин Багрянородни.

 Нейният син, обаче, бидейки груб войник, отказва да се покръсти, “за да не му се смее дружината” и след смъртта на майка си започнал гонение против християните.

 

1. П о к р ъ с т в а н е  н а  К и е в с к а   Р у с и я.

 

След смъртта на по-старите си братя Ярополк и Олег, Владимир, се възкачва на бащинския престол. Първоначално той ревностно защитава  езичеството и води разгулен живот, а след това става един от най-ревностните християни и просветители на руския народ. Обрат във възгледите на Владимир довежда проповедта на гръцки мисионер за изкуплението и бъдещия живот и по-специално показаната му картина на Страшния Съд. След това по съветите на своята дружина и на градските старейшини, изпраща десет мъдри мъже да изучават на място в различни страни юдейската, мохамеданската, католическата и източно-православната вяра. Пратениците разказват, че присъствайки се на богослужение в цариградската църква “Св. София”, те не знаели къде се намират – на земята или на небето. А болярите веднага му казали, че: “Ако източно-православната вяра не е най-добрата, то баба ти, княгиня Олга, най-мъдра от всички хора не би приела тази вяра”.

През следващата 988 г. Отправяйки се на поход срещу гърците, княз Владимир обсажда с войската си град Корсун, при което дава обет, че ако превземе града, ще се покръсти. Когато превзема града, той иска от гръцките императори Василий и Константин ръката на тяхната сестра Анна. Те му отговорят, че могат да дадат своята сестра само на християнин.Тогава той се съгласява да приеме кръщението. По същото време той се разболява тежко с очите. Царицата, която приближава Корсун, го убеждава по-бързо да се покръсти. И наистина, щом корсунския епископ го кръщава, той, подобно на Св. Ап. Павел възвръща зрението си. Вземайки след това със себе си корсунските и пристигналите от Гърция свещеници, свещени съседи, християнски икони и книги, княз. Владимир бърза да замине за Киев.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре