Публицистика

p3290162 Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика 
Автор: магистър по богословие Виталий Чеботар
 
 
 
 
 В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”,  извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
 

Свещеникът може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква  хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.

 

       Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено  е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма  употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче  Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.

mitropolit_ilarion Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематикаВярата в Бога е основната сила, която движи човечеството в пътя на доброто. Велико благо е вярата – когато човек е в затруднение, вярата му вдъхва надежда за по-светли дни. Без елей кандилото ще угасне. Без вяра в душата е мрачно. Тъй е, защото вярата дава подтик към доброто. В житейското море без вяра човекът е подобен на кораб без компас: ще се разбие в житейските скали. От вярата зависи не само блаженството в отвъдния свят, а и добруването тук на земята.

 

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

mitropolit_ilarion Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематикаВярата в Бога е основната сила, която движи човечеството в пътя на доброто. Велико благо е вярата – когато човек е в затруднение, вярата му вдъхва надежда за по-светли дни. Без елей кандилото ще угасне. Без вяра в душата е мрачно. Тъй е, защото вярата дава подтик към доброто. В житейското море без вяра човекът е подобен на кораб без компас: ще се разбие в житейските скали. От вярата зависи не само блаженството в отвъдния свят, а и добруването тук на земята.

 

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

Автор: 
 
свещ. Кирил Тошев
 
Източник: Православна младеж 
 

Когато говорят за Васил Левски - Апостолът на свободата, историците винаги го разкриват като пламенния, неустрашимия, вдъхновен борец-революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството си, символ на героизма и патриотизма. Това е образът, който са открили в Левски неговите другари, съвременници, дори врагове и са го пресъздали чрез своите разкази-спомени, писма и записки, съхранени в историята.


Но дали те напълно ни разкриват самоличността на Левски? Ние искаме да открием нещо по-дълбоко в душата на този българин, което е било същинската двигателна сила в живота му, в делата и постъпките му. И този двигател е била неговата религиозност, вярата му в Бога, която ни  разкрива истинският облик на дякон Игнатий, не само на патриот-революционер, но като духовник и християнин. Като истински Христов ученик.

 

Продължение  http://www.pravmladeji.org/node/233 

valentin%20velchev Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: Валентин Велчев
 
 

Евангелската вяра, християнският живот, поклонението на Бога и Богослуженията имат две страни – външна, видима, обредна и вътрешна, скрита, духовна. Старозаветното служение и поклонение на Бога е характерно с множество заповядани обреди. Те са външна, видима изява на вярата и упованието на старозаветните вярващи в Бога, на любовта и послушанието им към Него. Самарянката не бе на ясно къде е по-правилно да се покланят вярващите по нейно време – като отиват на хълма Гаризин или в Ерусалим. Исус й каза: "Бог е Дух, и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят" (Йоан 4:24).

Безспорно пазенето на дни и празници представлява обредна или плътска изява на нашата вяра. То е сравнително лесно постижимо, освен ако е свързано с много строги изисквания. Трудното и възвишеното в християнската вяра е вътрешното поклонение на Бога "с дух и истина". Трудното е сърдечното обръщение към Бога с цяло сърце, дълбокото и искрено покаяние, сърдечната чистота (чистата съвест), постоянното бдение над мислите, думите и постъпките, постоянното молитвено общение с нашия Създател, твърдата вяра, доверие и упование в Бога при всички обстоятелства, особено когато минаваме през големи изпитания. Трудното е да постигнем в тяхната цялост блаженствата от Мат. 5 глава, "Плода на Духа" от Гал. 5:22, 23, любовта според ІКор. 13 глава, ІЙоан 3:18, Йоан 13:34; 15:12. Трудното е да се радваме искрено с онези, които се радват, и да плачем от сърце с онези, които плачат (Римл. 12:15). Трудното е да достигнем до висока степен на освещение на личността си (Евр. 12:14). Предпоставка и начало на цялостното духовно израстване на вярващия е новорождението (Йоан3:3, 5). В християнския живот е от значение "новото създание", а не изпълняването на разни плътски постановления (Гал. 6:15).

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре