Публицистика

mitropolit_ilarion Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематикаВярата в Бога е основната сила, която движи човечеството в пътя на доброто. Велико благо е вярата – когато човек е в затруднение, вярата му вдъхва надежда за по-светли дни. Без елей кандилото ще угасне. Без вяра в душата е мрачно. Тъй е, защото вярата дава подтик към доброто. В житейското море без вяра човекът е подобен на кораб без компас: ще се разбие в житейските скали. От вярата зависи не само блаженството в отвъдния свят, а и добруването тук на земята.

 

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

mitropolit_ilarion Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематикаВярата в Бога е основната сила, която движи човечеството в пътя на доброто. Велико благо е вярата – когато човек е в затруднение, вярата му вдъхва надежда за по-светли дни. Без елей кандилото ще угасне. Без вяра в душата е мрачно. Тъй е, защото вярата дава подтик към доброто. В житейското море без вяра човекът е подобен на кораб без компас: ще се разбие в житейските скали. От вярата зависи не само блаженството в отвъдния свят, а и добруването тук на земята.

 

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия

Автор: 
 
свещ. Кирил Тошев
 
Източник: Православна младеж 
 

Когато говорят за Васил Левски - Апостолът на свободата, историците винаги го разкриват като пламенния, неустрашимия, вдъхновен борец-революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството си, символ на героизма и патриотизма. Това е образът, който са открили в Левски неговите другари, съвременници, дори врагове и са го пресъздали чрез своите разкази-спомени, писма и записки, съхранени в историята.


Но дали те напълно ни разкриват самоличността на Левски? Ние искаме да открием нещо по-дълбоко в душата на този българин, което е било същинската двигателна сила в живота му, в делата и постъпките му. И този двигател е била неговата религиозност, вярата му в Бога, която ни  разкрива истинският облик на дякон Игнатий, не само на патриот-революционер, но като духовник и християнин. Като истински Христов ученик.

 

Продължение  http://www.pravmladeji.org/node/233 

valentin%20velchev Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: Валентин Велчев
 
 

Евангелската вяра, християнският живот, поклонението на Бога и Богослуженията имат две страни – външна, видима, обредна и вътрешна, скрита, духовна. Старозаветното служение и поклонение на Бога е характерно с множество заповядани обреди. Те са външна, видима изява на вярата и упованието на старозаветните вярващи в Бога, на любовта и послушанието им към Него. Самарянката не бе на ясно къде е по-правилно да се покланят вярващите по нейно време – като отиват на хълма Гаризин или в Ерусалим. Исус й каза: "Бог е Дух, и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят" (Йоан 4:24).

Безспорно пазенето на дни и празници представлява обредна или плътска изява на нашата вяра. То е сравнително лесно постижимо, освен ако е свързано с много строги изисквания. Трудното и възвишеното в християнската вяра е вътрешното поклонение на Бога "с дух и истина". Трудното е сърдечното обръщение към Бога с цяло сърце, дълбокото и искрено покаяние, сърдечната чистота (чистата съвест), постоянното бдение над мислите, думите и постъпките, постоянното молитвено общение с нашия Създател, твърдата вяра, доверие и упование в Бога при всички обстоятелства, особено когато минаваме през големи изпитания. Трудното е да постигнем в тяхната цялост блаженствата от Мат. 5 глава, "Плода на Духа" от Гал. 5:22, 23, любовта според ІКор. 13 глава, ІЙоан 3:18, Йоан 13:34; 15:12. Трудното е да се радваме искрено с онези, които се радват, и да плачем от сърце с онези, които плачат (Римл. 12:15). Трудното е да достигнем до висока степен на освещение на личността си (Евр. 12:14). Предпоставка и начало на цялостното духовно израстване на вярващия е новорождението (Йоан3:3, 5). В християнския живот е от значение "новото създание", а не изпълняването на разни плътски постановления (Гал. 6:15).

 valentin%20velchev Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика

Автор: Валентин Велчев

Из книгата Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма

 

 

 І. Учението за съботата и неделята.

Адвентистите считат, че от Синайския кодекс остават валидни само десетте заповеди от каменните скрижали, които те наричат морални. Всички други разпоредби на закона се определят като церемониални, нямащи задължителна сила през новозаветното време. Четвъртата от нравствените заповеди се отнася до съботата и, според тях, ако не я почитаме вършим грях. Но "... който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, виновен е във всичко" (Яков 2:10), т.е. християните няма да бъдат спасени, понеже систематично и целенасочено нарушават тази заповед (така както и онези, които престъпват някоя от останалите заповеди в Декалога: "идолопоклониците, крадците, лъжците, прелюбодейците ... няма да наследят Божието царство" – ІКор. 6:9, 10). Колкото и парадоксално да им прозвучи, след малко ще се уверят, че християните съвършено спазват новозаветната събота, докато тяхното учение не я съблюдава както трябва, защото предвижда само един ден за служение на Бога.

Неделята, според адвентното становище, започнала да измества съботата в периода от 70 до 135г. сл. Хр.[1] Те свързват утвърждаването на неделята като ден за поклонение на Бога с католическата църква, в която "действа духът на Антихриста, променящ времена и закони" (ІЙоан 4:3; Дан. 7:25).

Понеже в Новия завет въпросът за съботата и неделята не е изяснен пряко, ще използваме всички стихове свързани с него, за да видим какви изводи могат да се направят въз основа на тях.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре