Автор: Светослав Ангелов
 
 

 02_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията

 

На 25.04. 2009 г. в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил" във Варна, с благословението на Негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил се проведе семинар на тема „Религиозните традиции срещу секуларизацията". Информация относно програмата и участниците в семинара можете да прочетете тук  

       На вниманието на читателите, предлагаме Приветствието на Негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил към участниците в семинара и тези от разговора на доц. Ибрахим Ялъмов - Ректора на Висшия ислямски институт - София  с журналистите, отразяващи събитието.

 

04_4 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията  

 

 Приветствено слово

от Негово Вископреосвещенство

Варненски и Великопреславски

митрополит д-р Кирил.

 

 Уважаеми отци,

Уважаеми доц. Ялъмов,

Възлюбени, в Господа, братя и сестри,

 

Христос Воскресе.

 

Наистина се радвам, че се осъществява този семинар и съжалявам, че не мога да отделя повече от времето си, понеже другите ми ангажименти, които са и неотложни, и по-отдавнашни, ме възпрепятстват да го направя. И все пак съм щастлив, че поне имам възможността да приветствам останалите участници. С г-н Ибрахим Ялъмов сме стари познати. Както и с Главния мюфтия г-н Мустафа Алиш Хаджи. Срещали сме се и на други подобни места. Но тези срещи никога не са излишни, защото има достатъчно въпроси, които можем и сме длъжни да обсъждаме ние православните християни и мюсюлманите. Има множество допирателни точки помежду ни дори в богословско отношение. Така че конференции и семинари на тази тематика, аз намирам за изключително необходими.

 И, дай Боже, настоящата среща, в която ще изразим една обща позиция по въпросите с религиозното образование в училищата, да даде плод и да намери разбиране в по-широки обществени кръгове. А този въпрос е важен за развитието, за духовния и културния климат в цялото българско общество – възвръщането на духовността в училището е една от предпоставките за завръщането й в обществото. Занемаряването на духовното начало, не само у нас (това са процеси, които засягат и останалите европейски народи) е явление, даващо отражение и в бита, унищожаващо традиции, обичаи... Смятам че, недоразуменията между религиозните институции от една страна и някои общественици, политици и журналисти от друга, е повече резултат от слаба информираност, а не от злонамереното отношение на последните, но доста беше направено в това направление, за съжаление. В контекста на такова противопоставяне за нас най-важно е да бъдем истински и на практика вярващи. Защото като такива ще разбираме добре необходимостта от съответната теоретическа и практическа подготовка, когато влизаме в подобни дискусии и ще сме добронамерени – неизменно условие, за да протече един диалог конструктивно. Благостта, кротостта, учтивостта са истинската основа на взаимното разбирателство и толернатността. А това е една първа необходимост в обществото ни.

 

И ето това е много показателно – твърде често мюсюлманите проявяват по-голяма почит към свещениците, отколкото православните българи, от което се вижда нивото на нашата духовност, това мен ме измъчва и не мога да не го споделя. Минава погребална процесия например или шествие с икони и хоругви... Българите остават седнали. А дори по времето на атеистичния режим, когато свещеник преминеше през селото, мюсюлманите навсякъде се изправяха на крака. Подобно нещо е проява на истински вярващ човек. Той има почтително отношение към всяка една светиня (включително чуждите). Ако биваме възпитавани в истинска вяра и добродетели, обществото ни ще бъде значително облагородено. В едно такова общество не остава място за религиозни и етнически сблъсъци,  които за всички нас са обезпокоителни. Оскар Уайлд (който е протестант по вероизповедание) казва „Нещата са прости” и също: „Измислиха религията, за да заместят вярата”. Някои смятат Уайлд за безбожник. Но, за да осмислиш дълбоката мъдрост на думи като цитираните, трябва да си вярващ, защото критиката в тях е насочена срещу отрицателните явления, съпътстващи често религиозността. „Човешката душа е християнка” казват Светите отци и светските изследователи се съгласяват, в определен смисъл, с това като посочват, че общества без религия не са съществували. Дано се стигне наистина до добронамерен диалог, така че Вероучението да бъде въведено като задължителен предмет в българското училище, за да стъпим и като общество в пътя на вярата – основа на морал, култура, просперитет и всичко останало.

 Благодаря ви за вниманието. Откривам семинара, желая Ви успех и нека Божието благословение и Неговата благодат бъдат с всички вас. Амин.  

.  

06_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията                    

 

 Доц. Ибрахим Ялъмов

(в разговор с журналисти):

 

Нашите опоненти

по въпросите на

религиозното образование 

разчитат на толерантност,

изградена върху неграмотността.”

 

 

Как ще коментирате ситуацията в Родопите и споровете, които се разгоряха там около ислямските религиозни символи. Фатални ли са тези религиозни знаци за етническата търпимост?

 

Струва ми се, проблемите са два. Аз ще започна с ислямското образование в България. Това образование има своята история и ще засегна някои от нейните аспекти. Системата се формира непосредствено след Освобождението, когато мюсюлманите получават статут на малцинство в нашата страна. Най-характерния му аспект е смесения характер на религиозно и светско начало в него, като в т. нар. частни мюсюлмански училища са направени някои реформи с оглед по-доброто им съчетаване, внесени са редица промени в учебните планове, но поне 50 % от хорариума е отделен за ислямските религиозни дисциплини главно от 1-и  до 4 –и прогимназиални класове, а в недерсетата – изцяло религиозно образование. Така продължава до 1945-46 г. След това обучението по Коран и вероучение става факултативна дисциплина и се изучава седмично по един-два часа. В 1951 г. с решение на Политбюро се забранява въобще религиозното образование в държавните училища. Оттогава до 1990 г. в страната няма мюсюлманско религиозно образование. През 1990 г. възникват три средно образователни духовни училища  и тогавашния Полувисш ислямски институт. 1999 г. се въвежда предмет Религия, а следващата (2000 г.) започва експерименталното изучаване на Ислям. Можем да кажем, че ислямското религиозно образование се възражда в три направления – 1) четирите духовни училища към Главното мюфтийство; 2) курсовете по Коран (които съответстват на християнските неделни училища, но при нас не винаги са към джамиите; 3) общинските училища, където 10 хиляди българчета изучават Религия, от които 3440 мюсюлманчета. Това е традицията. За нея и други особености са характерни. Но тази, която означихме, намирам за много важна – съвместяването на светски с религиозни дисциплини.

 

Но, нали според Конституцията българското образование е с изцяло светски характер?

 

Знаете ли, аз съм един от създателите на Конституцията. Да, там така е фиксирано. Тогавашната обстановка беше сложна. Но смятам, че с дисциплина Вероучение светския характер на училището няма да бъде накърнен. Останалите предмети няма да пострадат, още повече, че в учебните планове са преобладаващи.

 

А предметът свободно избираем ли трябва да бъде?

 

Въпросът е дискусионен, защото е свързан с начина на преподаване, който трябва да се съобрази с поставените цели. Почти целия български народ е убеден, че религията трябва да се изучава. Противоречията започват от въпроса именно по какъв начин. Нашият консенсус (и мюсюлмани, и християни, и секуларисти) е на базата на общото желание да се преодолее бездуховността, да се възродят моралните ценности. За мен тази цел е осъществима, ако се изучава систематично с нейните доктрини и религиозно-нравствени ценности.

 

Какво мислите за онази учителка, която преподавала със забрадка?

 

Вижте, въпросът с религиозните символи е комплексен и широк. На първо место смятам, че една забрана нищо не решава. Понеже обикновено предизвиква противодействие, особено в такава област като религиозността. Смятам още, че да се сведе въпроса до „забрадки и кръстове” не е много редно. Сам по себе си това е въпрос на личен избор. И вие знаете, че ред характерни за една религия неща, са се превърнали също така в традиция. Традицията изисква пълнолетната, задомена жена да покрива максимално своите външни полови белези. Друг е въпросът дали могат да бъдат претълкувани в съвременен контекст кораническите текстове. Самият Мохамед е казал, че поне веднъж в столетието ще се появява човек, който ще осъвременява тълкуванието на текстовете. Живеем днес в мултукултурни и мултиетнически общества. Съответно трябва да възпитаваме децата си в толерантен дух – да приемат друговерците и да общуват с тях нормално.

 

А съществували опасност да придобият по-сериозно влияние течения и кръгове в исляма, които проповядват фундаменталистки и агресивен подход?

 

Ние сме отворено общество. И е нормално чуждестранни граждани, с по-различни възгледи, да имат възможността да влизат между нас. Но ще подчертая, че интересът на групи и фракции, за каквито говорите, постепенно започна да отслабва. Не можем да кажем, че сме общество, защитено и имунизирано срещу подобни опасности. Но и едното външно само влияние не е достатъчно да виреят помежду ни въпросните схващания – необходими са и вътрешни предпоставки. Ето, аз съм философ, а не теолог и мога да ви дам пример от моята област. Във философията разделяме причините на вътрешни и външни. Решаващите са вътрешните причини. В страната ни вътрешните предпоставки са много слаби. Ислямското духовенство никога не е правило опити да политизира Исляма. Нашите духовници не са поставяли и въпроса за клерикална държава, най-малкото защото, ако ще е клерикална, то тя няма как да е мюсюлманска, понеже сме малцинство. Не сме си позволявали и преинтерпретации по темата джихад. Не бива да забравяме и междуличностните отношения на християни и мюсюлмани (така наречения комшлук, които устоява и на историческите превратности). Макар че, съществуването на фактори като бедност и безработица (които придобиват религиозен оттенък) биха предпоставили фундаменталистки настроения.

 

Ще повторя – за мен най добрата превенция на подобни процеси е религиозното образование, вдигнато на възможно най-високо равнище. Да преподаваме, съобразно същината на съответните религии, а не на база това къде, кога и как исторически са приложени, защото при всяко приложение се наблюдават определени отклонения от същината. Така и ние конкретно (Висшия ислямски институт) се стремим да подготвим духовници, които умеят да се съобразяват със съвременността, умеят да намират отговорите на проблемите й на базата на древните текстове.

 

Не по-малко важно е политиците да спрат да се възползват от „религиозната карта” в политиката. У нас съществуват няколко не големи политически партии, които не могат да предложат положителни програми за разрешаването на социалните проблеми и затова избират лесния път – да спекулират с религиозни проблеми, при това не с искрено желание да разберат и приложат религиозните принципи, а тълкувайки и претълкувайки религиозните идеи по своему за краткосрочна и лична полза. Пример затова е джихад. Тук нямам възможност да се разпростра, само ще ви кажа, че според Ислям свещена война може да обяви само духовния ръководител на една мюсюлманска страна, а не някой си Бен Ладен, да речем.

 

Как ще коментирате настоящата форма на преподаване на предмета Религия?

 

Макар и да е само по един два часа седмично, тя ни удовлетворява донякъде. Имаме възможност да включим и вероучителни елементи и така да се допълват нещата с нашите „неделни училища”. Предвидили сме възможност за запознаване с другите религии. В нашите учебни програми това става в 8 клас. В института, на който съм ректор, дисциплината История на религиите се преподава от християнин (г-н Ивайло Костов), а от 22 преподаватели 8 са християни, които преподават по педагогически и исторически дисциплини, психология и пр. Според мен, децата трябва да се запознават и с други религиозни традиции, за да имат грамотно и толерантно отношение към тях, за да се интегрират в една мултирелигиозна и мултиетническа среда.

 

Нашите опоненти по въпросите на религиозното образование разчитат на толерантност, изградена върху неграмотността – т.е. колкото по-малко познават религията, толкова и са по-толерантни хората. Ние твърдим обратното. Аз лично съм приемал журналисти от телевизия СКАТ. Точно поради тази причина – колкото по-добре се познаваме, толкова по-толерантно се отнасяме. Трябва да възпитаваме децата си в това да разбират и приемат другостта, а не в стремеж да я ликвидираме. Още повече, че чрез другостта познаваме по-добре себе си – идентифицираме се, сравнявайки се с другостта.

 

В този смисъл е за предпочитане религиозното обучение да бъде задължително. Иначе, в случай че е свободноизбираемо, зависят нещата от множество особени фактори – настроения на кръгове, родители, ресурси на общината и т.н. Предметът трябва да бъде или задължителен или задължителноизбираем.

 

А има ли достатъчно преподаватели?  

 

Стараем се. Нашият институт е подготвил досега 160 души. Подготвяме ги главно в две направления – като духовници и като педагози. За съжаление все още очакваме акредитация. А нашето желание за такава е свързано с необходимостта да бъдем контролирани от държавните органи, която осъзнаваме. Едно от изискванията, които трябва да удовлетворим, е да имаме собствена сграда, а не да сме под наем. Правим такива планове и действаме по това

 

Да се върнем на един предходен въпрос. Значи, според вас, радикален Ислям няма?

 

Ще бъда кратък, защото въпросът многократно съм го коментирал. Няма радикален и нерадикален Ислям. Има радикални, либерални и консервативни движения в мюсюлманските страни. В самия Ислям такива неща няма. А проблемите в с. Рибново са политически и административни. Религиозен оттенък им се придава изкуствено.

 

Как  ще коментирате концепцията, която мин. Даниел Вълчев подържа за неконфесионален предмет Религия?

 

Това е атеистичен предмет Религия. Религията да се преподава и интерпретира от атеисти, които познават историята и философията й, но без да са свързани с нея. И не можем да се съгласим с това. Защото, ако ние не сполучим да въведем предмет Религия в българското училище по адекватен начин, това рано или късно ще го направят други, но вече не в духа на нашата култура и традиции.

 

Откога смятате, че трябва да влезе Вероучението в училищата?

 

От... вчера.

 

 

 

01_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията
  

 

 

 

13_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията

 

11_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията                           12_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията

 

 

 

 

15_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията

 

 

 

08_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията                         09_1 Всемирното Православие - Проведе се Семинар за религиозните традиции срещу секуларизацията