В 6.30 ч. рейсът ни потегля за архиерейската служба в Горни Воден. Пътуването е организирано от презвитера Валя Кантарджиева от енорийския център „Св. Горазд” към столичния храм „Св. Седмочисленици”. 

Празникът на св. Богородица „Златна ябълка” се чества единствено тук и носи названието си от едноименната чудотворна икона в храма. Тази година петата събота на поста се падна на 9 април, като още от вечерта на предишния ден в църквата бяха останали да пренощуват хора, които, водени от вярата си, молеха Божията Майка да ги изцели и особено за да ги дари с чедо.

Иконата на св. Богородица „Златна ябълка” датира от XVII в. и е свързана с чудо, случило се през 1765 г. и описано в синаксара за празника от тогавашния игумен на  манастира „Св. Кирик и Иулита” Ананий Клинис:

„В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена „Благодатна”, която се намира в свещения стар храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на благодатната  Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак,  ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона ”Благодатна Богородица Дева”, взе я и я даде на жената (неплодната) като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен за великата благодат. Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене, грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва.”

В проповедта си след службата Пловдивският митрополит Николай припомни завета св. Богородица: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му” и подчерта, че ние, православните българи, събрани за молитвената й прослава, сме честити и щастливи да изпълним повелята на Пречистата Дева. Владиката изтъкна, че точно сега, в петата седмица от Великия пост, когато врагът на човешкото спасение ни внушава униние и слабост, за да се откажем от подвига, на помощ ни идва „по-чтимата от херувимите и несравнено по-славната от серафимите”, с дръзновеното си майчинско застъпничество пред Господ Иисус Христос.

В словото си той говори за днешните времена на дебългаризация и промяна на ценностната система и призова да се пазим от лъжеучения, като тези на Ванга и П. Дънов, а да стоим твърдо върху вечната скала на светата православна вяра. Митрополит Николай припомни случая с малкото детенце, което майката изпуснала от скалата над Бачковския манастир и което било спасено от св. Богородица. Архиереят призова Божията Майка винаги да опазва децата ни, тъй като, по думите му, днешните родители са прекомерно заети с материалните си дела. Словото му завърши с молитвата: „Всичкото си упование на тебе възлагаме, Майко Божия, запази ни под твоя покров”.

От 14 часа започна четенето на молитви за рожба. Обикновено тук идват и мъжът, и жената, понякога само жената или близък на семейството, записват имена и получават по една ябълка от венеца над чудотворната икона на св. Богородица, както и специално изработено коланче, което жената носи, докато роди. След всяко прочитане на събралите се имена свещеникът обяснява всичко подробно.

За изминалите близо три века чудесата, станали пред чудотворната икона „Златна ябълка”, са неизброими. Някои от тях са описани в поименници, съхранявани в местния музей. Самата икона е окичена с накити от благодарни семейства, сдобили се с рожба. Помни се и случаят със сестрата на цар Борис III, княгиня Евдокия, която през 1934 г. пренощувала в храма и оздравяла от дългогодишно страдание. В знак на благодарност царят дарил мрамор за храма и златно енголпие.

Преди да поемем обратния път, ни остава време да се поклоним на две от 18-те църкви в Асеновград. Едната е „Св. Богородица - Благовещение”, наричана още „Рибната църква”, заради аязмото в параклиса на св. Йоан Кръстител, в което плуват рибки. Там се пази прочутата чудотворна икона на Божията Майка, пред която смирено се покланяме. След това отиваме до църквата „Св. Троица”. Там специално за нашата група изнасят две ковчежета. В едното са мощите на св. Киприян, св. Мина и двама от т.нар. петочислени мъченици, чествани на 13 декември (Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест), а в другото се пази парченце от Мамврийския дъб, под който Троичния Бог се яви на Авраам и Сарра.

След поклонението на толкова светини, изпълнени с благодатни сили, се завръщаме, за да продължим пътя си към Страстната седмица и да подготвим душите си за светлото Христово Възкресение.