Когато стоиш пред Бога на молитва или служба, представяй си, че служиш на някого от земните власти: от това – как прислужват слугите на господарите си – взимай пример и за отношението ти към Господаря на господарите.

Представи си всичката си греховност и от дън душа призовавай на помощ Бога.

Учи се от светиите и проси Божията благодат да ти помогне да започваш и да завършват с успех работите си.

Не се гордей с Божията благодат, но пази се да не изпаднеш в нечестие.

Когато успееш в доброто, не се хвали, като да си нещо повече от човек; когато пък съгрешиш по незнание, не падай духом като човек. И с успехите си не се хвали, и при грешка не се отчайвай. Дейно ревнувай за доброто и също така дейно ненавиждай злото.

Когато даваш съвет, не казвай решително думата си; защото не знаеш тайните Божии.

По-добре съгласи се да отидеш под меч, нежели да се отдадеш на гняв; по-добре е да скриеш гнева в сърцето, отколкото да го изкажеш.

Не се услаждай от пустословие и не седи там, дето стават страстни разговори. Не си търси удоволствие в смеха и приятност в шеги, за да не станеш от това разсеян в молитвата.

Не обичай многолюдни събрания, защото те произвеждат в душата смущение.

Избягвай пирове, за да не станеш блудник и без жени.

Въздържай се от ястия, за да не станеш страстен. Бъди внимателен, обуздавай плътта си, за да не подхвърли тя на опасност ездача си – ума.

Владей чувствата си, за да не би – като лошо гледани оръжия на войник – да хванат ръжда, която постепенно може да ги разяде.

По-голямата част от времето си прекарвай в уединение, та кога бъдеш в общество, да узнаеш ползата от едното и другото.

+      +      +

Източник: Псалтир на св. Ефрем Сирин, ДФ „Абагар“, Велико Търново, 1992 г.