Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат или да си кажем с него и дума.

Много наистина велики в добродетелта люде подхващали своите трудове, но поради безразсъдство погубили себе си. Това не бива да бъде чудно и за вас, ако например, охладнели към подвига, вие започнете да мислите, че притeжавате в себе си добродетели. И ето, вие вече сте паднали в същата болест на дявола – самомнението, мислейки, че сте близо до Бога и пребивавате в светлина тогава, когато в крайна сметка се намирате в тъмнина.

Какво подбудило нашия Господ Иисус Христос да свали одеждите Си и да се препаше с убрус, и наливайки вода в умивалника (Иоан 13:4), да умие нозете на тези, които са по-низши от Него, ако не това – да ни научи на смирение? Да, това именно Той ни показа със Своя пример, затова и всички желаещи да бъдат първи не могат да достигнат това по друг начин, освен чрез смирение; така, както в началото пък тъкмо гордостта бе причина за низвергването от небето. И тъй, ако у човека няма крайно, съвършено смирение, смирение в цялото му сърце, в целия му ум и в целия му дух, смирение от цялата му душа и тяло, то той не ще наследи царството Божие.

+   +   +

Искам да ви кажа и това – на какво е подобна душата, в която се е вселил Божият огън. Тя е подобна да двукрила птица, възнасяща се високо в небесата. От всички твари само на птиците са присъщи крила като тяхна особеност; крилата пък на покорната Богу душа, с които тя може да се извиси нагоре към небето, са цел на божествения огън. Ако тя се лиши от тези крила, няма да бъде в състояние да се извисява нагоре като непричастна на този възнасящ я огън и ще стане подобна на птица лишена от своите крила, която поради това не може да лети.

Още повече човешката душа прилича на птица и в това отношение, че топлината е причина за раждането на птиците на бял свят: защото, ако птицата не съгрява яйцата, то от тях не биха се излюпили живи пиленца, защото те не могат да се подбудят за живот по друг начин освен чрез топлина. Така и Бог обема и съгрява покорните Му души, подбуждайки ги към духовен живот.

Разбрали по такъв начин, че прилепилата се към Бога и Нему покорна душа е подобна на птица, чийто източник на съществуване е топлината; не допускайте никога да се лишите от силата на този огън. Знайте, че за този даруван от Бога огън от дявола са ви подготвени много битки, за да ви го отнеме, защото той много добре знае, че докато този огън е във вас, никога не може да ви победи.

+   +   +

Противете се на дявола и се старайте да разпознавате неговите козни. Той обиновено прикрива своята горчилка под вид на сладост, за да не бъде разпозната, устройва различни, красиви на вид призначности – които обаче по своята същност съвсем не са това, което изглеждат – за да прелъсти сърцата ви с хитро подражаване на истината, която по достойнство е привлекателна – към това е отправено всичкото му изкуство, та с всички сили да се противи на всяка душа, добре подвизаваща се в Господа. Той влага в душата много и различни страсти, за да погаси в нея божествения огън, в който е цялата ѝ сила; на тялото пък отнема особено покоя и всичко, което е свързано с това.

Когато накрая види, че душите се предпазват от всичко подобно и не приемат нищо от него, и не му оставят никаква надежда, че някога биха го послушали – той отстъпва посрамен. Тогава в тях се вселява Божият дух. Когато пък Божият дух се всели в тях, то Той им дарува омиротворение или да вкусят покой във всичките си дела и прави за тях сладко носенето на игото Божие, както е написано в Евангелието: и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29), ако и те са взели Неговото иго върху себе си и го носят. Тогава те стават неуморими както в добродетелния опит, така също и в изпълнение на послушанието и в нощните бдения; не се гневят на лъжливите хорски обвинения и не се боят от никого – нито от човек, нито от звяр, нито от дух, защото Господнята радост пребъдва с тях ден и нощ, оживотворява техния ум и ги храни. От тази радост душата възраства и се явява годна за всичко, съвършена, и чрез нея се извисява в небесата.

+   +   +

Виждаме, че детето расте, приемайки отначало майчиното мляко, след това някаква друга храна и накрая такава, с каквато се хранят обикновено всички хора. Така то укрепва, възмъжава и неговото сърце смело посреща враговете, ако те искат да го нападнат. Но ако през детството заболее и не може да укрепне добре, то израства слабо и всеки враг е в състояние да го победи. За да оздравее и получи сила и надмощие над враговете, е нужно да се ползват съветите и грижите на опитен лекар.

Така и човешката душа става слаба и много ранима, ако в нея липсва Божията радост. Ако тя се постарае да си намери някакъв човек, Божий служител, изкусен в духовното лечение, и се прилепи към него; то той първо ще я изцери от страстите, а после ще я възкреси и научи как с Божията помощ да придобие тази радост, която е нейната храна. Тогава именно тя ще се възпротиви на своите врагове, които са злите духове, и ще ги победи, и ще потъпче техните съвети, и ще се възрадва с още по-съвършена радост.

(Наставления 34, 52, 53, 54)

Из Добротолюбие, т.1, изд. Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2000 г.