От историята знаем, че през 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец от София в тогавашната столица Велико Търново, които и там правели велики знамения. 

 След падането на България под турско робство (1396 г.) светите мощи били скрити в една малка църквица в Търново и за тях знаели само най-благочестивите и предани на светеца християни.

След повече от седем десетилетия монасите от Рилския манастир научили за скритото съкровище и единодушно решили да възвърнат светите мощи в основаната от светеца обител. Голяма делегация от тях се явила при жената на султан Мурад II - християнката Мария, дъщеря на сръбския владетел Георги Бранкович (1427-1456 г.), която издействала писмена заповед до търновския съдия да им предаде без пречки светите мощи на преподобния.

Връщането на честните мощи на богоносния покровител на българския народ св. Йоан от Търново в Рилския манастир се превърнало в небивал празник за поробеното население, което навсякъде по пътя ги посрещало и ги целувало с голяма почит. След като със свещеното си пътуване осветили престолните градове и благословили изстрадалата българска земя, св. мощи намерили покой в основаната от светеца Рилска св. обител. Това станало на 1 юли 1469 г. Оттогава досега те почиват тук и даряват здраве, утеха и подкрепа на пристъпващите с вяра към тях.

Из словото на Клужкия митрополит Андрей, гост от Румънската православна църква, в края на св. Литургия в Рилския манастир (1 юли 2013 г.):

„Всички кръстени в Св. Дух, т.е. всички християни са призвани да бъдат свети в своя живот. Не всички се отзовават на този призив, но тези, които са го послушали, са просиявали, както направи св. Йоан.

Господ Бог ни дава велики обещания – да станем свети, дават ни се и благодатни сили от Светия Дух, но трябва и труд от наша страна – да следим пътя си, сърцето си, какво става в него, да придобиваме вяра, послушание, покаяние и изповед, търпение, надежда, любов и други добродетели.

Именно с тези трудове св. Йоан освети своя живот и себе си, с аскеза и безпрекословна вяра достигна равно на ангелите житие. От X век насам той излива върху верните си чеда благодат и мир. Той е усърден молитвеник пред Божия престол за нас и пример за подражание“.

В отговор игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий каза, че с връщането на мощите на св. Йоан Рилски, светецът се е върнал в своята св. обител и отново е заел игуменското си място, за да напътва братята по пътя на спасението и да ги води към вечното пристанище на вярата, което е Господ Иисус Христос.

Тропар на празника Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, глас 4:

Твоих мощей возвращением / обител твоя обогатися, / церков же твоя, приемши я, просветися / и, красящися, верних созивает с веселием / светоносний твой светло праздновати ден, / грядите, глаголющи, / и приимите благодатей дарования.

С възвръщането на твоите мощи/ твоята обител се обогати, /а църквата ти, като ги прие, се просвети,/ и украсена призовава верните с веселие/ светло да празнуват светоносния твой ден,/ казвайки: „Елате и приемете благодатта на дарованията“.

 Снимки: www.pravoslavieto.com и http://www.globalorthodoxy.com