52770.p.jpg?0 Всемирното Православие - С КАКВО МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА СТАРЕЦА ЕФРЕМ

Известно е, че старецът Ефрем принадлежи към онези старци, които се отличават с това, че носят кръста на скърбите, на пренебрежението и поругаването. Първият  старец с подобна съдба – преподобният Йосиф Исихаст, различни монаси наричаха “живеещия в прелест”, защото не можеха да разберат неговия безмълвен живот. Сега ние виждаме и знаем плодовете на неговата дейност. Възраждането на монашеството в Атон и извън пределите му, според свидетелството на различни изследователи, се дължи на неговата личност.

Неговият наследник, когото ние по милостта Божия имахме чест да познаваме от манастира Кръста в Минфа (Кипър) също беше оклеветен и гонен. Но Пречистата Майка му беше предопределила да се засели в нейния манастир. Тези, които бяха свидетели на неговото преселение, знаят, че старците, живеещи в този манастир, за които с пот на лицето се грижеше старецът Ефрем, отказваха да зачислят името му към братската монахология и не му даваха храна. Но волята на Пречистата бе изпълнена.

Сега настана време старецът Ефрем да върви по следите на своя духовен отец и духовен “дядо”, преподобният Йосиф Исихаст. Старецът чрез дело извърши това, което обеща при пострижението си. Тогава той обеща, че ще е готов “да бъде поруган и ще пренесе много мъки”, но не само това, той даде обещание за “кръст и смърт”. Често, когато започват да прославят монаха, след това настъпват жестоки и тежки гонения, които, обаче, са съпроводени с небесна успокоение и благодатни утешения, за които на нас не ни е известно и които ние не можем да разберем. Затова старецът в своите изкушения е мирен, кротък и чувства радостта от Христа в себе си. Какво могат друго да означават думите на стареца “Аз съм предан на нейната Пречиста воля”?

Той сега се намира в затворническа камера, но на мен ми напомня арестуваните апостоли Христови. Той се нуждае от нашата подкрепа. Много от нас се намират далеко, и не могат да го навестят. Но ние трябва да помним думите на св. ап. Павел “ Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло” (Евр. 13, 3 ). “Ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха (Евр. 10, 33 ).

Ние не трябва да се срамуваме от това, че старецът е арестуван. И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога (2 Тим. 1, 8 ) писа на апостол Тимофей апостол Павел.

Нужна ли е на стареца подкрепа? По думите на апостол Павел -  да, нужна е. При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб (Флп. 4, 14 ), както той писа на Филиппийците. По какъв начин можем да подкрепим стареца? Да постъпим така, както са постъпвали в първата Йерусалимска Църква. Какво са направили нейните многобройни членове, когато след мъчителната смърт на апостол Иаков Ирод арестувал ап. Петър и го затворил с вериги и под стража в тъмницата? И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него (Деян. 12, 5 ).

Дълга молитва, непрестанна, извършвала се тайно, но имала резултат. Тя достигнала до небето и Бог изпратил ангел, който освободил своя окован апостол. И когато ап. Павел бил в затвора писал молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна, заради която съм и в окови (Кол. 4, 3 ).

Затова аз предлагам на тези, които обичат стареца, да се срещат и обединяват в молитва в определен час. Например, всяка вечер от 22.00 до 22.15 да се молим за него и за неговите братя. Тези от вас, които имат броеница, да се молят така “Господи, Иисусе Христе, помилуй стареца Ефрема и неговите братя”. А тези, които не знаят да се молят по този начин, нека да четат Акатиста на Пресвета Богородица. Да се молим със смирение и съкрушение, знаейки за нашето недостойнство. Аз предполагам, че въпреки нашето недостойнство, тъй като поради нашите грехове ние сме винаги в дълг пред Бога, Той, като милосърден и милостив, ще презре нашите прегрешения и ще ни даде утешителен отговор.