Свещенството е възможно най-висшето доказателство за любовта към Иисус Христос. – Предимства на свещенството. – Кръвта на Иисус Христос е цената на душите. – Любовта на Иисус Христос към създадената от Него Църква. – Задълженията на свещенството са по-важни от всяко друго задължение . – Малцина са достойните за него. – Отговорността на свещеника. – Враговете на стадото Христово. – Лечението на душите е по-трудно, отколкото лечението на овцете. - Трудността да се стигне до самата причина за боледуване на душата. – Няма друго средство, освен убеждението.
- Свещенството изисква превъзходна душа. – Доколко благоразумието е необходимо за свещеника. – Свещенството е длъжност, изпълнена със затруднения и опасности. – Необходимостта напълно да се познава кандидата за свещенство. – Превъзходните свойства на човеколюбието. - Похвала на Василий. – Неговото човеколюбие. – Защо Златоуст се отказал от епископството. – Неговият отказ не само няма да бъде във вреда за избирателите, но и ще ги избави от порицания, на които иначе те биха се подложили.
ЧЕ е позволено да се употребява силата на хитростта за добро, и че дори тя не трябва да бъде наричана хитрост, а някаква похвална предвидливост, за това може да се говори още много; но тъй като за доказателство е достатъчно казаното, би било обременително и скучно да се разпростираме без нужда. Остава ти сам да потвърдиш: послужи ли действително за твоя полза извършената от мен постъпка?
Василий каза: Каква е произлязлата за мен полза от тази предвидливост или благоразумие или по какъвто друг начин ти е угодно да го наречеш, по което да се убедя, че не си ме измамил?
Йоан. А може ли, казах аз, нещо да бъде по-важно от ползата да се окажеш изпълнител на това, което служи за доказателство за любовта към Христа, по думите на самия Христос? Обръщайки се към върховния от апостолите, Той говори: „Симоне Йонин, любиш ли Ме?", и когато този изповядал своята любов, Той добавя: ако Ме обичаш, „паси Моите агънца” (Йоан. 21:15-16). Учителят пита ученика дали Го обича не защото иска Той Самия да узнае това (понеже може ли да не знае Изпитващия сърцата на всички?), но за да ни научи как Той се грижи за спасението на това стадо. Ако пък това е очевидно, също така ще бъде ясно и това, че велика и неизказана е приготвената награда на приемащия върху себе си този труд, който скъпо се цени от Христа. Ако и ние, виждайки хората, които се грижат за нашите слуги или стада, приемаме тази тяхна загриженост като знак за любов към нас, въпреки че всичко това се прави за пари, то Придобилият за себе си това стадо не с пари и не с нещо друго, но със собствената Си смърт, и вместо цена Далият за него Своята кръв, с какъв ли дар ще възнагради пасящия стадото Му? Затова, когато ученикът отговорил: „Господи! Ти знаеш, че Те обичам” и призовал самия Любим за свидетел на своята любов, Спасителят не се спрял на това, но посочил и самия знак за любовта. Понеже Той искал да покаже тогава не колко Го обича Петър, - в това вече многократно сме се убедили, - но колко самият Той обича Църквата Си, и е благоволил да научи и Петър, и всички нас да полагаме велика грижа за нея. За какво Бог не пощадил и Единородния Си Син, но Го е отдал за всички ни (Рим. 8:32; Йоан. 16)? За да примири със Себе си хората, намиращи се във вражда с Него, и да ги направи „народ избран” (Тит. 2:14). За какво (Синът Божий) пролял кръвта Си? За да придобие тези овце, които Той поверил на Петър и на неговите приемници. Не без причина Христос говори: „кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си” (Мат. 24:45)? Отново словата звучат като недоумение, но Произнеслия ги не вложил в тях недоумение; както питайки Петър дали го обича, Той потитал не затова, защото имал необходимост да изпита любовта на ученика, но за да покаже преголямата Си любов; така и тук думите: "кой е оня верен и благоразумен слуга", Той казал не затова, че не познава верния и мъдър раб, но желаейки да покаже колко редки са такива слуги и колко важно е това управление. Виж и каква е наградата: „той ще постави него над целия си имот” (Мат. 24:47).
2. Още ли ще ме подозираш в това, че сякаш е била употребена лукава хитрост по отношение на теб, имащия да опазва цялото Божие достояние и да извършва това, за изпълнението на което, както казва Христос, Петър може да превъзхожда другите апостоли? На Петър Христос говори: „Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Паси Моите агънца”. Той е можел да му каже: ако ме обичаш, подвизавай се в пост, спи на гола земя, бодърствай непрестанно, защитавай притесняваните, бъди за сиротите вместо баща и на тяхната майка вместо мъж; но сега, оставяйки всичко това, какво говори Той? „Паси Моите агънца”. „Това, което казах по-горе, лесно биха могли да изпълнят мнозина и от пасомите, не само мъжете, но и жените; а когато е необходимо да се предстоятелства в Църквата и да се поема грижата за толкова много души, тогава целият женски пол и голяма част от мъжкия трябва да се отстрани от това велико дело, а да пристъпят тези, които многократно превъзхождат всички и толкова превишават другите по душевна добродетел, колкото Саул (превъзхождал) телесно целия еврейски народ с височината си (1 Царств. 10:23) ; или дори още повече; понеже тук трябва да се взема под внимание не само мярката на телесната величина, но колкото надарените с разум хора се отличават от безсловесните, такова би трябвало да бъде различието между пастира и пасомите, дори може да се каже и повече, тъй като се намира в много по-сериозна опасност. Който погуби овците, които или вълци ще похитят, или разбойници ще разграбят, зараза или друг някакъв нещастен случай ще изтреби, този би могъл да получи някаква пощада от господаря на стадото; ако и поиска от него отчет, то щетата ще бъде само в пари; но когото са поверени хора, това разумно стадо Христово, този, първо, с погибелта на такива овци ще нанесе вреда не на имуществото, а на душата си; а след това му предстои и много по-важен и труден подвиг. Той се бори се с вълци, страхува се не от разбойници и се грижи не за това да отстрани заразата от стадото, но с кого воюва и с кого се бори? Послушай блажения Павел, който говори: „защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправителите на тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Виждаш ли страшното множество врагове и свирепи пълчища, въоръжени не с желязо, но имащи, вместо всяко оръжие, достатъчна сила в самото свое същество? Искаш ли да видиш и друга войска, дръзка и жестока, която напада това стадо? Можеш да я видиш и нея от тази същата висота (Св. Писание). Този, който ни каза за първите, ни посочва и тези врагове в следващите слова: „делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, завист, гняв, разпри, клевети, разногласия (съблазни), ереси” (Гал. 5:19-20; 2 Кор. 12:20) и други по-многочислени; понеже той не е изчислил всичко, но е предоставил по това да се прави заключение и за другите. При пастирите на безсловесните възнамеряващите да разграбят стадото, когато видят, че стражът се е обърнал в бягство, оставят борбата с него и доволстват от разхищаването на стадото; а тук враговете, макар и да са сграбчили цялото стадо, и тогава не оставят пастира, но по-силно настъпват и повече свирепстват, и не прекратяват борбата, докато или надделеят над него, или самите те бъдат победени. Освен това болестите при овцете биват явни, глад ли ще бъде, зараза ли, рана или нещо друго, причиняващо вреда; а това немалко способства за лекуването на болестта. Има и друго по-важно нещо, което ускорява тук изцелението на болестта. Какво именно? Пасящите овцете могат с пълна власт да ги заставят да приемат лечението, ако те доброволно не искат това; когато е необходимо да обгорят и отсекат, могат лесно да ги вържат и да не ги пускат дълго време, ако това е полезно, и да им дават една вместо друга храна, и да ги удържат от приемане на течности, и всичко останало, което намират за полезно за здравето на животните, те могат да употребят, без никой да им пречи.
3. Но човешките болести, първо, не могат да бъдат видени лесно от човека; понеже „кой човек знае, какво има у него, освен човешкия дух, който живее в него” (1 Кор. 2:11). И как може да се употреби лекарство против болестта, не познавайки нейните свойства, а често и не знаейки болен ли е някой или не? Дори и ако болестта е открита, тогава на лекаря му предстои още по-голяма трудност; защото той не може с такава власт да лекува всички хора, с каквато пастирът овцата. И тук се случва да стане нужда да се „връзва” и удържа от храна, да се обгаря и отсича; но за да бъде прието лекуването, над това власт има не този, който предлага лечение, а този, който страда от болестта. Знаейки това, и този дивен мъж (Павел) говорил на Коринтяни: „не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви” (2 Кор. 1:24). На християните преди всичко им се забранява да използват насилие при изправлението на падащите в грях. Външните (езически) съдии, подлагайки престъпниците на съд по закона, упражняват по-голяма власт над тях, и против волята им ги удържат от техните навици; а тук грешникът трябва да се поправя не с насилие, а с убеждение. И от законите не ни е дадена такава власт за удържане на грешниците; и дори да ни е била дадена, ние не бихме могли да се възползваме от тази сила, тъй като Бог награждава тези, които се въздържат от пороци доброволно, а не по принуда. Затова се изисква голямо изкуство, така че страдащите да бъдат убедени доброволно да се подложат на лечение от свещениците, и дори да им благодарят за лечението. Ако свързаният освободи себе си от връзките (понеже той е властен да го направи), тогава ще увеличи бедствието си; и ако презре словата, разсичащи подобно на желязо, с това пренебрежение ще си прибави нова рана, и средството за лекуване ще стане причина за по-тежка болест; защото с принуждаване и против желанието на болния никой не може да го лекува.
4. Какво да се прави тогава? Ако се пристъпи без нужната твърдост към нуждаещия се от силно лечение, и не се разреже дълбоко раната на този, който има нужда от това, тогава раната ще бъде частично лекувана, частично нелекувана; ако обаче без пощада се направи нужното разсичане, тогава болният понякога може, не изтърпявайки мъчението, изведнъж да отхвърли всичко, и лекарството, и превръзката, и да се устреми в пропастта, оттърсвайки игото и разкъсвайки връзките. Бих могъл да посоча мнозина, дошли до крайната степен на злото, тъй като им е било наложено наказание, съотоветстващо на греха им. Наказанието според мярката на греховете трябва да се определя не просто, но съобразявайки се с разположението на грешниците, така че, зашивайки разреза, да не се правят големи прорези, и стараейки се да повдигнат падналия, да не му причинят още по-голямо падение. Немощните и разслаблените и най-вече предадените на светски удоволствиия, и при това превъзнасящи се със своя произход и власт, ако бъдат отклонявани от своите грехове постепенно и малко по малко, могат, макар и не съвършено, но в крайна сметка отчасти да се освободят от владеещите ги пороци; а ако някой изведнъж им предложи вразумление, този същият ще ги лиши и от най-малкото изправление. Ако душата дори веднъж е била доведена принудително до срам, тя става нечувствителна, и след това вече не слуша и кротки слова, не отстъпва и пред заплахи, не се трогва и от благодеяния, но става по-лоша и от онзи град, за който, порицавайки го, пророкът говори: „но ти имаше чело на блудница – изгуби срама” (Иер. 3:3). Затова е потребно пастирът да има голямо благоразумие и много очи, за да може да наблюдава състоянието на душата от всички страни. Както мнозина идват до ожесточение и се предават на отчаяние за спасението си, понеже не могат да понесат жестокото лечение; така, напротив, има и такива, които, като не получат наказание, съответстващо на греха, се предават на безгрижие, стават много по-лоши и решават да грешат още повече. И така, дълг на свещеника е предварително всичко да изпитва и след строго изследване да употреби съответстващите мерки, за да не остане усърдието му напразно. И не само в това може да се види трудността на неговото дело, но и в присъединяването към църквата на отделилите се от нея членове. Стадото върви след своя пастир, където той го поведе; ако някои овци се отклонят от правия път и, отделяйки се от хубавите пасбища, започнат да блуждаят по неплодородни и стръмни места, трябва само да извика силно, за да събере отново отделилите се и да ги присъедини към стадото; а ако човек се отклони от пътя на правата вяра, тогава на пастира му предстои много трудове, усилия, търпение. Човек нито със сила трябва да се привлича, нито със страх да се принуждава, но с убеждение да се привежда отново към истината, от която по-рано е отпаднал. Затова е нужна мъжествена душа, за да не отслабне, за да не се отчае в спасението заблудилият се, за да може непрестанно да мисли и да говори: „та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му” (2 Тим. 2:25-26). Затова и Господ, беседвайки с учениците, казал: "кой е оня верен и благоразумен слуга " (Мат. 24:45)? Подвизаващият се сам за себе си принася полза единствено на себе си, а ползата от пастирската дейност се разпростира над целия народ. Раздаващият пари на нуждаещите се или помагащият по какъвто и да е друг начин на притесняваните, принася някаква полза на ближните, но дотолкова по-малко от свещеника, колкото тялото е по-ниско от душата. Затова справедливо Господ е казал, че грижата за Неговото стадо е знак на любов към самия Него.
Василий. А нима ти не обичаш Христа?
Златоуст. Обичам Го и никога няма да престана да Го обичам, но се боя да не оскърбя моя Любим.
Василий каза: може ли нещо да бъде по-тъмно от тази загадка? Христос заповядал на любещия Го да пасе Неговите овци; а ти се отричаш да пасеш, тъй като обичаш Заповядалия това.
Златоуст. В думите ми няма никаква загадка, - казах аз, - напротив, те са напълно ясни и прости. Ако аз, имайки възможност да изпълнявам тази длъжност така, както Христос иска, се отклоня от нея, тогава би следвало да недоумяваш от думите ми; но ако душевната немощ ме прави неполезен за това служение, тогава има ли нужда от пояснение на думите ми? Страхувам се да не би, приемайки стадото Христово здраво и крепко и след това причинявайки му по невнимание вреда, да прогневя против себе си Бога, Който така го е възлюбил, че е предал Самия Себе си, за да го изкупи и спаси.
Василий каза: ти говориш това на шега; а ако не е на шега, тогава не зная с какво друго по-добре би могъл да докажеш, че справедливо скърбя, ако не с тези думи, с които се стараеш да разсееш унинието ми. Аз и преди съзнавах, че ме изхитри и предаде, но сега, когато правиш усилия да се освободиш от обвиненията, се убедих още повече в това и ясно виждам до какви беди си ме довел. Ако ти си се отстранил от това служение със съзнанието, че душата ти не е достатъчно силна за тежестта на това дело, тогава трябваше да отстраниш преди всичко мен, макар че аз дори силно се стремях към това, още повече, че ти съобщих всички мои намерения относно това; а сега, ти, грижейки се само за себе си, ме забрави, - и, о, ако беше просто забравил, за това бих могъл само да мечтая; но ти нарочно направи така, че търсещите да могат да ме склонят по най-удобния начин. Ти и за това не можеш да се оправдаеш, че уж хорското мнение те е увлякло и те е разположило да подозираш в мен нещо велико и дивно. Аз не принадлежа към хората, спечелили удивление и слава, а дори това и да е било така, и тогава не би следвало хорската мълва да се предпочита пред истината. Ако ние с теб никога не бяхме живели в близко общение един с друг, тогава ти би имал някаква благовидна причина да съдиш за мен по хорската мълва; ако никой друг не ме е познавал така, както ти ме познаваш, и душата ми ти е била открита за теб повече, отколкото на самите ми родители и възпитатели, тогава какви убедителни слова могат да уверят когото и да било, че ти не умишлено ме похвърли на такава опасност? Но да оставим сега това; не те принуждавам да се оправдаваш; кажи какво ще отговаряме на обвинителите?
Златоуст. Аз няма да пристъпя към отговор дотогава, - казах аз, докато не се оправдая пред теб, дори ти самият хилядократно да ме извиняваш. Ти каза, че ако аз, непознавайки те, съм те довел до сегашното положение, тогава незнанието ми щяло да ми бъде за оправдание, освобождавайки ме от всякакво обвинение; а тъй като съм те предал не по незнание, но познавайки те съвършено, затова няма никаква благовидна и справедлива причина за оправданието ми. Но аз говоря съвсем обратното; защото в тези дела трябва да има строго изпитване, и този, който има намерение да изтъкне, че някой е способен за свещенство, не трябва да се задоволява само с хорската мълва, но заедно с това повече от всички и преди всички трябва сам да се удостовери в неговите способности. Блаженият Павел, казвайки: „трябва още той да има и добро свидетелство от външните (1 Тим. 3:7), с това не отхвърля нуждата от строго и вярно изпитване и не поставя това свидетелство като най-главен признак за достойнството на такива лица. Предварително говорейки за много други изисквания, след това той прибавил и това, показвайки по този начин, че в избирането не трябва да се задоволяваме само с този признак, но заедно с другите да се взима под внимание и този. Хорската мълва често бива измамна; а след предварителното строго изпитване няма никаква опасност да се опасяваме от нея. Затова, след изброеното той споменава и за свидетелството от външните .Той не просто казал „трябва още той да има и добро свидетелство”, но прибавил „ и от външните”, желаейки да изясни, че свидетелството на външните трябва да се предшества от строго изпитване. А тъй като аз те познавам по-добре от родителите ти, както ти сам засвидетелства, то, по справедливост, бих могъл да бъда свободен от всякаква вина.
Василий каза: точно по тази причина ти и не би могъл да се оправдаеш, ако някой би искал да те обвини. Или не помниш това, за което и аз много пъти съм ти говорил, а и което ти си виждал, колко немощна е душата ми в действителност? Не затова ли ти постоянно се смееше над моето малодушие, че при най-малките грижи бързо падах духом?
5. Златоуст. Помня, - казах аз, - че често съм слушал от тебе такива думи и няма да отрека. Ако пък някога съм се смял, съм правел това на шега, а не наистина. Впрочем сега няма да споря за това; и теб не те моля да бъдеш искрен пред мен, когато започна да припомням за някои от присъщите ти добродетели. Ако си замислил да ме изобличиш в неправда, няма да те пощадя, но ще докаже, че възразяваш повече от скромност, отколкото от справедливост, и ще приведа като свидетелство за истинността на думите ми не нещо друго, а точно твоите думи и дела. Първо, искам да те попитам: знаеш ли каква е силата на любовта? Христос, не споменавайки за всички чудеса, които били извършени от апостолите, казал: "по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан. 13:35); а Павел говори, что любовта е "изпълнение на закона" (Римл. 13:10), и че без нея и дарованията не принасят никаква полза(1 Кор. 13:1-2). Ето това превъзходно съкровище, отличително свойство на Христовите ученици, превишаващо дарованията, аз видях здраво насадено в душата ти и принасящо обилни плодове.
Василий каза: съзнавам, че много се грижа за това, и че твърде се старая да спазвам тази заповед; но че и наполовина не съм я изпълнил още, което и сам ти ще засвидетелстваш, ако, оставяйки ласканията, поискаш да говориш истината.
Златоуст. И така, аз се обръщам към доказателствата – казах аз, - и с каквото заплашвах, това и ще направя сега, именно ще докажа, че ти искаш да бъдеш по-скоро скромен, отколкото справедлив. Ще разкажа за едно събитие, случило се неотдавна, без да споменавам за предишни неща, за да не би някой да помисли, че се старая с давността на времето на затъмня истината; тук самата близост на времето няма да ми позволи да прикрия нещо с лъстиви думи.
6. Когато един от нашите приятели, оклеветен в простъпки на дързост и гордост, се беше подложил на крайна опасност, тогава, когато никой не те караше, а и самият обвиняем не искаше, ти сам се въвлече в опасност. Това беше случаят; но за да те изоблича и с твоите думи, ще ти припомня казаното от тебе. Когато едни порицаваха една такава твоя ревност, а други те хвалеха и превъзнасяха, ти каза на порицателите: „какво да направя – аз не умея да обичам по друг начин, освен като жертвам душата си, когато е необходимо да спася някого от приятелите, намиращ се в опасност”, повтаряйки, макар и с други думи, но в същия смисъл, Христовите слова, които Той казал на учениците, определяйки съвършената любов: "никой няма любов по-голяма от тая", говори Той, "да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 15:13). По такъв начин, ако не висша степен на любов, ти успя да дойдеш до края й: и с делата си, и с думите си достигна до самия й връх. Затова аз те и предадох, затова и измислих такава хитрост. Убедих ли те сега, че не от зложелателство и не с намерение да те въвлека в опасност, но предвиждайки ползата, те привлякох на това поприще?
Василий каза: и така, ти мислиш, че за изправлението на ближните е достатъчна силата на любовта?
Златоуст. В голяма степен, – казах аз, - тя наистина може да съдейства за тази цел; ако пък желаеш да приведа доказателство и за твоето благоразумие, тогава пристъпвам и към това, и ще докажа, че ти си по-благоразуме, отколкото любвеобилен.
Василий, изчервявайки се от срам при тези думи, каза: да оставим сега отнасящото се до мен; аз и отначало не съм искал да произнасяш реч за това; ако пък може да кажеш нещо справедливо за "външните", тогава ще слушам с удоволствие. Затова, оставяйки този напразен спор, кажи ми с какво ще се оправдаем пред другите, както пред удостоилите се от теб с чест, така и пред тези, които, за съжаление, гледат на тях, като на оскърбени?
7. Златоуст. И аз самият,- казах аз, - бързам да премина на тази тема. Тъй като приключих речта си по отношение на теб, сега ще се обърна и към тази част от защитата. Какво е впрочем обвинението им и какви са вините? Говорят, че уж избирателите са оскърбени и унижени от това, че аз не съм приел честта, с която те искали да ме почетат. Но, първо, ще кажа, че не трябва да мислим за оскърблението, нанасяно на хората, когато от уважение към тях ние се поставяме в необходимост да оскърбим Бога. И за самите огорчени, предполагам, е не само безопасно, но и доста вредно да се оскърбяват от това. Хората, които са се посветили на Бога и се уповават единствено на Него, по мое мнение са длъжни да бъдат толкова благочестиви, че да не броят оскърбленията, макар и хиляди пъти да им се налага да изпитат това огорчение. А че такава или друга някаква дързост не ми е идвала и на ум, е видно от следното. Ако аз бих дошъл до това от гордост и честолюбие, - както някои клеветят, и за което ти нееднократно говориш, - и по такъв начин да съм потвърдил мнението на обвинителите, тогава аз бих бил твърде несправедлив, презирайки достоуважаемите и велики хора, при това мои благодетели. Ако оскърблението, нанесено на тези, които не са извършили никаква несправедливост, е достойно за наказание, тогава хората, доброволно пожелали да окажат почест, каква само почит не биха заслужили? Никой не може да каже и това, че те получавайки уж от мен малко или голямо добро, са направили въздеяние за тези благодеяния. Какво ли заслужава да бъде наказанието за противното на това въздаяние? Ако това никога и на ум не ми е идвало, но с други намерения съм отклонил от себе си тежкото бреме, защо вместо да се извинявам, ако не искат да ме оправдаят, ме обвиняват в това, че съм пощадил душата си? Аз толкова малко съм бил разположен да оскърбявам тези мъже, че мисля, че и със самия си отказ съм ги почел. Не се удивлявай, ако думите ми са странни; скоро ще ги обясня.
8. Ако бих бил ръкоположен, тогава, ако не всички, то смятащите за удоволствие да разнасят зли мълви, биха могли да подозират и говорят много и за мен, и за избралите ме; например: че избирателите гледат на богатството, че предпочитат знаменитостта на рода, че са ме възвели на тази степен заради моето ласкателство и дори не зная не би ли започнал някой да подозира, че са подкупени от мен с пари; биха говорили, че Христос е призовал на тази длъжност рибари, строители на шатри и митари; а те отхвърлят хора, изкарващи прехраната си с всекидневен труд, а тогова, който се занимава със светски науки и води празен живот, приемат и превъзнасят; защо те пренебрегнаха мъже, много потрудили се в делата на църквата, а този, който никога не се и докосвал до тези трудове, но е изгубил цял живот в суетно занимание със светски науки, изведнъж са възвели на такава почест? Така и още повече от това биха могли да говорят, когато бих приел тази длъжност. Но сега не; всеки предлог за злословие е отнет; не могат да обвинят нито мен в ласкателство, нито избирателите в користолюбие, освен ако някой не иска просто да безумства. Как може употребяващият ластателство и харчещият пари, за да получи почест, да я остъпи на друг, когато би следвало самият той да я получи? Все едно някой, който много се е потрудил над земята, за да бъде жътвата му изобилна с плодове и точилата му преизпълнени с вино, след много трудове и големи харчове, точно когато трябва да се пожънат плодовете и да се събере гроздето, да предостави на друг да се възползва от това плодородие. Виждаш ли, че макар и такива слова да са били далече от истината, обаче желаещите не биха ли имали предлог да клеветат избирателите и да говорят, че те са направили избора не по здрав смисъл? . А сега ние няма да им позволим и дума да кажаж, и дори просто уста да отворят. Това и още повече от това би било говорено в началото. А после, след встъпването в самото служение, нямаше да ми стигнат силите всеки ден да се оправдавам пред обвинителите, макар и всички мои постъпки да биха били безукорни, нали ще се наложи в нещо да погреша от неопитност и от незрялост. По такъв начин аз избавих избирателите и от това обвинение, а тогава бих ги подхвърлил на безрой укори. Какво само не биха казали? На несмислени деца те са поръчали толкова досточтими и велики дела, погубили са стадото Божие, направили са християнството за забава и посмешище. Но сега „ всяко нечестие затуля устата си” (Псал. 106:42). Макар че същото могат да кажат и за тебе, но ти с делата си скоро ще докажеш, че за благоразумието не трябва да се съди по възрастта, и да се различава стареца по седината му, и не всеки млад да се отстранява от това служение, но младият по вяра (новокръстеният); между този и другия разликата е голяма.
СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ - ПЪРВО СЛОВО ЗА СВЕЩЕНСТВОТО
