maksim_izpovednik Всемирното Православие - СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК - 100 ГЛАВИ ЗА ЛЮБОВТА

Предисловие: Изпращам ти, честний отче Елпидие, това слово за подвижническия живот и словото за любовта, съответно равно по брой на четирите Евангелия - четиристотин глави - което, може би, ни най-малко не съответствува на твоето очакване, но не и по-долу от нашите сили. Впрочем, нека твоята святост знае, че и това не е плод на моя ум, но след като прочетох писанията на светите отци и събрах оттам това, което спира вниманието на ума върху моя предмет, и във вид на изречения или глави вмествайки в малкото много, за по-лесно запомняне и мислено обхващане, - изпращам на твое преподобие, като те моля да го четеш с благоразположение, търсейки само ползата и не обръщайки внимание на липсата на красноречие, да се молиш за моето недостойнство, чуждо на всякакъв духовен плод.

 Моля също да не счетеш написаното за обременяване на съвестта (като че ли аз възлагам тежко бреме върху съвестта) защото аз изпълнявам заповедта на послушанието. Казвам това, защото сега такива като нас, които обременяват съвестта с наставнически слова, са мнозина, а учещите с дела или учещите се от делата, са малцина.

Потруди се по-внимателно да вникваш във всяка глава, защото аз мисля, че не всичко е лесно разбираемо за всички, но от мнозина това ще изисква много размисъл, макар че видимо е много просто казано. Може би, откритото в тях по този начин ще се окаже и полезно за душата, но, разбира се, ще се окаже такова, по Божията благодат, за оня, който го чете не с изпитващ дух, а със страх Божий и любов. Който пък чете тази или друга книга не за духовна полза, а за да улови от казаното думи за критика към пишещия, като тщеславие за да се покаже за по-знаещ, отколкото първия - такъв никога, никъде и нищо полезно няма да открие.

 

1. Любовта е добро настроение на душата, поради което тя не предпочита нищо от съществуващото пред познанието на Бога. Но такова любвеобилно настроение е невъзможно да придобие този, който има пристрастие към земни неща.

2. Любовта се ражда от безстрастието; безстрастието - от упованието в Бога; упованието - от търпението и великодушието, тези последните - от въздържанието във всичко, въздържанието - от страха Божий, а страхът - от вярата в Господа.

3. Вярващият в Господа се бои от адските мъки. Страхуващият се от мъките се въздържа от страстите. Въздържащият се от страстите търпеливо понася скърбите. Претърпелият скърбите придобива упование в Бога. Упованието в Бога освобождава ума от всякакво земно пристрастие. Освободилият се от това ум придобива любов към Бога.

4. Любещият Бога предпочита познанието на Бога пред всичко, сътворено от Него, и непрестанно с желание се привързва към Него.

5. Ако всичко съществува чрез Бога и за Бога, а Бог е по-добър от всичко получило чрез Него битие, то този, който оставя Бога и се занимава с по-нисши предмети, показва чрез тава, че той предпочита пред Бога това, което е започнало да бъде чрез Него.

6. Този, чийто ум е прилепен към Бога, с любов, пренебрегва всичко видимо, дори и самото свое тяло, като че ли му е чуждо.

7. Ако душата е по-ценна от тялото, така както е по-добър от света неговият Създател, то този, който предпочита тялото пред душата и създадения от Бога свят пред Самия Бог, с нищо не се различава от богослужителите.

8. Откъсналият своя ум от любовта към Бога и от пре­биваването с  Него и привързалият се с ума към каквото и да е материално, предпочита тялото пред душата и това, което започнало да съществува пред Бога - Неговия Създател.

9. Ако животът на ума е просвещението и познанието, а тази светлина се ражда от любовта към Бога, то добре е казано, че няма нищо по-висше от Божествената любов.

10. Когато по влечението на любовта умът се възнася към Бога, той не чувствува никак нито самия себе си, нито нещо от съществуващото. Озарявай от безкрайната Божествена светлина, той става безчувствен към всичко сътворено, както е чувственото око към звездите след изгряването на слънцето.

11. Всички добродетели помагат на ума да възлюби Бога, но повече от всички е чистата молитва. Възнасян чрез нея към Бога, човек като че ли е вън от всичко съществуващо.

12. Когато чрез любовта умът бива обладан от Божественото познание и, излязъл извън съществуващото, почувствува Божествената безпределност, тогава по примера на божествения Исаия, почувствувал и изненадал се от своето нищожество, той искрено възкликва с думите на пророка: „Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота!” (Ис. 6:5).

13. Любещият Бога не може да не обича всеки човек като самия себе си, макар и да не одобрява страстите на тези, които още не са се очистили. Затова, - когато вижда тяхното обръщение и поправяне към Бога, се радва с безкрайна и неизказана радост.

14. Нечиста е страстната душа, изпълнена с похотливи и злобни помисли.

15. Този, който вижда в сърцето си следа от ненавист към някой човек, за каквото и да е неговото падение, е съвършено чужд на любовта към Бога. Защото любовта към Бога не може да понася ненавист към човека.

16. Ако Ме любите, казва Господ, ще опазите и Моите заповеди (Йоан 14:15). „Тази е Моята заповед, да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 15:12). И тъй, този, който не люби ближния, не пази заповедите, а непазещият заповедите не може да люби и Господа.

17. Блажен е човекът, който може да обича еднакво всеки човек.

18. Блажен е човекът, който не е привързан нито към една тленна или временна вещ.

19. Блажен е умът, който, отминавайки всички твари, непрестанно се услажда от Божествената красота.

20. Този, който простира грижата за плътта до похоти и помни злото спрямо ближния си, такъв служи на творението повече, отколкото на Твореца.

21. Пазещият тялото си от сласти и от болести има в негово лице помощник за по-добро служение.

22. Бягащият от всички светски похоти стои по-високо над всички светски скърби.

23. Любещият Бога непременно люби и ближния, а такъв не може да опази докрай собствеността си, но се разполага с нея съобразно Божиите заповеди, като дава на всекиго нужното.

24. Този, който върши милостиня, подражавайки на Бога, не прави разлика между злия и добрия, между праведния и неправедния, по отношение на човешките им нужди, но разделя на всички поравно, съобразно нуждите, макар и да предпочита добродетелния, поради доброто му поведение пред порочния.

25. Както Бог по естество е благ и безстрастен, макар и да обича всички еднакво, като Свои създания, но прославя добродетелния като родствен Нему и по нрав, а порочния помилва поради Своята благост, и, наказвайки го на този свят, го поправя, - така и благият и безстрастен човек обича еднакво всички хора - добродетелния по естество и поради доброто разположение на волята, а порочния както по естество, така и по състрадание, прощавайки му, като на неразумен и движещ се в тъмнина.

26. Не само с раздаване на имота се показва любовта, но още повече чрез поучаването с Божиите слова и с физическа помощ.

27. Искрено отреклият се от светските неща и служещият нелицемерно с любов на ближния по-скоро се освобождава от всяка страст и става причастник на Божествената любов и познание.

28. Придобилият в себе си Божествена любов, подобно на пророк Йеремия, „не се затруднява този, който последва своя Господар” (17:16), но мъжествено понася всякакъв труд, оскърбление и подигравка, без да мисли зло срещу някого.

29. Когато си оскърбен от някого или си унизен от нещо, пази се от гневните помисли, да не би те, поради това оскърбление, след като те отлъчват от любовта, да не те преселят в царството на ненавистта.

30. Когато ти е тежко от укори или унижения, то знай, че си получил голяма полза от това, защото чрез унижението промислително е изгонено от тебе тщеславието.

31. Както споменът за огъня не топли тялото, така и вярата без любов не създава в душата светлина на познанието.

32. Както светлината на слънцето привлича към себе си здравото око, така и познанието на Бога естествено привлича чистия ум към себе си чрез любовта.

34. Чистата душа, освободила се от страсти, непрестанно се весели от Божествената любов.

35. Страстта е достойна за порицание като неестествено движение на душата.

36. Безстрастието е спокойно състояние на душата, в което тя е трудно подбудима към злото.

37. Който чрез своето старание е придобил плодовете на любовта, той не се отлъчва от нея, макар и да претърпява хиляди злини. В това нека ни увери Христовият ученик и първомъченик Стефан и подобните нему и Самият Христос, Който се е молил за своите убийци на Отца и е просил от Него прошка за тях, като извършващи това по незнание. (Лук. 23:34).

38. Ако свойството на любовта е дълго да търпиш и да милосърдствуваш (1 Кор. 13:4), то очевидно е, че гневящият се и злобният са чужди на любовта. Но чуждият на любовта е чужд на Бога, тъй като Бог е любов (1 Йоан. 4:8).

39. Не казвайте, че сте храм Божий, казва божественият Иеремия (7:4). Не казвай и ти: само вярата в Госпо­да Иисуса Христа може да ме спаси. Защото това е невъзможно, ако не придобиеш и любов към Него, засвидетелствувана чрез дела. А що се касае до голата вяра; „то и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19).

40. Делото на любовта се състои в усърдно подпомагане на ближните, великодушие, търпение и благоразумно ползуване на вещите.

41. Любещият Бога никого не огорчава и от никого сам не се огорчава, заради временното, - огорчава се и огорчава единствено със спасителната скръб, с каквато и самият апостол Павел се огорчавал и наскърбил коринтяните (2 Кор. 2:4).

42. Любещият Бога живее ангелски живот на земята, постейки и извършвайки бдения, пеейки и молейки се, като мисли добро за всеки човек.

43. Всеки, каквото желае, се стреми да го достигне, а от всички пък желани неща и блага Бог е най-доброто и възвишено благо. Каква ревност трябва да покажем, за да достигнем Него - благия и въжделения по естество.

44. Не развращавай твоята плът със срамни дела; не осквернявай душата си със зли помисли, - и Божия мир ще слезе над тебе, носейки със себе си любов.

45. Изнурявай плътта си с глас и бдения и без да се лениш се упражнявай в псалмопение и молитва, и светостта на целомъдрието ще слезе над тебе, носейки със себе си любов.

46. Сподобилият се с Божественото познание и придобилият посредством любовта Неговото просвещение никога не се възгордява от духа на тщеславието. А този, който не се сподобил с него, много лесно бива разколебан от него. Впрочем, ако такъв във всичко, което върши, ще гледа към Бога, вършейки всичко заради него, то с Божията помощ лесно ще избегне този недъг.

47. Непостигналият още Божественото познание, вдъхновявано от любовта, много мисли, че извършваното от не­го е Богоугодно. А сподобилият се да получи такова познание, от сърце повтаря думите на Авраама, който е казал, когато бил  удостоен с  Божието  посещение:  „Аз,  който съм прах и пепел” (Бит. 18:27).

48. Боящият се от Господа има за свой постоянен събеседник смиреномъдрието и по неговите напомняния възлиза към любовта и Бога. Той, спомняйки си своя по-ранен светски живот, своите разнообразни прегрешения и случилите му се в младостта изкушения, и това как Господ го е избавил от всички тях, като го е извел от страстния живот и превел към живот по Бога, със страх възприема и любовта и непрестанно, с дълбоко смиреномъдрие благодари на Бога, Благодетеля и Владиката на нашия живот.

49. Не осквернявай ума си със задържането на гневни и похотливи помисли, за да не би, отпадайки от чистата молитва, да попаднеш в духа на унинието.

50. Когато умът беседва със зли и нечисти помисли, той се лишава от дръзновение пред Бога.

51. Неразумният, воден от страстите си, когато, движен от гняв, се разтревожи, бърза без разсъждение да бяга от братята. Когато се разпалва от похот, такъв, разкайвайки са, пак се връща и встъпва в беседа с тях. Благоразумният в единия и други случай постъпва другояче. Когато се разсърди, като отсече причината за възмущението, освобождава себе си и от причината за огорчението на братята; в случай на плътско пожелание се въздържа от празни беседи и други поводи.

52. Във време, на изкушение не напускай мястото си (манастира), но мъжествено понасяй борбата с помислите, особено на тези, които причиняват печал и униние, защото по този начин, бидейки изкушен със скърби, ще получиш твърда надежда в Бога, Който промисля за тебе. Ако напуснеш мястото си (манастира), ти ще се покажеш неопитен, слабохарактерен и непостоянен.

53. Ако не искаш да отпаднеш от Божествената любов, тогава не допускай брат ти да заспи с огорчение от тебе, нито сам заспивай, огорчен от него, но „иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:24), принеси дар на Христа с чиста съвест, любов и прилежна молитва.

54. Ако, по думите на Божествения апостол, този който има всичките дарове на Духа, а няма любов, не получава никаква полза, то какво старание трябва да употребим, за да я придобием (1 Кор. 13:3).

55. Ако любовта „не прави зло на ближния” (Рим. 13:10), то този, който завижда на брата си, скърбящ поради неговата слава, и помрачава с клевети неговото име или поради зъл характер го хули, не се ли прави сам чужд на любовта и виновен за вечно осъждане.

56. Ако любовта е „изпълнение на закона” (Рим. 13:10), то този, който помни злото, извършено от брата, и му подготвя коварни кроежи, проклина го и се радва за всяко негово падане, не е ли законопрестъпник и достоен за вечна мъка.

57. Ако оклеветяващият брата си или съдещият брата си клевети закона и съди закона (Иак. 4:11), а законът Христов е любов (Йоан. 13:34), то клеветникът не отпада ли от Христовата любов и не прави ли сам себе си виновен за вечната мъка?

58. Не слушай езика на клеветника, нито твоят език да услажда слуха на обичащия злоречие, защото, който с удоволствие говори или слуша думи срещу ближния, ще отпадне от Божествената любов и ще се окаже чужд на вечния живот.

59. Не допускай да укоряват твоя наставник и не поощрявай този, който го безчести, за да не се разгневи Господ на твоите дела и да те заличи от земята на живите.

60. Затвори устата на клеветящия в твоите уши, за да не съгрешиш с него двойно, приучавайки се и сам на тази пагубна страст, като не му препятстваш да безчести ближния.

61. „Аз пък ви казвам, обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44). За какво е заповядано това от Него - за да те освободи от ненавистта, огорчението, гнева, злопаметството и да те удостои с най-великото притежаване на съвършената любов, която не може да притежава този, който не обича еднакво всички люде по примера на Бога, Който люби всички човеци еднакво. Той иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4),

62. „Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две” (Мат. 5:39-41). Защо е заповядано това от Него - за да те запази безгневен, неразтревожен и неогорчен, - да научи и него чрез твоето незлобие, и двама ви да подведе под благото иго на любовта, както Той е благ.

63. Към  каквито  неща  някога  сме  били  пристрастени, за тях, носим и страстни представи, защото победителят над страстните въображения, разбира се, презира и самите предмети, плод на въображението, защото борбата със спомените за вещите е толкова по-трудна от борбата със самите вещи, колкото да прегрешаваш с мисълта е по-лесно от извършването на греха на дело.

64. От страстите едни са телесни, а други душевни. Телесните вземат повод от тялото, а душевните - от външните възприятия, но любовта и въздържанието отсичат едните и другите: любовта - душевните, а въздържанието - телесните.

65. Едни страсти принадлежат на раздразнителната сила на душата, а други на нейните пожелания. И едните, и другите се възбуждат от чувствата. Това става тогава, когато душата е вън от любовта и въздържанието.

66. По-трудно се преодоляват страстите на раздразнителността, отколкото на пожеланието, и затова против тях е дадено от Господа и най-силното лекарство – заповедта на любовта.

67. Всички други страсти се докосват или до раздразнителната сила на душата, или до нейните пожелания, или до мисловната страна, както, например, незнанието и забравата. А пък унинието, обхващайки всички душевни сили, изведнъж на един дъх привежда в движение почти всички страсти, затова то е и по-тежко от всички останали. Затова Господ добре говори като дава лекарство против него: „С търпението си спасявайте душите си” (Лук. 21:19).

68. Не посягай никога на никого от братята, особено без вина, за да не би той, като не понесе скръбта, да се оттегли. Тогава ти никога няма да се освободиш от изобличаването на съвестта, което винаги ще ти причинява във време на молитва скръб и ще прогонва ума ти от дръзновение към Бога.

69. Не понасяй тези, които ти донасят съблазънта на съмнението и подозренията против който и да е било човек. Защото допускащите до себе си по някакъв начин съблазните от случайни или умишлено възникващи случки, не познават „пътя на мира” (Рим. 3:17), който води чрез любовта до познанието на Бога от всички, които Го обичат.

70. Все още няма съвършена любов този, който се настройва към хората в зависимост от техните характери, единния обичайки, а другия ненавиждайки за това или онова. Или пък един и същи човек според случая веднъж да обичаме, а друг път да ненавиждаме.

71. Съвършената  любов  не  дели  хората  според  техните характери и нрави, но винаги, гледайки на естеството обича всички човеци еднакво. Добрите обича като приятели, а лошите - като врагове, благодетелствувайки им, търпейки много, понасяйки причиненото от тях, никога не отплащайки се за злото, но даже страдайки за тях, когато случаят го изисква, та ако е възможно, да ги направи свои приятели. Даже и да не е възможно, любовта не отстъпва от своето благоразположение към тях, винаги явно показвайки плодовете на любовта на хората. Така и нашият Господ Иисус Христос, показвайки Своята любов към нас, е пострадал за цялото човечество и на всички ни еднакво е дал надежда за възкресение, въпреки че всеки сам себе си прави достоен за слава или за адски мъки.

72. Оня, който не счита славата и позора за нищо, бидейки безразличен към богатството и бедността, утехите и скърбите, такъв още не е достигнал съвършена любов. Съвършената любов счита не само всичко това за нищо, но дори и самия временен живот и смъртта.

73. Чуй какво ни казват достигналите съвършената любов: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват: смятат ни като овци за клане.” Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 8:35-39).

74. Пак за любовта към ближния послушай какво казват те: „Истина говоря в Христа, не Лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Света го - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце: молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни” (Рим. 9:1-4). Същото говори и пророк Мойсей и другите светци.

75. Който не счита за нищо честолюбието и сластолюбието и пораждащото се от тях сребролюбие, не може да отсече причините на гневното раздразнение, а който не ги отсича, не може да достигне съвършената любов.

76. Смирението и страданията (телесните лишения) освобождават човека от всякакъв грях, защото едното отсича душевните страсти, а другото - телесните. Така постъпвал блаженият Давид, както се вижда от следната молитва към Бога: „Погледни моето страдание и моето безсилие, и прости всичките ми грехове” (Пс. 24:18).

77. Господ прави чрез заповедите изпълнителите им безстрастни, а чрез Божествените догмати им дарява светлината на познанието.

78. Всички догмати или говорят за Бога, или за видимите и невидими творения, или за открития в тях промисъл и съд.

79. Милостинята лекува раздразнителната част на душата; постът изсушава похотта, молитвата очиства ума и го подготвя към съзерцание на съществуващото, защото Господ ни е дал заповеди, съобразно силите на душата.

80. „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Кротостта предохранява раздразнителността от възбуждане, а смирението предпазва ума от надменност и тщеславие.

81. Страхът Божий е двояк. Единият се ражда от заплахите с наказанието, от който се пораждат в нас последователно въздържанието, търпението, упованието в Бога и безстрастието, а от последното - любовта. Другият е съчетан със самата любов, създавайки в душата благоговение, за да не достигне тя от дръзновението на любовта до пренебрегването на Бога.

82. Първият страх пропъжда съвършената любов вън, защото в страха има мъка (1 Йоан. 4:18), от душата, която я е придобила и не се бои вече от мъката; а вторият, както казахме, тя винаги носи в себе си. За първия подобават следните слова от Писанието: „Страхът Господен отклонява всекиго от зло” (Притчи 15:27), и „начало на мъдростта е страхът Господен” (Притчи 1:7), а към втория: „страхът Господен е чист - пребъдва навеки” (Пс. 18:10) и „няма оскъдност у ония, които Му се боят” (Пс. 33:10).

83. „Умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот, користолюбие" (Кол. 3:5). Апостолът тук е нарекъл „земни" - плътското мъдруване; блуд - греха, извършван на дело; нечистота - съгласието да бъде извършен грехът; страст - страстния помисъл; зла похот - простото приемане на похотния помисъл; користолюбие - предмета, който поражда и възвръща страста. Божественият апостол ни заповядва да умъртвиме всичко това, като членове, съдържащи се в плътското мъдруваме.

84. Отначало паметта внася в ума прост помисъл и когато той се забави в него, то от това се раздвижва страста. Ако не унищожиш страстта, тя скланя ума  на  съгласие,  а когато  и  това  стане,  стига  се до извършване на греха на дело. Затова премъдрият апостол, пишейки  на християните, които са били  по-рано езичници, им заповядва най-напред да прекратят извършването на греховно дело, а след това, обръщайки се към по-ранното, да стигнат до причината за греха,  както  вече казахме по-горе. Причината, пораждаща и възвръщаща  страстите,  е лакомията, която по мое мнение означава пресищане. То е майка хранителка и на блудта защото лакомията не само спрямо имота, но и  по отношение на храната е зло, както и въздържанието, не само спрямо храната, но и спрямо имота, е добро.

85. Както птицата, привързана за крака, започвайки да се издига нагоре, отново пада на земята, теглена за връвта, така и умът, недостигнал още безстрастие, макар и да се повдига към познанието на небесните вещи, но, теглен от страстите, пада отново на земята.

86. Когато умът се освободи напълно от страстите, той шествува  безпрепятствено към съзерцание на съществуващото, насочвайки пътя  си към познанието на Светата Троица.

87. Когато умът е чист, то, получавайки понятие за нещата, се възбужда към тяхното духовно съзерцание. Станал нечист поради  леност,  мислейки  за  други  неща,  представя си ги просто, а когато възприема  нещо човешко, превръща го в срамни и зли помисли.

88. Ако никога през време на молитва никакво светско помишление не досажда на ума ти, то знай, че ти не си извън областта на безстрастието.

89. Когато душата  започне да  се чувствува  здрава,  тя  започва да има и чисти и безопасни съновидения.

90. Както  телесното  око  се  привлича  от  красотата  на видимия свят, така и чистият ум - от познанието на невидимото. Невидимо аз наричам безтелесното.

91. Велико нещо е да не се пристрастяваме към вещите, но много по-голямо е - да бъдеш безстрастен към въображението за същите. Защото чрез помислите злобните духове водят с нас по-жестока борба, отколкото чрез самите вещи.

92. Преуспелият в добродетелите и обогатилият се с познанието, като виждащ вече нещата, каквито са те по естеството си, винаги всичко върши и говори според здравия разум, като никак не се отклонява от него. Защото, съдейки по това, дали умно или неразумно се ползуваме от вещите, биваме добродетелни или порочни.

93. Признакът на съвършено безстрастие е този: когато и в бдение, и на сън представите за вещите винаги просто се приемат в сърцето.

94. Умът се освобождава от страстите чрез изпълнението на заповедите - чрез духовното съзерцание на видимото се освобождават страстните помисли за вещите, а чрез познанието на невидимото умът се откъсва от съзерцанието на видимите неща. Най-сетне, чрез познанието на Светата Троица, се освобождава и от самото познание на невидимите неща.

95. Както слънцето, опалвайки и озарявайки света, показва и себе си, и огрявалите предмети, така и Слънцето на правдата, изгрявайки в чистия ум, показва и Себе Си и всичко, което е станало чрез Него и което има да стане.

96. Ние познаваме Бога не по Неговото същество, но по великолепието на Неговите творения и на Неговия промисъл за тях. В същите, като в огледало, виждаме Неговата безпределна благост, премъдрост и сила.

97. Чистият ум пребивава в прости помисли за човешките неща или в естествено съзерцание на видимите, или в съзерцание на невидимото, или в светлината на Светата Троица.

98. Съзерцавайки видимите неща, умът изследва или естествените им свойства, или това, каквото те означават, или пък търси самата им причина.

99.  Упражнявайки  се  в  съзерцание  на  невидимите  неща, умът търси да узнае естествените свойства  на  последените,  причината  за  тяхното  битие и  какво  следва  от това, какъв е Божият промисъл и съд за тях.

100. Когато бива в Бога, умът първо поради пламенна любов търси да разбере Неговото естество, но намира утешение при това не в разбирането на познанието, което е в Бога, - защото това е невъзможно и еднакво непостижимо за всяко сътворено същество, но намира утешение в познанието на онова, което е около Него, като вечността, безпределността, неописуемостта, благостта, премъдростта, всепромислещата и вездесъща сила. И само това в Него е постижимо за всекиго, че Той е безпределен, и самото познание за Неговата непознаваемост е знание, което превъзхожда ума, както са казали силните в богословието мъже - св. Григорий и св. Дионисий.

Втората стотица на Словата можетеда прочетете тук 

Подготвил: Явор Георгиев