През 2013 г. получих много сериозни здравословни оплаквания и веднага със съпруга ми записахме час при онколог-хирург. Докторът ми насрочи спешни изследвания, взе биопсиен материал, тъй като съмненията бяха за рак. Въпреки безспокойството ни,  резултатът показа, че няма раково заболяване.

След половин година майка ми влезе за операция в Стара Загора. Аз се грижих за нея и след като се върнахме в родния ни град, отново получих същите оплаквания. Веднага се обадихме в хирургията в Стара Загора, отидох на преглед и видеозон и медиците бяха категорични, че има тумор, който е причина за появилите се симптоми.

Уговорихме се за конкретен период, в който да бъда оперирана. Аз пожелах да чуя още едно мнение, затова се записах на преглед в Онкологията в Пловдив.

Междувременно, с мен се случиха много странни събития.  От Русия получих съобщение, че е издадена книга за лекаря св. Лука Кримски, и главно фактът, че е „професор хирург” привлече вниманието ми.  С цел да уточня какъв лекар е бил, започнах да чета житието му.  

Спомням си,  че това,  което много ме впечатли бе, че е бил знаменит изследовател, който е  достигнал до редица открития в областта на местната анестезия и гнойната хирургия. За тях д-р Валентин Войно Ясенецки получава премията на Варшавския университет и те се прилагат в световната медицина и до днес.  

Освен, че е бил забележителен  за времето си лекар и учен, той е бил ръкоположен за свещеник по предложение на епископ Инокентий, който прозорливо предсказва, че скоро и него ще убият и навярно само професорът ще остане да отключва и да служи света Божествена литургия. Така се и случва, всяка сутрин рано о. Лука служи в църквта, после отива в болницата, провежда визитации, лекува болните. Неговите съвременници разказват, че преди всяка операция той четял над болния молитва и се молел пред иконата, поставена върху стената в операционната зала. Професорът извършвал на година повече от 1000 операции и нито една не била неуспешна.

Едва ли в момента, за който разказвам, съм можела да осъзная изцяло величието на св. Лука Войно-Ясенецки, неговото високо служение на Бога и хората, за което той е надарен със святост на небесата: за това, че приема сана на свещенството в момент, когато това е било равнозначно на смъртна присъда, за това, че е лежал по лагерите в заточение  близо 11 години  и въпреки тежките страдания заявява:

Говоря ви не само защото го мисля, а от собствения си опит, защото съм длъжен да ви кажа, че когато вървях по много труден път, когато носех тежкото бреме Христово, те никак не ми бяха тежки, и този път беше радостен път, защото аз чувствах съвършено реално, съвършено го усещах, че заедно с мен върви Сам Господ Иисус Христос и подкрепя моето бреме и моя кръст.

В момента на своето страдание и аз чувствах как Бог е до мен и ме укрепява, но разбирах и за присъствието на св. Лука, който постоянно ми напомняше за себе си. Това стана още същата вечер чрез една вярваща жена, която ми разказа, че е постъпила в болница, където след като и сложили абокат за инжекциите, на третия ден той се е разместил и се е получил тромбофлебит. Според съдовия хирург, се налагала спешна операция, но след като жената се помазала с елей, осветен на мощите на св. Лука Войно Ясенецки, ръката й се самоизлекувала и нямало нужда от никакво лечение.

На следващия ден беше Възнесение Господне и аз със своите родители отидох да отпразнувам празника в манастира близо до родния ми град. След Светата литургия се спрях до църковното магазинче и заразглеждах иконите, които се продават. Бях почти се отказала да си купя нещо и тръгвайки към изхода, погледът ми се спря на една икона, която бе поставена отстрани на магазинчето – вгледах се и мимоходом прочетох „Лука”. Подминах, но името ме накара да се върна и да попитам монахинята, кой е изобразен на тази икона – евангелист Лука ли е? За мое голямо изумление отговорът беше, че това не е евангелистът, а светецът-професор Лука. Радост обзе сърцето ми, бях сигурна, че това не беше никаква случайност и веднага изразих желание да купя иконата. Но монахинята ми отговори, че това не е икона, която се продава – тя е подарена на манастира от молдовски монаси и е изложена на стената за поклонение.

В този момент се появи друга монахиня, която ни покани на обяд в кухнята. На празничната трапеза дойде и игуменката на манастира, която се извини, че досега е почивала, защото е била на поклонение при мощите на св. еп. Лука Войно-Ясенецки. В отговор на нейните думи аз възкликнах, че имам сериозни здравословни проблеми и от както са се появили, името на св. Лука непрестанно присъства около мен. Тогава игуменката помоли една от монахините да донесе иконата на светеца и ми подари същата икона (оказа се че са били две) като тази, на която се поклоних в църквата.

Освен това, игуменката ни подари елей, осветен при мощите на светеца, и нашият изповедник ни помаза с него с благословение за изцерение на болестите.

След помазването с елея и отслужването на маслосвет, симптомите ми изчезнаха. След преглед в Онкологията в Пловдив се оказа, че нямам никакъв тумор, напълно съм здрава и няма нужда от операция! Лекарите недоумяваха как е възможно хирурзи да са допуснали такава грешка – да видят нещо, което го няма.

Иконата на св. еп. Лука Кримски бе внесена с голяма любов и почитание в нашия дом. Аз вярвам, че и след това, в моменти на сериозни изпитания, св. еп. Лука винаги моли Бога за нас, грешните!

Тропар

Возвестителю пути спасителного, исповедниче и архипастирю Кримския земли,

истинний хранителю отеческих преданий, столпе непоколебимий,

Православия наставниче, врачу богомудрий,

святителю Луко, Христа Спаса непрестанно моли веру непоколебиму православним даровати и спасение, и велию милость.