sv.%20Al%20Nevski%20-%20zlaten%20kupol%20s%20krust Всемирното Православие - "ЗАЩО НЕ ХОДИШ НА ЦЪРКВА?"

1.1. Замислял ли си се сериозно върху това?

Не зная отношенията ти с Църквата. Може би посещаваш редовно храма, а може и отдавна да си скъсал с Църквата. Може би изобщо не ходиш на литургия или се появяваш рядко, като бяла лястовица. Възможно е да влизаш само на големите празници: на Великден, Рождество Христово или Богоявление.

Да, може би времето е пред теб – седмици, месеци и години, тогава ще ходиш на църква, така че пропускайки една неделна служба, можеш да се надяваш на „после”, а може би, като залъгваш сам себе си и както си скъсал с Църкавата, ще стигнеш до там не ти да дойдеш, а други да те донесат… 

Мислиш ли, че като не се обръщаш към Бога, можеш самостоятелно да решиш проблемите си? Ако знаеше от какво се лишаваш! Но ти не знаеш и оттук идват всичките ти беди. Моля те, приятелю, направи малко усилие, прочети внимателно до края. След това ще бъдеш твърдо убеден от ползата и острата необходимост да посещаваш храма.


1.2. Ходенето на църква е необходимост


Не си ли чувал как хора лекомислени и враждебно настроени към Църквата твърдят, че храмовете са измислени от свещениците за лична печалба? Няма нищо по-глупаво от това! Тогава пещите са измислица на пекарите, а хотелите – измислица на собствениците им, водата пък е изобретение на доставчиците, за печелене на пари. Но, мили мой, ако нямахме нужда да ядем, пием и спим, тогава нямаше да са ни нужни пекарни, водоеми и хотели. Ако не същестуваше необходимост да ходим на църква, хората нямаше да строят храмове. Църквите служат именно за да удовлетворят най-първата ни потребност.  

Хората през всички времена и от всички народи са изпитвали потребност да посещават храмовете. Затова строели църкви, олтари и светилища по цялата земя, издигайки ги на най-живописни места. В центъра на градовете, по върха на планините, на високите брегове, върху хълмовете и по полетата, върху островите – навсякъде лопатата на археолога открива величествени храмове. А там, където човешката цивилизация е оставила ярките си следи, се намират най-великолепните постройки – храмовете, Партенонът, Соломоновият храм, църквата „Света София” и много други архитектурни чудеса. 

В наше време се влагат средства и продължават да се строят безброй много храмове. Навсякъде виждаш техните големи и малки куполи, минаваш покрай манастири и параклиси. И всичко това на две крачки от дома ти. Защо? Защото изпитваме безусловна потребност от тях. Нужни са ни както въздухът и водата за нашия живот. Освен това, както въздухът и водата, които ни окръжават в изобилие, са основното условие за физическото ни съществуване, така и многобройните храмове, издигнати в непосредствена близост до домовете ни, са основен източник на жизнени сили за човека.  

От момента, в който сме се появили на света, вече сме длъжни да благодарим на своите родители. За почитането им Бог ни обещава и награда. Още тук, в този живот: „Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята” (Еф. 6, 13). Така, благодарейки за миналото, придобиваш бъдещето.  

Думите на благодарност, отправени към родителите, са всъщност отправени далече назад, към всичките ти предци. И така, обръщайки мисления си взор назад, непременно ще се срещнеш със Създателя. Как можеш да Му благодариш?  

Твоите предци, приемайки свето кръщение, са приели името „православни”. Със същото име са надарили и твоята душа. Какво е това, нима е само спазване на традицията? Тогава защо православни сме не само ние, гърците, или руснаците, сърбите, българите, румънците, но и французите, американците, японците? Много православни има и сред други народи и нации. Само този факт свидетелства, че православието не е национална традиция, а нещо повече.  

Нашата вяра се нарича "православна", което означава право, т.е. правилно славеща Бога. Дори нашите врагове ни наричат така, съгласяват се с това, че правилно Го изповядваме. Тази правилност зорко се охранява от инославни влияния, от опити към Истината да бъде привнесена дори капчица лъжа. Твърдото стоене в нашата вяра сме наследили от дедите си, а те са знаели какво означава да благодариш на Бога, тъй като сами са се хранели с тези плодове и са ни ги завещали на нас с тебе.


Глава 2. ПОЛЗАТА


2.1. Да бъдеш в Църквата ознавача да бъдеш човек


Но какви са тогава онези, които не ходят на църква? Нима те не са хора? Или нямат крака, уши и глава? И очи, приятелю, и крака, и всичко останало, разбира се, имат. Но глави, уши и крака имат и животните, дори доста по-големи, но това не ги прави хора. Човекът се различава от животното не само по външен вид, но и по ходенето на църква. Ако човек не посещава църква, тогава той се уподобява на животно (не за да обидя някого го казвам). Помисли сам: цяла седмица, подобно на животното, човек е постоянно зает с търсенето на храна, работи, за да изхрани себе си и семейството си. Той спи, звярът също спи. Яде, както и безсловесната твар яде. Почива си – от отдих се нуждае и четириногото. Каква е тогава разликата? Тази разлика се вижда в неделя. Човек отива в храма и там предстои пред Бога, което животното не прави. Този, който не ходи на църква, забравя, че е човек и се принизява до животинския начин на живот. Подивява, става звяр. Може да носи вратовръка и да е прясно обръснат, но сърцето му е сърце на звяр.



2.2. Източник на обществено благоденствие

 

От какво страда обществото днес? От вражди и раздори, от себелюбието и безсърдечието на силните на деня, от несправедливост и измама. Храмът обаче е работилница на общата кауза, удивителен извор на обществена справедливост. От звуците на евангелското благовестие се рушат обществените прегради, както стените на Йерихон. Човешкото разделение, обусловено от социалните различия, остава зад църковната ограда. Богати и бедни, велики и малки, с високо положение и без него, приятели и някогашни врагове тук са равни по достойнство и се причастяват от една Света Чаша. Всички раби на Господа се чувстват в църквата като братя, имащи общо наследство - Царството Небесно. Сърцето им става по-меко, излизат по-кротки и по-смирени от храма, връщат се много по-сдържани у дома.  

Ако внезапно в църквата влезе някой алчен богаташ и чуе евангелските слова: "Безумнико, в тази нощ ще ти вземат душата, кому ще остане това, което си приготвил?”, в душата му ще започне да се заражда угризение на съвестта. Едва дочаква часа да си тръгне. Защо? Работата е в това, че вчера той неправедливо е присвоил единствения дом на вдовицата на брат си. След литургия бърза насреща ?. "Прости ми, – казва, – постъпих несправедливо. Апартаментът е твой, връщам ти го".

А нима са малко онези, които неотдавна са били позор за обществото и мъчение за семейството си, но ходенето на църква ги е променило?  

Живял в Пирея един хулиган. Осиротял от малък и не познавал църквата. От дванайсетгодишен започнал да краде. Сринал се до самото дъно. Затворът му станал втори дом, приятелите му се страхували от него. Страхувала се жена му и цялото му семейство. Прибирал се пиян среднощ и смятал, че жена му трябва да го чака, независимо в колко часа се връща. Тежко ?, ако заспяла: пребивал я от бой.  

Един обущар го убедил да отидат в неделя в църквата „Света Троица”. Там той се запознал и с други енориаши. Направило му силно впечатление това, че не приличат на хората от неговата компания. Отогава започнал да ходи редовно на църква. Изповядал се, оставил пиенето, захвърлил наркотиците. Започнал да носи пари вкъщи, заел се с възпитанието на децата и заедно с тях ходел на църква. Станал дружелюбен с окръжаващите. В джоба си винаги носел душеполезна книжка. Макар че не можел да чете, я давал на други, за да получат полза. Така с посещението на църквата започнало неговото възраждане.  

Станало така, че в пристанището един работник не бил в настроение и му ударил шамар, но той не отвърнал. Вечерта в кафенето всички, които го познавали, обсъждали инцидента и го черпели. "Днес, – казвали товарачите, – видяхме чудо. Агнето удари вълка, а той не се разгневи!”

Тези, които ходят на църква, съставляват добрата част на обществото, дори и ако някой твърди обратното. Да сравним хиляда души, които посещават храма, с хиляда, които не го посещават. Процентът на престъпността сред вярвашите е малък, а сред невярващите - многократно по-голям. Говорят, с основание, че когато църквите обрасват с трева, се строят затвори, а когато се появяват църкви, затворите се закриват.



2.3. Извор на духовни блага

Не всички ние, християните, сме ревностни подвижници. Има и умерени, и лениви, и топлохладни – такива, които само по име са християни. Какво, прочее, ни е нужно, за да се изправим, да избегнем духовния застой и да се възпламеним духовно? Тласък, протегната ръка, подходяща среда, топло и животворно обкръжение.

Разбира се, обстановката в храма, духовната атмосфера в църквата ще ни въодушеви. Нали го знаем от опит? Псалмите, химните, славословието, благословението на свещеника, молитвите, каденето с тамян, иконите, светиите, и преди всичко Божествената литургия ни възвисяват.

Окръжава ни усърдието на ревнителите, топлото благочестие на вярващите, умилението и съкрушението на стоящите до нас. Свещеният огън на тяхната вяра се предава и на нашите души. Колко често сме заставали на колене, виждайки другите коленичили! Проливали сме сълзи, трогнати от умилението на околните! А колко пъти сме излизали от храма с обновена душа, изпълнени с решителност да направим по-сериозен и възвишен вътрешния си живот. Без съмнение, ходенето на църква ни издига духовно.



2.4. Извор за обновяване на силите

Казват, че дори обикновената смяна на заниманието обновява силите. Затова често видни политици се захващат в свободното си време с живопис или с нещо друго. Но ходенето на църква по-добре укрепва и освежава духа ни.  

По време на Френската революция нейните лидери, с цел да отслабят влиянието на Църквата, забранили почивния ден в неделя. Пресмятайки, че девет работни дни ще позволят да се увеличи обемът на производството, те пренесли неделния почивен ден. Конвентът решил, че почивен ще бъде не седмият ден, както Бог е наредил, а десетият. Но скоро, като се поучили от горчивия опит, революционерите били принудени да се върнат към неделния отдих, тъй като човешкият организъм не издържал девет дни непрекъснат труд. Творецът добре познавал човека, когато му заповядал: „Шест дни работи и върши в тях всичките си работи, а седмият е събота на Господа, твоя Бог”.  

Почивка не значи, че си длъжен цяла нощ да гледаш филми или да се веселиш до ранни зори, а след това да спиш до обяд, пропускайки възкресната служба. Или да водиш близките си, малки и големи, на море или на разходка в планината, в отдалечени от храмове места. Почивка не е също и четенето на празни романи, нито прелистването на непристойни списания и посещаването на разгулни компании. Всичко това оставя мръсни следи в душата и изражда не само духа, но и тялото.


2.5. Защита и Божие покровителство

 

55.jpg - 74.70 Kb

Много притеснения, невзгоди и изпитания има в живота. Кой може да ни помогне? Силните на деня? Но те няма да ни обърнат внимание, а и не във всяка ситуация могат да помогнат. Тогава хората отиват в храма, както гонените от вятъра кораби се връщат в пристанището. Св. Йоан Златоуст пише: „Бог е устроил църквата като пристан, за да могат в него търсещите убежище от шума и житейската суета да се насладят на дълбок покой”. В църквата ще намериш сили да противостоиш на житейските неуредици. "Тебе, Господи, молим, всичко, което ни предстои, да насочиш към добро, придружавай пътниците, болните посети, Лекарю на нашите души и тела”. Ако ходиш в храма, Господ те пази от всички напасти и беди, за които ти даже и не подозираш.  

По времето на Теодосий Велики в Константинопол бил продаден в робство някой си Теофил. Толкова силна била неговата синовна обич, че той се съгласил да стане роб, за да осигури препитание на престарелия си баща! На прощаване баща му го посъветвал: „Сине мой, каквато и работа да ти възлагат в неделя, първо ходи в Божия храм. Стой до края на Литургията, а след това отивай по делата си”.  

Теофил бил купен от патриция Константин, един от придворните на императора, който много го обикнал заради добрия му нрав и винаги го държал при себе си. Веднъж, бързайки да изпълни поръчение на императора, Константин забравил вкъщи пакет с важни държавни книжа. Изпратеният за пакета Теофил се върнал в дома на патриция неочаквано за жена му и я заварил да изневерява на съпруга си с един от робите.  

Безсрамната жена, за да скрие беззаконието си, представила така случилото се на мъжа си, когато той се върнал вкъщи: „Този роб, който държиш при себе си, се опита да ме съблазни и щеше да ме обезчести, ако на вика ми не се беше притекъл друг от робите. Или го убий, както заслужава, или се връщам при баща си”. Престъпницата постигнала своето и убедила мъжа си да убие Теофил.  

Патрицият се договорил с епарха да обезглави роба и да изпрати главата му. Решили наказанието да бъде извършено на следващия ден. Сутринта патрицият Константин казал на Теофил: "Отиди при епарха и го поздрави от мое име, и той ще ти даде отговор, който аз чакам”. Нищо не подозиращият Теофил тръгнал към епарха, но минавайки близо до храма на Пресвета Богородица, се спрял. Течала литургия. Той влязъл в храма и останал до края ?.  

През това време престъпният роб не си намирал място и все не можел да дочака хората на епарха с главата на Теофил. „Господарю, - казал той на патриций Константин, – дали да не отида в дома на епарха и да донеса отговора му?” „Върви”, - отвърнал той. Безсъвестният роб се затичал бързо към дома на епарха и го поздравил от името на патриция. Палачът пък, който присъствал там, без много да мисли, му отрязал главата. Той сметнал, че именно това е робът, чиято смърт патрицият иска. В това време, когато хората на епарха увивали отсечената глава, за да я изпратят на Константин, влязъл Теофил и поздравил епарха от името на патриция. Епархът му предал запечатания пакет и той го занесъл на господаря си.  

– Какво е това в ръцете ти, – попитал го Константин.

– Пакетът, който епархът ми предаде да ти донеса!

Отиването на църква спасило живота на Теофил, а патрицият разбрал истината и го осиновил.  

Бил спасен поради това, че отишъл на църква!

От църквата се връщаш, приятелю мой, изпълнен с радост и благодат. „Ела в църквата, - казва св. Йоан Златоуст, – за да си тръгнеш изпълнен с небесни дарове, за да останеш невредим при всякакви ситуации, за да можеш, въоръжен с духовно оръжие, да станеш неуязвим и неподвластен на дявола".  

На идващите си от храма поетът е посветил стиховете:  

Река от благовоние

По пътя се разлива.

Невидимо със теб

е Сам Иисус Христос.

С Божието благословение, което си получил в църквата, работите ти ще тръгнат на добре.  

– Защо работиш в неделя? – попитал търговец един занаятчия.

– Защото съм беден, – отговорил той.

– Колко години работиш?

– Цял живот.

– И нима си станал богат! Хайде да се уговорим да спазваш неделния ден. Шест дни работи неуморно, а в неделята отивай в храма. Аз ще дойда при теб след половин година и ще ти платя за загубите, който ще понесеш заради ходенето ти на църква… 

– Е, как си? – попитал го той след шест месеца.

– Добре, – отвърнал му той, – Ето и кравичка си купих...

Прав се оказва този, който казал: „Познавам два сигурни начина за обедняване: кражбата и работата в неделя”! Спомнете си кого се стараем да защитим? Домашните си. Така и Бог пази тези, които принадлежат на Неговата Църква.



2.6. Божията заповед

Във Ветхия Завет е казано: "Помни съботния ден, за да го светиш" (Изх. 20,8). За тази цел Бог заповядал на Моисей да устрои Скинията на Завета, която станала център на богослужението. Подробно определил всичко, което се отнасяло до задълженията на свещенството и принасянето на жертвите.  

Дванадесетгодишният Отрок Иисус бил намерен в храма, Той и след това постоянно ходел в синагогата, в Соломоновия храм. „И по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата” (Лк. 4, 16).

Апостолите заедно с вярващите също ходели в храма и извършвали литургия в домовете на християните. "И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите" (Деян.2, 42). И пак там: "И всеки ден единодушно престояваха в храма, и преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце " (Деян.2, 46).

Мъченик Иустин Философ съобщава, че първите християни се събирали на богослужение всяка неделя. „При нас се правят събрания, на които всички, живеещи в градовете и селата, се събират на едно място и четат Писанията на пророците. Когато четецът свърши, предстоятелят наставлява със слово и увещава всички да подражават на чутото. След това всички заедно ставаме и възнасяме молитва. Когато пък свършим с молитвата, се донася хляб, вино и вода, и предстоятелят също, колкото му стигат силите, възнася молитви и благодарения. А народът изразява съгласието си с думата „амин”. След това всекиму се раздава и всички се приобщават с Даровете, над Които е извършено благодарение. А на отсъстващите се изпращат чрез дяконите".

Този, който е нарушил четвъртата заповед и не е посещавал храма три недели подред, го чакала строга епитимия – отлъчване от Църквата! "Ако някой, без да има някаква настоятелна нужда или препятствие, през трите недели в продължение на три седмици не дойде на църковно събрание, ако е клирик, да бъде низвергнат от клира, ако е мирянин, да бъде отстранен от общение" (80-то правило на Шестия Вселенски събор).

Да, пък и как e възможно да не се спазва заповедта, дадена от Самия Бог.


2.7. Нашето предназначение


Замислял ли си се някога в какво се състои нашето човешко призвание? В служение на Бога! Ние сме създадени за това да служим на вездесъщия и всесъвършен Бог. При това не е важно дали го осъзнаваме, или не. Служението е дело и на горните ангелски чинове.  

В служението на Бога е заключено щастието на човека. Мярата на щастието е пропорционална на умението да служим на Бога. Нещо подобно се случва с музиканта. Само този, който добре познава тънкостите в музиката, който е проникнал в тайните на хармонията, може да се наслаждава на музиката. Бетховен, например, когато слушал музика, се чувствал като в рая.

Милиони подвижници, независимо от всички лишения и страдания, изпитвали блаженство, защото твърдо предавали себе си на служение Богу.  

Към Него ще бъдат устремени нашите желания и в бъдещия живот. Как впрочем ще влезеш в Царството Божие и какво блаженство ще изпиташ, ако в настоящия живот не си ходил в храма и не си се научил да служиш на Бога? Този, който не е ходил на училище и не е научил буквите, как ще може да постъпи в университета и да получи удоволствие от заниманията в него? В бъдещия живот, когато видим нещата в истинската им светлина, мнозина ще се разкайват горчиво и ще кажат:  

"Ако знаех за това по-рано". Но ще бъде късно: тези, които не са се потрудили в своето призвание на земята, са го изгубили завинаги.


2.8. Литургията – най-краткият път на нашите молитви към Бога


Като не отиват на църква, мнозина разсъждават например така: „Няма нищо страшно. Бог е навсякъде, мога да се помоля и вкъщи”. Но едно е да си вкъщи, а съвсем друго – в църквата. У дома можеш да се помолиш, но не можеш да извършиш Божествена литургия. В църквата пребивава Сам Христос. Негови са думите: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях”. Ако пък Той прибивава сред двама или трима, помисли с каква радост Той се намира там, където са се събрали десетки, стотици и дори хиляди. Всяко дело, за което хората се молят заедно, ще бъде благословено от Господа. Според обещанието, в църквата чакаме Бог да изпълни нашите молитви, и нашият Отец ни дава благословението Си в излишък. Пък и кой баща, ако всички деца заедно го помолят за нещо полезно, няма да изпълни с радост молбата им? Ето защо е нужно всички вярващи, които знаят за това, да канят и други със себе си в църква. А колкото повече станат призованите, толкова повече ще бъдат чулите и отзовалите се. 

Ето защо дяволът винаги пречи и се старае да отвлече човека от църквата. Какво най-напред разрушават нашествениците по време на война? Линиите за връзка, за да отрежат снабдяването.  

В неделя сутринта един светец минал покрай параклис, върху чийто покрив безметежно спял бяс. Подвижникът отминал и стигнал до съседното село. Тук той видял, как християните се събирали за църква, и мнозина били вече вътре. А около храма се въртели тълпи бесове, които с оръжия и различни видове оръдия наобиколили храма.  

– Какво става? – попитал той един от тях, – и тук има църква, и там има църква. Защо тук сте толкова много, а там е само един?  

– Всичко е много просто, – отговорил бесът, – параклисът е празен, там стига и един бяс. А тук, както виждаш, има много работа…

(със съкращения)

Снимки: Татяна Вълчанова, Василка Нанева