Докато пътуваме към Путна (рум. Putnа) - румънския мъжки манастир в Молдова, научаваме, че значението му за румънците е като Рилския манастир за нас, българите. Това личи и от другото му название - „Румънския Йерусалим”. Разположен е на река Путна, в дефилето на Карпатите, Сучавска епархия (на 62 км северозападно от гр. Сучава), по посока на границата с Украйна.

В манастира се подвизават 95 монаси, игумен е архимандрит Мелхиседек. Приемат радушно поклонническата ни група и ни нагостяват с вкусен качамак. Забелязваме, че в по-малката трапезария се хранят деца, обясняват ни, че това са бедни деца от околните села.

Присъстваме на вечернята, след това ни настаняват в частни къщи в близкото селище. В светата обител остават някои от мъжете, от тях научаваме за невероятната мелодия на манастирските клепала, известяващи утрото и призоваващи към молитва.

ИСТОРИЯ

Манастирът Путна е основан от светия молдавски войвода Стефан Велики (1433 – 1504 г.), управлявал Молдавското княжество цели 43 години (1457 – 1504 г.). За това време той построил повече от 44 църкви и манастири - от благодарност за Божията подкрепа при всяка една от победите му.

Величествената св. обител, посветена на Божията Майка, е първата и най-известна от издигнатите от него. Повод за построяването й е победата над унгарците през 1466 г. Слушаме разказа как св. Стефан опънал тетивата на лъка си и там, където стрелата паднала, за три години бил издигнат манастирът Путна (1466-1469 г.). Освещаването му от митрополит Теоктист II е на 15 август 1470 г., на празника Голяма Богородица. Главната манастирска църква, посветена на Успение Богородично, е построена от владетелите Василий Лупу и Георге Стефан (1654-1662 г.). В нея се намират светите мощи на Стефан Велики, както и гробът на митрополит Теоктист II.

Светостта на Стефан Велики е видна от думите му, казани малко преди смъртта му: „Господи, Ти едничък познаваш сърцето ми. Нито ерес, нито лъжа, дори пламъкът на юношеската страст не ме съблазниха. Помогни ми обаче да укрепя вярата си върху камъка, който е Сам Христос, Чийто кръст нося винаги на гърдите си, и живота си да положа за Тебе. Имам непоколебима надежда в Отца на вековете, с Чиято помощ победих и прогоних всички врагове”.

Св. Стефан Велики е канонизиран от Румънската православна църква през 1992 г., паметта му се чества на 2 юли. Той е смятан за най-великия молдавски владетел заедно с Василий Лупу (управлявал от 1634 до 1653 г. и откупил мощите на св. Петка Търновска от Цариградската патриаршия).

И двамата велики воеводи са измежду крупните благодетели на славянобългарския Зографски манастир „Св. великомъченик Георги Победоносец” на Света Гора, Атон. И това не е случайно – св. Стефан Велики винаги носел със себе си в битките чудотворната икона на св. Георги Победоносец и го смятал за свой личен покровител. Днес тази икона - наричана "Молдавската" - е един от трите чудотворни образа на св. Георги в съборния храм на Зографския манастир. А в румънската историография напоследък се заговори за българския произход на войводата Василий Лупу, родом от село близо до Разград. Погребан е в гр. Яш, в църквата „Св. Трисветители”.

ПЕЩЕРАТА НА СТАРЕЦА ДАНИИЛ ОТШЕЛНИК

На два километра от манастира се намира пещерата, в която се е подвизавал духовният отец на св. Стефан – преподобни Даниил Отшелник. Един румънски монах се качва при нас в автобуса да ни показва пътя. Когато пристигаме до пещерата, ни сочи мястото, където св. Стефан Велики е завързвал коня си, когато е идвал при Стареца Даниил за съвет или изповед. Днес частици от мощите на Стареца Даниил се намират в главния храм на Путна.

СВЕТИНИ

Чудотворната икона на Майката Божия, широко почитана от всички жители на Буковина, е много древна, според местно предание е нарисувана от самия апостол и евангелист Лука.

Други светини са частиците от мощите на св. Трисветители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), на преподобни Даниил Отшелник, на целителя чудотворец великомъченик Пантелеймон, преподобни Нектарий Егински Чудотворец, светителя Генадий, великомъченик Георги Победоносец. Има и други мощи, пазени в манастирския некропол.

В манастира се съхраняват осем икони от края на XIV и началото на XV век, свързвани с известния иконописец „Рубльов от Путна”.

ПОВТОРНО ВЪЗДИГАНЕ

През петвековната си история манастирът Путна е горял три пъти – през 1484, 1536 и 1691 г. (последния път е бил подпален) и четири пъти е бил ограбван – през 1622 г. от разбойници, през 1653 г. от казаците на Тимотей Хмелницки, през 1691 от поляците начело с Ян Собески и през 1739 г. от руски войски. През 1739 г. пък е разрушен от силно земетресение. От първата църква останал само фундаментът. Единственото запазено изцяло съоръжение от времето на Стефан Велики е т.нар Казначейска отбранителна кула на оградата.

В средата на XVIII в. манастирът е възобновен от молдавския митрополит Яков Путнеану. Владиката се смята за втори основател на обителта, въздигнал не само сградите, но и духовно-просветната дейност в манастира. За тези негови заслуги е погребан в един храм със св. Стефан Велики.

ДУХОВЕН И КНИЖОВЕН ЦЕНТЪР

От самото си основаване Путна става духовен и културен център, оказващ влияние върху живота не само на Южна Буковина, но и на цяла Молдавия (дн. Молдова). Още при Стефан Велики тук се създава известната певческа школа, организира се прочутата работилница за бродерии, преписват се книги. До средата на XIX в. в богослужебните книги се използва църковнославянски език, който постепенно се замества с румънски. Надписите върху някои икони са все още на кирилица.

В музей към манастира разглеждаме богатата колекция от старинни ръкописи, между които и шедьовърът – изящно издание на Четириевангелието. Тук могат да се видят бродирани със злато и сребро копринени тъкани, църковна утвар от скъпоценни метали, свидетелстващи за големия разцвет на обителта и великолепието в богослужението.

В Путна се е намирало голямо монашеско училище, от което са излезли 18 митрополити и няколко епископи.

Манастирът се слави и с технологията си за златно покритие. От края на 2000 г. в манастира вече действат всички традиционни някогашни работилници: за иконопис, дърворезба, ювелирна, за реставрация на църковна утвар и пр.

НАЦИОНАЛНА СВЕТИНЯ

Главният храм е построен в типичния за румънска Буковина стил, наречен още „Стефанов”

По време на австрийската окупация, продължила от края на XVIII до началото XX век (1775 - 1918 г.), независимо от притесненията на Виенския двор, Путна продължава да играе важна роля за запазване и укрепване на православната вяра и националното самосъзнание на румънците. През 1871 г. в манастира било устроено голямо всенародно тържество, превърнало се в знаков момент на националното единение. Подобни празненства са организирани и през 1904 и 2004 г.

Съвременната манастирска летопис повествува: „Това са били особено важни моменти, когато румънците, събрали се тук, в румънския Йерусалим, доказали, че са един народ, с един Бог, една вяра и едно кръщение... На тези тържества гробът на св. Стефан Велики е бил наречен „олтар на националното самосъзнание”.

Светата обител е била обект на внимание от страна на румънския цар: той лично следял хода на строителството. С течение на времето манастирът се превръща във важен некропол на молдавските владетели и епископи. Тук са погребани 28 владетели, повечето от които принадлежат към известната Мушатинова династия.

ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ

Отбранителната кула, издигната по заповед на Стефан Велики

През 1959 г., в разгара на тоталитарния режим, въз основа на декрет № 410 три четвърти от манастирите в Румъния са закрити, монашеството е подложено на силен натиск от комунистическата власт. Но Путна, която и дотогава никога не е била закривана, и този път оцелява, по Божий промисъл, и монасите не са изселени.

Комунистите искали да забранят богослужбите в голямата църква. Тогава монасите начело с игумена архимандрит Герасим (по-късно епископ) им казали: „Дори унгарците, чужди по кръв и вяра, не прекъснаха литургията при гробницата на св. Стефан. Вие твърдите, че обичате страната и народа си, единни сте с нас по вяра, а искате да ни забраните да служим?”.

Откритият през 1976 г. манастирски музей събира богата колекция от византийски облекла и бродерии, известни по цял свят. Изповедническият път на монасите от Путна, служили като екскурзоводи през периода на комунизма, ги превръща в мисионери на християнската вяра.

Путна пази спомена за велики духовни пастири на Румъния, като: архимандритите Пимен, Герасим и Иакинт, йеросхимонах Кесарий, монасите Марк и Иоан… Тук добре си спомнят за всички онези, които със смирение и сила победиха богоборческата идеология, изправяща се срещу живото учение на светото Евангелие. Богослуженията, проповедите и поученията, екскурзиите из манастира, благодеянията и милостините на монасите от Путна запазват в душата на православните румънци отеческата вяра и обичта към единокръвния им народ. Плод на тяхното изповедничество стават хилядите вярващи, отишли в манастирите след революцията през 1989 г. и подмладяването на румънското монашество.

ПОКЛОННИЧЕСКИ ЦЕНТЪР

Манастирите са духовни лечебници, тук човек идва претоварен от проблеми и след кратък престой си тръгва духовно обновен, с нови сили за живот. Монасите в Путна живеят по правилата на св. Василий Велики, с някои добавки от св. Калиник Черникски. Главното им служение е молитвата за целия свят и за спасението на собствените им души. Всеки ден, с изключение на неделя, богослужението започва с полунощница в 4.30 ч. и завършват обикновено с всенощно бдение от 19 часа.

През последните години тук е създаден голям хотелски фонд, тъй като броят на поклонниците гърци, българи, сърби, украинци, молдовци, руснаци и други непрекъснато нараства. Хората идват тук да се помолят далеч от градската суета, да присъстват на богослуженията, съпроводено със забележителното пеене на братята на двата клира.

___________

След Божествената литургия в сърцата ни дълго отеква вопълът на всяка човешка душа към своя Създател: Doamne miluieste! (Домне милюеще!) – Господи, помилуй!. Покланяме се на множеството свети мощи, пазени в обителта. Купуваме си картички с изглед от хубавия манастир, икони, дискове с песнопенията на монасите, за да отнесем в домовете си частичка от това свято място.

Чудотворната икона на св. Богородица в Путна

Оттук може да чуете аудиозапис на невероятните манастирските клепала и част от службата на св. Стефан Велики:


http://www.putna.ro/ParaclisulMD-2012-s6-ss10.php

 

Стихира на вечернята от службата на св. Стефан в изпълнение на монашеския хор от манастира Путна


Освен лични впечатления, са използвани и следните източници:

http://drevo-info.ru

http://www.pravoslavie.ru

http://www.pravoslavieto.com

http://www.putna.ro/

http://ru.wikipedia.org

http://www.putna.ro/ParaclisulMD-2012-s6-ss10.php

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре