Грузия в няколко щрихи

Основаването в древността на Грузинската държава и нейната столица Мцхета са свързани с библейската история. Според преданието, когато Нимврод решил да строи във Вавилон кула „по-висока от планината Севра“ и така да въздигне престола си до небесата, един от знатните граждани (Таргамос) се възпротивил да стане роб на тази безумна идея и със своето семейство се отправил на север, достигайки Кавказкия хребет. Таргамос се счита за родоначалник на кавказките племена и народи, а неговият син Картлос за основател на Грузия.

Оттам е и произходът на тогавашните й наименования Картли и Сакартвело (земята на Картлос). Големият син на Картлос (Мцхетос помазаник) основал столицата на държавата и затова тя носи неговото име – Мцхета.

Днес Грузия е разположена в Кавказ между Черно и Каспийско море, като граничи с Русия, Турция, Армения и Азърбайджан. Територията й е приблизително 70 хил. кв. км, а населениетo й е около 3,5 милиона души.

 

1. Православното християнство в Грузия

Грузия е страна с древна и сложна история, но това, коетo й определя неизменното първо място в световната история, е фактът, че тя е първата държава приела християнството като официална религия (през 324 г. при управлението на цар Мириан).

* Основаване на Грузинската Апостолска Църква

Съгласно грузинската летопис „Картлис – Цховреба“ (история на Грузия), първата проповед на Евангелието по тези земи е прозвучала от устата на самите апостоли на Иисуса Христа: ап. Андрей, ап. Матий (мощите му се намират в крепостта Гонио, близо до Батуми), ап. Симон Кананит (мощите му се намират в Новия Атон в Абхазия), ап. Вартоломей, ап. Тома и ап. Тадей. Апостол Андрей е основал първия епископат в Ацкури, затова Грузинската църква го счита за нейн първойерарх.

През I и II век съществували няколко епархии (Ацкури, Пицунда, Фазис и др.), но въпреки това езичеството имало силно влияние върху народа.

* Обявяване на християнството за държавна религия

Възраждането на християнството в Грузия е свързано със света равноапостолна Нина. Преподобна Нина Кападокийска е родена в семейството на св. Завулон, който след като приел монашество, прекарал живота си в йордански манастир, св. Сусана, която служела като дякониса в храма на Гроба Господен. Те поверили едва 12-годишната си дъщеря на благочестивата арменка Сара, която възпитавала момиченцето в християнски дух. Научавайки за Хитона Господен, който се намирал в иверския град Мцхета, св. Нина започнала денонощно да се моли,  да й даде Бог да се поклони на светинята и да види обръщането на иверския народ към Господа. Чувайки молитвите й, Божията Майка й се явила в съновидение, връчила й кръст, направен от лозови пръчки, и я благословила да проповядва в Грузия. Именно с този кръст били кръстени първо царският двор – през 318 г., а след това и народът – през 324 г. Днес този кръст е символ на Грузинската православна църква.

Съществуват два манастира, чиято история е свързана с житието на св. Нина. Самтавро в град Мцхета, където тя е живяла когато е проповядвала, и манастирът „Света Нина“ в селището Бодбе, където светицата е завършила земния си път.

* Автокефална църква

Заслугата е на св. цар Вахтанг I, който обединил Грузия, осигурил й политическа независимост от Персия и Византия и реформирал църквата. По инциатива на царя през втората половина на V век са създадени основите на новото автокефално устройство на църквата. Начело на нейната йерархия стоял архиепископ с титла Католикос. Увеличава се броят на епархиите - 13 и се създава Синод, който включва 14 архийереи.

* Разцвет на монашеския живот

През VI век християнството е изправено пред заплахата от насаждане на монофизитството. Грузия я спасява самата Божия Майка, явявайки се на преподобния Иоан, който се подвизавал в отшелничество в Сирия. Тя му заповядала, заедно с 12 от неговите ученици, да отиде там, където е проповядвала св. Нина и да укрепи християнската вяра. Две години след пристигането им в Иверия те се разпръснали из цялата страна, за да проповядват Евангелието. За утвърждаване на правата вяра въздигали църкви и основавали манастири, обитавани от многохилядни братства. Респектиращ е фактът, че в тях и днес монашеският живот продължава:

+ преподобни Иоан Зедазнели чудотворец основава манастира Зедазенски;

+ преподобни Шио Мгвимски чудотворец основава манастира Шиомгвиме;

+ преподобни Давид Гареджели чудотворец основава манастира Гареджи;

+ преподобни Антоний Марткопски стълпник и чудотворец основава манастира Марткопи;

+ преподобни Исе (Иесей) Цилкански чудотворец основава манастира Цилкани;

+ преподобни Йосиф Алавердски основава манастира Алаверди;

+ преподобни Стефан Хирски основава манастира Хирсе;

+ преподобни Авив (Абибос) Некрески основава манастира Некреси;

+ преподобни Пир Бретски основава манастира Брета;

+ преподобни Зенон Икалтски основава манастира Икалто;

+ преподобни Михаил Улумбски основава манастира Улумбо;

+ преподобни Исидор Самтавийски основава манастира Самдетависи;

+ преподобни Тадей Степанцмински основава манастира Степанцминде;

Грузинската църква възпоменава дивните чудеса, с които са преизпълнени техните жития, на 7 май.

* Отстояване на вярата през вековете

Историята на Грузинската църква е неразривно свързана с историята на Грузинската държава, която е имала периоди на възход и падение. Труден и трънлив е бил и пътят и на православната вяра. Историята не може да предаде пълната картина на многочислените изпитания и страдания, които грузинският народ е претърпял. Грузия непрекъснато е била обкръжена от врагове на християнството, но малкият православен народ самоотвержено е защитавал своята вяра, самобитност и държавност. Като апокалиптични за православието се определят XIII и XVII век.

През 1226 г. при завземането на Тбилиси от султан Джелел ад дин, 100 000 грузинци отказали да се отрекат от Христа и се окичили с венеца на мъченическата смърт (13 ноември).

През 1615 г., когато иранският шах Абас завладял страната, били избити десетки хиляди монаси и миряни, които отказвали да приемат мюсюлманството.

През XX век съветската власт и изповядваният от нея атеизъм стават предпоставка за съществуването на подвига на мъченичеството и в най-ново време.

Неизброимият брой на мъчениците за вярата в сомна на грузинските светии определят историята на Грузинската православна църква като мъченическа (Сухиташвили Д.,Хитон Христа, Издательство Грузинской патриархии, Тбилиси, 1999, стр. 64).

 

2. Богослужение

Църковнослужението се извършва на грузински език, а мелодията на песнопенията е самобитна и включва богато разнообразие на мотиви, заимствани от народното творчество.

* Сроителство на храмове и манастири

През различните етапи от развитието на грузинската църковна архитектура са се строили храмове в различни стилове. Църквите от IV век наподобяват малки зали, като този тип строителство продължава и сега. През V век започва строителството на църкви с по-големи размери – базилики (двукорабни и трикорабни), а от VII век – кръстокуполни. През VIII век започва да се прилага централно-куполната конструкция, която достига своето съвършенство през X-XI век.

През периода VIII-X век на територията на Грузия са съществували пет независими държави, като във всяка от тях се е извършвало интензивно строителство.

В епохата на единното грузинско царство (XI-XIII век) са се строили големи манастирски комплекси и църкви в близост до административни центрове и места със стратегическо значение.

По време на Средновековието строителството на църкви е продължило в онези части от територията на Грузия, където е царял относително мирен живот.

Строителството на манастири от страна на Грузинската държава е излизало далеч извън нейните граници: м-ра „Светият Кръст“ в Йерусалим от IV век; м-ра „Св. Йоан Богослов“ в Йерусалим от V век; м-ра „Св. Йоан Предтеча“ в Константинопол от VII век; м-ра Иверон на Света гора от IX век; Бачковски манастир от XI век и т. н. – повече от 50 манастира, където се основавали грузински монашески колонии, извършващи духовно-просветителска дейност.

* Иконопис

Грузинците строго и непреклонно пазели традицията за почитане на иконите. Тук иконоборството не намира почва за развитие.

Иконите, преминали през времето и достигнали до нас, са изографисани с пастелни цветове и повечето от тях впечатляват с невероятно „живите“ очи на светците (тази техника може да бъде видяна в Египетския музей в Кайро).

 

3. Грузия – съкровищница на християнски светини

* Хитонът Господен, който е изтъкан безшевно от ръцете на Пречистата Дева Мария и е обагрен с кръвта на Спасителя, се намира в храма Светицховели в Мцхета.

Завладяването на Йерусалим от цар Навуходоносор е причина евреите да напуснат родината си и да се заселят в различни земи, включително и в Иверия.

„Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем, пристигнали влъхви, а пред тях се движела звезда, която им помогнала да намерят новородения Син Божи. Тя се спряла над мястото, където бил Младенеца, а влъхвите му се поклонили и поднесли даровете си ...” – тази история обиколила еврейските общности, достигайки и до тази в Иверия. По това време в Мцхета живеел равинът Елиоз. Неговата майка била потомка на св. пророк Илия, а сестра му се казвала Сидония.

Изминали 30 години от Рождеството Христово и първосвещеник Анна от Йерусалим написал писмо на Елиоз: „Младенецът, на когото се поклониха влъхвите, достигна съвършена възраст и се обяви за Син Божи, и проповядва Нов Завет. Елате, последователи на Закона Мойсеев, да изпълним Неговия завет, като отмъстим за Неговата смърт!“

Елиоз заминал за Йерусалим и засвидетелствувал разпъването на Христос. Според Евангелието на Йоан, дрехите на Иисус си поделят римските войници: Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре до долу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие. Тъй направиха войниците (Иоан 19: 23-24).

Елиоз откупува Хитона и се завръща в Мцхета, където го очаква сестра му. Сидония, виждайки Хитона Господен, с любов го притиснала към сърцето си и предала Богу дух. Никой не могъл да изтръгне дрехата от прегръдката на Сидония и тя била погребана тайно от брат си заедно с Хитона. Празникът на светия Хитон Господен е на 1/14 октомври.

* Неръкотворният образ на Иисус Христос

За Неръкотворната икона на Спасителя преданието гласи следното: „Владетелят на град Едеса в Сирия заболял от неизлечима болест. Цар Авгар написал писмо на Иисус, в което молел за изцеление и му предлагал убежище в неговото царство. Той дал писмото си на известния художник Ананий с молба да нарисува Христа. Художникът много се старал, но така и не успял да изобрази преизпълненото с необичайна благодат Божествено лице. Спасителят взел платното от Ананий, допрял го до лицето си, а там по чудесен начин се изобразил неговият лик. На другия ден радостният художник заедно с апостол Тадей се отправили към Едеса. Нощта ги заварила в Иераполе, където останали да нощуват у един грънчар, а иконата, за да не се повреди, я сложили между глинени съдове. В полунощ над иконата се възвисил огнен стълб, а когато я взели открили, че образът на Спасителя се е изобразил върху глинена чинийка. Новината бързо обходила града. Градоначалникът взел глинената чинийка и я поставил в дома си, а платното занесли на цар Авгар. Едва докоснал се до иконата, той оздравял и разпоредил да прикрепят платното с Неръкотворния образ към една дъска и да го поставят над градската врата, за да могат всички да се покланят на светинята.“

През 690 г. град Едеса е завладян от арабите, но те не забранили поклонението пред иконата, славата на която се носела по целия свят. През 944 г. Неръкотворният образ е пренесен с големи почести в Константинопол. През 1204 г., когато византийската столица е превзета от кръстоносците, иконата е пренесена в Грузия, в град Анчи, който се намира сега в Турция и е наречена Анчисхати ("хати" означава икона).

Днес иконата се намира в Златния фонд на Музея на изкуствата в Тбилиси.

Интересен е фактът, че отпечатъкът на Неръкотворния образ е донесен в Грузия през VI век от преподобни Антоний Марткопски (стълпник и чудотворец), който си го носел на врата  – един от тринадесетте сирийски монаси просветители. Той се заселил в една планина, наречена по-късно в негова чест Марткопска (уединена), където основал обител и построил храм в чест на Неръкотворния образ на Спасителя. В наши дни местонахождението на Неръкотворния образ носен от преподобни Антоний е неизвестно, но съществува пророчество за неговото намиране, за което ще стане дума по-късно.

* Неръкотворният образ на Пресвета Богородица

Според древното предание, след Петдесетница, в Сионската планина Пресвета Богородица заедно с дванадесетте апостоли са теглили жребий „кой в коя страна да благовествува спасението на човечеството“. Божията воля отрежда на Дева Мария Иберия. Майката на Спасителя се приготвяла за път, когато Й се явил ангел Божий, който Й заповядал да остане в Йерусалим. Сам Господ Й оповестил да изпрати в Грузия апостол Андрей с неръкотворен образ, който да покровителства грузинския народ до свършека на времената. Пресвета Богородица докоснала до лицето си една дъска, на която неръкотворно се изобразил нейният образ с Христос Младенец. Този образ тя предала на апостол Андрей и го отправила в Иберия да благовествува словото Божие.

Св. Андрей е пребивавал в Грузия три пъти. Когато пристига за първи път, той се установява във високопланинското селище Диджара (област Аджария). На мястото, където се намирал неръкотворният образ, бликнал извор, в който Христовият ученик кръстил населението. Освен това ръкоположил свещенници и дякони и въздигнал църква на името на Богородица. Това бил първият християнски храм. Когато напуснал Диджара, народът се молил на апостол Андрей да остави иконата на Божията Майка като надежда и застъпница. Св. Андрей допрял една дъска до Неръкотворния образ и ликът на Богородица, отново по чудесен начин, се изобразил върху нея. Иконата била поставена с големи почести в новата църква, а апостол Андрей продължил просветителската си дейност. Един ден пристигнал в селището Ацкури, където внезапно бил починал единственият син на една вдовица. Разбирайки за присъствието на свети Андрей, с последна надежда, вдовицата се обърнала към него с молба да се помоли пред Господа Иисуса Христа, да върне към живот сина й. Апостол Андрей положил иконата върху тялото на момчето и започнал да се моли. След края на молитвата хванал юношата за ръка и го вдигнал на крака. Случилото се чудо накарало майката веднага да приеме кръщение, а след нея семейството й и част от населението. В Ацкури бил построен храм, където св. Андрей оставил неръкотворния образ на Божията Майка. Иконата получила името „Ацкурска Богородица“, а чудесата, произтекли от нея, са неизброими.

В настоящия момент Ацкурският храм, който за времето си се е славел като архитектурен шедьовър, е в развалини, а неръкотворният образ се намира в Златния фонд на Музея на изкуствата в Тбилиси. За съжаление, този свят образ на Божията Майка е обновяван и реставриран многократно и може да се каже, че първоначалният му вид се е загубил във времето.

* Ризата на Пресвета Богородица

Съгласно едно от съществуващите предания, ризата е била пренесена от Константинопол през XII век, а съгласно друго - през VIII век, по време на иконоборството във Византия. В продължение на векове ризата се е съхранявала в Хобския манастир. Днес тя се намира в Зугдитския държавен научен музей. През 2000 г. на светата риза се появява неръкотворно изображение на Спасителя. Празникът на ризата на Божията Майка е на 2/15 юли.

* Горната дреха на св. пророк Илия, която той завещал на своя ученик – св. пророк Елисей. Намира се в храма Светицховели в Мцхета.

* Един от гвоздеите, с които е бил прикован Иисус Христос към разпятието и част от Светия Кръст, подарени от император св. Константин на цар Мириан. Намират се в катедралата Самеба в Тбилиси.

* В Казбеги на 4100 м надморска височина, в труднодостъпна пещера – наречена Витлеемска, където монашеският живот не е прекъсвал от шести век, се пазят много реликви, между които люлката на Спасителя и част от шатрата на Авраам (Грузия священный удел Пресвятой Богородици, Тбилиси, 2011, стр. 168).

По Божия милост, група от 13 души бяхме на поклонение по светите места на Грузия от 10 до 15 май 2013 г. Пътуването ни от София до Тбилиси с автобус и самолет през Истанбул продължи приблизително 20 часа.

 


Ден първи (10.05) – в Тбилиси

 

Панорамната обиколка с автобус ни позволи да разгледаме старата и новата част на столицата. Програмата ни включваше посещение на катедралите Самеба и Сиони, църквата Метехи, базиликата Анчисхати и разходка из стария град, серните бани с минералните извори и крепостта „Нарикала”.

 

Тбилиси е естествен център на кавказския регион. Разположен е в долината на река Кура, в тбилиската котловина. Легендата разказва, че възникването на града е свързано със съществуващите на негова територия топли минерални извори. Това обстоятелство се е отразило и върху името на града (тфили - топъл).

От VI до VIII век и от XV до XVIII Тбилиси е столица на Картлийското царство; от XII до XV век на Грузинското царство, а от 1991 г. - на независимата държава Грузия.

Днес Тбилиси е важен политически, икономически и културен център на Средния Изток, където съжителстват древността и съвремието, традициите и иновациите.

 

 

1.1.Катедралата „Самеба“ (Света Троица) е построена по инициатива на Каталикос – Патриарха на цяла Грузия – Илия II, като символ на новото хилядолетие, който олицетворява освобождаването на Грузия и възраждането на християнската вяра. Строителството му започва през 1995 г. и завършва през 2004 г. В него се намират 5 подземни и 4 назeмни църкви, посветени на: „Светите Архангели“, „Св. Йоан Кръстител“, „Св. Нина“, „Св. Георги“, „Св. Дванадесет Апостоли“ и „всички светии“. Тя е най-голямата в Мала Азия. Разположена е в новия град на площ от 5 000 кв. м, а височината ? е 93,5 м. В това огромно пространство са разположени стотици икони и десетки реликви за Грузинската православна църква, като: позлатената във вид на триптих икона на Всички Грузински Светии, чудотворната икона „Скоропослушница“, седефен макет на Божи Гроб, мощи на стотици светии, пиронът, с който са били приковани краката на Иисус Христос към разпятието, и много други.

1.2.Църквата „Метехи”

 

Метехи се нарича първото селище, намиращо се на левия бряг на река Кура, разположено върху скалисто възвишение. В него влизат Исанската крепост и прилежащите й територии. Когато крепостта е била царска резиденция, възниква наименованието „Метехи“, което на древногрузински език означава „територия обкръжаваща двореца“. В центъра на Метехи се е намирала църква „Света Богородица“, която е въздигната от свети цар Вахтанг I през V век. През 1235 г. монголите разрушават намиращия се в Метехи царски дворец и придворната църква. През 1278-89 г. царят на Грузия Деметре II възстановил храма в днешния му вид, който повтаря конструкцията на старата централнокуполна църква. През 60-70-те години на ХХ век режисьорът Сандро Мревлишвили открил в Метехския храм младежки театър. Някои актьори скоро сами напуснали театъра, след като осъзнали, че да се поставят спектакли под сводовете на храма е голям грях.

От 1988 г. Метехската църква отново е действаща. Днес тя събира хиляди богомолци, дошли от цяла Грузия заради изцелителните молитви, които се възнасят към небесата от там.

1.3.„Нарикала” е главната крепост на Тбилиси. В летописите тя се упоменава като крепост-майка. Цитаделата е съхранила следи от многочислени реставрации. Последната реконструкция е завършена през 2000 г., когато е възстановена и намиращата се вътре църква „Свети Никола“. От крепостта се откриват прекрасни гледки към новия и към стария град.

 

1.4.Катедралата „Сиони“, посветена на Успението на Пресвета Богородица“, е построена през VI век и през всичките си години на съществуване е играела ролята на централен храм в Тбилиси. Многократно е разрушавана при набезите на завоевателите иноверци и е претърпяла многочислени изменения. Към централната част са построени южна и северна пристройки, където са поставени престоли, посветени на „Свети архангел Михаил“ и „Св. цар Вахтанг“. Последните реставрационни работи са приключили през 1983 г.

 

Във величествената каменна катедрала, в дясната част на иконостаса, в специален кивот, е поставен кръстът на света Нина, а в лявата – главата на свети апостол Тома. На южната стена са поставени чудотворната икона на „Сионската Богородица“, която е окичена със стотици дарове, а до нея се намира мироточива икона на свети Андрей Първозвани. В северната пристройка се намира неръкотворен, самоизписал се образ на Пресвета Богородица с размери 2х1 м.

 

1.5. Базиликата Анчисхати е издигната през XVII в. в чест на Пресвета Богородица. Там е бил поставен неръкотворният образ на Иисус Христос, наречен Анчисхати, до идването на съветската власт, когато е пренесен в Музея на изкуствата. Днес в храма се намира копие.

 

Вечерта групата пристигна в Телави, който е административен и икономически център на областта Кахетия и на Източна Грузия. Настанихме се в частен хотел (къща за гости), за да се докоснем до прословутото грузинско гостоприемство. Там имахме възможността да се насладим на грузинската кухня, да дегустираме ароматното и пивко домашно приготвено вино и да чуем грузински тостове.

Ден втори (11.05) – обиколка на забележителностите около Телави

2.1.Сигнаги е един от най-древните градове в Грузия. Името му произлиза от турска дума, която означава укритие. Една от най-големите забележителности на града е крепостната стена, която е дълга 4 км и обхваща почти 40 хектара. В крепостната стена е вградена църквата „Св. Стефан Хирсели“.

 

2.2. Манастирът „Света Нина“ в Бодбе е епископски център на епархия Бодбе. Църквата „Св. Великомъченик Георги“ е построена IV век на мястото, където се е намирал гроба на Света Нина, която завършила подвига на своя живот през 335 г. (14/27 януари).

 

Манастирът много пъти е разрушаван и възстановяван, а църквата преустройвана. В 1837 г. Бодбийският манастир е закрит (Грузинската църква е екзархия на Руската православна църква от 1811 до 1920 г.), а през 1889 г. по заповед на руския император Александър III е открит девически манастир. През 1924 г. болшевиките ликвидират манастира и на неговата територия откриват болница. Няколко от монахините останали да работят там като милосърдни сестри и тайно служели на гроба на св. Нина.

 

От 1991 г. монашеският живот е възроден. Най-голямата светиня в манастира са мощите на св. равноапостолна Нина, където са регистрирани знамения и чудеса.

 

Там се намира и копие на чудотворната Иверска Богородица, която е изографисана през 1905 г. на Света Гора. Когато манастирът е бил болница, тя е използвана за направата на гинекологичен стол. С чудотворната икона са свързани много истории. Една от тях разказва, че чекистът, който е надраскал лицето на Пресвета Дева, внезапно е умрял, а след това и неговите наследници и семейството му.

 

Поклонихме се и на невероятно красиво копие на Зографската чудотворна икона на св. Георги.

 

В процес на завършване е нов голям храм на св. Нина. Гледката от манастира е величествена, а в обителта цари чистота, спокойствие и уют.

 

2.3. Некреският мъжки манастир представлява ансамбъл от църкви, монашески килии и други съоръжения, дошли до нас от различни исторически епохи. Той е седалище на Некреската епархия, която основава св. цар Вахтанг през V век. През VI век за епископ е ръкоположен св. Авив (един от 13-те сирийски просветители), който създава манастира.

 

Днес манастирският комплекс включва трикорабна базилика, посветена на Успение Богородично от VI век, в която се намира кивот с частици от мощи на 40 светии. Християните могат да се помолят и да се поклонят на св. апостол Матей, св. апостол Лука, св. Мария Магдалина, св. Василий Велики, св. Антоний Велики, св. Игнатий Богоносец, св. Тихон Задонски, св. Теофан Стълпник и на други преподобни отци.

Запазени са още еднокуполен храм от VIII век „Св. Архангели“, параклис „Св. Георги“ от XVI век, епископски дворец от IX век, църквата „Св. Авив Некрески“, когото Църквата почита на 12 декември.

От манастира се открива прекрасна панорамна гледка към цяла Кахетия – ясно се виждат обширната Алазанска долина и градовете разположени в нея – Телави, Сигнаги и други.

 

2.4. Греми -  средновековен град крепост, който се намира на 20 км източно от Телави. Той е бил резиденция на Кахетинските царе от 1466 г. до 1614 г.. През този период Греми се обособява не само като политически, но и като икономически и културен център, който е съществувал до превземането му от иранския шах Абас.

Градът – крепост е заемал около 50 хектара и се е състоял от 3 основни части: Архангелски манастирски комплекс, който е разположен на най-високото място; царска резиденция и търговски район.

Архангелската кръстокуполна църква е построена през 1565 г., а изографисването й продължило до 1577 г. На 12 декември 1999 г. в Греми е възстановен манастирският живот, а през 2009 г. е открита Духовна семинария, която носи името на св. Авив Некрески. Реставрацията на църквата е завършила през 2011 г., благодарение на което са запазени оригиналните фрески от XVI век.

 

2.5. Мъжкият манастир Алаверди е основан през VI век от св. Йосиф (един от 13-те сирийски монаси, дошли от Антиохия). Манастирският комплекс е ограден с крепостна стена и е разположен в близост до селище, което носи същото име и се намира на 20 км от Телави.

Сегашната катедрала „Св. великомъченик Георги“ е построена в началото на XI век на мястото на старата църква от VI век и е най-високата (51 м) и най-голямата (42х26 м.) средновековна църква, запазена до днес. Има 3 входа, а естественото осветление е от 16 прозореца, разположени в барабана на купoла. Манастирът многократно е претърпявал частични разрушения, предизвикани от вражески набези или заметресения. През XIX век по заповед на Руския синод стените на катедралата са  били варосани. След направената реставрация през 1966 г. са открити стенописи от XI, а така също от XV и XVII век.

До началото на миналия век в катедралния храм се е съхранявала чудотворната икона на св. великомъченик Георги, където светецът е изографисан нетрадиционно – в цял ръст, как се моли на Бога с вдигнати ръце. В настоящия момент иконата се намира в Златния фонд на Музея на изкуствата в Тбилиси, а в храма е поставено фотокопие. Тук се намират мощите на св. Йосиф Алавердски (един от 13-те сирийски монаси просветители). Вляво пред иконостаса е поставена иконата „Събор на преподобните Печорски отци“, а на гърба й в кивот са сложени частици от техните мощи.

 

Катедралата Алаверди е от онези храмове, в които влизаш, времето спира и не искаш да си отидеш.

 

2.6. Манастирът Икалто (мъжки), който се намира на 8 км северно от Телави, е основан в края на VI век от св. Зенон (един от 13-те сирийски монаси просветители). През XII век се превръща в просветен център, наречен Академия Икалто. Там са се преподавали философия, теология, църковно пеене, астрономия, геометрия и други теоретични науки. Студентите са получавали освен теоретични знания и практически умения по лозарство, винарство, металообработване, керамика, фармакология и т.н. В развалините на академията ясно се различават отделните й части.

 

В настоящия момент манастирският комплекс включва 3 църкви: малка еднокупулна църква „Света Троица“ от VI век; еднокорабна църква „Вси светии“ от XIII век и „Преображение Господне“, която е построена VIII век върху мястото на старата църква от VI век, където е бил погребан св. Зенон Икалтийски.

 

Мощите му се намират в каменен саркофаг, а от поставената икона над мощите му се носи благоухание.

Вечерта отново нощувахме в Телави и затвърдихме мнението си за грузинското гостоприемство.

Ден трети (12.05) – Телави – Мцхета – Гори

Шуамта е архитектурен ансамбъл, който е разположен на 7 км от Телави в горист район. Състои се от две части: Дзвели (стара) Шуамта и Ахали (нова) Шуамта. Манастирът получил своето име от разположението си в равнина, обкръжена от 3 планини. Шуамта на грузински означава „между планините“.

 

3.1. Комплексът Стара Шуамта, който през Средновековието е играел ролята на поклоннически център, включва три църкви: трикорабна базилика от V век и две малки еднокуполни църкви от VII век, които са построени от каменна зидария. През XVI век манастирът опустява и едва в наши дни е в процес на реставрация.

 

3.2. Девическият манастир Нова Шуамта е построен през XVI век от царица Тинатин (която в последствие била подстригана за монахиня) в чест на чудотворната икона на Хахулската Богородица.

Главната църква на манастира „Рождество Богородично“ е построена от тухлена зидария и е била разширена на север с престол в чест на „Архангелите“ и на юг с престол в чест на „Св. чудотворец Давид Гареджийски“. Фасадата на храма е незабравима с огромните (високи около 4 м) кръстове, визуализирани чрез изкусна зидария.

Иконата на Хахулската Богородица се е намирала вдясно пред иконостаса, а днес там стои копие. Тя е от типа „Одигитрия“, с Богомладенеца на ръце. Изработена е от злато и сребро, с oкраса от диаманти, рубини, бисери и тюркоази. На обратната й страна се намира кивот с 44 частици от свети мощи. Днес тази икона заедно с още две икони на Господа Иисуса Христа и св. Николай, изработени по същата технология, се намират в Златния фонд на Музея на изкуствата в Тбилиси.

Фреските в храма, изобразяващи сюжети от Стария и Новия Завет, са запазили автентичния си вид (само частично са повредени) и създават една неповторима атмосфера.

 

3.3. Мцхета е древната столица на царство Картли и политически център на Грузия от IV век пр. Хр. до VI век сл. Хр. В началото на VI век, когато столица става Тбилиси, Мцхета запазва значението си на духовен център на царството, а от XI век - и на цяла Грузия. Околностите на града са богати на археологически и исторически паметници от каменната, бронзовата и християнската епоха. Сред тях са манастирът Джвари (VI век), катедралата Светицховели (XI век), манастирът Самтавро (XI век), манастирът Шиомгвиме (VI век) и манастирът Зедезани (VI век).

3.4. Манастирът Джвари (означава кръст) е в списъка на световното наследство на UNESCO от 1996 г. Названието му е свързано с голям дървен кръст, издигнат от св. Нина и св. цар Мириян (IV век) с цел да предпазва Мцхета от злите сили.

През втората половина на VI век до кръста е била построена малка църква, която съществува и днес. В началото на VII век (605 г.) е построен по-голям каменен храм, в чието пространство е вместен непокътнат целият кръст. Така Джвари се превръща в поклонническо средище на Кавказките народи.

От архитектурна гледна точка храмът полага началото на нов етап в развитието на грузинското църковно строителство – този на куполните храмове. Планировката му е във вид на кръст, а между елементите на кръста са разположени малки стаички с различно предназначение. Куполът представлява 8-стенен барабан, покрит с 6-стенен покрив. В центъра на църквата, върху 8-ъгълна поставка се намира и самият кръст, в чиято чест е построен храмът. С относително скромните си размери, липсата на фрески и изкусни архитектурни решения, в този храм човек е в плен само на едно чувство – величието на кръста.

От площадката на манастира гледката към Мцхета и мястото на сливане на двете реки Кура и Арагби е незабравима.

От 1996 г. манастирският живот в Джвари е възстановен. Сега там има около 15 монаси и послушници, които обгрижват древната обител, преминала през вековете непокътната, за слава Божия!

3.5. Катедралата Светицховели – духовната съкровищница на Грузия, се намира в самото сърце на областта Картли, в центъра на Мцхета. Първата църква е построена през IV век от св. цар Мириян и нейните останки се виждат през стъкло, вградено в пода на храма. Мястото за строежа на църквата се е намирало в царската градина, където е била погребана св. Сидония с хитона, а за 300 години на гроба й израснал огромен кедър. Новопостроеният храм многократно се разрушавал, преди строителите да успеят да поставят последния камък в градежа му. Тогава отсекли кедъра, за да направят от ствола му опора на купола, който все падал, но не могли да го повдигнат. Цяла нощ св. Нина се молела за Божествена помощ. На разсъмване Ангел Господен се приближил до Стълба и го издигнал във въздуха. Стълбът, осеян от чудна светлина, се издигал и спускал, докато не се спрял над основата си. Така Ангелът Господен посочил мястото на Светия Хитон. Това събитие е изобразено на иконата "Прослава на Грузинската църква“, поставена днес във всички грузински храмове. От пънът, останал в земята, започнало да изтича благовонно, целебно миро. Нарекли го Светицховели (т.е. животворящ стълб), а името било усвоено и от храма.

Днес на мястото на кедъра е издигнат четириъгълен каменен стълб. Мироточенето е продължило 1200 години, до 1524 г., когато шах Тамасп със свитата си осквернил храма.

Съвременният храм е построен през XI век по заповед на Мцхетския Каталикос – Патриарх Мелкиседек и е най-големият запазен средновековен християнски паметник на културата. Централният престол е в чест на „Дванадесетте апостоли“, левият престол е на „Св. Илия“, а десният - на „Св. Никола“.


Най-голямата светиня на храма е Хитонът Господен. На мястото на мироточенето е поставено кандило с четка и всеки може да се помаже.

 

В храма на св. пророк Илия в олтара е вградена горната му дреха, която той завещал на Свети пророк Елисей. Там се намира и целебен кладенец, от който може да се налее вода.

В храма на св. Никола се намират мощи на св. Андрей.

 

Вдясно от входа на централния храм има копие на Кувуклията на Божи Гроб, където обаче ние не бяхме допуснати. Вляво от входа е поставен кръст с вградени в него частици от мощи на светии.

На това свято място потокът от хора е нескончаем и най-неподходящият ден за поклонение е неделя.

 

3.6. Манастирският комплекс „Самтавро“ (намира се от 300 м от Светицховели) е едно от украшенията на грузинското православие. С него са свързани житията на десетки подвижници, просияли като светци. Самтавро (княжески) е действащ девически манастир, въздигнат в чест на празника Преображение Господне през първата половина на XI век. Построен е върху основите на малка църква от IV век. До един къпинов храст, който все още съществува, е живяла св. Нина, когато е проповядвала в Мцхета. След смъртта й св. цар Мириян построява малка купoлна църквичка (6 х 4 м) „Св. Нина“, запазена и до днес. Фреските изобразяват моменти от житието на светицата и се отнасят към по-късен период.

 

Сред многочислените светини на храма „Преображение Господне“ са мощите на преподобния св. Авив Некрески (от 13-те сирийски монаси покръстители на Грузия), частица от животворящия стълб в Светицховели, иконата на св. Нина с вградени мощи на св. Шио Мгвимски, списък на чудотворните копия на Иверската Богородица от 1919 г. и др. В югозападния край на храма се намират гробовете на св. равноапостолен цар Мириян и неговата съпруга св. равноапостолна царица Нана – покръстители на грузинския народ.

 

На 20 м северозападно от църквата, почти до оградата на манастира, се намира 3-етажна камбанария, където е прекарал последните години от живота си св. Гавриил (Ургебадзе), причислен към лика на светиите от Поместния събор на Грузинската православна църква на 20.12.2012 г.. Свети Гавриил е роден по времето на съветската власт, на 26 август 1929 г., и се е представил на Господа на 2 ноември 1995 г. в Самтавро, където се намира и неговият гроб.

През 1991 г. в Грузия пристига йеромонах Герасим (от американското братство на преподобний Герман Аляскински), за да се срещне с отец Гавриил и той пише за него: „Архимандрит Гавриил е подвижник в съвременна Грузия и неин духовен наставник. Гонен заради Христа, той понесъл тежки мъчения, но останал жив и продължава да свидетелства за Господа и да поддържа многострадалната Грузинска църква през най-тежките години“. С голямо благоговение отец Гавриил изпълнявал служението на християнски наставник, като освещавал, подобно на неугасваща свещ, ближните си с любовта, за която говори апостол Павел (1 Кор. 13: 4,5). „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост... Не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето... Зло не мисли.“ Целият живот на стареца Гавриил е пронизан с тази любов и днес християните му я връщат, като го наричат „любовта на Грузия“.

От спомените на монахиня Параскева (Ростиашвили), научаваме за едно от пророчествата на прозорливия старец: „Той казваше, че докато неръкотворната икона на Спасителя се намира в Музея на изкуствата, няма да се яви отпечатъкът на Ацкурската икона на Божията Майка и Иверската икона не ще дойде от Атон, за да освети Грузия” (Диадемата на стареца., Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2011 г., стр. 100).

 

 

Господ дарувал отец Гавриил с дара да изцелява страдащи и болни и след смъртта си. От всякъде пристигат поклонници, за да получат на гроба му помощ и утешение. Те се помазват с елей от неугасимото кандило и получават според молитвите си.

За утеха на тези, които не могат да се поклонят на гроба му, св. Гавриил е оставил своите духовни наставления (Диадемата на Стареца, Свети Великомъченик Георги Зограф, 2011, стр. 134).

В края на този вълнуващ ден, преизпълнени с духовна радост, се отправихме на запад за нощувка в Гори.

Ден четвърти (13.05) – Гори – Кутаиси

Гори е най-големият град в областта Шида Картли, през която преминава пътят от Мцхета към Кутаиси.

 

От прозорците на хотела (който се намираше в центъра на града) успяхме да видим две негови забележителности: крепостта Горисцихе, издигната на висок хълм, и дом музей на Йосиф Сталин.

 

4.1. Уплисцихе е древен пещерен град, изсечен в скалите на десния бряг на река Кура, отстоящ от Гори на 10 км. Днес Уплисцихе е град музей под открито небе. Според съществуващите артефакти, градът е обитаван от XVI век прл Хр. до XVI век сл. Хр., като разцветът му е бил през X-XIII век, когато жителите му са наброявали 20 000 души. От античността до наши дни са запазени улици, площади, театър, водосточни канали и др. В централната част на града, на най-високото място има базилика, която е построена през втората половина на VI век.

 

4.2. Манастирски комплекс Убиси се намира на 160 км западно от Тбилиси. Състои се от църква „Свети Георги“ (от IX век), четериетажна камбанария от XII век и жилищни сгради от XVI век.

 

Най-голямата забележителност на Убиси са фреските от XIV век. Те включват впечатляващи композиции на всички християнски празници. Сред тях са незабравими изображенията на „Тайната Вечеря“ и „Свети Георги“. Иконописната техника е смес от грузински и византийски стил.

 

4.3.Гелатският манастирски комплекс, който се намира на 11 км северозападно от Кутаиси, е основан през XI век от цар Давид IV Строител. Територията на манастира е оградена с крепостна стена. Комплексът включва шест сгради. Главната църква „Успение Богородично“ (1106 г.), по-малките църкви „Свети Георги“ и „Свети Никола“ от XII век, камбанария от XIII век, сградата на Гелатската Академия и гробница с параклис.

Запазените фрески и мозайки са в добро състояние.

Гелати от XII до XIII век е бил манастирът на царете, като се е подчинявал непосредствено на тях. Ректорът на Гелатската Академия е имал висок статус в двора и по значение почти се е равнявал с Каталикос – Патриарха. Най-възрастните монахини са участвали в царския съвет. Гелатската Академия е играла роля на главен просветителски център в средновековна Грузия, а манастирът - на национална съкровищница на християнски светини и гробница на царете. Тук са се пазели Ацкурската и Хахулската чудотворни икони на Богородица. През 1923 г. манастирът е закрит, а светините са пренесени в Тбилиси, а от 1990 г. манастирският живот е възобновен.

 

4. 4.Манастирски комплекс Моцамета се намира на 6 км източно от Кутаиси, в китна долина. Историята за основаването на манастира е свързана с двама братя князе, Давид и Константин, които приели мъченическа смърт през VIII век, отказвайки да приемат исляма. Техните мощи се пазели в „Благовещенската църква“ до 1923 г., когато болшевиките ги изхвърлили в реката, но местните жители ги спасили и ги предали в Музея на църквите в Кутаиси.

 

Църквата Муцамета става отново действаща през 1954 г., когато мощите на двамата братя са върнати отново. Денят на паметта на св. Давид и св. Константин е 15 октомври.

 

След като се поклонихме на мъчениците, пропълзявайки под мощите им на колене, се отправихме към Кутаиси.

Пети ден (14.05) Кутаиси – Тбилиси

 

5.1. Кутаиси е вторият по големина град в държавата и най-големият град в Западна Грузия и в областта Имерети. Разположен е на двата бряга на река Риони. Археологическите разкопки доказват, че Кутаиси е изпълнявал ролята на важен исторически, административен и културно-просветен център на Грузия в продължение на много векове.

 

 

5.2.Катедралата Баграта, построена в чест на Успение на Света Богородица (от цар Баграт III – 1003 г.), се издига като величествен стожер над Кутаиси, „кацнал“ върху един от хълмовете на града.

Храм Баграта заедно със Светицховели и Алаверди заема особено място в историята на грузинското църковно строителство и архитектура, като великолепен образец от X-XI век. От 1994 г. той е в списъка на ЮНЕСКО. През 2009 г. грузинското правителство е финансирало пълна реставрация на катедралата, завършила през 2012 г.

Нашето посещение на храма съвпадна с епископска служба. Така можахме да се насладим на ангелогласното пеене на женския хор и преди да тръгнем обратно за Тбилиси, да получим архиерейска благословия: „Бог да благослови всички православни християни!“.


Шести ден (15-ти май) - Тбилиси – Мцхета – Тбилиси

6.1. Манастиркият комплекс Шиомгвиме е един от най-значимите религиозно-културни центрове на Грузия през периода на феодализма. Намира се на 40 км от Тбилиси и на 7 км от Мцхета. Основан е през втората половина на VI век от св. Шио (Симеон) чудотворец (един от 13-те сирийски монаси просветители на Грузия). Според преданието, през последните години от живота си той е пребивавал в подвига на мълчанието и затворничеството, обитавайки тъмна и дълбока като кладенец пещера. Според завета му, там го и погребали, след като се преставил пред Господа. Именно от този факт произлиза и името на манастира Шиомгвиме – пещерата на Шио.

 

Манастирският комплекс е разположен амфитеатрално в прегръдката на отвесни скали, от които „надничат“ отворите на пещери, където през VI век се е подвизавало братство от 2 000 монаси. Най-старата постройка е църквата "Свети Йоан Кръстител", която е основана от св. Шио през VI век. Тази малка църква е притежавала уникален каменен иконостас, богато украсен със сцени от житието на преподобния Шио. Днес иконостасът се пази в Музея на изкуствата в Тбилиси.

 

В църквата се намира отворът на кладенеца, в който св. Шио е живял 15 години. Останалите постройки: горната голяма църква, трапезарията и камбанарията са от XI век. От VI до XII век манастирът се е намирал под непосредственото покровителство на Каталикос-Патриарха, а цар Давид – Строителя го превърнал в собственост на грузинските царе.

 

Най-голямата светиня на манастира за всички времена са мощите на преподобния Шио. В манастира съществувал обичай: в деня на празника на преподобния служещият литургия йерей слизал при гроба на светеца и след молебен отварял ковчега с мощите и тогава се случвало чудо: една от костите се повдигала сама. Йереят я взимал и я изнасял за поклонение. Грузинската църква празнува паметта на св. Шио на 9/22 май – в деня на блажената му кончина и в четвъртъка на Сирната седмица – в памет на чудесата му. Респектиращото житие на св. Шио е низ от подвизи и чудеса. Когато св. Йоан го приел за монах, му казал: „Сине мой, блажен си ти, защото ще бъдеш заслужил пред Бога, блажен ще бъда и аз, защото ще се нарека отец на отеца на отците“.

Тук се намират и мощите и на шестте хиляди Гареджийски преподобни мъченици.

 

През 2009 г. манастирът се е сдобил с още една светиня – неръкотворен образ на нашия Господ Иисус Христос, появил се върху икона на Свети Пантелеймон. С благословията на игумена на манастира и за слава Божия можахме да го фотографираме.

В манастира има целебен извор, който се нарича Сълзите на монаха.

6.2. И като венец на нашето пътуване, дойде време да посетим „грузинската съкровищница на чудотворни икони“, наречена Златен фонд на Музея на изкуствата в Тбилиси, намиращ се в близост до спирка на метрото „Площад Свобода”. Влизането е задължително с екскурзовод, времетраенето на посещението е регламентирано – един час, а цената на билета е символична – 4 лари.

Поклонихме се на чудотворните икони, за нас знайни (Анчисхати, Ацкурска, Хахулска, Алавердийска) и незнайни, времето отминава като миг...

 

Заключение

Този пътепис е написан с любов към Бога, с която са изпълнени нашите сърца, с любов към гостоприемния християнски грузински народ, с любов към близка и далечна Грузия – чиято небесна покровителка е самата Приснодева Мария. Близка – в духовен план, защото е православна, и близка в географско отношение – намира се от другата страна на Черно море. Далечна с нейния език и писменост – абсолютно неразбираеми за нас.

Грузия е разделена на 13 историко-географски области, ако броим и Абхазия, Аджария и Южна Осетия. Ние посетихме само 4 от тях: Тбилиси, Кахети, Мцхета-Мтианети и Имерети, а в останалите се намират не по-малко православни светини.

Разбрахме, че величието на една страна не се определя от нейната територия, а от духовното й наследство.

Пожелаваме на всички да отидат, да видят и да усетят... А ние ще се върнем... Ако е рекъл Господ.

 

Благодарност

Благодарни сме на Бога и на Пресвета Богородица за тяхната милост към нас...

Благодарни сме на онези, които благословиха това поклонническо пътуване.

Благодарни сме на екипа на издателство „Свети Вмчк Георги Зограф“, което през 2011 г. издаде книгата „Диадемата на Стареца“, която провокира у нас желанието да посетим Грузия.

Благодарни сме на Нина Арнаудова, която инициира това пътуване.

Благодарни сме на Кристина и „Лалетур“ и на грузинските им партньори, за нас представени от Нази и Миша, които организираха това пътуване.