В потънала в зеленина долина, осеяна с платани  и извираща изпод камъните река, е построен параклисът „Света Теодора”. Параклисът се намира на тихо и спокойно място, напомнящо на манастирски двор, в местността Васта, на разстояние 4 км от с. Исари, област Аркадия, Пелопонес (Гърция). 

Посетителите тук остават зашеметени от чудото, пред което са изправени – върху покрива на параклиса са  израснали, без да е ясно откъде, 17 големи каменни дъба (Quercus ilex)! Цяло чудо е как той още не се е срутил, след като стволовете на дърветата пронизват основната конструкция на църквицата, побираща едва 7-8 души.

Параклисът „Света Теодора” във Васта има интересна история. На негово място някога е имало гроб, в който била погребана мъченицата Теодора и който бил място за поклонение на хората от района. Вероятно те, в даден момент (неизвестно кога точно) съградили и малката църква.

 Във времената на Византия, вероятно през периода VIII-XI век, в едно от селата на Аркадия живеело бедно християнско семейство. Според тогавашните рекрутни закони то, както и всички останали, трябвало да отдаде някой свой член от мъжки пол, за да служи за определено време като наемен войник в местния гарнизон. В семейството на Теодора обаче нямало момчета (тя имала още две сестри), а родителите й не могли да платят откуп, за да платят разноските на друг войник. Пред угрозата от висока глоба, а може би и наказание, Теодора предложила да отиде тя, преоблечена в мъжки дрехи. С голяма неохота, виждайки безизходицата, родителите й се съгласили.

Скоро всички в гарнизона обикнали „войника Тодор”, т.е. Теодора, заради неговото усърдие, почтен живот и добро сърце. Още по-голямо усърдие обаче проявявал  той към богослуженията в близкия манастир „Св. Богородица” (Панагица), който бил поддържан със средства от гарнизона и където често ходел. От душа Теодора обикнала иноческия живот и копнеела един ден, след изтичането на войнишката служба, да приеме монашество.

Случило се, обаче, че някаква жена, която перяла дрехите на войниците, имала греховна връзка с един от тях и забременяла. При това тя имала пожелания и към „войника Тодор”, смятайки го, естествено, за красив младеж. Понеже „Тодор” не се поддавал на въжделенията на жената, тя го наклеветила, че уж бил баща на детето, което носела в утробата си. В гарнизона избухнал голям скандал, защото, както споменахме, Теодора се славела с високия си морал. Въпреки това, никой, за съжаление, не повярвал, че тя не е извършила този грях.

Според тогавашното обичайно право извършителят на подобно деяния трябвало да се ожени за жената и да приеме детето като свое; в противен случай работата отивала на съд, а решението най-вероятно щяло да бъде много сурово. Пред Теодора стояла дилемата или да се разкрие – при което пък рискувала да навлече неприятности на семейството си заради подмяната, или да приеме смирено Божията воля за себе си. Естествено, не можела да се ожени за девойката и да заживее с нея.

Отказът на Теодора довел до военен съд. „Тодор” бил осъден на смърт, защото отказал да се ожени за момичето, което уж бил опорочил. Преди екзекуцията Теодора помолила да й дадат време за последна молитва. С горещи сълзи тя изпросила от Бога, като свидетелство за Неговата закрила и за нейната невинност, на гроба й да поникнат толкова дървета, на колкото години си отивала от този свят, а кръвта под гроба й да се превърне във вода, която да ги полива.

След екзекуцията станало ясно, че „войникът Тодор” всъщност е жена и след настъпилия смут в лагера, тя била погребана на мястото, където днес е параклисът й. Естествено, след тази трагедия никой и не помислил да търси сметка от родителите й, които безутешно ридаели на гроба на скъпата си рожба.

Сигурно е, че след погребението на светицата, под гроба й започнала да тече изобилна вода, сякаш ангел Господен взел молитвата й и я отнесъл пред Божия престол. И Бог извършил чудо: под гроба потекла вода, а върху него, около малката църква, израснали дървета, които да го пазят от разрушение. Построяването на параклисът вероятно се отнася към XII век, с дарения от манастира „Св. Богородица”.

Паметта на местнопочитаната преподобна дева-мъченица Теодора се чества на 11 септември.

Мнозина невярващи, като не знаят какво означава чудо в Православието, разглеждат този феномен, както и много други, като „природно явление”, доколкото „може да се обясни научно”. Според тях, няма никакво чудо, след като корените на дървета са си в стената. Но къде искат да са те, за да нарекат явлението чудо – във въздуха ли? Според статистиката, това явление съвсем спокойно може да бъде наречено чудо. Просто атеистите от целия свят се приканват да построят един „храм на безбожието”, да посеят на покрива му семена от същите дървета и ако някога постигнат нещо подобно – тогава на драго сърце да им повярва човек, че не става дума за чудо, а за „случайност” или „съвпадение”. В Православието природата и творението сами по себе си са чудо. Колко повече тук, където в една толкова малка и скромна църквица са преплетени 17 големи дървета!

Заслужава да се отбележи също, че параклисът „Света Теодора” във Васта, е включен в книгата на рекордите „Гинес”.