Автор: Епископ Александър (Милеант) 

 

Оригиналният вид и език на Светото писание

 

 

Старозаветните книги били написани първоначално на еврейски език. По-късните книги от времето на вавилонския плен съдържат и много асирийски и вавилонски думи и изрази. А книгите, създадени във времето на гръцкото владичество (неканоничните книги), са написани на гръцки, 3 –та книга на Ездра – на латински.  

 

Книгите на  Светото Писание са сътворени от свети мъже, на вид не такива, каквито ние днес си ги представяме. Първоначално, те са били написани на пергамент или папирус (върху стъбла растящи в Египет и Израел) с  заострена тръстикова пръчица и мастило. По-точно казано, били са писани не книги, а хартии на дълъг пергамент или папирусен свитък, който имал вид на дълга лента и се навивал на дърво. Свитъците обикновено се пишели от едната страна. Впоследствие пергаментните и папирусните ленти, вместо да се залепят, за удобство при ползването, били зашивани.

Текстът в древните свитъци бил написан с различни по размер главни букви. Всяка буква се пишела отделно, но думите не се отделяли една от друга. Цялото изречение е било като една дума. Самият читател трябвало да отделя изречението на думи, и разбира се, го е правил неправилно. В древните ръкописи не е имало никакви препинателни знаци, нито паузи, нито ударения. А в древноеврейския език също не са се писали гласни букви, а само съгласни.

 

Делението на думите в свещените книги е въведено през Vти век от дякона на Александрийската църква Евпалий. Така, постепенно, Библията е придобила своя съвременен вид. При съвременното структуриране на текста на Библията с делението на глави и стихове, четенето се е превърнало в приятно занимание. 

История на Старозаветните книги

Свещените книги не са се появили веднага в своята цялост. Времето от Моистей (1550 г.  от н. е. ) до Самуил  (1550 г.  от н. е. ) може да се нарече първи период на формиране на св. Писание. Боговдъхновеният Моисей, записвайки своите откровения, закони и повествования, е предупредил левитите, носещи ковчега на Завета Господен (Втор. 31:26). Следващите свещени писатели продължавали да преписват своите творения и Петокнижието на Моисей, като заповядвали да се съхраняват заедно – като че в  една книга. Така, за Иисус Навин четем, че той е вписал думите си “ в “книга на Закона Божий”, т.е в Моисеевата книга (Ис. Нав. 24:26). Също така за Самуил, пророк и съдия, живял в началото на царския период, се казва, че eпоказал на народа законите на царството, и ги е написал в книга (очевидно известна на всички и съществуваща до днес), и  ги е поставил пред Господ “, т. е отстрани на Ковчега на Божия Завет, където се е пазело Петокнижието.

В периодът от Самуил до Вавилонския плен  (589 г. пр. н.е) пазители и събирачи на свещените старозаветни книги били старейшините от израелския народ и пророците. За последните, като главни автори на еврейската писменост, често се говори в книгите Паралипоменон. Трябва да се има предвид и забележителното свидетелство на юдейския историк Йосиф Флавий за обичаите на древните евреи да препрочитат текстове на Свещеното писание след всякакви смътни събития (например – продължителни войни). До тези древни текстове са имали досег само вдъхновени от Бога хора – пророци, помнещи древни събития и пишещи историята на своя народ с изключителна точност. Особено заслужава вниманието древното предание на юдеете за издаването на книгите на пророк Исая, Притчи Соломонови, Песен на Песните и Еклезиаст,  издадени от благочестивия цар Езекия (710 г. пр. новата ера) (Втор. 31:26)

 

                                                                                                                           Следва продължение