Автор: Епископ Александър (Милеант)

 

История на Старозаветните книги

 

Периодът от Вавилонския плен до времето на Великата синагога при Ездра и Неемия (400 г. пр. н.е) е време на окончателно завършване на старозаветния списък на Свещените книги (на канона). Главната заслуга в това велико дело принадлежи на свещеника Ездра, този свещен учител на закона на Бога небесен (Езд. 7:12). Със съдействието на книжовника Неемия, създател на обширна библиотека и на сказания за царете, пророците, за Давид и писмата на царете за свещените приношения(2 Мак. 2:13), Ездра внимателно преразгледал и издал в една обща част всички съществуващи преди него боговдъхновени писания и е включил към цялото както книгата на Неемия, така и своята.

 

Тогава още живите пророци Агей, Захарий и Малахий са били, без съмнение, сътрудници на Ездра и техните творения са били включени в списъка с книгите, събран от Ездра. След Ездра в близките десетилетия сред еврейския народ не се появяват боговдъхновени пророци, и книгите, създадени след това вече не са вписвани в свещените книги. Така например, книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, написана също на еврейски език,  при цялото си високо достойнство, не е включена в свещения канон.

Древността на старозаветните книги проличава от тяхното съдържание. Книгите на Моисей толкова ярко повествуват за живота на човека от онези далечни епохи, така живописно рисуват патриархалния бит и съответстват на древните предания на описаните народи, че читателят съвсем естествено свързва автора с времената, за които се разказва.

Според специалистите на еврейския език, самото повествование на Моисеевите книги носи белезите на най-дълбока древност: месеците на годината още нямат собствени названия, а се наричат просто първи, втори, трети и т.н., а и самите книги се отбелязват само с първите думи от съдържанието без особени наименования, напр. БЕРЕШИТ («в началото» — кн. Бытия), ВЕ ЕЛЕ ШЕМОТ («и тези  имена» — кн. Исход), и т.н., сякаш за да се докаже, не е имало други книги, от които създадените трябва да се отличават. Подобно съответствие на духа и нравите на древността се забелязва и у следващите свещени писатели след Моисей.

Старозаветното свещено писание включва следните книги:

  1. Книги пророка Моисея или Тора (съдържа основите основите на старозаветната вяра): Бытие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
  2. Исторические книги: книгата на Иисуса Навина, книга на Съдиите Израиеви, книга на Рут, книгите на Царствата: 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та, книгите Паралипоменон: 1-ва и 2-ра, Първа книга на Ездра, книга на Неемия, Вторая книга Естир.
  3. Учителни книги ( с назидателно съдържание): книгата на Иов, Псалтир, книгата Притчи Соломона, книгата Еклезиаст, книгата Песни на Песните.
  4. Пророчески (книги предимно с пророческо съдържание): книга на пророка Исаия, книга на пророка Иеремия, книга пророка Иезекил, книга на пророк Даниил, Дванадесетте  книги на пророците: Осии, Иоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Аввакум, Софоний, Агей, Захарий и Малахий.

Освен тези книги от старозаветния списък, в Библията се намират и още девет, наречени неканонични: книга на Товит, Иудит, Премудрости Соломонова, книга на Иисуса сина Сирахова, Вторая и Третья книга на Ездра, три Макавейски книги. Изброените книги се наричат така, защото са били вписани, след като е завършен списъкът (канонът). Някои съвременни издания на Библията не включват тези т.нар "неканоничникниги, но в руските (и в българските – бележка на преводача) издания са поместени.