Евангелско и Апостолско четиво за деня
Интервюта
ОТЕЦ КОЗМА АСЛАНИДИС, АПОСТОЛЪТ НА ЗАИР
Интервю с конгоанеца о. Теотим Цалас, православен свещеник, духовен син на о. Козма Асланидис — „апостола на Заир” от атонския манастир Григориат.
Споменахте за о. Козма Асланидис, когото наричат "апостола на Заир". Вие сте били негов духовен син, нали? Бихте ли могли да разкажете нещо за него?
Да, разбира се. По произход о. Козма беше грък, най-напред е пристигнал в Заир още като мирянин. Тогава се казваше Йоанис, а ние го наричахме Янис. Той построи в нашите села много църкви и всички много го обичаха. След това се върна в Гърция, стана йеромонах и през 1977 г. отново дойде в Африка, начело на православна мисия. Тогава аз живях с него и с още неколцина млади хора в мисионерския център. Всеки от нас изпълняваше някаква задача. О. Козма беше толкова енергичен и мъжествен човек, правеше всичко много бързо. Ако кажеше: „Измети пода”, очакваше, че преди да успее да завърши фразата, ти вече си се хванал за метлата. Казваше: „Трябва да нацепим дърва”, разчитайки, че докато той стане от стола, ти вече ще си насякъл първата цепеница. Беше практичен, никога не даваше необмислени обещания и не си губеше напразно времето. Започвайки строителство, вече планираше да го завърши след два месеца. Това ми допадаше на характера, а останалите, които работеха с него, тази система ги изморяваше. Някои не го разбираха, оплакваха се: „Той все бърза, иска в един миг да направи всичко”. Други пък чувстваха какъв дух има в него, в това число и аз. |
Нека по Великден и в нашия живот се почувства Възкресението - интервю с Русенския митрополит Неофит
„СВЕТАТА ЦЪРКВА СЕ СТАРАЕ ДА УТВЪРЖДАВА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ В БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО, УЧИЛИЩЕТО И ОБЩЕСТВОТО” Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Неофит: „Нека по Великден и в нашия живот се почувства Възкресението”. Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Неофит е роден в София на 15 октомври 1945 година. Завършил е Софийската духовна семинария, преместена тогава близо до Черепишкия манастир, а след това Духовната академия, където получил висше богословско образование. След това по решение на Академическия съвет и с благословението на Българския патриарх Максим провел две години специализация в Московската духовна академия в областта на православната хорова църковна музика. Приел монашество на 30-годишна възраст, работил като преподавател в Духовната академия, станал протосингел, викарен епископ на Софийския митрополит, главен секретар на Светия Синод и от 1994 година Русенски митрополит. - Ваше Високопреосвещенство, какъв празник е Великден, какво трябва да знаят за него християните? - Възкресение Христово е най-светлият, най-великият християнски празник, затова и се нарича Празник на празниците. В празнуването на Христовото Възкресение се забелязва голяма тържественост, един вътрешен светъл изблик на чувствата на вярата, надеждата, любовта, защото чрез Христовото Възкресение идва радостта за целия свят, като освобождаване от греха и като знак за съществуването на вечния живот след смъртта. Възкресението на Христа свидетелства, че смъртта не е краят, че след земния живот настъпва небесният, вечният, в който всички повярвали и с обич последвали Христа имат надеждата и са убедени, че веднъж възкръснал от мъртвите, Иисус Христос вече не умира, а става начатък на живот за всеки един от нас. Че по този път, по който Той е вървял – от смърт към живот - ще върви и всеки един, повярвал в Него. И не само повярвал, но и със своите добродетели, с достойния си живот е заслужил блажената вечност. История, дейност и съвременно състояние на Българската Екзархия в Истанбул. Интервю със свещеник Ангел Велков, настоятел на храм „Св. Стефан” в гр. Истанбул, Турция Автор: Виталий Чеботар
Визитна картичка: Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София. Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г. в един софийски храм. Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул през месец май 2004 г. Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и внуци. Отче, кои известни български личности са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя? - Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на Екзархията и едната, от които е била направена дървената църква „Св. Стефан”. Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са били активни борци за църковната независимост в България. Също така благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската възрожденска просвета, книжнина и образование. Людмила Радева: Българи от Украйна се възмущават от дългото разглеждане на молбите им за гражданство (Външна емисиа)
Пълният текст на интервюто е поместен от Информационна агенция Фокус и може да бъде прочетен ТУК.
|
- Митрополит Кирил: Всеки християнин трябва сам да се стреми към духовна просвета (Външна емисия)
- Отец Велико: От нас зависи да ни е по-чисто и приятно в студа (Външна емисия)
- НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТР. Д-Р КИРИЛ: ИМА ВЪПРОСИ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-НАЛЕЖАЩИ, ОТКОЛКОТО СПОРОВЕТЕ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ
- За подготовката на деца за приемане на св. Причастие – разговор с о. Астериос Карапатакис, ефимерий при храм "Св. Димитрий", Солун












Людмила Радева: Българи от Украйна се възмущават от дългото разглеждане на молбите им за гражданство



















