Автор: Виталий Чеботар
Визитна картичка: Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София. Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г. в един софийски храм. Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул през месец май 2004 г. Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и внуци.
Отче, кои известни български личности са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя?
- Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на Екзархията и едната, от които е била направена дървената църква „Св. Стефан”.
Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са били активни борци за църковната независимост в България. Също така благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската възрожденска просвета, книжнина и образование.
Людмила Радева: Българи от Украйна се възмущават от дългото разглеждане на молбите им за гражданство
Пълният текст на интервюто е поместен от Информационна агенция Фокус и може да бъде прочетен ТУК.
Митрополит Кирил: Всеки християнин трябва сам да се стреми към духовна просвета
Пълният текст на интервюто е поместен от Дарик News и може да бъде прочетена ТУК.
Пълният текст на интервюто е поместен от Дарик News и може да бъде прочетена ТУК.
Интервюто взе: Светослав Ангелов
Ваше Високопреосвещенство, благословете! Благодаря Ви, че се отзовахте на поканата ни да споделите няколко думи за читателите на Портал Всемирното православие по един актуален, и същевременно щекотлив въпрос – въпросът с причастната практика в Българската православна църква. Богослови и различни свещеници спорят, коментират, конфронтират се дори…
Бог да благослови и да помага на всички нас… Преди всичко искам да кажа, че ние имаме утвърдена практика. Първо, относно поста - не е полезно да се занимаваме постоянно с въпроси, по които Църквата е дала вече своите напътствия. Не смятам, че е удачно, когато някой, извън това, поставя срокове и определя свои си правила, дори да е в съгласие със своя духовен наставник/старец.
Конкретно повод за коментар даде една практика, споделена от свещ. Астериос Карапатакис от хр. „Св. Димитър” в Солун, който казва, че насърчава майките на причастяващите се деца да постят вместо тях и да се молят по-усилено, подготвяйки ги за Свето Причастие. Вие, като Архиерей и богослов, как възприемате подобно нещо?
Това би могло да се прави. Все пак зависи каква е възрастта на децата – ако са под седемгодишна възраст, го намирам за приемливо... Но, вижте, наблюдавам как мнозина православни християни упорито се занимават с въпроси, които не са належащи. Постепенно християнина се утвърждава във вярата. Казал го е още св. ап. Павел – за младенците е подходяща меката храна, млякото, а не твърдата, трудносмилаема. Тук става въпрос за духовни неща. По същия начин и вярващите трябва първоначално да се утвърдят във вярата, дълбоко и сериозно да опознаят Свещеното Писание и най-вече да изпълняват Божиите заповеди, но не една-две, а всичките. Едва след това идва ред на подробното занимание с други, възвишени теми и въпроси. И не по този начин, както в момента се получава – като, че ли всичко друго, освен високото богословие, е маловажно. Още по-малко пък да се разрешават разногласията чрез спорове и препирни – такъв подход е съвършено чужд на вярата, както и неведнъж подчертава пак св. ап. Павел. Кой как се причастява е личен, интимен въпрос и подобава това да се коментира с изповедника, а не на всеослушание.
В момента има 225293 гости и 34 потребителя и в сайта